Животът след второто дете

Да, интелигентни. И? Маса лекари си напъват и тикат мързеливите чеда в системата.
Ако ти наричаш това интелект, за мен думата е друга.

Записвам се да чета.

И в друга тема писах, но ... не вярвам в генния мързел. Щом не иска да учи едно, може би иска да учи друго. Не съм видяла досега дете без абсолютно никакъв интерес, към абсолютно нищо.

Долореска, отговарям накратко по всеки въпрос...

Как повлия това цялостно на отношенията вътре в него?
Отношенията ви с партньора, както и с по-голямото дете?
Имаме доста по-малко време за себе си поотделно, както и като двойка. Считам, че е нормално, особено по време на бебешкия и детскоградинския период.

Получавахте ли помощ от баби, детегледачки?каква, колко често?
Да, от баби. Майка ми ми помага с готвенето (живее в близост), а голямото ходи за един ден на гости при свекърва ми средно веднъж месечно.
Разликата между децата ми е 2,5 години. Засега ги гледам у дома.
Намирам много сходства между поведението на моите деца и това на децата на Кристина1980. Или поне на едното, Точно второто ми прави драми и се захласва като нейното, за което разбирам чак сега, че аз съм виновна. Бога ми, добре че прочетох темата!
Първото ми дете беше много по-лесно и спокойно за гледане, второто ми разказва играта.

Как балансирахте между двете деца, така че по-голямото да не се почувства пренебрегнато?
Много трудно, но се старая колкото мога в тая посока. Добре че е мъжът ми да поема големия, затова детето очаквано е по-привързано към него.

Как компенсирахте това, че с по-голямото вече не можете да правите неща, които сте правели досега ( да идете на куклен театър, кино, и тн- например)
Специално описаните дейности не сме ги правили с голямото преди навършването на 3 години. Така че в това отношение няма загуби.
Иначе гледам в свободното си време да се занимавам с големия, доколкото силите ми позволяват. Да му обръщам внимание, ако има нужда от такова.
Моето мнение е, че децата трябва да могат да се занимават сами, но усещам едно такова постоянно напрежение и желание за съревнование от страна на големия (вече и от страна на малкото! то е почти на 2,5), които понякога, дори по-често, се проявяват като жажда за внимание и постоянно следене на сестра му. Тя почва да се държи по същия начин. Постоянно се търсят, следят се като куче и котка.
В този ред на мисли - няма празно!
Дори когато големият излиза някъде с баща си или ходи при свекърва ми, която му е любимият човек, винаги заръчва предварително да не правя нищо интересно със сестра му, докато него го няма. Сигурно при всички го има тоя момент, ама реших да го напиша.

Кои от занинанията за себе си успяхте да запазите (срещи с приятелки, разкрасителни процедури и тн)? Т. Е. Как успявахте да освободите време за себе си?
Почти никои.
Ходя само по лекарски и зъболекарски туризъм при нужда.
Каня приятелки у нас понякога или се виждаме навън с децата. На разкрасителни процедури не съм ходила никога, защото съм натурално бюти.
Нямам никакво време да упражнявам основното си хоби, нито пък да подхващам някакви краткотрайни хобита, граничещи с вманичаване, както си правех преди за профилактика.

Кога нещата влязоха в коловоз?
Не са влязли.

Писала съм и преди по разни теми, и сега пак ще напиша - на мен ми е много трудно, физически съм много преуморена. (Малкото от половин година насам се буди почти всяка нощ, сега почти изкара последните зъби и разреди буденията, ама чак сега! Преди това се будеше от колики, после от зъби, де факто поне 3/4 от последните 2 години не съм спала добре.)
Имам желание за трето дете, но просто виждам, че не ставам към настоящия момент за тая работа.
Не ме е срам, че се чувствам така.


Също ми прави впечатление, че форумът се изражда.
Отскоро чета и пиша в подобни теми, дори доста нередовно, но върна ли назад по някакъв повод (обикновено случайно, търсейки нещо), всеки път с изненада установявам разликата, тя дори се чувства и при определени потребители, не само на ниво форум.

Салсиша, слагането на ненужни запетайки нещо като търсен ефект ли е? За да звучиш по-стакато, в унисон със съдържанието на това, което казваш ли?

Самата истина, но това е голямо предизвикателство за родителското тяло.

Африканчо - чувствай се специална, че изобщо слагам запетайки и някоя главна буква тук-там. И докато го правиш си коментирай дечурлигата, не моите запетайки. Ако все пак правят ежедневието ти по-приятно и постигаш баланса - ще ти сложа няколко специално за тебе. Коледно.

Не е ок, да не се срамува човек, че детето му не е привързано към него, но вместо да работи по въпроса ... да брои запетайки. Омагьосан кръг.

И какво - някое от твоите ако е по-привързано към баща си например, ще се срамуваш ли? Че това е смешна и нездрава проява на ревност.
 Никъде не съм писала, че не е привързан изобщо към мене.
Ей, страшни сте в съчиненията!

