Страхът от раздялата и разочарованието

Както виждаш, а може и да не виждаш, не си единствена.
Защо лутане? Вземаш от всекиго по малко, когато усетиш, че няма какво повече да си дадете - приключваш.
Така е много вероятно да си усетиш човека, с когото да ти се получи нещо по-дълготрайно, без натиск обаче.

Твоето щастие зависи само от теб. Не позволявай да зависи от друг.
Всички са много отворени,когато им намекнеш за края. След като се изревеш и преживееш,и обявиш... минава малко и "Много те обичам,върни се". При мен все така става. Затова не спирам да повтарям на мъжете покрай мен,че една жена каже ли 'край',то тя го е преживяла десетки пъти преди това,преди да го изрече на глас.
Последните ми отношения приключиха преди седмица. Имаше целувки и прегръдки,имаше нежност.. но не бяхме нито приятели,нито екип. Тотал съквартиранти,двойка за пред хората.На всичкото отгоре лъжеше на дребно и се опитваше да ме манипулира на моменти... подценявайки ме заради възрастовата ни разлика.Накрая дори каза,че и двамата не сме положили достатъчно усилия.
Замислих се  и мога да кажа че аз положих усилия,и то ужасно много. Исках да се получи. А когато обичаш,искаш и на другият да му е добре. За миг си представих как се връщам в същата ситуация и получавам същото неглижиране от негова страна. Изпаднах в ужас.
Преди всеки край се питам дали направих достатъчно за да проработи тая връзка. Предната ми беше 3 години- и не-не направих достатъчно ,но и не исках. Сегашната беше едва 8 месеца,но се борих , смятайки,че това би могъл да бъде човекът,с който да остана до... докогато. За себе си реших,че ако отсега връзката изисква 'жертви' и 'борби',какво ще е след 10 или 20 години.Сега съм тъжна,сама. Но с него не бях по-щастлива.
Моят съвет е да се откъснеш от този човек. А и неговата реакция на думите ти за раздяла,показва,че той не ти вярва и не те взима сериозно. 99% съм убедена,че когато го напуснеш= когато осъзнае какво му се случва,ще те потърси да се съберете.
А когато един мъж започне да те преследва,след като  сте се разделили-това не е от любов,това е защото никой не обича да му бягат. Ако се поддадеш в такъв момент и се върнеш-очаквай отново да загуби интерес към твоята личност.Това,за мен,не е любов.

Връзката не я буташ или дърпаш. Дори понятието, само по себе си буди неприятни асоциации. Връзка, ужас. Щом си вътре, няма излизане, няма въздух. Такова е мисленето. Такова е и отношението към собствените деца, ако щеш. Като се замислиш, и мъжете, които живеят в страх и под контрол, и децата имат сходно поведение - затворник вкъщи, свободен навън

Тя идеята е много добра, само не знам какво мисли мъжът обект на тази идея, особено като знае, че е момата тъче на два стана в началото на връзката.

Мъжът знае, че не съм “тъкала на два стана”. Бракът ми наистина беше в много замряла фаза. Казах на бившия си мъж още след първата целувка. (И въпреки това дълго време ми беше съвестно за бившия ми мъж, че му причиних това 🙁)

Както и при предната връзка дето ми казваше “детенцето ни” (с шефа му щели да ме осиновяват.. 🙄) - казах си всичко веднага. Не е имало застъпване - днес ще спя с теб, утре с него, в други ден пак с теб...

Само като секс ли го разбирате?

Доколкото знам, изразът се използва основно така.

Авторката колкото повече те чета ,по ми се струва че избираш поначало неподходящи за теб мъже .
Вместо да скачаш от един клон на друг ,се замисли какви са причините затова , вгледай се в себе си. Не казвам че ти си виновна ,по скоро че нещо в самооценка ти ,в ценностите куца и е причина да избираш такива мъже .

Усещането за "жертви", "компромиси" и "усилия" и несъзнателното претегляне на това, кой колко дава във връзката, е заради незадоволени наши лични необходимости. Другият ни се струва вечно недоволен и неблагодарен, въпреки, че ние му даваме всичко!
Всичко, което би накарало нас да се чувстваме обичани.
Всъщност не е толкова сложно и повечето хора не са толкова лоши, за колкото ги мислим. Особено хората, които обичаме.
Истината е, че сме различни - обичаме, чувстваме се обичани и даваме обич по различен начин.
Различен, но не по-добър и по-лош. Просто различен. Не повече и по-малко.
Съвсем естествено е, в една връзка да даваме/правим това, което бихме искали да ни дадат на нас, което ни е най-мило, най-ценно, най-важно. Но това е грешка. Просто защото сме различни. Това беше моят личен урок, който научих от неуспешния си брак. Важно е и двамата във връзката да осъзнаят нуждите на любимия си и да подхождат към тези нужди с уважение, грижа и обич. Процесът изисква на първо място себепознание. Изисква пълно разкриване, осъзнатост, откровеност и отдаденост и от двамата.

Не Ви познавам, но ще се опитам да налучкам - Вашата незадоволена нужда е близостта с този мъж. Имате нужда както от физическа, така и от емоционална близост с него. Имате нужда от неговото отдаване на Вас. Това е Вашата най-дълбока ценност - отдаването, даването. Това е Вашият начин да обичате. И това очаквате от любимия си. Но той е различен от Вас. Той не Ви дава нужната близост, защото това не е най-ценното за него. Той Ви обича и Ви дава най-доброто, на което е способен - подкрепата! Доверява Ви се, вероятно Ви насърчава да се развивате, подкрепя Ви финансово и интелектуално. Подкрепата е вероятно неговата незадоволена от Вас нужда. Вярата в него и почитането му като мъж. Липсва му Вашето възхищение и утвърждение на него като силен, независим, отговорен, страхотен професионалист, твърд Мъж! Вероятно му липсва интелектуалното общуване с Вас.
Наистина налучквам, само Вие двамата заедно можете да си дадете сметка кой какво наистина иска и дали другият е способен да му го даде.
Човек се учи да обича.
Успех!

