Заглавие на новата тема 
- Публикувана: 28 дек. 2018, 21:27 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2019, 20:27 ч.
Януари води за ръчичка втората чертичка!
Попче, и аз така като тебе, ама със сополите сутрин 😂
Аз съм още много далече, чак на 29ти.
Като цяло така ми е по-добре, да НЕ очаквам бременност, поне накроя изненадата или няма да я има, или ще е хубава 😁 Та и аз като JLo търся симптомите навсякъде другаде.
Наталче, аз бих я смятала от втората дата ✌️
Аз съм още много далече, чак на 29ти.
Като цяло така ми е по-добре, да НЕ очаквам бременност, поне накроя изненадата или няма да я има, или ще е хубава 😁 Та и аз като JLo търся симптомите навсякъде другаде.
Наталче, аз бих я смятала от втората дата ✌️
Наталче, аз бих я смятала от втората дата ✌️
И аз клоня натам
Съншайн чета си ви 
вчера май беше ову и по случайност ММ си дойде за 3 дни 
имах такъв сополлллл малии чак се стреснах и беше с жълт отенак заради лактобацилите направо се шашнах Аз вече се отказах от идеята че ще задържа Б ,явно си хващам закрепя се и до седмица в тоалетната.Не съм се кротнала.:joyПросто съм на детоксикиращ режим 1 седмица днес го наруших, но от понеделник на ново.Ходя на кангоджъмпс 3 пъти в седмица.Чакам часа за хомеопатката си на 3.02 да даде нещо за предполгаемия полип ще пробвам избегна ножа, че не ми е първи Начертах си ясен план за нещата затова съм кротушка и си ви чета редовно и се вълнувам с вас 
Знаете имате палчета всички до една 
Днес ми е 15 ден не чакам началото на др.месец.Много искам чуя за вашите 2 чертички скоро и ще чакам о дебна
вчера май беше ову и по случайност ММ си дойде за 3 дни имах такъв сополлллл малии чак се стреснах и беше с жълт отенак заради лактобацилите направо се шашнах Аз вече се отказах от идеята че ще задържа Б ,явно си хващам закрепя се и до седмица в тоалетната.Не съм се кротнала.:joyПросто съм на детоксикиращ режим 1 седмица днес го наруших, но от понеделник на ново.Ходя на кангоджъмпс 3 пъти в седмица.Чакам часа за хомеопатката си на 3.02 да даде нещо за предполгаемия полип ще пробвам избегна ножа, че не ми е първи Начертах си ясен план за нещата затова съм кротушка и си ви чета редовно и се вълнувам с вас Знаете имате палчета всички до една Днес ми е 15 ден не чакам началото на др.месец.Много искам чуя за вашите 2 чертички скоро и ще чакам о дебна 
Здравейте момичета реших и аз да се включа... Накратко с моя Мм решихме че искаме бебе и почнахме с опитите от октомври, ноо нещо не се получава. Ходих на преглед преди това докито каза че всичко е наред не би трябвало да има проблем става въпрос за края на октомври... Ии тестове за О си правих ии спрях уж да не ги мисля... Колко темички изчетох и се затормозявям... На моменти успокоява, че ще стане... Пия фолиева киселина и ви атоми на Alice витамините на моя глава като да съм здрава.. А за ФК докито каза да я почвам как си му е реда.. А от вчера и Мм почна с витамините по моя преценка. Не знам не прекалявам ли вече с толкова вманиачаване.. Дано всички видим така чаканите двете чертички.
Пп. МЦ беше до вчера днес съм с ежедневни... Чакам с нетърпение О да по работим за бебе даноо се почучи този път
Пп. МЦ беше до вчера днес съм с ежедневни... Чакам с нетърпение О да по работим за бебе даноо се почучи този път
А ние с котю сме решили да разпускаме тоя месец
Без излишни нерви с нерви и тревоги нищо не става
Здравейте, момичета.
Преди малко прочетох толкова емоционални истории, че чак ми се насълзиха очите.
С мм сме заедно от почти 6 години. Преди това се познавахме от 10 години(общо 16г.се познаваме).Още на шестия месец от връзката ни той започна да ми говори за деца. Аз бях много щастлива от това, защото много исках дете и се чувствах готова. ☺ Даже веднага започнах да пия ФК. Но след това ММ сякаш си промени мнението за деца. Казваше, че иска, но не е сега момента. Били сме на квартира, много работа и т.н.
