Става й безинтересен, разбира се 
Но тя се прикрива добре
Но тя се прикрива добре - Публикувана: 27 ноем. 2018, 14:13 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2018, 10:43 ч.
Страхът от раздялата и разочарованието
Тия дето ги приказвате, за ловеца и дърпащата се жена, са за любители на драмите.
Как пък няма да се правя на ощипана госпожица, че да му е интересен на някой живота. Да си го прави той интересен, аз си имам по-важни занимания. Ама-ха.
Не, наистина, това са страшни циркове за хора, които си нямат друга работа, да му се дърпала тя, хаха.
Как пък няма да се правя на ощипана госпожица, че да му е интересен на някой живота. Да си го прави той интересен, аз си имам по-важни занимания. Ама-ха.
Не, наистина, това са страшни циркове за хора, които си нямат друга работа, да му се дърпала тя, хаха.
А защо на жената не й става безинтересен удобният мъж, който винаги за всичко я слуша?
Дали не е от практически подбуди, далеч от тръпката?
Дали не е от практически подбуди, далеч от тръпката?
Моята идея не е изцяло да бъда отговорна за огнището. Впрочем, за мен тази грижа често се изражда в излишни правила и мании.
А защо тогава се възмущавате, че мъжете си търсели покорни жени? След като жената търси мъж, на чийто врат да стъпи, властните мъже какво да правят? Същото.
А защо тогава се възмущавате, че мъжете си търсели покорни жени? След като жената търси мъж, на чийто врат да стъпи, властните мъже какво да правят? Същото.
Аз неведнъж съм писала, че съм с 30-годишен брак и хората около нас също, няма разводи.И във всичките тези семейства, жената "командва парада/води отношенията/грижи се първо за своите нужди (и на децата), после на мъжа....
Но това са общи разсъждения. Тук в конкретния случай, как жената да накара този мъж да я слуша и да мисли преди себе си за нея и за детето ѝ (дето не е от него) - къде е стимулът за него? Посъветвахте я - като не прави компромиси, хайде ресто и търси друг. Как се подхожда към друг човек, така че да го накараш да постави собствените си желания и нужди след тези на нова жена, която му идва с дете-тийнейджър, без жилище, без нищо? Това са някакви джедайски фокуси. Любопитно ми е просто, не че смятам да го правя - аз предпочитам сам да се оправям в живота.
Защо е наложително нечии нужди да са преди други? Ще ги съвместяват и взаимно ще си правят отстъпки.
chris78, ако с жена си имате сходни виждания, не е чак невъзможно да уеднаквите позициите.
chris78, ако с жена си имате сходни виждания, не е чак невъзможно да уеднаквите позициите.
Твърде опростенчески е да изведеш едно разбирателство в "той слуша" или "тя слуша". Това са крайности. Нелепици.
Защо в тоя форум почти на всички им харесват крайностите, като решат да защитават някаква теза?
Аз неведнъж съм писала, че съм с 30-годишен брак и хората около нас също, няма разводи.И във всичките тези семейства, жената "командва парада/води отношенията/грижи се първо за своите нужди (и на децата), после на мъжа....
Скрит текст:
Но това са общи разсъждения. Тук в конкретния случай, как жената да накара този мъж да я слуша и да мисли преди себе си за нея и за детето ѝ (дето не е от него) - къде е стимулът за него? Посъветвахте я - като не прави компромиси, хайде ресто и търси друг. Как се подхожда към друг човек, така че да го накараш да постави собствените си желания и нужди след тези на нова жена, която му идва с дете-тийнейджър, без жилище, без нищо? Това са някакви джедайски фокуси. Любопитно ми е просто, не че смятам да го правя - аз предпочитам сам да се оправям в живота.
Която жена го умее този "номер", винаги е "преследвана" от мъжете.
Която не го умее, се вкарва в ролята на удобната и послушна съпруга, и неминуемо стига до "Аз правя ВСИЧКО за него, а той не ме забелязва/не ме желае/изневерява ми....Защо?!".
И тук, в конкретния случай, решението е същото.Тя трябва да престане да му е сигурна, да му е удобна, да му е "под ръка" винаги и за всичко, да спре да се грижи за неговите нужди....а да помисли и да постави на първо място себе си и своите желания.Пък току виж, той се замислил "Що така тая жена ме избягва?Не ме ли обича вече?" и да направи нещо по въпроса.
Леко отдалечена от емоциите на спречкването станало повод за темата, а също и несъзнателно отдалечена от мъжа до мен (виждайки, че си пиша нещо, че нещо друго ме дърпа, незнаейки, че то е пак касае нас), забелязвам, че в някаква степен работи “отдръпни се за да привлечеш внимание”, но не вярвам, че може да е основа на дългосрочна връзка.
Да, грешка е, че се подлъгвам по първите години, когато човек се старае да покаже само добрата си страна, не са се натрупали упреци и разочарования.
