Предпоследния ваш пост е точно такъв малко като малко дете а предполагам сте по голям от мен.Имате деца радвайте им се както казах живота е прекалено кратък.Не знам как се живее 23г с мъка за нещо предишно.Що не се разделихте и да си продължите живота.След толкова години какво ви дава тази случка в настоящето освен терзания сълзи и кукуригане?
- Публикувана: 15 дек. 2018, 14:01 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2018, 11:55 ч.
Един тъжен татко търси съвет .
За съжаление ..Темата не е " пързалка " Както се изразиха някои от включилите се .За последно .да внеса някои уточнения .1-. Не съм се филмирал така 20г. Зле ми е след признанието .2- Не съм я следил ..Ако я бях следил ..особено по него време щях да я хвана ...3- Излизала е мноооого пъти .. Без да отворя и дума за това .. Тези 1-2 пъти ..са случайте в които съм имал повод за ревност .( И сега се оказва че с основание съм имал ..защото случките са били по него време )
4- През тези 20 години сме си живели миже да се каже чудесно . 5 - Пак повтарям че темата съм я пуснал не защото искам съжаление или нещо подобно ..
6- Като дипломиран психолог
съм преценил че вместо да ходя при колега .е по добре да пусна тема в женски форум ..И както писах по рано .. Споделянето винаги помага . . . .То нали и затова се ходи на Психолог ..Да споделиш ..Да получиш Чуждо мнение ..Съвет .. и.т.н.
4- През тези 20 години сме си живели миже да се каже чудесно . 5 - Пак повтарям че темата съм я пуснал не защото искам съжаление или нещо подобно ..
6- Като дипломиран психолог
съм преценил че вместо да ходя при колега .е по добре да пусна тема в женски форум ..И както писах по рано .. Споделянето винаги помага . . . .То нали и затова се ходи на Психолог ..Да споделиш ..Да получиш Чуждо мнение ..Съвет .. и.т.н. Не знам как се живее 23г с мъка за нещо предишно.Що не се разделихте и да си продължите живота.След толкова години какво ви дава тази случка в настоящето освен терзания сълзи и кукуригане?
1-. Не съм се филмирал така 20г. Зле ми е след признанието .
Ехо, четенето с разбиране дъщеря ми го учи в 4-ти клас.
Ако човек разпознава чувствата си, то може да ги изкомуникира с думи, не да реве като дете. Тоя човек въобще не познава чувствата си, иначе щеше да ги е отработил отдавна. Само изригва периодично като вулкан. Но иначе едва ли е емоционална арфа тънкострунна в живота.
Защо реши, че едното разпознаване на чувствата води автоматично до тяхното отработване? То ако беше така лесно....но пък за някои хора, които не ги докосват нещата особено дълбоко, може и да е. Дълбочината на чувствата и способността да ги изпитваш е нож с две остриета. От една страна положителните емоции са много по-интензивни. От друга страна, отрицателните - също.
Прави ми впечатление по темите, че всеки съди от собствената си камбанария, и ако някой реагира различно, автоматично става обект на подигравка и оплюване.
Не знам как се живее 23г с мъка за нещо предишно.Що не се разделихте и да си продължите живота.След толкова години какво ви дава тази случка в настоящето освен терзания сълзи и кукуригане?
1-. Не съм се филмирал така 20г. Зле ми е след признанието .
Ехо, четенето с разбиране дъщеря ми го учи в 4-ти клас.
Ако човек разпознава чувствата си, то може да ги изкомуникира с думи, не да реве като дете.
И дипломиран психолог. А забелязахте ли главните букви на любов, секс?...
Ами един такъв странен и уникален микс между манийност и депресивност.
манийна фаза, после депресия, после пак. И ги лекуват основно с антидепресанти за депресията и литий за разреждане на манийната фаза. Не че той има БАР, не е дори близко изстрелът. Иначе авторът подскача, защото го нападат, напълно нормално.