Неща, който за мечтаещото женско сърце изглеждат като оправдания и много ме болеше от неговото отношение.
Аз съм на 33, а той е на 38. Майките ни отдавна говорят за внуци. Особенно моята, всеки ден. И на мен и на него. Това още повече сякаш го отблъскваше от идеята за деца. Все едно насила било.
А аз нямаше как да й кажа, че аз искам а той не. И тя си мислеше, че и аз не искам и все ми натякваше, че ми минава времето и т.н. От това много ми тежеше, станах много нервна, всичко ме дразнеше. Даже един ден й се развикаха по тел. , че не искам повече да чувам да ми говори за внуци. Може би след това тя осъзна как се чувствам и спря ( почти) да ми натяква.
Едната ми най- добра приятелка е в 4ти месец. Другата роди второ преди 3 месеца, беше планувано за след 2 години. Много се радвам за тях, но и на мен ми тежи,че ние нямаме.
За мое щастие след един профилактичен преглед, се пошегувах с моя мъж, че гинекологът е казал, че съм в овулация и да действаме и той каза добре и се усмихна. 😁 Това беше преди 6 месеца.
Аз толкова нетърпелива вече веднага почнах прегледи, изследвания( всички си ги назначих сама, благодарение на този форум), витамини.
Според гинекологът и личната всичко е наред, нали е в граници освен пролактина. 😐
Открих си високо тсх, Хашимото, дефицит на вит Д, дефицит на Б12. Все неща, който пречат на една бременност. Отидох на ендокринолог и сега имам вече терапия.
След два три месеца лечение вчера тсх ми беше 1.65, което много ме зарадва.😁
И пролактина ми вече поне е в граници.
Сега и аз като вас чакам своето щастие.😀Хубаво е сега за мен да чакам, да се надявам, защото сега има надежда.
Това са моите болки и радостти. Имах нужда да споделя. И извинявайте, за дългият пост.
Пожелавам на всички най- голямото щастие.🍀
Аз не чакам М на 24. 01☺
Надявам се да ме приемете във вашата групичка и да си даваме взаимно кураж, разбиране и някоя топла дума.☺
Преди малко прочетох толкова емоционални истории, че чак ми се насълзиха очите.
С мм сме заедно от почти 6 години. Преди това се познавахме от 10 години(общо 16г.се познаваме).Още на шестия месец от връзката ни той започна да ми говори за деца. Аз бях много щастлива от това, защото много исках дете и се чувствах готова. ☺ Даже веднага започнах да пия ФК. Но след това ММ сякаш си промени мнението за деца. Казваше, че иска, но не е сега момента. Били сме на квартира, много работа и т.н.
Неща, който за мечтаещото женско сърце изглеждат като оправдания и много ме болеше от неговото отношение.
Аз съм на 33, а той е на 38. Майките ни отдавна говорят за внуци. Особенно моята, всеки ден. И на мен и на него. Това още повече сякаш го отблъскваше от идеята за деца. Все едно насила било.
А аз нямаше как да й кажа, че аз искам а той не. И тя си мислеше, че и аз не искам и все ми натякваше, че ми минава времето и т.н. От това много ми тежеше, станах много нервна, всичко ме дразнеше. Даже един ден й се развикаха по тел. , че не искам повече да чувам да ми говори за внуци. Може би след това тя осъзна как се чувствам и спря ( почти) да ми натяква.
Едната ми най- добра приятелка е в 4ти месец. Другата роди второ преди 3 месеца, беше планувано за след 2 години. Много се радвам за тях, но и на мен ми тежи,че ние нямаме.
За мое щастие след един профилактичен преглед, се пошегувах с моя мъж, че гинекологът е казал, че съм в овулация и да действаме и той каза добре и се усмихна. 😁 Това беше преди 6 месеца.
Аз толкова нетърпелива вече веднага почнах прегледи, изследвания( всички си ги назначих сама, благодарение на този форум), витамини.
Според гинекологът и личната всичко е наред, нали е в граници освен пролактина. 😐
Открих си високо тсх, Хашимото, дефицит на вит Д, дефицит на Б12. Все неща, който пречат на една бременност. Отидох на ендокринолог и сега имам вече терапия.
