- Публикувана: 5 дек. 2018, 09:22 ч.
- Последно мнение: 23 март 2019, 11:54 ч.
Децата на АРТ технологиите, размисли и страсти 44
Хайде сега, така ли започваме новата 
Я бързо по едно кафе сервирайте! Снощи малкото спа у баба си, голяма почивка било само с едно вкъщи, размазах се.
Я бързо по едно кафе сервирайте! Снощи малкото спа у баба си, голяма почивка било само с едно вкъщи, размазах се.
Нали, с едно дете си е направо без дете.
Метнах ма, нали ти казах че бързам 
и аз се присъединявам с кафето 
Толкова работа има да отметна, че ме заболя глава и седнах да си почивам с кафе в ръка. В края на годината в работата настъпва един маратон - петилетката за 3дена.
Оеси, да се произнеса и аз за твоите притеснения. Ние сме на 1г и 8м. При нас беше същото както го описваш с махане на ръчички постоянно - в легнало положение, седнало и т.н. и до преди месец нито боц правеше, нито чао. Сега сме на етап, че яаото върви с целувка
Честно да си кажа(тук не съм го споделяла), аз още в болницата като се роди се притесних за него(имаше поведение, което ме притесняваше) още на 2-3 ден и го споделих с ММ и с родителите ми. Проведох разговор с Масларска, тя ме успокои, че нервната с-ма на бебето е недоразвита и да не се впечетлявам . Каза ми нещо, което ще го помня винаги : 1.детето има само една нужда - да се чувства обичано; 2. да се водя по детето - как се чувства той добре, а не какво пише по разни книги и да не го вкарвам в рамки.
На последната консултация педиатърката ме пита дали подрежда рингове и си играе със сортери - аз отговорих ДА. Каза ми, че е време да редим пъзели А истината е,, че ринговете ги крие под дивана, а сортерите са му много удобни за чукане с тях по масата. Но затова пък любимото му е да си играе с празни шишета/буркани , да отвива и завива капачки, да пъха в тях разни колички или моливи и да прави опити да ги вади
Толкова работа има да отметна, че ме заболя глава и седнах да си почивам с кафе в ръка. В края на годината в работата настъпва един маратон - петилетката за 3дена.
Оеси, да се произнеса и аз за твоите притеснения. Ние сме на 1г и 8м. При нас беше същото както го описваш с махане на ръчички постоянно - в легнало положение, седнало и т.н. и до преди месец нито боц правеше, нито чао. Сега сме на етап, че яаото върви с целувка
Честно да си кажа(тук не съм го споделяла), аз още в болницата като се роди се притесних за него(имаше поведение, което ме притесняваше) още на 2-3 ден и го споделих с ММ и с родителите ми. Проведох разговор с Масларска, тя ме успокои, че нервната с-ма на бебето е недоразвита и да не се впечетлявам . Каза ми нещо, което ще го помня винаги : 1.детето има само една нужда - да се чувства обичано; 2. да се водя по детето - как се чувства той добре, а не какво пише по разни книги и да не го вкарвам в рамки.
На последната консултация педиатърката ме пита дали подрежда рингове и си играе със сортери - аз отговорих ДА. Каза ми, че е време да редим пъзели
А истината е,, че ринговете ги крие под дивана, а сортерите са му много удобни за чукане с тях по масата. Но затова пък любимото му е да си играе с празни шишета/буркани , да отвива и завива капачки, да пъха в тях разни колички или моливи и да прави опити да ги вади 
Каза ми нещо, което ще го помня винаги : 1.детето има само една нужда - да се чувства обичано; 2. да се водя по детето - как се чувства той добре, а не какво пише по разни книги и да не го вкарвам в рамки.
Много я обичам тази Масларска. Страхотна е.
Оеси, кажи на мъжа ти да не си заравя главата в земята, нито да я вири в небесата, а да прекарва колкото може повече време с детето по възможност седнал на земята с него, забавлявайки се заедно. Времето, прекарано заедно с детето в някакви (според нас) безмислени занимания се отплаща стократно. Та скоро четох статия за огромното значение на прекараното на земята с детето(метафорично или не, както искате го разбирайте).
Снощи направихме една игра с младежа тип "пътни знаци" : оставяш му указателни табели тип "под килима", "в шкафа за обувки" и т.н. и накрая стига до съкровището.. Побърка се от кеф. Аз доволна, че тренира четенето, а после той държеше и на нас да ни направи табели, но той да ги напише. Бисер до бисер: "потъ масата", "зат елхата", "на земйята"... Смях се със сълзи. А малкият забрави да ходи на компютъра, който сме определили, че му се полага за час вечер.
