Провайдърът в съвременното общество

Върнахте ме пет години назад. Ясно си спомням, третата година от майчинството, която за разлика от първите две ми се стори безкрайна, как излизах с приятели на кафе или на клуб, и те разказваха това-онова от работата си, съвсем небрежно, а аз се опулвах и следях всяка дума все едно беше откровението на Св. Йоан

Контеса, взаимно е

Към днешна дата говоря умерено за работата си - най-често май ми се случва с баба ми Миличката ми тя, обичам я до звездите и обратно, и ми е кеф, когато започне да ме разпитва как ми е минал денят, какво съм направила и дали съм доволна. Не разбира сигурно и една трета от обясненията ми, но ме слуша внимателно и задава много въпроси.

С приятели си говорим за музика, театри, концерти, планове за пътувания, животни, чат-пат за деца и работа, но по-рядко.

В основните български градове, за да бъде един мъж "провайдър" и да осигурява среден стандарт на живот + някаква сигурност за "черни дни", трябва да получава минимум 4000-5000 чисто, даже за СФ поне още 1000-2000 отгоре, особено ако изплаща жилище. За по-лежерен живот с екскурзийки, две по-нови коли и други екстри, съвсем ще набъбне сметката. Като изключим няколко професии, такива доходи имат далавераджии, хора, които яко бачкат за собствения си частен бизнес, мениджъри на минимум средно ниво в международни компании. С две думи, това са максимум  10%-15% от работещите в големите градове. Аз, лично не познавам мъж (освен ИТ-та) с  доходи над 5000, който да има времевия ресурс да бъде добър баща и равнопоставен съпруг. А покрай работата ми  срещам много такива мъже. За мен семейство с провайдър, прибиращ се скапан в 21.00 или постоянно отговарящ на мейли, телефони и т.н. НЕ Е пълноценно. Лесно изкараните пари пък, вървят с мошенически характер. От друга страна, образованите жени със самочувствие, градено не само върху външност, много рядко са удовлетворени от ролята на домакиня или кифла. Имат нужда от чувство за независимост, от собствена самоизява. Напълно съм съгласна с НСЧ, че провайдърската роля почти винаги води до едни небалансирани отношения. Мъжът най-малкото става нещо като покровител, а в по-лошия случай - диктатор. И почти винаги е отсъстващ, дългосрочно, не за период от 1-2 години.
Да не говорим за липсата на план Б при всякакви житейски несгоди. В това отношение напълно споделям мнението на Black sapphire.

Къде са тези провайдъри,че търся няколко. Моя близка със собствен бизнес,но все пак изкарваща колкото да поддържа себе си-тоест около средна заплата в София,все попада на издънки,които искат от нея да ги издържа.
 В моите последни две връзки... даже едното не беше и 'връзка',и аз попадам на обратното на провайдър. В единият случай господинът се подвизаваше на мой гръб за кратко време.Сметки,терен,ядене...всичко- аз.
В другият случай-харчи се всичко  и се опира до мен. А аз съм с около 5 пъти по-ниски доходи от визираният.
Та,ако трябва да съм честна-предпочитам провайдър,който да ми помага,докато се реализирам,отколкото да се чудя как с мизерната си заплата да изхранвам и хрантутник,който харчи за себе си всичко. Естествено,и без провайдър си се справям чудесно.Ама ,ако все пак някой иска да ме провайдва,докато се развивам-елате ми
И ако двама души се обичат,градят семейство-за мен е нормално да го градят заедно. Да се подкрепят. Да мизерстват и да богатеят заедно.Да може единият да остане безработен,докато развива собствен бизнес или друго...дори с цената на лишения в семейството.
Но в днешно време не виждам такива всеотдайни взаимоотношения около себе си,уви. Виждам търтеи,на които им е ужасно изгодно една жена да се гледа сама... ама ако може и тях да гледа.
Та крайностите ги има и при двата пола.

