Не общувам с родителите си, защото...

Аз коментирах изказването на майка ти.

Аз дадох гледната точка на неглижиращ родител. Но, да, съгласна съм с теб.

Извинявам се, ако повтарям някого, но просто нямам време да прочета всички коментари.
Аз съм единствена дъщеря и не мога да се оплача от родителите си, но за сметка на това наблюдавам подобно делене и от едните баба и дядо и от другите. Имам двама първи братовчеди - единия по майчина линия, другия по бащина. И двамата са по - малки от мен. Цял живот мен ме юркат постоянно, да слагам маса да вдигам да помагам, като все ми се казваше - момиче си трябва да правиш тези неща и да помагаш, съответно момчетата по цял ден навън. Ако с единия си поръчаме различни неща за приготвяне на баба, естествено се прави само това което той обича. От няколко години за Коледа подарък получава само братовчед ми и то "скришно", подобно на авторката. Това което мога да ти кажа е: всичко се връща! Мисля, че и само го разбираш, някой ден родителите ти ще имат нужда от нещо и брат ти няма да им обърне никакво внимание. За това пък ти не трябва да поддаваш и да тичаш да им помагаш, няма лошо да ги поздравяваш за празници, но до там!
Такива хора могат да бъдат много големи манипулатори!
Гледай да не повтаряш тяхната грешка, обаче, взимайки пример при отглеждане на твой деца!

Първо..Ти нямаш право да държиш сметка на родителите си! Второ..Те имат правото да бъдат най-гадните родители на света.Това си е тяхната грешка.
Ти можеш единствено да отговаряш за себе си и за развитието си.
Ще продължаваш ли да живееш в миналото и да се изживяваш като жертва или ще поемеш напред без обида в душата?
Горчилката която упорито си държим и не щем да изплюем,вгорчава живота ни и трови отношенията с всичко..

Съжалявам за всичките горчилки, които си преживяла от родителите си.

За да не кажат обаче, че си ги зарязала без причина неблагодарно, съветвам те да им напишеш едно такова писмо с копие до брат си - защо няма да ги поканиш на сватбата си. Това може да ти донесе облекчение, защото черно на бяло ти ще обясниш мотивацията си за отказ от отношения с тях и защо занапред да не разчитат на теб!

От написаното не разбрах каква е била причината брат ти да те пребие?

Бях излезнала под наем, исках да живея самостоятелно, но след като ме съкратиха, ми беше непосилно да плащам наеми. Дълго време не намирах работа, която да ме удовлетворява и се върнах в бащината къща временно. Това го подразни, един ден се върна от работа и започна с: "Ти няма ли да се махаш вече?"...

А, той все пак работи...
Според скромния ми опит майките най-добре познават децата си. Четох и диалозите ти тук. Не знам, няма как да давам съвети без обективен поглед на ситуацията. Защото историята е една за теб, друга за брат ти и съвсем различна за родителите ти ( прави впечатление, че и двамата са на едно мнение, между другото).

Много неща стават ясни като се прескочи как се бил чувствал някойси и ония непростими 2 лева.

Примерно "дълго време не намирах работа и се върнах в бащината къща" съвсем не ми звучи като никой никога за нищо да не ми е помогнал, направо самичък съм си излязал от родилното и съм си наел квартира.

Кой знае какви ли неща ще разкажат пък брата и родителите. Единственото, по което мога да съдя в подобна едностранчива история, е стилът на разказаното и поведението на автора - и определено онези дето се псуват по съдебен спор и ги дават нон стоп в господарите на ефира имат какво да научат.

Сега ако рухне и версията, че я "пребил", ами се окаже, че само я е заплашил, всичко ще ми се навърже - защото с пребиването ми е трудно да си го представя, аз лично бих си изкарал медицинско в подобна ситуация и бих съобщил на полицията, а не N десетилетия по-късно да се пеня по форуми и то за родителите. Колкото и да сме били диваци с брат ми, да сме се борили, карали, ревнували и т.н., никога не се е случвало да ме пребие или дори набие.

Отношението към родителите е много показателно за това какъв е един човек.