След два три месеца лечение вчера тсх ми беше 1.65, което много ме зарадва.😁
И пролактина ми вече поне е в граници.
Сега и аз като вас чакам своето щастие.😀Хубаво е сега за мен да чакам, да се надявам, защото сега има надежда.
Това са моите болки и радостти. Имах нужда да споделя. И извинявайте, за дългият пост.
Пожелавам на всички най- голямото щастие.🍀
Аз не чакам М на 24. 01☺
Надявам се да ме приемете във вашата групичка и да си даваме взаимно кураж, разбиране и някоя топла дума.☺
Джеси добре дошла мила,сякаш ми е позната твоята история ,пожелавам ти скорошна сбъдната мечта 
И аз ти го пожелавам. 🤗
Добре дошла, Джеси, пожелавам ти да не се задържаш много тук! ☺
Момичета, мисля да пробвам тоя месец с тестове за ову. За първи път ми е и ако може да ми дадете малко повече инфо. Например от кой ден да ги започна, по кое време на деня. Днес ми е 8 ден от Ц и според Моя календар О трябва да е на 24. Благодаря предварително! ❤
Момичета, мисля да пробвам тоя месец с тестове за ову. За първи път ми е и ако може да ми дадете малко повече инфо. Например от кой ден да ги започна, по кое време на деня. Днес ми е 8 ден от Ц и според Моя календар О трябва да е на 24. Благодаря предварително! ❤
Добре дошла, Джеси! Надявам се съвсем скоро да се зарадваш истински на едни тлъсти две чертички, които на финала да се превърнат в пухкаво бебче! Благодаря ти, че сподели своята история с нас!
Blackwidow, колко е дълъг по принцип твоят цикъл? Ако трябва ову да е на 24, значи някъде 28-29 дни? По принцип аз бих започнала да следя от 10-11 ден, за всеки случай ☺
Blackwidow, колко е дълъг по принцип твоят цикъл? Ако трябва ову да е на 24, значи някъде 28-29 дни? По принцип аз бих започнала да следя от 10-11 ден, за всеки случай ☺
Скрит текст:
Здравейте, момичета.
Преди малко прочетох толкова емоционални истории, че чак ми се насълзиха очите.
С мм сме заедно от почти 6 години. Преди това се познавахме от 10 години(общо 16г.се познаваме).Още на шестия месец от връзката ни той започна да ми говори за деца. Аз бях много щастлива от това, защото много исках дете и се чувствах готова. ☺ Даже веднага започнах да пия ФК. Но след това ММ сякаш си промени мнението за деца. Казваше, че иска, но не е сега момента. Били сме на квартира, много работа и т.н.
Неща, който за мечтаещото женско сърце изглеждат като оправдания и много ме болеше от неговото отношение.
Аз съм на 33, а той е на 38. Майките ни отдавна говорят за внуци. Особенно моята, всеки ден. И на мен и на него. Това още повече сякаш го отблъскваше от идеята за деца. Все едно насила било.
А аз нямаше как да й кажа, че аз искам а той не. И тя си мислеше, че и аз не искам и все ми натякваше, че ми минава времето и т.н. От това много ми тежеше, станах много нервна, всичко ме дразнеше. Даже един ден й се развикаха по тел. , че не искам повече да чувам да ми говори за внуци. Може би след това тя осъзна как се чувствам и спря ( почти) да ми натяква.
Едната ми най- добра приятелка е в 4ти месец. Другата роди второ преди 3 месеца, беше планувано за след 2 години. Много се радвам за тях, но и на мен ми тежи,че ние нямаме.
За мое щастие след един профилактичен преглед, се пошегувах с моя мъж, че гинекологът е казал, че съм в овулация и да действаме и той каза добре и се усмихна. 😁 Това беше преди 6 месеца.
Аз толкова нетърпелива вече веднага почнах прегледи, изследвания( всички си ги назначих сама, благодарение на този форум), витамини.
Според гинекологът и личната всичко е наред, нали е в граници освен пролактина. 😐
Открих си високо тсх, Хашимото, дефицит на вит Д, дефицит на Б12. Все неща, който пречат на една бременност. Отидох на ендокринолог и сега имам вече терапия.
След два три месеца лечение вчера тсх ми беше 1.65, което много ме зарадва.😁
И пролактина ми вече поне е в граници.