А го нападат, защото не е ясна целта на темата (аз си държа на хипотезата, че е очаквал другарски съд - още повече, че стана ясно, че провинилата се е потребителка във форума) и най-вече защото се лигави и говори в стил съдби на кръстопът.
Абсолютно никаква терапевтична функция няма споделянето на подобен проблем на мъж във форум наречен "бг мамма". Това да не е като групите на АА тук? Последните също следват някакъв протокол, а не си споделя всеки както му дойде. Терапевтична функция би могла да има една когнитивно-поведенческа терапия примерно.
Да не говорим за "тъжен татко" Кой нормален мъж ще се кръсти така 
Ако случайно не е измислен, неговото е: Сърби, боли, драго ми е
Жена му била едва ли не единствената, ама защо му признала... Ами ако не беше - щяхте да си живеете щастливо и прещастливо ли? На нея й минали сърбежите и сега иска сигурност с теб, права е - като даваш да те използват, после не реви
Синдром на щрауса - тя се държала сума ти години така, той сега се сетил.
Ако случайно не е измислен, неговото е: Сърби, боли, драго ми е
Жена му била едва ли не единствената, ама защо му признала... Ами ако не беше - щяхте да си живеете щастливо и прещастливо ли? На нея й минали сърбежите и сега иска сигурност с теб, права е - като даваш да те използват, после не реви
Синдром на щрауса - тя се държала сума ти години така, той сега се сетил.
Според мен просто не знае как да пише във форум или пък си мисли, че след като е бг-мамма, значи е някакъв драматично различен форум. Повечето нови потребители пишат едни такива театрални теми - нещо средно между мило дневниче и моноспектакъл на Куркински с размисли за любовта и страданието.
Аз ако бях щях да пиша в зависимост от целта на темата:
1. аз съм такъв и такъв, тя е такава и такава, случило се е това и това - имам ли вина и аз?
2. аз съм такъв и такъв, тя е такава и такава, случило се е това и това - да бягам ли с 200 или да простя?
3. случило се е това и това - реших да простя, сега как да спра да мисля и да се измъчвам за случилото се?
Реално авторът твърди, че е 3 темата, ама описва темата като за 1 или 2, плюс описва с много превземки, излишни неща и демонстрира някакво очевидно фалшиво спокойствие и присъствие на духа. Според мен това му пречи най-много да продължи напред - искрено признание пред самия себе си какво се е случило, каква е жена му (има си популярна дума), какъв е той (има също популярна дума), натрупания гняв, отмъстителност, обида, ярост, наранено его, предадено доверие, каквито всеки нормален човек би имал/изпитвал в подобна ситуация и т.н. и т.н. Докато не даде някакво изражение на тези емоции, ами се лигави в стил Любовта е По-силна от Всичко, о Мило Дневниче, ще му е трудно да остави зад гърба си станалото и да прости, ако наистина това иска, защото не съм убеден, че е искрен със себе си и за това.
Аз ако бях щях да пиша в зависимост от целта на темата:
1. аз съм такъв и такъв, тя е такава и такава, случило се е това и това - имам ли вина и аз?
2. аз съм такъв и такъв, тя е такава и такава, случило се е това и това - да бягам ли с 200 или да простя?
3. случило се е това и това - реших да простя, сега как да спра да мисля и да се измъчвам за случилото се?
Реално авторът твърди, че е 3 темата, ама описва темата като за 1 или 2, плюс описва с много превземки, излишни неща и демонстрира някакво очевидно фалшиво спокойствие и присъствие на духа. Според мен това му пречи най-много да продължи напред - искрено признание пред самия себе си какво се е случило, каква е жена му (има си популярна дума), какъв е той (има също популярна дума), натрупания гняв, отмъстителност, обида, ярост, наранено его, предадено доверие, каквито всеки нормален човек би имал/изпитвал в подобна ситуация и т.н. и т.н. Докато не даде някакво изражение на тези емоции, ами се лигави в стил Любовта е По-силна от Всичко, о Мило Дневниче, ще му е трудно да остави зад гърба си станалото и да прости, ако наистина това иска, защото не съм убеден, че е искрен със себе си и за това.