Не очаквам напълно безпроблемни отношения и точно заради това се колебая - достатъчно ли са неудовлетворяващи, че да се сложи край или проблемите са в рамките на нормалното и може да живеем с тях (осъзнавайки, че в 95% от времето сме добри партньори, макар и не лудо влюбена романтична двойка)
П.п. Специално към chris78, по най-важния детайл в една двойка - не, не съм напълняла, не съм се занемарила, изглеждам чудесно (вкл. според неговите критериии). Нито пък е натоварен с ангажименти покрай детето ми, което е дете-мечта и не създава никакви трудности (поне засега).
Да, грешка е, че се подлъгвам по първите години, когато човек се старае да покаже само добрата си страна, не са се натрупали упреци и разочарования.
Не очаквам напълно безпроблемни отношения и точно заради това се колебая - достатъчно ли са неудовлетворяващи, че да се сложи край или проблемите са в рамките на нормалното и може да живеем с тях (осъзнавайки, че в 95% от времето сме добри партньори, макар и не лудо влюбена романтична двойка)
П.п. Специално към chris78, по най-важния детайл в една двойка - не, не съм напълняла, не съм се занемарила, изглеждам чудесно (вкл. според неговите критериии). Нито пък е натоварен с ангажименти покрай детето ми, което е дете-мечта и не създава никакви трудности (поне засега
). 
И тук, в конкретния случай, решението е същото.Тя трябва да престане да му е сигурна, да му е удобна, да му е "под ръка" винаги и за всичко, да спре да се грижи за неговите нужди....а да помисли и да постави на първо място себе си и своите желания.Пък току виж, той се замислил "Що така тая жена ме избягва?Не ме ли обича вече?" и да направи нещо по въпроса.
Да не стане това правене на нещо , да си хване оная работа и да си замине. Че като гледам из форума доста такива теми има. Дето има един лаф , кокошката бега толкова бързо колкото може да я хване петела.
Аз бих попитала, защо е необходимо да се събират въобще с човек с твърде различни виждания по този ....Защо в тоя форум почти на всички им харесват крайностите, като решат да защитават някаква теза?
И тук, в конкретния случай, решението е същото.Тя трябва да престане да му е сигурна, да му е удобна, да му е "под ръка" винаги и за всичко, да спре да се грижи за неговите нужди....а да помисли и да постави на първо място себе си и своите желания.Пък току виж, той се замислил "Що така тая жена ме избягва?Не ме ли обича вече?" и да направи нещо по въпроса.
Да не стане това правене на нещо , да си хване оная работа и да си замине. Че като гледам из форума доста такива теми има. Дето има един лаф , кокошката бега толкова бързо колкото може да я хване петела.
Леко отдалечена от емоциите на спречкването станало повод за темата, а също и несъзнателно отдалечена от мъжа до мен (виждайки, че си пиша нещо, че нещо друго ме дърпа, незнаейки, че то е пак касае нас), забелязвам, че в някаква степен работи “отдръпни се за да привлечеш внимание”, но не вярвам, че може да е основа на дългосрочна връзка.
Да, грешка е, че се подлъгвам по първите години, когато човек се старае да покаже само добрата си страна, не са се натрупали упреци и разочарования.
Не очаквам напълно безпроблемни отношения и точно заради това се колебая - достатъчно ли са неудовлетворяващи, че да се сложи край или проблемите са в рамките на нормалното и може да живеем с тях (осъзнавайки, че в 95% от времето сме добри партньори, макар и не лудо влюбена романтична двойка)
П.п. Специално към chris78, по най-важния детайл в една двойка - не, не съм напълняла, не съм се занемарила, изглеждам чудесно (вкл. според неговите критериии). Нито пък е натоварен с ангажименти покрай детето ми, което е дете-мечта и не създава никакви трудности (поне засега).
Да, грешка е, че се подлъгвам по първите години, когато човек се старае да покаже само добрата си страна, не са се натрупали упреци и разочарования.
Не очаквам напълно безпроблемни отношения и точно заради това се колебая - достатъчно ли са неудовлетворяващи, че да се сложи край или проблемите са в рамките на нормалното и може да живеем с тях (осъзнавайки, че в 95% от времето сме добри партньори, макар и не лудо влюбена романтична двойка)
П.п. Специално към chris78, по най-важния детайл в една двойка - не, не съм напълняла, не съм се занемарила, изглеждам чудесно (вкл. според неговите критериии). Нито пък е натоварен с ангажименти покрай детето ми, което е дете-мечта и не създава никакви трудности (поне засега
). Помощ в теми тук не очаквай да намериш.
https://youtu.be/4OuxE2ZX0E0
SaRaNia, общуването е важно.
Та ние, една друга не си разбираме думите и смисла, който влагаме в тях, какво остава да даваме акъл как да общува/ и интерпретира/ друга жена с мъж... Не схващам какви твои думи съм опитала да извъртя, мисля, че не съм коментирала твои постинги в последните си мнения.