Ти по-добре си вземи бележка за пунктуацията, вместо да скачаш.

Не знам дали ще се срамувам, но определено ще работя по въпроса и със сигурност няма да се тупам в гърдите - "Не се срамувам и не съжалявам за нищо!". Това е фалшива поза.

И не толерирам разделение в семейството - тоя е по-близък с оня, а пък аз със третия ... Това е нездрава среда.

Всъщност се разкъсвам от съжаление и срам за разделението в семейството, разгада ме.
Както и за преумората - истината е, че много ме е срам, че съм преуморена.
И не съм натурално бюти, ай! По тая точка няма свободни съчинения, ама да преваря.

Долореска сигурно ще съжали, че е пуснала тема...

За запетайките - наистина на моменти малко по-трудно се чете, насечено седи.
Имаше още една потребителка така, дори по-зле - дума, запетайка, дума, запетайка. Става по-трудно за четене, поне за мен. Затова питах търсен ефект ли е. Защото и тя беше много умна и бойна... и изведнъж тия запетайки... някак забавяха работата.
Вярно, не сме официални тука, всеки греши и бърза...
Не е нужно да ми слагаш запетайки,  поизяж малко.

Моите и двамата са лепнати за мен. Според мен това зависи от пола, времето, което родителите им отделят и разни други неща. Не виждам къде е проблема, това са деца, нито е завинаги, нито е работа на чужд човек да го коментира.

Долореска си е много добре тя, независимо че е пуснала тема. Точно така се прави - когато нещо е на дневен ред се търси информация, опит, решения.

Много приятни са ми хората, които непрекъснато разговарят, четат  и се развиват. Аз самата съм получила много, точно от такива хора.

Да, точно. Също понякога действията и настроенията им са доста нелогични и непоследователни. Синът ми например такива небивалици говори, ха-ха, няма как да го вземе човек насериозно.

Моите и двете не са лепнати за мене в смисъла на думата, с който аз я натоварвам - не реват, ако изляза от стаята, ако отида до магазина, ако изляза някъде без тях (нещо, което ми се случва рядко, както коментирах).
Бих се напрегнала много, ако и плачеха за мен при мое отсъствие: не стига, че още ги мисля дали няма да се изтрепят, защото мъжът ми скача само при най-тежкия бой, ха-ха, ами да се тревожа, да мисля, да бързам, защото някое плаче неутешимо за мене... Такива неща много ме натоварват.
 Затова дори съзнателно и съвсем нарочно и щерката я оставях повече с баща й с идеята да свиква да не се сеща за мене, и не само разбира се, но и с тази цел.

Имам познати, чиито деца дори на по-голяма възраст от сина ми киселеят или плачат, ако майката е отишла сама на място, различно от работата си или замине за ден-два. При нас поне рев за тия неща вече няма, на фона на цялата лудница вкъщи, ни за мене, ни за баща им, ни за любимата баба.
Щях да лудна, ако имаше.
Изобщо гледам да си спестявам всичко, което мога.

Опитах се да чета началото на темата, но тук явно е мерене коя е по-добра майка някак.
Ужасно.

Е, май някои потребителки пишат в темата само за поддръжка на форумския имидж, който си мислят, че са изградили.

Впрочем залепеността на децата/някое дете за мен минава за точка по темата.
Ако си с едно дете, по-лесно може да се справиш с такава залепеност, не че е приятно. С две вече - дори само едното да е залепено, става съвсем уморително. Това е мое мнение, важащо само за мен. Аз съм много преуморена, и ако трябваше и това да понасям...

 Макар че мои познати с по едно дете също много се натоварват и уморяват заради залепеността му към майката, до степен майката да излиза по-рядко заради тия истории например.

Ок, някои са уморени, други не чак толкова. На някои им е трудна и организацията и възприемането на променен модел, на други им се случва плавно и без стрес. Хората са различни, но бива ли да се оборва така пасивно-агресивно различното?
Ето ме мен-нито съм била преуморена, нито ми е било трудно, не ми се е налагало да се лишавам обаче от нещо съществено, което да ме вкарва в нещастни мисли, не съм имала и изпиващо преди децата времето ми хоби, не съм се разкъсвала между деца,ползвала съм дори половинчато майчинство, гледала съм ги дори в едни, смея да нарека, малко по-трудни финансово времена, без адекватно майчинство. И поради факта, че аз съм била ок, че съм преминала през тези периоди ок, че не съм се сдухала без помощ, ще бъда посочена за свръхчовек, хвалещ се с нещо, едва ли не си го измислям. Ще бъда най-вероятно въвлечена в спор, изсмукан от пръстите, да ми се докаже, че някъде в нещо греша.
Но това си е моят модел в крайна сметка, и той е бил такъв, какъвто се е случвал в главата ми. Всичко е от възприятията, всичко е от начина, по който ти самия поставяш нещата.