Страховете, преодоляването им.... или не

Здравейте,
Няма нищо срамно на този свят, та... да споделя и аз моите страхове :
Като бях ученичка незнайно защо ме беше много страх от кучета - всякакви : домашни, бездомни, питомни...
С времето като поотраснах премахнах този страх от само себе си... без да правя кой знае какво, та мисля, че това ми беше временен страх с навлизането на пубертета. Обаче след като поотраснах се появи друг мой страх, а именно - Асансьорите...
В момента, голямо момиче, да не кажа жена на 26 години ме е страх от всякакви видове асансьори, било то в мол, стар блок, нов блок и т.н. Просто мисля, че ще закъсам в мига, в който стъпя в кабинката на асансьора. Веднъж ходих на гости на баба ми и като се качих в асансьора закъсах... Както и да е, сама успях да се измъкна отвътре, но после 1-2 дни бях с психическо разстройство - гадеше ми се, треперех... доста ми се беше насъбрало, но се оправих. Та сега избягвам качването във всякакви видове асансьори, или ако се кача, то ще бъде в краен случай или защото нямам друг избор!
Лека вечер!

Всеки нормален човек има по 10-15 страха 
Някои се преудоляват с времето, но пък се появяват нови. Нищо странно. Радвайте се, че не се имате за безсмъртни, че тогава си плаче за лечение 

От асансиори изпадам в паника само като заседна иначе не, малко ми е дискомфортно понеже са тесни но не сами такъв проблем, кучетата също. Един път ме ухапа куче за 26 години и то миналата година та от тогава малко повечко се оглеждам преди всичко  Но за горе описаните ми е трудно още повече че единият страх с катеренето ще се наложи да го премахна някак заради работата си най-вече. Когато съм в апартамент без значение от етажа не се докосвам до парапета на терасите стоя и гледам възможно най-далеч от него а не е като да съм живяла цял живот на ниско. Тези двете ме тормозят много.

Страх ме е от болести и некадърни лекари.На 33 години съм,но вече съм с оперативно премахнати матка и яйчници,имам общо 3 коремни операции.След втората умирах от болка и ми сложиха обезболяващо уж за алергични като мен пациенти-Трамалгин.Направих тежка реакция,сложиха ми противоалергично,но понеже беше вечер,а мен ме болеше и звъннах няколко пъти да извикам сестрата.Тя реши,че най-доброто решение е да ми изключи звънеца,цяла нощ умирах и оживявах от болката без да ме погледне някой.Изписаха ме без обезболяващи,след третата операция също без обезболяващи,със съвети да стискам зъби.
Имам и улцерозен колит.Алергична съм към лекарствата за тази болест и лекарите буквално са ме оставили да се оправям сама.Ходих в София,в Университетска болница с надеждата,че могат да ми помогнат,за малко не ми спукаха червото,кървях силно след колоноскопията.Накрая ме попитаха какво изобщо пия и за мое учудване в епикризата накрая бяха написали лечение с това,което аз казах,че пия.Думи нямам.
Имам и проблеми с щитовидната жлеза.Сега уж съм в ремисия,но имам проблеми със зъбите-взеха да се чупят,дори коренът на умъртвените ми зъби се счупваше и се налагаше изваждане.Накрая заболекарят ми каза да изследвам паращитовидните жлези-отидох и там проблем.Попаднах на пълна некадърница ендокриноложка,която ме наплаши,че имам тумори по паращитовидните жлези и една седмица не бях на себе си от ужас.Все пак отидох на консултация при друг ендокринолог и се оказа,че имам много ниски нива на витамин Д и не е нужна операция.За съжаление ако някой ендокринолог беше наясно и ми беше направил изследване на витамин Д щях да спася зъбите си.В момента съм млада жена с два зъба на горната челюст(но ще ми ги вадят,за да ми направят протеза) и седем на долната челюст.Срам ме е да се усмихна.
И да,определено си имам страх,но не виждам как да го преодолея.
Между другото толкова много зъби ми извадиха и не ми дадоха нищо обезболяващо(към традиционните обезболяващи също съм алергична).Както казах ми предстои вадене на последните два зъба на горната ми челюст и умирам от страх,че пак много ще ме боли.

mariqivanova799 мила не знам какво да кажа, мога само да ти съчувствам искрено, това през което преминаваш е ужасно и се надявам скоро да приключат всички проблеми и да си живееш спокойно както и би трябвало 

mariqivanova799

имам страх от глупави хора. към момента непреодолим и предполагам завинаги.
имам и други, но донякъде преодолими, надявам се.

