Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Имам страх от каране на кола

  • 12 901
  • 87
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 323
Опреснителни часове, автоматична кола, не много нова и карай сама. Опитен шофьор, седнал до теб и наставляващ те, пречи много.

# 16
  • Мнения: 4 283
Аз шофирах от дъжд на вятър пет години след като взех книжка. Много ме беше страх от градското, отделно ММ дооълнително ме изнервяше с неговите забележки и критики, но същевременно и още повече ме амбицираше да си докажа, че мога. После трябваше да се науча заради работата и 15 години вече не слизам от колата. В началото треперех и вършех куп простотии на пътя, сега шофирането ми е удоволствие. Практиката е най-добрият учител.

# 17
  • Мнения: 5 262
Много мислиш. Няма какво да се ползва толкова . Имаш 3 педала, един волан, две странични огледала и гледаш напред какво става. Друго особено няма. Останалите около теб да се оправят както си знаят. Ако гледат и те съвестно огледалцата и напред, вместо в телефоните, всичко ще е наред. Голяма философия.

А, да, след предното мнение да добавя Основна пречка е критикар в колата. Не се лъжи да пуская такъв вътре.

# 18
  • Мнения: 27
Доста често виждам жени зад волана, а до тях може би техните мъже, братя и т.н., според мен е най-добре да започнеш с някой близък, който да те напътства, да ти казва в какво да внимаваш, къде да гледаш. Аз имам страх да не изгасне колата докато сме на светофар например с идеята, че свиркането и псуването ще се чуят в Гърция сигурно и за това си взех автоматик.

# 19
  • Мнения: 315
Може би наистина карането не е за всеки. Имам книжка от 30 години. Активна съм, но шофирам  в малък град , където всичко ми е познато. До по-голям град съм ходила 10-тина пъти и съм се справяла, макар и да ми е било доста напрегнато. И това, когато се е налагало и не съм имала избор. Ако има избор, страхът надделява и отказвам да шофирам. В повечето случаи е имало кой да ме вози. Миналата есен реших да изкарам няколко часа с инструктор в София. Направих го. Инструкторът ме уведоми,че аз съм пълноправен шофьор и си нося отговорност, въпреки че той е с мен.Това малко ме стресна... Млад мъж , но доста опитен и обяснителен беше инструкторът. Първият му въпрос беше: Каква е целта на тези няколко часа , които искам, да карам с инструктор. Отговорът ми беше, че искам да преодолея страха си. Обясни ми доста неща. Накрая ми каза, че просто трябва да стана по-уверена. Иначе си личало, че шофирам. Нямам проблем с габаритите на автомобила, мога относително добре да паркирам. Просто съм неуверена в многоредовото движение  и всеки натиск от страна на друг шофьор зад мен ме кара да съм припряна и да правя грешки. А високите скорости по принцип си ме плашат и аз това си го знам. И така, една година по- късно не съм се престрашила да карам в София сама и на мнооого дълъг път също, защото бързо се уморявам. И сега когато имам избор - не карам. Просто не излизам от зоната си на комфорт. А за да се научи човек, трябва да излиза от зоната на комфорт. Ако ми се наложи- мечка страх, мене не....Wink. Иначе моят мъж да ме напътства е равносилно на развод.

# 20
  • Мнения: 16 936
Карането не е за всеки,наистина. И тези дето са добри и изпечени шофьори не могат със сигурност да разберат останалите.
Някои от постовете ми напомнят на мен самата. В кола без друг човек до мен не се качвам. Всичкото това следене на 100 неща супер много ме напряга. Очите трябва да са на 4 в сто посоки. Това противоречи на хаотичната ми,творческа и разсеяна натура. Страх ме е и да изпреварвам. Да карам назад и да изляза от паркинг до друга кола-не мога.
Попадна ли в извънредна ситуация стоя и чакам,панирам се, изпадам в състояние да не знам какво да предприема.
И не съм супер зле в карането. Просто при мен всичко е психика. Може и да е генетично-всички жени в нашия род не са шофьори освен леля ми, която е перфектна.
Знаете ли колко е тъпо да си зависим и да не можеш да си мобилен. Наистина е много неприятно.
Но ето лятото един бус ми отне предимство-еми оправих се,но ми дойде като гръм от ясно небе.
За всяко нещо трябва да се моля на бащя ми или на мъжа ми да ме разкарва с колата. Понякога ги прибирам ако  пийнат до по-късно с приятели-толкоз.
С малката да се кача-абсурд. И за себе си все повече се навивам,че туй не е моето нещо. А имах голям мерак. Сега все повече се отказвам. Така,че лесно звучи,но някои хора не могат да бъдат шофьори-това е. И аз предпочитам да не  рискувам себе си,хората с мен и останалите на улицата.
Та си седя и си се ядосвам на страха. Ама това е.

# 21
  • Пловдив
  • Мнения: 1 939
Мис Каролин Бингли
Получаваш направо похвала от мен, защото аз дори и до това, което ти правиш не мога да достигна.
Напълно разбирам какво ти е, защото все пак съм по-лошия случай от теб. Мъжа ми или друг да разчита на мен да го закарам, когато пийне или в друг случай - абсурд...
Това, че съм толкова зависима понкога дори ме кара да се чувствам непълноценна в ежедневието не мога да свърша неща, които другите хора вършат с лекота. Например от месец не мога да занеса едни палта на химическо, защото са обемисти и трябва на ръка да ги пренеса до там, а мъжа ми не намира време за това.

