Имам страх от каране на кола

Бела Чиао, как за няма и месец си успяла да счупиш скоростна кутия? Сигурна ли си, че преди ти да се качиш, скоростната кутия е била здрава?

Не е нужен инструктор, а опит.

Мен ме доучва бивш колега защото не можех да си позволя опреснителни часове. Много добър учител беше.
Обясних му, че много ме е страх от задръствания и тръгни - спри. Той ми каза следното упражнение: Излез нощем по тъмно и намери спокойна квартална улица. Опитай да тръгваш и да спираш на всяка паркирана кола.
В началото спирах на една от три. След няколко нощи задобрях.
Сега на задръствания ми е скучно, пея си, пуша.


За краката правилото било: Десния (газ) от желязо, левия - от въздух. Почти го научих.


Сега имам страх, че на баир ще тръгне назад.

aми аз доста карам. Миналата година взех колата на 1 Окт. и до сега имам 54 х.км. с тази кола. С на мъжа ми имам по малко.
И преди инспекцията забелязах шум при пускане на сзединителя, но като ми я върнаха сменили някакви филтри и направили незнам си какви проверки според протокола се успокоих . После имах едно голямо пзтуване и мислих след това пак да ида на проверка, но пък шума спря и аз не отидох и ... предната неделя излизам на аутобана и колата започва да губи мощност .. .докато спрях на един паркинг и не тръгнах повече. Сега и я върнаха. Гледам между 1 и 2 има едно взлнение ... не ми харесва. Мисля да им я закарам да ги питам какво е това преди да съм останала пак на пътя.
Това е. 

Пиши после ...
Може някой по - запознат да даде полезен съвет.


Да ви споделя нещо да се посмеете:
Карах по тъмно (не обичам) и ми се стори, че струвам странно тракане като натисна газта докрай. Отивам на сервиз, обясних си проблема. Монтьори реши да я пробва. Направихме кръгче около сервиза. Стигна до пета, би спирачки, накара я да поднася. Каза, че проблем не открива.
Нов е в сервиза, но някак вдъхва доверие.
Повярвах му и се прибирам. И тракането пак се появи.
Спрях, запалих цигара и се замислих какво съм променила от обичайното. Започнах да й познавам звуците, да откривам моите грешки, а те са много.
Проблема се оказа пепелника - пластмасов, горната му част е тенекия. Като е отворен от друсането при висока скорост се чува тракане.
Сега ме е срам от мен си, но тогава много ме беше страх, че нещо се е случило.


Още един такъв случай имах:
Необичайно виене идващо отзад отляво. Пак разходка до сервиза за проверка. Оказа се ляв заден лагер за смяна.


Така се уча ...

Ако си спряла внезапно на баир и потегляш, използвай ръчната. Така ще си спокойна, че на полусъединител колата ще потегли плавно, без страх, че ще я загасиш или ще тръгне назад.

Ръчната ми спирачка не държи, не знам защо.

Защото е за паркиране, а не за тръгване по наклон.
За автоматичната скоростна кутия. Недостатъка който я прави мързелива е, че тя взема решението на коя предавка да караш. Та ако искате друг да управлява колата ви по добре му отстъпете управлението.

Не виждам причина да не се ползва ръчната в такава ситуация. Честно казано, така преодолях страха си от потегляне по наклон:) Бяха ме посъветвали.

Мен пък инструкторът изрично ме учеше така да тръгвам по наклон, даже на изпита имах такова тръгване. Какъв е проблемът?

Имах много големи проблеми при тръгване под наклон, докато не се научих да усещам докъде да отпусна съединителя - най-тъпо казано отпускаш плавно докато колата не почне да се тресе леко В началото се изисква повече внимание да го усетиш, но с времето се автоматизира. Та като улучиш този момент, няма абсолютно никакво връщане назад, дори не се налага да даваш рязко газ.

Да, и при мен беше така, "естакада" го наричаха инструкторите. Но аз съм взела книжка през 1999 година и бяхме от последните, които се явяваха на изпит пред КАТ.

