Мъчно ми е и съм тъжна.

  • 1 953
  • 25
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 4 884
Здравей!

И моето малко момченце в момента е на село с баба и дядо и на мен ми е едно такова празно и тъжно. ОБАЧЕ той се чувства добре там- яде много, спи много, има си нови селски приятелчета, с които играе докато се стъмни навън и мисля, че е щастлив сред природата и чистотата на селския бит, което малко ме успокоява.
Колкото и да ми е тъжно, когато му звънна по телефона и ми каже как "с баба са ходили за мляко при кравата Пенка с голямото виме", ми става хем смешно, хем щастливо, че той е добре гледан и му е интересно да бъде на село. Така, че горе главата. Детенцето ти ще се върне при теб с червени и дебели бузки и всичко ще бъде наред. Плюс това на тая жега да е затворено в апартамент...

# 16
  • Мнения: 2 978
Малката много обича да ходи на вилата с баба и дядо.
Понякога се дърпа, но само като и кажат къде отива и си взима багажчето и тръгва Laughing

Те ходят събота и неделя, след това се връща весела и щастлива и не спира да бърбори Crazy Laughing

Ще го преживееш, спокойно  bouquet

# 17
  • Мнения: 151
Трудни са разделите м/у мама и детенце.
Да, трудни са, но на детенце му е много хубаво там - бъди сигурна. Наслаждавай се на спокойствието си и не го мисли - там детенце си е добре.  newsm10

# 18
  • Мнения: 2 241
Ох, много добре те разбирам, вече четвърта година ни предстои същото - към края на седмицата изпращаме Ники при свекитата на 500 км. от София за цяло лято (поне до средата на септември).

Винаги ми е страшно мъчно и обикновено роня сълзи през целия път обратно към София след като сме го оставили. И въобще през целия период гледам да не влизам много - много в стаята му, защото ми липсват дори разпилените му дрехи и играчки - направо мъртвило Cry.

Но понеже си давам сметка, че много добре му се отразява пребиваването там (те са в къща с двор, въобще свобода) - преживявам го някак.

# 19
  • Мнения: 46 526
Разбирам те, аз преживявам разделите по същия начин, място не мога да си намеря ...

Много е гадно, аз не знам дали ще имам сили пак да оставя София на майка ми  Tired
Сега я иска за една седмица, но аз се ослушвам, мисля да я поканя на гости в София  Mr. Green

# 20
  • Ланкър, планините Овнерог
  • Мнения: 10 353
И нашите искат да водят внуците на село, ама мойта калпазанка не ще, щото имало било много бубулечки. Миналата година за първи път се разделихме за една седмица. В началото ми беше тъпо и тихо, но докато свикна и тя си дойде.

# 21
  • Мнения: 5 140
Еееее ама аз изобщо не си почивам, ходя на работа и поради тази причина тя е с нашите.

Днес ми е малко по добре, но като се присетя...., може би и момента ми е малко тягъв та и раздялата ми влияе на настроението.

Мери за подкрепата ви   bouquet Hug

# 22
  • Мнения: 295
Синеочке, ще и мине и ще играе на воля. Летата при баба и дядо на село са едни от най-хубавите ми детски спомени, и с Ния ще е така, сигурна съм Grinning ...............

 smile3521
И аз така. Детето ще е щастливо Heart Eyes

# 23
  • София
  • Мнения: 7 242
Синеочке, много добре те разбирам. В понеделник Цвети заминава на зелено училище и от сега сърецето ми се е свило. Знам си, че за мен ще е голяма мъка.. Но при всичките си решения относно детето, винаги първо мисля кой е най-добрият вариант за него. Не за мен. Сигурна съм, че за децата ни е хубаво да се отделят от време на време от нас, да трупат впечетления и да се учат на самостоятелност. Все пак те са си отделни личности, а не наши придатъци и колкото и да ни е трудно, рано или късно трябва да се научим да ги "пускаме". И съм сигурна, че ще останат с добри спомени от летата при баба, на лагер или..зелено училище Grinning

# 24
  • Мнения: 8 917
Със сигурност ти е мъчно, но полисли, че за нея лятото там е много по-добре - слънчице , игра на двора, чист въздух,зеленинка,  различна среда, обичта на баба и дядо....  bouquet

Последна редакция: ср, 21 юни 2006, 13:42 от The Sun

# 25
  • Мнения: 5 468
Ами на тази възраст, може и да й е мъчно за теб... за няколко дена Simple Smile.
Само че аз си спомням моето детство /след 4 годишна възраст някъде/, как нашите всяко лято ме пращаха при баба и дядо на село... и това ми бяха най-щастливите дни. Тичахме в реката, ловяхме едни мини жабки, дето приличат на рибки Crazy, търчахме като луди из поляните, радвахме се на животните, хранихме ги, а каква радост беше, като почнеха да раждат малките си..... правихме зулуми, шашкахме бабите и се чувствахме много горди. Мъчехме се да помагаме на баба, да предем вълна Crazy, да нижем тютюн Crazy, но освен да я ядосаме, друго не се получаваше. Вечер си играехме с баба и дядо на какво ли не Cry. Сега вече ги няма. А къщата на какво прилича...
Често си мислех, че ако бяха живи, можех да им поверя Гери като поотрасне малко. И тя да усети този живот, който не съдържа само коли, шум, безразличие от околните и мръсен въздух. Но живота е такъв, че рядко среща 3-4 поколения.

Общи условия

Активация на акаунт