# 22
  • Мнения: 315
Много мислиш. Няма какво да се ползва толкова . Имаш 3 педала, един волан, две странични огледала и гледаш напред какво става. Друго особено няма. ….
Не е точно така. На нас жените (а и не може би само на нас) преценката  за разстояние и скорост може би не са ни точни. Струва ми се, че имам достатъчно време да се изтегля, а се оказва, че отсрещният автомобил се движел по- бързо, отколкото очаквам. Иначе с педалите и огледалата може и добре да боравим, но грешната преценка не е за подценяване. За да си добър шофьор, според мен трябва да владееш добре авотмобила и на пътя да преценяваш само пътната обстановка, а не да се чудиш: Ще успея ли да тръгна , няма ли да ми угасне колата, ще успея ли да превключа и т.н

Последна редакция: пт, 23 ное 2018, 11:24 от DebelaMara

# 23
  • Мнения: 5 262
Много мислиш. Няма какво да се ползва толкова . Имаш 3 педала, един волан, две странични огледала и гледаш напред какво става. Друго особено няма. ….
Не е точно така. На нас жените (а и не може би само на нас) преценката  за разстояние и скорост може би не са ни точни. Струва ми се, че имам достатъчно време да се изтегля, а се оказва, че отсрещният автомобил се движел по- бързо, отколкото очаквам. Иначе с педалите и огледалата може и добре да боравим, но грешната преценка не е за подценяване.
Не знам на вас жените, но на нас, жените, не ни се случва така. Очевидно е къде е колата пред теб .

# 24
  • Мнения: 16 936
Критикарите най ги обичам. Слизам и толкоз. Да си карат. Мъжа ми е много спокоен,но и той се изнервя на макс със мен. Баща ми....ужас това е много неприятно. Те са така мъжете. За тях жените шофьари са като че от дрега планета. Не мога да го разберат.

# 25
  • София
  • Мнения: 19 503
Много мислиш. Няма какво да се ползва толкова . Имаш 3 педала, един волан, две странични огледала и гледаш напред какво става. Друго особено няма. ….
Не е точно така. На нас жените (а и не може би само на нас) преценката  за разстояние и скорост може би не са ни точни. Струва ми се, че имам достатъчно време да се изтегля, а се оказва, че отсрещният автомобил се движел по- бързо, отколкото очаквам. Иначе с педалите и огледалата може и добре да боравим, но грешната преценка не е за подценяване.
Не знам на вас жените, но на нас, жените, не ни се случва така. Очевидно е къде е колата пред теб .


Много си зависи от човек.
Аз например не мога да преценявам добре разстоянието. Всичко ми се струва по-близо. Като кара ММ все мисля, че ще се забие в колата отпред, а той казва, че има достатъчно място.

Преди няколко дни едни хора ме помолиха да ги упътя. Показвам им да вървят направо и после наляво, но казвам - Вървете направо и после надясно. И бях много убедена, че е надясно.... Mr. Green

# 26
  • Мнения: 315
Не знам на вас жените, но на нас, жените, не ни се случва така. Очевидно е къде е колата пред теб .
Благодаря за сарказма. Естествено, че е очевидно. Излизам от страничен път на главен път има кола на едни 500 м (примерно). Решавам да се включа, защото имам достатъчно време и място, а онзи се залетял със 140, вместо с разрешените 90 км/ч. Естествено се озовава, по-бързо зад мен, отколкото съм очаквала. Оказва се, че видиш ли съм му взела предимството. Това си е преценка, нали! А че виждам колата е ясно, кьорава не съм взела книжка. Тази преценка някои от жените я нямаме. Някои от вас, жените, щом я имате, евала!!!! Затова сте по-добри от нас, другите жени.

# 27
  • Мнения: 5 262
Моля. Разлика между 90 и 130 всеки би усетил . Не само жените.
Това с различното усещане, когато друг вози си е така. Пак за всички. Може би затова много се оплакват от мъжете в колата. И те имат разни усещания, когато контрола не е у тях.

# 28
  • Мнения: 315
Разлика между 90 и 130 в колата, в която се возиш -да, ще ги усетиш. Аз говоря за другата кола на пътя на прав участък.Това не мога да преценявам лично аз. И си го признавам най-открито. Поради това не съм толкова уверена в преценката си и това поражда страх у мен. Понеже темата беше основно за това...

# 29
  • Mars Hotel
  • Мнения: 3 904
Изкарах книжка още на 18, защото имах голям мерак да карам. По една или друга причина се получи така, че реално карах много по-малко, отколкото ми се искаше. След години, бившият ми (вече) мъж реши да ми дава да карам семейната кола, за да се редуваме на път и буквално уби всякакво желание в мен - изключително лесно се изнервяше, крещеше ми, дуднеше с часове. Ами отказа ме тотално. Пак карах, когато се налагаше, но с неудоволствие и постоянно на тръни.

След като се разведох, се наложи да се стегна и да започна да карам сама, за да карам детето до градината/училището/на лекар и т.н. Отне ми два-три месеца, за да се отпусна и да преодолея всякакво притеснение. Сега шофирането ми е удоволствие и карам навсякъде с кеф. Нямам проблеми с паркиране, преценка, ориентация и т.н. и също мразя клишето, че жените не можели еди-какво си.

Не е тайна, че най-важна е практиката. Дали с приятел, дали с опреснителни курсове - както прецениш, но не се отказвай и карай. Лично аз никога не съм карала автоматик и не знам дали е по-лесно, но и ръчните скорости са елементарни, щом свикнеш да усещаш колата. А и преди това - голям праз, че ти угаснала колата на светофара. Свиркай си и не обръщай внимание на нерваците.

Общи условия

Активация на акаунт