Бях по същия начин. Никога не съм имала желание да изкарам книжка, да имам кола и да шофирам. Все пак на 18 изкарах такава, общо- взето заради баща ми, който просто един ден се прибра с учебника по теория и ми каза "Записал съм те на курс". В онзи момент го "мразех", защото нямах никакво, ама никакво желание. Теорията я взех от раз, без никакъв проблем и без никаква грешка, на кормуване ме скъсаха 3 пъти все от нелепи и абсурдни грешки заради паниката ми. Осем години си стоях с книжка за чест и слава и все ме питаха "ама защо изобщо си я изкарала?!". Ами нямах желание да шофирам, нямах проблем с градския транспорт и в момента все още смятам, че много хора трябва да се пренасочат към него, поне частично.  Започнах да шофирам по малко покрай мъжа ми. В началото, когато ми предлагаше да ме учел да карам твърдо отказвах. Отне близо две години, докато една вечер някак сама се престраших и му предложих да идем някъде извън града, за да шофирам. Не знам на какво се е дължал ентусиазма ми, но просто дойде от самосебе си и мисля, че това е най- важното. На сила хубост не става. Известно време карах само вечер, късно, когато почти няма движение и без да влизаме в тесни улички или да се мъча да паркирам. Шофирах само, когато аз изявявах желание за това, не са ме мъчили насила и въпреки това, първите пъти в началото като седнех от шофьорската страна така ми се разтуптяваше сърцето все едно нещо супер страшно предстои. На първия ми опит за паркиране осурках колата. Не беше нищо фрапантно, но ужасно ме срина и пак минаха няколко месеца, в които твърдо отказвах да седна да карам. Желанието да опитам отново, пак дойде само, когато явно съм се почувствала готова, може би дори от инат за това, аз ли съм най- некадърната на света, та да не мога да се науча. И пак започнахме с опитите. Трябва да отбележа и, че колата е автоматик и да, определено ме улеснява това. Мисля, че ако се кача сега на автомобил с ръчни скорости ще е пълна трагедия. Малко по малко се отпуснах, спрях да треперя в първите минути като потегля и да се шашкам за най- малкото нещо. Важно е обаче и да имаш търпелив човек до себе си, с някой нервак и критикар нищо няма да стане. Много ми помогна и това, че стотици пъти, когато мъжа ми шофираше, а аз бях пасажер ми обясняваше като се сети някакви неща, свързани с правилата за движение, с чисто техническата част на шофирането, като виждаше нарушение от страна на друг шофьор, аз в началото изобщо не забелязвах такива неща. И лека- полека важното ти се набива в главата. Но смятам, че наистина вътрешно трябва да се почувстваш готов да опиташ и желанието да дойде от теб, а не от ръчкането на други хора. И при мен надали щеше да се получи нещо, ако на зор се опитвах да се науча, докато вътрешно протестирам как изобщо не ми е до това и грам не смятам, че ми е необходимо.

Същата работа, без наличието на мъж обаче Когато станах пълнолетна, сякаш имаше "мода" всеки на моята възраст да изкара книжка. Нашите пък все ми говореха, че наличието на книжка е голям плюс при кандидатстване за работа, а и в ежедневието. Сега осъзнавам и съм съгласна само с второто, защото ето - имам книжка, но не карам изобщо, а виждам, че само по себе си, самото притежаване на книжка изобщо не е плюс при работа, защото ако дадена позиция изисква да имаш книжка, то това автоматично и задължително е свързано и с умения да караш. Иначе все тая имаш ли или нямаш книжка.Та да, абсолютен привърженик съм на вътрешната нагласа и усещания. Следователно, когато се чувстваш готов и с желание, тогава се правят нещата.

Карате с инструктор, докато спрете да мислите как и кога да превключите предавка и успеете да паркирате успоредно.
След това САМИ, в ненатоварените часове (рано сутрин, по светло)
Не се притеснявате да карате бавно, с колкото можете. Не реагирате на подканване да карате по-бързо от колкото ви е комфортно или да се отместите рязко.
Престроявате бавно и постепенно. Пазите дистанция. Давате предимство на всеки.
После по шосета извънградско, после магистрали.
Стара, но здрава и евтина за ремонт кола.
И след 30 х. километра няма да ви е страх повече.

А аз още не съм минала 5000 км.

Успоредното паркиране ми е кошмар. Перпендикулярното ми е сравнително лесно.

Смяната на предавките я усещам по звука. Вие ако я изсиля над 2,5 оборота.

Прекрояването също ми е трудно. Проблем ми е да преценя разстоянието и скоростта над колата зад мен която е в съседната лента.

Успоредното е въпрос на практика съобразно това филмче:
https://www.youtube.com/watch?v=2QX8jTmjO_w
30 опита на полигон, спазвайки 4-те правила и паралелното паркиране е ок.
Престрояването е лесно: мигач,  проверка на огледало, ако колата в огледалото не се увеличава, проверка за кола в сляпата зона и постепенно престрояване.
За бързо набиране на скорост се искат обороти над 3 000.