Ами, ето, започни с това.
Спри да правиш огромни компромиси.За да има шанс една връзка, то основните и важните компромиси трябва да прави Мъжът.Не ти.
Той те е приел за даденост, с всеки нов компромис (с който потъпкваш принципите си) му показваш, че си слаба и зависима от него (от вниманието му, от жестовете му), а това му дава свободата да не полага усилия за вас и без угризения да ти заявява "Ами, аз съм такъв, ако ти харесва, о.к., ако не ти харесва, пак е о.к.Знам, че ме обичаш и каквото и да направя, ти ще стоиш при мен."-без значение дали го казва с думи или поведение.
Затова съвета ми беше да обърнеш "играта", ако изобщо има шанс да сте заедно.Нека ти да си в позиция "Ами, аз съм си такава, или ме приемаш, или си казваме Чао!", а той да е в позиция да се бори за вниманието ти.
Макар че, за мен думата "борба" изобщо не се вписва в човешките отношения, освен ако не става дума за спорта Борба на тепиха.
Двама души не се събират, за да водят военни действия,  а за да са екип, партньори, приятели, любовници....
Изобщо, ако човек трябва да се бори, да полага неимоверни усилия, да потъпква личните си принципи, без значение дали става дума за любов, работа, приятелство, отслабване, то обикновено целта не си струва.
Ако човек иска любов, трябва не да се бори, а да намери такава, която се получава от само себе си.
Ако човек иска добра работа, не трябва да се бъхти по 30 часа в денонощието, а да намери такава, която го кара всяка сутрин да се усмихва при мисълта, че отива да работи.
Ако човек иска да отслабне, не трябва да се "бори с кг", а да се сприятели с тялото си, за да се получат нещата.
И така , за всяка цел, желание, мечта в живота.Хубавите неща не стават насила, с борби и безкрайни компромиси.

"Всъщност не е толкова сложно и повечето хора не са толкова лоши, за колкото ги мислим. Особено хората, които обичаме.
Истината е, че сме различни - обичаме, чувстваме се обичани и даваме обич по различен начин.
Различен, но не по-добър и по-лош. Просто различен. Не повече и по-малко.
Съвсем естествено е, в една връзка да даваме/правим това, което бихме искали да ни дадат на нас, което ни е най-мило, най-ценно, най-важно. Но това е грешка. Просто защото сме различни. Това беше моят личен урок, който научих от неуспешния си брак. Важно е и двамата във връзката да осъзнаят нуждите на любимия си и да подхождат към тези нужди с уважение, грижа и обич. Процесът изисква на първо място себепознание. Изисква пълно разкриване, осъзнатост, откровеност и отдаденост и от двамата."

Mia_Sophie, благодаря за споделения опит и урок.

Аз ще се върна на фактите.
Допреди 2 години, според авторката, той е бил "друг човек"- това са цели 4 години.
Тогава е сменил работата си, тя е била против и му е дала ултиматум да напусне.
Той не го е направил- т. е, не е отговорил с компромис на нейните компромиси.
А, доколкото разбирам, те- нейните компромиси са в сферата на липса на социален живот с негово участие.
Поради  прекалена заетост и умора.

От друга страна- недоволството и скандалите го отдалечават от нея и той няма желание за близост.
...........
От трета, това е предположение- дали не е намерил в работата си някоя неразбрана вкъщи, с която да се утешават?

Mia_Sophie, и на мен много ми хареса написаното. Много полезно и заслужава човек да се замисли.

Авторке, бягай и не се обръщай. Бях в същата позиция, в която си и ти в момента. Бях ползвана за изтривалка, за накърненото му его. Бях обиждана, унижавана и аз стоях и все си мислех, че човека в когото се влюбих няма как да е такова животно. Истината е, че маската в която се влюбих беше отдавна паднала и вече виждах истинското му лице - психопат, нарцис, егоист и пълен нещастник който никога през живота си не беше имал качествена връзка с жена. Жилището трябваше да напусна, аз естествено (нищо, че заедно го бяхме търсили и обзавеждали) събрах малкото ми останала гордост и се махнах и сега смея да кажа, че паник атаките спряха и след известни сесии при терапевт си стъпих на краката. Хората които казват, че психическият тормоз е нищо, никога не са били под атаката на психопат и нарцис. Сама ти трябва да се решиш, че единственото ти спасение е да се махнеш. Никой друг не може да вземе това решение вместо теб. Аз успях и все още се възстановявам от нанесената ми травма. Ти искаш ли цял живот да си жертва или искаш да си щастлива? Всичко е в твоите ръце мила. Успех ти желая!

Толкова точно улучихте! Казвали сме си го много пъти, че сме различни, но никога не се бях замисляла, че виждайки тези разлики, трябва да ги приемем и да се адаптираме, вместо да се ръчкаме един друг да се променим или оке по-лошото - различни сме, да свирим край на мача. 😐

Благодаря на всички за включването! Коментарите и мненията ви са много ценни за мен. Помагат ми да изляза от собствения си “мисловъртеж” и да видя ситуацията от много страни. ❤