Айде пак дървеният философ се изказа... Аз пък имам приятелки, които са били делени по подобен на авторката начин. И това, че някоя еснафска душица не е виждала такива отношения, не значи, че всички родители са читави. Няма да забравя как покрай една Коледа едната ми се обади да ме пита дали можем да я приютим временно с детето ѝ, защото сестра ѝ и майка ѝ бяха взели да ги тормозят  отново.
Авторке, аз също съм с кофти родители, но разликата е че съм една. И ще ти кажа мен какво ме спаси-приемаш, че създателите ти и брат ти са просто едни емоционални инвалиди. И както от един инвалид с опорно-двигателен проблем не можеш да очакваш да ходи, така и от тях не очаквай емпатия и любов. Мен това ме спаси и просто спря да ми пука. Сега ги приемам като едни съквартиранти, с които се налага да живея докато се махна и това е. Аз лично бих прекъснала всякакви отношения с тях и след време даже не бих ги срещала с внуците си. За какво са им такива емоцинално осакатени роднини?

Това е малко плашещо. Има родители, които изпиват последната стотинка, докато децата им гладуват, има родители, които пребиват децата си от бой, дори изнасилвачи....

Авторке, недей предварително да се заканваш - че няма да ги поканиш, че няма да дадеш децата... Човек не знае как ще се завърти животът утре. Като дойде - тогава го реши. Аз мисля, че ако не дойдат на сватбата ти, ти няма да се чувстваш добре. Предвид как гърците държат на семействата си, булката да трябва да обяснява на родата как не се разбира с родителите и затова не са дошли на най-важния й ден - ще получиш същото отношение като тук.
А за децата - не знам. Дали е добра идея да лишиш децата от баба и дядо? Всичко зависи как се отнасят с тях, разбира се. Като стане, тогава решавай според поведението и държанието им.
Колкото и злато да й подариш, няма да те заобича, приеми го и не прави такива подаръци, няма нужна, няма да я омилостивиш. Разревала се е, защото би предпочела да са от брат ти, той да я зачете така. Той ще им го върне тъпкано, възмездието само се забавя във времето, ти не можеш да им го върнеш. Връща се от някого, от когото да заболи.
В цялата ситуация не бих обвинявала толкова брат ти, той не е виновен, те са виновни. Много ясно, че като му дадат джобни, ще ги вземе, какво - да ги откаже ли. А е можело да му се каже - едно левче за теб, едно за сестричката ти. И той ще знае как е правилното. Просто е пораснал така, както са го научили.
Опитай да не се измъчваш, приеми, че е кармиченурок, приеми, че някога ти си се държала така и си пренебрегвала и сега е дошло време да научиш колко боли това. Защото няма как да разбереш, ако не го изпиташ лично (за спрвка - мненията на някои потребители).
Животът е пред теб и твоята задача е да не пренасяш този зловреден модел в твоето семейство.

Съчувствам ти! Родителите би следвало да са опора, начален двигател на живота ти.
Твоите определено са си заслужили да ги отрежеш от живота си. Гневът ти към тях, съвсем разбираем, обаче ще те дърпа надолу.
Бих те посъветвала да се освободиш от него. Според мен трябва да намериш начин вътре в себе си да им простиш (като поддържаш поведението, което те са си заслужили). Това е трудно, при положение, че те по никакъв начин не са се разкаяли или осъзнали грешките си към теб. Може би среща със специалист би ти помогнала да се освободиш от това бреме и да продължиш живота си с олекнала душа.
Другото е да си извадиш поука - как да се отнасяш някой ден към собствените си деца. Защото понякога, когато човек няма друг модел, несъзнателно приема този на родителите си (дори да не го одобрява).
Съсредоточи се изцяло върху новото семейство, което ти предстои да създадеш.

Тази тема е за модератор вече. Явно авторката няма друга цел, освен да плюе по тоя и оня, все едно не е пуснала тема сама, а я заговарят на улицата.


Аз разбрах - от написаното от авторката, към другите потребители. Съвсем нормално е да изгониш човек с подобно поведение, а може би и да отнесе някой шамар, ако е стигнал твърде далеч.

Мдам, те жертвите винаги сами са си го изпросили!

Не си длъжна да прощаваш.
Не си длъжна да общуваш с родители и брат.
Това държание от тяхна страна е недопустимо.
Имай малко гордост и смелост.

Показателно е най-вече за самите родители. Има немалко родители, които делят децата си по полов признак. И това е показател за ограничеността на родителите. Има родители, за които първородното дете е по-важно от следващото. И това също е показател за тяхната ограниченост. При авторката явно става въпрос за първото, но освен да ограничи контактите под санитарния минимум, не виждам какво друго може да направи. На нейно място не бих ги поканила на сватбата си.

П.П. Напълно съм съгласна с П@нди.