С какво ви дразнят свекървите - тема 103

dildes - границте се очертават с времето сами, обикновено за няколко месеца, докато се опознаят страните. За целта е нужно само и двете страни да са честни, а не да лицемерничат и да казват как всичко е ок, а вътрешно да   Не е нжно да се привиква снахата като на разпит и да се чуди момичето на инквизиция ли я викат. Като ... как й беше ника.... извикала я свека на корабче /че да няма как да си тръгне когато иска/ и стояли 6 (?!?!) чАса, при все че момичето е било преди изпит и не са си били близки Кому е нужно такива изтезания? Да се намразят още от началото ли?

Защото ще е като във вица за китките. Наляво, надясно

Зависи. Ако свекървата е извикала снахата на такъв разговор, само за да разбере как да я вбесява занапред, точно така ще стане. Ако я е извикала именно за да разбере как да не прекрачва границите и наистина иска да се съобрази, няма да стане. Та всичко зависи от мотивацията на свекървата

ма ко, признавам си, прочетох ти постинга  няколко пъти /първия абзац/, не разбирайки защо противопоставяш онова, което съм написала с това, което ти пишеш, а именно по-възрастния човек/майката/ срещу младата жена, съпруга й и децата им. Схванах де. Разликата е, че аз не смятам, че нуждата на свекърва ми да общува със сина си и децата ми е заплаха за мен, за нашето семейство,  а ти вярваш в обратното. По презумпция приемаш, че е вредно.
Считам, че от която и страна на сина/съпруг да стои подобна теза и прилагането, тя е вредна. Дали снаха ще вярва в това, дали свекърва, резултатите са плачевни. Колкото и да те разбирам, с това не мога да се съглася. Не синовно/майчинската връзка вреди или редовната комуникация, а глупостта на хората. Пък глупостта се заселва не само в свекървите. И по снахи ходи, и по синове.

Не говорим за разпит въобще, затова написах откровен разговор. Ако свекървата първа свали картите и каже аз мисля това и това, кажи ти сега какво мислиш, тук не виждам разпит или инквизиция. Просто откровен разговор между две жени, които за в бъдеще искат или не искат ще трябва да се съобразяват една с друга. На мен лично като бъдеща свекърва така би ми било по-лесно и спокойно - ще си знам какво може и какво не, какво смятат за ок и какво не. Затова и попитах отсрещната страна какво мисли.

Бъркаш Луна, няма как да приемам за заплаха разговори на мъжа ми със свекърва ми, защото последната е покойница. И не си ме разбрала, не казвам, че са и вредни. Единствено казах, че не са ОК, ако същите тези разговори отнемат от времето на младото семейство заедно. А това не е същото. И също така няколко пъти казах, че може да говори с баща си ако иска всеки ден моя мъж, само да не отнема това време всеки ден. Иначе не му е и забранено да говори с него и обичайно се случва да е вкъщи когато говорят, защото мъжа ми работи час по-дълго от свекъра. До сега не се е случила да го питам защо говори с баща си, за какво са си говорили, камо ли да му забранявам. но не е всеки ден, там е разликата

"предварителни"

И на мен не ми допада особено тази идея. Нито предварително могат да се предвидят всички ситуации, нито пък има гаранция, че хората няма да си променят мнението в даден момент.
Все си мисля, че за едни нормални отношения е достатъчно да имаме две сравнително интелигентни и възпитани жени, които имат желание да се разбират и да не се настройват излишно една срещу друга. Нито пък да се подчиняват на клишета. „Свекървите са такива и такива, дай сега да дебна моята кога и колко издънки ще направи.“ Или „Днешните снахи са такива и такива, дай да я дебна какво не може да прави, че да отворя очите на сина каква нескопосница си е взел.“
Много ясно, че всяка от тях ще прави грешки, особено в началото. Важното е да се осъзнаят като грешки и да се избягват за в бъдеще. Като особено важно е отсрещната страна да не е злопаметна и да може да прощава, а не да се настройва излишно и да се нахъсва да си го връща. Или просто тихо да мрази...
Абе, има ли желание, все ще намерят начин да се разбират и да си помагат, вместо да воюват. Пък и чувството за хумор много помага.
А, и още нещо важно, което щях да забравя. Ако има някакво несъгласие с отсрещната страна, да се изчиства веднага, на момента. Много често проблемите на хората се дължат са проблеми в комуникацията. Едната казала нещо, ама имала предвид едно, другата чула друго, ама си помислила нещо трето... А и както обичаме жените да правим литературни анализи „какво е искал да каже авторът“... И ето ти от нищо нещо, или как се смразяват снаха и свекърва за нещо дребно и маловажно.

ма ко, не можеш да обясниш ясно, поне за мен, каква точно ти е тезата.
Не разбирам въобще твърдения като тези" да не отнема от времето на семейството му". Синът, като създава семейство с жена си, не изхвърля от усещането си за семейственост майка си. Разбирам, че има жени, които това ги блазни като идея, но не виждам нищо хубаво в нея.
 

Разбирам какво искаш да кажеш. Звучи чудесно и разумно.
Но на практика човешките отношения не са толкова праволинейни - да се разберете, да си стиснете ръцете и после цял живот да спазвате границите.

Въпрос на гледна точка, аз лично намразих мойта точно с резкото минаване на границите, които нямах възможност да и обясня че не трябвада преминава, защото си мислех че тя знае какво е редно и какво не. И за нея примерно е било редно, а за мен катастрофа. Но нито тя има от къде да знае, нито аз. И ето ти проблем.

Човешките отношения знам колко са сложни и динамични, но си мисля че ако отначало проведеш такъв разговор, после и на двете страни ще е по-лесно в движение да се уточняват промените в плана . Нещо като партньорски тенис мач.

А мислиш ли, че подобен разговор с нея би променил нещата? Според мен не, тя пак щеше да продължава да си мисли че само тя знае какво е редно и какво не и просто щеше да ти го каже директно в очите. И надали щеше да ти изслуша аргументите сериозно. До възпитание и характер е, не до очертаване на граници с пряк сблъсък.

Сигурна съм, че подобен разговор с нея не би я накарал да спазва границите, но аз щях да съм наясно отначало какво ме очаква и нямаше толкова да се отрази на отношенията ми с ММ и щеше да ме накара още от начало да отстоявам позицията си. Вярвайте ми, когато си поставен пред свършен факт, доста е шокиращо и трудно да реагираш, особено ако си съвсем млад. Като например да изгони сина си от детската стая, докато се къпе бебето, че нямал работа там. Тя като най-веща ръководи процеса, дава наставления и пъди от стаята таткото. Шок и ужас, как да реагираш на такова нещо пред свършен факт. Или детето лежи в легълцето, сина и се навежда и му говори и му се радва - не му заничай... какво да кажеш. В резултат на тази намеса, ММ и до ден днешен му е трудно да общува с големия ни син.

При мен такъв разговор имаше отличен ефект. Но не със свекърва ми, а с едната ѝ сестра. Въпросната сестра много обича да дава непоискани съвети. Опита се и при мен; видя, че не реагирам добре, попита ме приемам ли, не приемам ли, обясних какво приемам и какво не; разбрахме се.