Абсурт, в много, много дълбоки води влизаш, без да имаш какво да кажеш.
Съвсем истината пише по-горе.

Мдaм..
Къде по -пълноценно е семейството когaто и двaмaтa  бaчкaт по 10- 12 чaсa и никой не е скaпaн и уморен..

Синдромът на отличничката - станала на 30, ама още иска да вдига ръчичка колко знае и колко може. Само че в живота е важен крайният резултат, не да ти ръкопляскат.

Проблемът е, че човек има определена енергия за деня. Ако я дадеш за себеизява, други неща ще останат несвършени. Да не говорим, че при някои жени си е жив нарцисизъм това "удовлетворение" в стил "вижте ме колко съм яка кака".

Напомка: на никой не му пука и говоренето ви за работа не е яко и интересно, а скука голяма.

Имам една приятелка,която ще остане в историята със следния лаф: "Вземи нажежена игла и ми избоди окото,ма за работа не ми говори.."

Като гледам и във форума, за работа говорят най-вече тези, които я нямат. Останалите, вероятно са заети с нарцисизма си, яденето на форнети и разнасянето на роклички. Мда, далеч по-престижно е да пишеш напоително в бг мамма.

Трябва да си доста заблуден, за да занимаваш хора извън работната ти среда и интереси с това, което работиш.

Разговорите за работа са като че ли някакво табу (ако не са между колеги) - освен ако не става дума за някаква клюка около колегите или шефовете.

Доколкото съм виждала, мъжете, като се съберат, си говорят за спорт, коли, хобита и жени. Жените пък си говорят за мода, домакинство, деца и мъже. В смесените компании има малко флиртуване и закачки, обсъждат се разни общи познати, ако се паднат по-възвишени участниците, може и да се стигне до обсъждане на някоя книга, изкуство или абстрактни теми за Живота, Вселената и Всичко останало.

Разговорите за политика също са нещо като забранени, защото редовно се стига до взаимно гледане на кръв.

Не че някой е заковал на стената с кабърче тия правила и няма изключения, просто такива са ми наблюденията в общия случай.

Аз честно си признавам, че съм помолила мъжът ми за второ дете той да е в бащинство. И не е кариеризъм. Просто чистене, готвене, подреждане и малка прекрасница не е моята представа за живот.
Той не е съгласен засега.
Пък нека някой си мисли, че слугинажа е трофейна характеристика.

Що да са търтеи?
Ми търсенето определя предлагането в крайна сметка..
Масово жените искат и сами се натискат да опъват каиша наравно с мъжете и най-вече да се "доказват"(пред кого  точно,не е ясно)че могат да се издържат сами..
Тъй,че нещата са синхронни..

Какво?:  още една гледна точка: не е въпрос на доказване, а на избор, с кой да бъдеш в живота си. За някои излизането от детската стая в дома на родителите им е задължително, ако си намерят придружител, а други и сами го правят и да не чакат на провайдър.

Нещо по средата не може ли?
Излизаш си сам от детската стая,и сам си подреждаш живота тъй,че да срещнеш провайдър.

Отговорих в крайности, защото бяха дадени крайни примери: далеч не смятам, че българските жени са в конкуренция с мъжете, защото са им били налoжени ред ситуации от близко миналo, в които дори не са имали избор; не съм и толкова ограничена, че да мисля, че всички жени ходят на работа, за да разносват костюмчета. Най-често говоря за тези, за които финансовата независимост е важна. Защото работодател и работа можеш да смениш по- лесно от провайдер с деца.

Тук не съм съгласна. Причината жените да се натискат да работят е факта, че вече не могат да разчитат на мъжете си. При една раздяла/развод те остават почти без нищо и ако не си оставят някой лев на страна са загубени (изпитала съм го на гърба си).
Времената станаха такива, че вече да нямаш вяра на никой. Любовта е до време, винаги ти трябва план Б ако "любимия" утре реши да ти покаже вратата понеже вече не си му интересна.