За самоубийството....

айде престанете с тия теми ! изобщо не се връзват тук, където говорим за живот.


страх ли ви е да умрете
погребение или кремация
самоубийството


 

Мисля , че тук не става дума за силни и слаби.Човекът има инстникт за самосъхранение и  в мозъка му явно става нещо , когато прибягва до самоубийство. Нещо като моментна лудост , блокиране или нещо подобно .

Според мен се иска по-голяма сила да се самоубиеш, отколкото да се "бориш" с трудностите в живота. Би трябвало всеки да има правото да решава какво да прави с живота си без да бъде осъждан от останалите

Подкрепям. И да добавя, че си има такова психично разстройство. Тези хора търсят всякакъв начин да сложат край на живота си. Учили сме по психиатрия за това в подробности, но аз естествено не помня вече всичко. Дискутирали сме и няколко такива случаи.

Не пожелавам на никого да има взимане даване с такива хора със суисидно разстройство (нещо такова беше на Български май )

МИслила съм си много по този въпрос, но от както родих - няма начин да посегна на живота си, и да оставя детенце на прозвола на съдбата. Ако бях сама, може и да съм способна, знам ли, но сега НЕ.

Според мен само душевно болен човек може да го направи...

Лени, права си, тук наистина говорим за Живота, а смъртта е част от него. Финалната част, но все пак, такава.
За силните хора, не съм съгласна, те просто оцеляват. Не говоря за самоубийствата заради честта, визирам предимно японците. Личното ми мнение е, че можеш да се прецакаш по-добре като живееш

Според мен не е вярно,че силните се самоубиват.Силните избират да живеят въпреки всичко,което им предлага животът.Отчаяните се самоубиват,защото не знаят (или не искат да знаят),че винаги имат поне две възможности за избор.

Сетих се за невероятно мъдрата мисъл: 'Изход винаги има и той е през вратата.'

Такива теми никъде не се връзват,но за съжаление това са неща от живота!

всеки разполага с живота си както намери за добре..отчаянието и болката са прекалено тежки и непосилни за някои твърде чувствителни хора,затова те избират да сложат край на мъките си,но какво всъщност избират не е ясно.Имало е моменти,когато съм си помисляла за това,но жаждата ми за живот е била винаги прекалено голяма.Имала съм такива моменти състояние,но знам че те винаги минават и на тяхно място ще дойде нещо по-добро.Тук ще вмъкна един цитат на Агата Кристи,който ми се струва подходящ"Понякога съм до отчаяние,до болка,до лудост нещастна,съсипана от мъка,но дори и тогава нито за миг не се съмнявам,че да бъдеш жив е нещо грандиозно"

Преди време отворих подобна тема,но тя беше следствие от видяното (това,което остава и става след самоубийството)...
Не зная,дали тези,които стигат до това решение са силни или слаби хора...Мисля си,че аз не бих могла да го направя...Поне на този етап от живота си.Имам детето си и не бих го изоставила или предала...
Преди около два месеца моя приятелка ми се обади в 12 през нощта,седейки на перваза на прозореца и плачейки...Съпругът и бил изневерил,обичал друга,искал да живее с нея (другата жена) и животът бил свършил(за моята приятелка).В това време децата й спяха,съпругът - след поредния скандал не беше вкъщи...Дълго говорихме тогава.И въпреки всичко не можах да разбера,защо опита да направи това...По моя и не само моя преценка,тя изобщо не е чак толкова чувствителен и лесно раним човек.Но се беше вкопчила много здраво в мъжа на живота си.Толкова здраво,че беше готова заради него да изостави дори и децата си...
Не съм специалист и не разбирам,какво става в дълбините на човешкия мозък в такива моменти.Може би наистина пада някакво перде...Според мен част от тези хора имат това качество да обрекат,нарекат,посветят или отдадат живота си на някого или нещо определено.И извън това нещо животът няма смисъл. Концентрират всички сили и енергия към този някой или това нещо. Той или то ги прави да се чувстват сигурни и когато обектът изчезне, губят основата под краката си.Остават слепи и глухи за всички останали цветове и звуци на живота...
За страха от самото самоубийство...Мисля,че го има при всички.Не случайно повечето прибягват до алкохол,лекарства,наркотици преди да извършат това деяние.Като се надрусаш яко,надали ти пука,какво ще усетиш,падайки от 12-ия етаж...А за някои гореспоменатите са дори оръжието на деянието.Та в тази връзка не зная,дали от всеки става самоубиец и дали има някаква предразположеност към това...
Мисля,че и възпитанието е от значение и средата,в която си отраснал.Искам да науча детето си,че животът не е само възход,но и падение,понякога много яко пропадане...Да не се страхува от грешките си и да не се срамува от това,което е.Че животът има много лица -тези на родителите,приятелите,...и изгревът има лице,и дори кедърът в гората,и ако изгуби пътя към едно от тях,нека потърси пътеката към другите...Това пак е изход.
Не бих се съгласила,че дори самоубийството при много болни хора е нещо нормално...Видях го с очите си.Усещайки близкия край, желанието за живот може да бъде много силно.

Хората, които го правят според мен се чувстват твърде слаби, за да се справят с реалността(субективната им реалност) и са достатъчно силни за да победят инстинкта за самосъхранение и страха от умирането и смъртта изобщо.

Преди около 2 години и мой приятел избра този изход. Беше много тежкко и още не мога да проумея, че го няма. Беше започнал с хероин, защото баща му го тормозеше непрекъснато. Майка му работеше в Израел, а сестра му в Холандия. Бяха само той и баща му. След като реши, че ще спре да се друса отиде да живее в малко село в Родопите с неговия най-близък приятел. Живяха там 2 години и сами без ничия помощ отказаха хероина. При него проблема беше, че не можа да възприеме отново големия град и студените хора. Баща му постоянно му натякваше за този така труден за него момент. Изпадна в депресия. Една вечер след поредния скандал просто излязъл на терасата (8-ми етаж) и скочил. Разпръснаха прахът му в Родопите. Искам да ви кажа, че след като се отказа от хероина беше амбициран да учи биология и да се занимава с ботаника. Просто има неща в живота си които не можем да променим и едно от тези неща са родителите. За едни са прекрасни, хора за други причина да се самоубият.
Максим, още мислим за теб и те обичаме! Мир на прахта ти!