Какво от "моята чужбина" бих приложила в България?

Може би си права, Ондинче... Не знам обективната истина за ситуацията, в която се намират. Само казвам, че все по-често виждам такива. Не ми приличат на наркомани, определено, за другото не знам. Имат интелигентни физиономии.
Аз не съм много съгласна, че имало работа в изобилие. Всеки ден четем за унизителните условия, при които работят наши сънародници, почти като роби. Цените скачат, пък все ми хвалят икономиката. Аз казвам какво лично усещам на гърба си и какво виждат очите ми по улиците и то не в Нойкьолн или Вединг...
Но наистина нека си остане по-позитивна тема, ако и да е половината истина.

Шотландия.

- Здравната система - за разлика от Англия, аз не плащам нищо на място. Ако получаваш над определна заплата ти се удържа процент данък, който ти дава право на безплатни прегледи, лекарства, престой в държавна болница, прегледи при специалисти, безплатни са за студенти и деца. Всички, с които съм се сблъсквала досега, са били безкрайно мили и любезни. Както и в България, и тук можеш да идеш на частно, ако не ти се чака за специалист (за някои се чака доста, ако не си много спешен случай). В болницата, в която ме оперираха, получих отношение сякаш бях най-скъп гост - от всички лекари и сестри, които срещнах там нямаше един, който да ми направи лошо впечатление. Самото отделение - просторно, чисто, модерно. Лежала съм и в Александровска в София, разликата беше от небето до земята. За същото нещо, от което ме оперираха се прибрах в България да отида за второ мнение в Майчин дом, такава разлика имаше в отношението на доктора, че ако не си бях платила стотак за прегледа изобщо нямаше и да го проведа.

- Ремонтите им - всичко е ясно обозначено, има поне няколко табели преди мястото на ремонтирания участък, както и специални мантинели, които предпазват хора да не пострадат. Ремонтираха улицата пред нас преди няколко седмици - асфалтът беше дебел поне две педи, нищо общо с десетината сантиметра, които съм виждала да слагат в България.

- Университетския живот - отношение на лектори към студенти. Говориш си на малко име с професора, те имат седмични часове освен лекциите, в които можеш да задаваш въпроси, приемат критики и съвети как и какво да подобрят. Всяка година се попълват анкети за качеството на курса и ако има прекалено много негативни отзиви нещо се променя. Почти всичко е практика.

- Всичко става електронно или по телефона - карта за телефона, банкова сметка, пазаруване на продукти за готвене - ако искам, мога изобщо да не излизам от вкъщи.

- Постоянни промоции по магазините - кажи-речи на всеки две седмици има някакви промоции по магазините за дрехи и обувки, всеки ден има различни в хранителните магазини. Не живея в България вече 5 години и не съм сигурна дали не се е променило това отношение.

- Отношение към хората и животни - повечето хора са съпричастни към онези, които имат по-неблагосклонна съдба, склонни са да помагат на хора в нужда. Домашните любимци не се тровят и обстрелват, но няма и улични. Парковете са пълни с катерици, зайци и лисици, живеят си спокойно и никой не ги трепе.

- Градския транспорт - има специални табла, на които пише кога точно идват всички автобуси и дали ще закъснеят, отделно можеш да си платиш билета с телефон, да имаш карта или да дадеш стотинки. Автобусите са нови, през пиков час на 3-5 минути, на 15 мин максимум през останалото време, има апове за телефона да си следиш кога идва следващия, за да не висиш в дъжда половин час. Кондуктори няма, плащаш на шофьора, всички се редят на опашка, за да се качат, шофьорите те поздравяват, спретнати с униформа, не пушат, не слушат музика и не спират да си купят кафе пред някоя лафка. В автобусите и влаковете има табла, на които виждаш коя е сегашната спирка и коя е следващата, във влаковете имаш предупреждение, когато наближаваш някоя спирка, за да имаш време да се подготвиш и да слезеш.

