Говори, обмисляйки нещата. Спокоен е, много спокоен. Има енергията на доста по-сериозен човек, отколкото на 28 годишен. Не е възможно да разберете какво чувства. Не се отразява на лицето му. Когато го определям така, той се усмихва и казва: „Духът ми е стар!“
Много скоро ще го гледаме като „Хакан: Пазителя“ по Нетфликс. Не само ние, целият свят ще го гледа. Не знаех, че има толкова чуждестранни почитатели. Когато споделих репортажа и снимките в социалните мрежи, отвсякъде по света – Парагвай, Аржентина, Испания, Мексико, Русия, започнаха да крещят: „Чаатааааай!“. И поискаха да преведа на английски пасажите от репортажа, които съм цитирала. Много не ми пука за света. Въпреки че съм живяла в Индия, досега никога нищо не съм споделяла на английски. Такъв натиск имаше, че бях принудена да направя превод. Почитателите на Чаатай от четирите краища на света го прочетоха и бяха много щастливи. Искаха да споделя всички снимки, т.е. интересът е сериозен. Надявам се сериалът да бъде успешен, това е първият турски сериал на Нетфликс и цял свят ще го гледа. Ще ни бъде от полза. Защото Истанбул също е в главната роля! Има великолепни кадри на Истанбул. Започналият в неделя репортаж, продължава и днес…
ПП: Семейството му е от преселници. Обичат природата. В репортажа от неделя съм написала „български предци“. Извинявайте, от моята разсеяност е. Разбира се, че исках да кажа „турските му предци от България“.
Завършил си Лесотехнически Факултет. Има ли специална причина?
Любовта към природата. Обичам да се занимавам със земята. Успокоява ме. Така или иначе в гимназията учих селско стопанство и озеленяване. Умирам си да събирам билки например. В дома си в Зекериякьой непрекъснато правя нещо свързано със земята. Кося трева. Сека дърва. Ходя в гората. Стрелям с лък…
Защо човек би стрелял с лък?
(Смее се) Имаш цел и стреляш по нея. Освен това е заложено в гените ми. Предците ми, прадедите ми винаги са били ловци в България. Затова е в кръвта ми да стрелям с лък, да яздя кон, да ловя риба, да сека дърва…
Къде ловиш риба?
Навсякъде. В Черно море ловя, на Босфора.Ходя по езера. Около Зекериякьой има 50-60 езера. Ходя много там. Черсто ходя на язовир Теркос.
С любимата си ли ловиш риба или в мъжка компания?
По принцип предпочитам да правя такива неща или сам, или по мъжки.
Можеш да си много скучен и непоносим за една жена!
Да. Имаш право. Имам много скучен живот! Помните ли „Mandıra Filozofu“/“Философа от мандрата“, точно такъв тип съм!
От кого си наследил дарбата да рисуваш и музикалния си талант?
Чичо ми и баща ми рисуват много хубаво. Нямат образование, по рождение е им. Добър съм в графиката. Имам награди. Имам опити и с маслени бои. Освен това, от дете свиря на китара. На 16 години си взех китарата и отидох да работя в Бодрум…
Къде си работил?
Бях сервитьор в едно заведение за сандвичи в Айвалък. Исках сам да си печеля парите, да се хвърля в живота. Първо отидох в Анталия, пренасях шезлонгите по плажовете. Много беше топло и оттам отидох в Бодрум. В Айвалък започнах в заведение за сандвичи. В една къща живеехме пет сервитьора. Един ден си свирех на китарата. Собственикът на заведението чу и ми каза: „Ти защо работиш като сервитьор! Ела да свириш!“ След това цяло лято свирих на китара и спечелих доста добри пари. Дори си помислих: „Аз дали да не продължа с музиката?“. В Истанбул свирех на живо по приеми…
Правилно ли разбирам? На 16 години си работил в заведение за сандвичи, на 17 си свирил по приеми, на 18 си станал Best Model. На 28 играеш в сериал на Нетфликс. И разказваш тези неща като най-нормалното нещо на света! Според теб, не е ли много странно докъде си стигнал в рамките на 8-10 години?
Не съм стигнал много лесно дотук! Имаше периоди, в които полудявах, беше ми много трудно… Все още не съм много добър актьор. Аз не харесвам себе си като актьор. Непрекъснато се опитвам да се развивам, да уча и да върша работата си още по-добре. До днес съм правил добри избори, правилните стъпки. Положението, до което стигнах, в резултат на тях…
Майка ми и баща ми са се запознали във фабрика за прежда и са се влюбили
Дете си на майка и баща преселници. Как са се запознали?
Баща ми е с турско потекло от България. На 10 години е дошъл в Турция. А майка ми е босненка, преселила се е от Босна и Херцеговина. Работили са на едно и също място. Влюбили са се…[/i]
Къде са работили?
Във фабриката за прежда „Санджак Тюл“. Майка ми е била секретарка. А баща ми стругар.
Колко деца сте?
Имам един по-малък брат, сега учи в Лондон…
Ти ли му помагаш?
Да.
На цялото семейство ли?
Помагам им, разбира се. Но семейството ми живее много скромно и тъй като имат своите пенсии, няма нужда да правя много неща. Живея на село и са много щастливи…
Любими са ми карнъярък, зелен фасул и босненски бюрек
Знаеш ли български или босненски?
Знам малко босненски.
По какво най-много приличаш на босненците? Предало ли ти се е нещо?
За съжаление, може би това е апетитът! Твърде много обичам тесто…
Досега колко най-много си тежал? Колко най-малко?
Докато се подготвях за Best Model слязох до 77 кг., най-много съм бил 95 кг.
На какво никога не можеш да кажеш „не“?
Карнъярък, зелен фасул и босненски бюрек…
Ядете ли вкъщи с любимата си?
Да. Обичаме да ядем вкъщи. Oбичам и да прекарвам време в кухнята. Почти всеки ден готвя нещо…
Благодаря Ренка
