Любители на котки ТЕМА 126

Момичета, много хубава тема, ще следя с удоволствие.
От няколко дни имам малко коте - сиамче. Картинка сладка, казва се Шуши.

Може ли някой да ми каже къде в София има хубав, голям, добре зареден магазин или  шоурум за домашни любимци, основно ме интересуват играчките и аксесоарите.  Искам да купя драскалка,  котешка мента и разни други неща, има ли такъв?

Магазините в центъра не ми харесаха, малки, ограничен избор -  ходих в тези на Солунска №1, Алабин  и на Неофит Рилски /там е по голям, но не намерих каквото търсих/.

В Ринг мол магазинът е добре зареден. Ако ти е далеч, малко по-малък, но с много готини консултанти е този в Сердика център. Това се сещам на първо време.

Виж и онлайн, ако не ти е спешно. Зооплюс вече доставят доста бързо.

Мерси момичета
Онлайн го оставям за последен вариант. Обичам да видя нещата, които купувам.

И по-евтино.

Казаха го вече и по-напред в темата,просто не ми стана ясна нуждата от толкова грозни епитети към напълно непознат човек..Както и да е..
Моята ще я поръчам от английския амазон, 50+ лева,140 см,тук подобни са по 150 и отгоре..

Какво, съвсем наскоро и аз имах твоите въпроси.
Много двумесечни остават сиротни на улицата. И растат здрави, когато ги прибере човек. Не са сукалчета, все пак. Въпреки това, хубаво е да се изчака. Стресът вреди на всеки.
Нашето беше на 2 месеца, когато са го намерили хората, от които го взехме. Ядеше всякаква храна. Адаптира се лесно при нас, а и при тях.
Котешката храна намирам за голяма гадост и голямо улеснение. Има специфична миризма, която се усеща в дъха на котето. Докторът каза, че е нормално, но съм имала на два пъти котараци. Никой не е бил с такъв дъх. Хранехме ги с месо и риба предимно. Котешка храна - по изключение. Подправки и сол - минимум, но не изобщо.
Всеки, който е гледал така котка, знае, че пие вода достатъчно. Спира да пие заради "Влажност - 70%" в котешката храна. Този надпис на паучовете ме изуми. На фона на примерно 5% месо
Котките, за разлика от кучетата, са доста близко до диви животни по характер и хранене.
Познавам улични котки, живели доста години, които нямат проблем с набавяне на витамини и минерали. Ядат гълъби и остатъци, примерно. Намирам рекламирането на витамини за търговски трик. На детето не давам подобни добавки без нужда, какво остава да ги диря в котешката храна.
Гранулите не одобрявам. Две котки на приятели, които ядат само това, са с нормален вид, но страшно леки. Като сравнявам с моито предишни котаци, много е странно. Въпросните живяха сравнително дълго - единият 16 години, другият - 8.
Нашето бебе за момента яде и домашна, и котешка храна, понеже нямам време всеки път да се съобразявам и за мое улеснени купувам. Категорично не смятам, че е по-добре само котешка.

Way2go, идеално ми звучи даването на такава домашна храна

Sweta, случайно влязох в магазин AQUARIUM & iPet на бул. Гоце Делчев. Имаше доста неща.

Ивекс, в тази тема ми казахте, че е възможно, вземайки уж породисто коте, да е с проблеми. не съм търсила породисто, даже напротив. Но не се бях замисляла за този аспект. Важно е да се знае. Не ми беше удобно да питам досега какво е станало с Топче. Това ли е била причината? Тъжно!

Винаги е хубаво да се видят нещата на живо какво представляват. Разгледайте магазините, но препоръчвам особено драскалки, легла и храна да се поръчват онлайн. Наистина е по-евтино.

Моите диванета не ядът готвено, а едната не яде и сурово.
Аз лично бих давала добавки, ако храня с готвено, защото в природата котката се храни с всички части на животното и това доста променя диетата.

Иначе, моите са на два дена гранули, въртя Тейст ъф д ъ уайлд, Брит кеър, Аплауз и Акана.
И един ен консери, едната яде Феринга, другата Косма. Понякога и двете ядът Catz finefood.

Това, че от гранулите котките били леки няма как да е вярно Трите котки, които гледаме са основно на гранули, чат-пат пилешко месо и паучове. Едната, Кетя е 3,800, другите две са по над 6 кила. Ядат едно и също. Аз си признавам, че не съм следила последните новости и изследвания, но когато съм се интересувала се считаше, че гранулите са хубава храна за домашни котки, защото освен всичко друго се грижат и за зъбите, понеже са твърди и възпрепятстват образуването на зъбен камък. Естествено, говорим за висок клас. А консервите имат същия състав, само че с добавена вода. За рибата ми се върти в главата, че не е много полезна за котките.

