Второ дете

  • 28 218
  • 971
  •   1
Отговори
# 825
  • Мнения: 30 802
Обаче наистина има разлика с будене покрай дете и нарочно намаляване на съня.

Като си подреждам деня, първо си вписвам 8-те часа сън, защото без тях всичко останало се разпада доста сериозно и губи смисъл.

# 826
  • Мнения: X


Иначе има дни, в които спя по 10 часа със седмици наред, а в други по 6-7-8.
Аз лично предпочитам да спя по 9 часа всяка вечер.

 Детето ни си спи по  11-12 часа на вечер от години, а като бебе спеше по цяла нощ от 6тата си седмица, така че сън не ми е лиспвал, освен ако сама не си сложа спирачки пред него.

Последна редакция: пн, 03 дек 2018, 23:17 от Анонимен

# 827
  • Мнения: 52 552
А на тези, на които кариерното развитие им е важно, не им се струва ега си огромната жертва малко да си недоспал: това е просто временната цена.

Да, на тези, дето копнеят за това, не им се струва огромна жертвата. Но за други е и това различава хората - разни хора, разни идеали.
А дали цената е временна си имам особено мнение. То народът го е казал - като си се хванал на хорото, ще играеш докрай. Малцина успяват да слязат от влака след като се засили.

# 828
  • Мнения: 5 142
Точно това последното важи и за влака с децата: да, началните години са трудни, но поне по наблюдения дотук, не е като магически на 3 да ти просветне един голям хоризонт на свобода и да ти се освободи мозъка за креативност. Предполагам, че докато юридически и физически си отговорен за живота на децата, все има нещо, за което да закъсняваш, не спиш, мислиш, организираш и т.н. Но, за доста хора, това не е причина да се ограничат от деца, кариера, или двете. За други е, и това е ОК.

# 829
  • София
  • Мнения: 6 973
Истеричните изблици и заяждане в някои мнения, доказват сами по себе си само едно. Децата и тяхната бройка са много важно нещо, но по- важно е майката която ги отглежда да остане нормален човек, без налудни залитания. То това пак е грижа за децата. Затова гонене на бройка деца  не е зле, но пак да е с мярка.

И друго, нямам ни един пример около себе си, на жена "жертвала" се за мъжа си и децата си и осигурявала му спокойствие и време за развитие на мъжката  кариера, която жена да не е съжалила в един момент, дали заради собственото си емоционално здраве, след като децата напуснат огнището, дали заради младата любовница на 60 годишния натрупал пари мъж, дали заради пропуснати професионални възможности, които дори само като мисъл ще я човъркат, независимо дали са били реални, и т.н. Особено в България, и с нашите закони, които "защитават" такива жени....
Всичко с мярка и без истерични изказвания и нападки, това може да докаже в най - голяма степен правотата и положителните страни на собствения ни житейски избор. А не заяждането. Защото животът си прави майтап точно с най - фанатичните и по - най категоричните им съждения.  Така мисля аз поне.  

Последна редакция: вт, 04 дек 2018, 12:46 от Yangdze

# 830
  • Мнения: X
Но не приемам масовите нападки към мъжа, че бил муньо, мунчо, некадърник и т.н. понеже не иска да се гърби неуморно в името на някакъв имагинерен успех.
Не в името на успех, в името на дете, разликата е от небето до земята, точно обратното твърдя аз поне.
За някои неща съм съгласна с теб, но аз съм дейна и активна и ненавиждам мърди, авторката на темата като гледам и тя така, иначе могат да си се съберат двама да си лежат и да си зяпат в една точка и ще им много добре. Само че и на мъжа му е удобно да си има драпаща жена, като гледам.

# 831
  • Мнения: 30 802
Е то няма да жертваш 20-30 години, ще жертваш 5 примерно. Да не говорим, че няма такова нещо като осигуряване на безсрочно спокойствие на единия. Пита се - трябва ми Х време да прочета/гледам/науча/пробвам това и това. Искам толкова часа, може ли.