В Англия нищо не се плаща "на място", когато си осигурен и не би следвало да е по друг начин, след като това си е ОК в крайна сметка. Както и в България, за ползване на държавната система, но изключение са лекарствата. Лекарства в Анлия не плащат децата, инвалидите, социално слабите, раково болните, бременните и родилките до 1 година, стоматолога също им е безплатен и разни други групи.

Друг е въпроса за разликата в болничното лечение в България и Англия, които са на светлинни години едно от друго.

и пенсионерите.

То те пък, почти нищо не плащат изобщо.

Ева, включвам се в темата ти само, за да те поздравя за нея! Лично за мен тази тема е една от най-смислените и приятни теми за четене в целия форум! Браво!   Благодаря на всички, които пишат и споделят в нея!   Така сякаш ме пренасяте във вашия свят, виждам колко разнообразни държави, закони и нрави има по Земята, интересно и поучително ми е. Благодаря ви! Ще чета с удоволствие. Живея в България и я обичам, не планирам да се местя никъде другаде, но полезният опит на споделящите може да ми даде идеи, които да се опитам да внедрявам на местна почва, в местоработите ми.

В Европа например когато се строй нов блок, задължение на инвеститора е първо да направи улица, тротоари, осветление и накрая самия блок, тук купуваш апартамент за 100 000 евро и пред блока все едно си в кочина. Няма да се промени това, за жалост.

В Испания жените се пенсионират на 65, колкото и мъжете, но им изискват 15 години стаж, защото са раждали и гледали деца. По-нагоре стана въпрос за издръжките. Обикновено при развод жената може да вземе всичко, законът я защитава. Приятелка на майка ми - колумбийка, подаде жалба срещу мъжа си, който станал комарджия и профуквал всичките им пари. В срок от 24 часа идват, извеждат го от жилището и издават ограничителна заповед, няма право да се доближава до нея и до дома им на определено разстояние.

За първи път чувам такова нещо.

Има го Чек , изискват от собствениците да подобрят инфраструктурата .
В нашия град построиха нов комплекс с над 500 къщи и част от сделката за планинга  беше да се построи ново училище и нов път, както и нормалните парко райони

Живея в Италия от 3 години,студентка съм. За красотата мисля,че е излишно да споменавам. Харесва ми любезността на хората, най-вече в централната и южната част на страната. Никъде (е,с малки изключения, но това си е до личност) не те карат да се чувстваш като натарпник. Поздравен си където и да влезеш, оказват ти помощ, без да са нахални. Отношението на обслужващия персонал в барове и ресторанти е много професионално, за разлика от това в България. За 3 години съм заплатила нищожни университетски такси, с помощта на стипендията. Първата година тя се определя от оценките  от матурата + доход, втората на базата на това,което си постигнал през изминалата година и т.н. Възможността да платя с карта на почти всяко едно място също е голям плюс. Харесва ми,че блоковете са стилни, всяка тераса и тенда в тон. Качеството на продуктите в хиперите е много високо, да не говорим за дрехите. В момента не се сещам за друго,но със сигурност има такива. Както и недостатъци, разбира се.

За Бавария / Германия има такова изискване, но то в никакъв случай не е ПРЕДИ да се изгради блокът, а в зададен предварително срок след това, за да не се разруши от строителните машини, най-малкото. И други причини има, да не удължавам много мнението.

Но не е вярно, че се изграждат улици с настилки задължително преди да има блокове, не знам и за такова изискване, а освен, че следя областта, съм гледала и изискванията по определени инвестиционни проекти, такова нещо не ми е попадало.

Ще ми е интересно да кажете по каква причина пълното  изграждане на улицата се прави първо и къде е това.

П.С. Цитирах това мнение, но реално се обръщам към didi_midi1.

именно в Германия жителите на дадена улица са задължени за санирането, поддръжката и . Нали вчера имаше по радиото новина, че на някаква улица за санирането на част от нея разпределили 1,3 млн. ... държавата поемала 1/3 ...

Няма такова нещо в Германия жителите да са задължени да санират и поддържат
улицата си, освен ако не става въпрос за частен път в затворен комплекс, имение или нещо подобно.

напротив. провери.