140 см за 50 лв. е наистина много изгодно. Тук много по малки са толкова. Може и да мина на този вариант.


Мерси, ще отида да разгледам.

Simantro, последствие от това, беше с тежко автоимунно заболяване, стигнахме чак до кортикостероиди, почина на 1 февруари тази година, внезапно, без индикации за проблем, а ние го следяхме адски много заради другите проблеми, колкото и да връщам лентата назад не знам дали сме могли да го предотвратим, вина винаги ще изпитваме, тежко беше и продължава да е....

Ужасно! Било е болно не заради вас. Дали сте му максимални грижа и любов.
А и е добре, че предупреждаваш другите.

Някой беше събрал и изхвърлил накуп едномесечни котенца на съседната улица. Комшийката прибра две, едно как намери пътя, се върна при майката,  Две, явно от второто котило, много диви, просто избягаха и аз тичах след тях, и то доста бързо, а те сякаш в земята потънаха. И търсейки ги, дочух пронизващ писък. Ориентирах се за посоката и отивам и що да видя: хизбено прозорче и една малка опашка и едно малко дупе и писък, стърчат. Приближих се светкавично и само го грабнах, обърнах с лице към мен и то рече хлъц и спря. И се гледаме тъй две секунди в очите и викам идвай с мен. И го предложих на моята приятелка, но тя отказа, защото вече беше прибрала две. А бебето нямаше месец, а те ги гледат на двора, а беше 15ти септември. Настъпваше сезонът на панлевкопенията, а вкъщи условия за толкова мъничко коте, никакви. Но аз го прибрах, със свито сърце. И реших, малка не малка, бия й ваксина. Беше само шепичка, Две нощи плака за мама. На третият ден се успокои и започна да си играе. Не сте виждали толкова симетрична украса в улична превъзходна черно-бяла котана. Наблюдавах я под лупа, в момента, в който ще започне да се разболява. И същевременно й направих снимки, които изпратих на сестра ми, и започнах обработката. Тя вече беше решила да осиновят едно улично момченце, но все така обработваше мъжът си са се съгласи да спи у тях. Но, докато го увещаваще, котето изчезна. Но тя не ми беше казала, защото й е било тежко, а и се е надявала да се върне, което така и не се случи.
Та за малката, сестра ми видя снимките и веднага се влюби в Симба, реших че това име най й подхожда. И започнах да я моля да я осиновят. Днес, утре, вдругиден..дните минаваха, студените дни наближиха и на Симба и потече носа. А сестра ми все така "обработва" нейния. Усещах, че нямам време за губене, и я излъгах, че искат Симба от две места, и ако не вземе мерки, я давам на друг. Какво му е говорила, как ли се е тръшкала, за да го склони, каза ми, че дори е имало ултиматум, и на вечерта ми каза - идвайте. И хайде на влака двете ту ту, към София.
В комплект й бях купила любимите паучи Феликс и гранули и, и едно пакетче тетранеовит със спринцовка. Връчих й я, шепичка на около месец и половина и дадох строги инструкции как да дава лекарството. Бебка вече доволно кихаше и й течеше секрет от очите. Беше се разболяла. След седмица спря да яде. Сестрата реве по телефона, а аз го раздавам психолог и не спрян да й повтарям,, че бебка ще оздравее, просто заведи я на лекар, дай й за глисти. Заведе я на вет, до вечерта ефект никакъв и аз пак същата песен, дай й за глисти половинката цестал нет, която тя трябваше вече да й е дала, но не го направи, защото не послуша мен, ами купи някаква течност в спринцовка срещу глисти, от която ми се оплака, че е разляла повече от половината, но била дала все пак, останалата част. И хайде пак една дълга лекция по телефона, че само ще раздразни глистите, а няма да ги убие и стой та гледай, и така и стана. Не знам как успях, при вроденият темерутизъм на сестра ми,  да я убедя да даде цестала. И бебка, само два часа след процедурата, започнала да яде. Но мисля, че Бог помогна, не знам колко от вас вярват, но аз вярвам, че Бог помага на съществата, които обичаме, и на които на всяка цена искаме да помогнем да живеят.
Симба е вече млада дама, доволно кастрирана дебеланка. Много си я обичат и гледат като още едно детенце.
И тъй като няма нищо случайно, оказа се, че съм намерила Симба, в деня, в който е изчезнал завинаги Роко, котачето, което сестра ми беше решила да прибере.

 

Ще добавя, че малкият ми син също от години иска куче (а е алергичен към кучета). Е, откак Барни е у нас, са си голяма любов. Котето го посреща на вратата точно като куче - с тичане към вратата, гушкане и мъркане.