Много ме е страх от асансьори! Никога не се качвам, забранявам на мъжа ми да качва детето.
Завива ми се свят като си представя, че нещо може да се слyчи на детето ми! Как да го опазя, как?? Yтре ще ме няма за няколко часа и съм приготвила дрешки за топло време, за хладно време. Намислила съм с какво ще го храни мъжът ми. Ще се обадя да напомня да мy дава вода, въпреки че съм приготвила по едно шише на yдобно за детето място във всяка стая. Чела съм и съм гледала докyментални филми за такива страшни истории, че твърдо вярвам, че не бива да се има доверие дори на милата баба - съседка. А нашият е толкова доверчив!   Опитвам се да мy говоря разни неща, за да се пази от хората, да не е така социален.
Не искам да не ме е страх. Хората са казали "страх лозе пази".

Тази вечер гледах по Нова филма " Нищо лично". Хвана ме страх, че ако изпадна в подобна ситуация, няма да мога да направя нищо адекватно.

Когато бях ученичка учехме на две смени.Когато се прибирах след втора смяна изпитвах огромен страх. Не защото беше тъмно, а защото се минаваше покрай гробище./добре,че сега вече не са действащи/ а изнесени извън града.Някои хора оставяха свещи във фенерите и мен все ми се привиждаха някои неща. Многократно майка ми ми обясняваше, че ако някой може да се върне от там, ще си отиде в къщи, ама кой да го разбере.
Никога до сега не съм докосвала мъртъв човек и минаването покрай ковчега го пропускам. Усещам, че хората ме гледат странно заради този факт, но не мога.
Как се преодолява и аз не знам.

Аз мислех да пиша, че нямам страхове, но като  те прочетох си спомних, страхувам се от болест и некадърността на лекарите практикуващи у нас.
От сърце ти пожелавам, да мине леко със зъбите, и да имаш повече късмет с медиците.

Страх ме е от тъмното, от демони, от путбули и най-много от коне. Ненавиждам тесни и претъпкани с хора пространства. Страх ме е от пчели. Мъжът ми направи лека алергична реакция от пчела мин. година, за първи път. Страх ме е следващата да не е тежка... Не ме е страх, но изпитвам адска погнуса от хлебарки. Страх ме е и от кърлежи и пренасяните от тях болести.

Страх ме е от кучета, много... И от животни като цяло.
Страх ме е да оставам сама в къща.
Страх ме е да пътувам със самолет. И с други превозни средства, но с него най-много.
И от болести, разбира се.
И от много хора, концерт например.
Като цяло съм много страхлива  трудно се справям.

Олеее а аз си мислех че са малко хората като мен, успокоих се, онази вечер се събирахме с приятели и ми заговориха за единия ми страх как трябвало да го преодолея и тн. от тогава не ми дава мира и се питам как подяволите бих могла да се справя с това след като не знам на кой свят съм буквално в една подобна ситуация? Пробвала съм да седя близо до парапета на терасата, ми не става и това си е, гледам веднагически да си се прибера вътре с този от многото хора в градския съм се примирила отдавна. Като казахте сама в къщи се сетих нещо. До края на Март месец тази година се бях на нокти в нас. Понеже си скъсах връзките на глезена бях болничен и си куках у дома, забелязах че ми се ръчка дръжката на вратата системно като в началото си мислех че си въобразявам ама не беше така.Някой се пробваше да я отвори или проверяваше знам ли  Започнах да си държа ключовете в ключалката за уж по спокойно. На последния път поне бях в коридора и видях как дръжката слизаше на долу та докато се домъкна  до вратата... тъкмо отворих рязко и видях само нечии гръб да слиза на долу по стълбите с бясна скорост.Спряха се тези неща но още съм си на тръни като съм сама в къщи или с децата е тогава хептем умирам от страх.

Мен в апартамент не ме е страх. Само в къща.
В апартамента има по-малко начини да се влезе и на всички сме сложили резета + СОТ... Нямаш ли шпионка? Опасно е да отваряш така...