Няма такова нещо единият да си подтиска живота с десетилетия, а другият без срок и безотчетно да се "развива". Всичко е със срокове и се договаря.

Та това, че в последните 4 и половина години за мен са били на първо място децата, за него работата, води до резултати до този етап. След това ще видим. Но нямаме един модел, който да се практикува с десетилетия - защото така наистина се отглежда смачкана жена и арогантен мъж.

# 832
  • Мнения: 4 683
Няма нужда от обяснения и анализи, имаме глави на раменете си да мислим. А животът е шарен, нека не разказваме нещата преди да са се случили.

# 833
  • Мнения: 5 234
А колко от вас имат брат/сестра и предпочитат да нямат/ да са нямали?

# 834
  • BG
  • Мнения: 905
Аз нямам и съдейки по моите приятелки с братя и сестри-май е наистина по-добре, че нямам. А и като чета уж всеки казва, че е хубаво за самото дете, а после е пълно с теми, в които жени се оплакват от брата или сестрата на мъжа си-или постоянно го дърпат да помага или да дава пари и прочие и прочие...

# 835
  • Мнения: 9 196
Аз нямам и съдейки по моите приятелки с братя и сестри-май е наистина по-добре, че нямам. А и като чета уж всеки казва, че е хубаво за самото дете, а после е пълно с теми, в които жени се оплакват от брата или сестрата на мъжа си-или постоянно го дърпат да помага или да дава пари и прочие и прочие...

Там с дърпанията и оплакванията, не са проблем сестрите и братята, а мизерията, беднотията и лакомията. Те все ще се насочат някъде, когато са налице, дори да няма братя и сестри.

# 836
  • Мнения: 30 802
Аз съм много радостна от факта, че имам брат. В друга държава е, поехме напълно различни пътища. Но си мисля, че можеше да сме и три деца. Майка ми и баба ми бяха точно от жените, които не обичат хаос и искат всичко да е контролирано и под конец - затова са си ограничавали бройката деца, с краткосрочно мислене. В годините обаче още чифтове ръце най-вероятно щяха да са им от полза.

За мен е перфектно, че не съм единствено дете и целият фокус да е върху мен. Това би било огромен стрес. Особено като единствено женско дете - трябва да изпълниш родителските мечти на всички фронтове - и кариера, и семейство, и да си мацка/дама, абе тегаво си е да носиш на гърба си нечии мечти.

# 837
  • София
  • Мнения: 45 089
Сирен, голямата сестра ли си?
Особена работа е това! Наблюдавам го с поколения в родата.
С брат ми сме в приятни отношения, но ... има и но.
На две приятелки братята им им създават големи ядове.
Моите деца, като ги гледам, може и да не са особено близки в бъдеще.

# 838
  • Мнения: 30 802
Да, по-голямата съм. Впрочем брат ми е много успешен и нямаме никакви проблеми в отношенията. Обаче той примерно без никаква, ама никаква житейска драма можеше да си позволи да си отложи първото дете до 33 и никой да не му дудне - айде, време ти е. Та по тоя параграф изпълни мерака на майка ми да се хвали с дете, дето пътува, живее по-лъскаво и по-активно, докато аз осигурявах внуци, да им се радват. Сега е негов ред с внуците:)

Просто нямаме взимане-даване по имотни въпроси, никой не ламти и не е алчен за тоя или оня имот, та да се изпокараме, имаме си живот и всичко необходимо. А досега гледам, че най-големите драми са именно за имоти.

# 839
  • Мнения: 9 196
Не са най-големите драми с имоти Сирен, въпреки че така изглежда. Най-големите драми са, че са се пръкнали мързели, некадърници и готованковци, които искат да оглозгат родителя, а не да си стегнат задника и да си изградят собствен живот, барабар с имотите.

Общи условия

Активация на акаунт