Сега и аз като вас чакам своето щастие.😀Хубаво е сега за мен да чакам, да се надявам, защото сега има надежда.
Това са моите болки и радостти. Имах нужда да споделя. И извинявайте, за дългият пост.
Пожелавам на всички най- голямото щастие.🍀
Аз не чакам М на 24. 01☺
Надявам се да ме приемете във вашата групичка и да си даваме взаимно кураж, разбиране и някоя топла дума.☺
Преди малко прочетох толкова емоционални истории, че чак ми се насълзиха очите.
С мм сме заедно от почти 6 години. Преди това се познавахме от 10 години(общо 16г.се познаваме).Още на шестия месец от връзката ни той започна да ми говори за деца. Аз бях много щастлива от това, защото много исках дете и се чувствах готова. ☺ Даже веднага започнах да пия ФК. Но след това ММ сякаш си промени мнението за деца. Казваше, че иска, но не е сега момента. Били сме на квартира, много работа и т.н.
Неща, който за мечтаещото женско сърце изглеждат като оправдания и много ме болеше от неговото отношение.
Аз съм на 33, а той е на 38. Майките ни отдавна говорят за внуци. Особенно моята, всеки ден. И на мен и на него. Това още повече сякаш го отблъскваше от идеята за деца. Все едно насила било.
А аз нямаше как да й кажа, че аз искам а той не. И тя си мислеше, че и аз не искам и все ми натякваше, че ми минава времето и т.н. От това много ми тежеше, станах много нервна, всичко ме дразнеше. Даже един ден й се развикаха по тел. , че не искам повече да чувам да ми говори за внуци. Може би след това тя осъзна как се чувствам и спря ( почти) да ми натяква.
Едната ми най- добра приятелка е в 4ти месец. Другата роди второ преди 3 месеца, беше планувано за след 2 години. Много се радвам за тях, но и на мен ми тежи,че ние нямаме.
За мое щастие след един профилактичен преглед, се пошегувах с моя мъж, че гинекологът е казал, че съм в овулация и да действаме и той каза добре и се усмихна. 😁 Това беше преди 6 месеца.
Аз толкова нетърпелива вече веднага почнах прегледи, изследвания( всички си ги назначих сама, благодарение на този форум), витамини.
Според гинекологът и личната всичко е наред, нали е в граници освен пролактина. 😐
Открих си високо тсх, Хашимото, дефицит на вит Д, дефицит на Б12. Все неща, който пречат на една бременност. Отидох на ендокринолог и сега имам вече терапия.
След два три месеца лечение вчера тсх ми беше 1.65, което много ме зарадва.😁
И пролактина ми вече поне е в граници.
Сега и аз като вас чакам своето щастие.😀Хубаво е сега за мен да чакам, да се надявам, защото сега има надежда.
Това са моите болки и радостти. Имах нужда да споделя. И извинявайте, за дългият пост.
Пожелавам на всички най- голямото щастие.🍀
Аз не чакам М на 24. 01☺
Надявам се да ме приемете във вашата групичка и да си даваме взаимно кураж, разбиране и някоя топла дума.☺
Ето този пост трябва да бъде прочетен от много хора . Омръзна ми да обеснявам , че човек живее според обстоятелсвата , в които е поставен . Няма правилен и неправилен момент за бебе . На първо място трябва силно да го искаш , но истината е , че само с искане не стават нещата , защото сме обвързани с куп обстоятелства , които за съжаление предопределят изборите в живота ни . За мен темата за децата е много деликатна , защото всеки сам трябва да реши кога е най-подходящия момент за тази ВАЖНА стъпка . Просто някои хора мислят нещата прекалено много , докъто други се пускат по течението и действат на момента . Хората са различни , затова и светът , в който живеем е толкова шарен . Мразя стереотипите , мразя поставянето на човек в някакви измислени обществени рамки , които го задължават да живее според очакванията . Съжалявам , че трябва да казвам тези неща , но толкова постове прочетох ,тук в групата , на момичета , които са подложени под натиска на чуждите очаквания за собствения им живот , че не можах да се сдържа . Толкова момичета писаха , че се чувстват ужасно , защото не могат да се зарадват на новината , че техни близки чакат деца , не , мили мои , това не е злоба , бъркате се , това се нарича чувство на безсилие да задоволим обществената настройка към себе си . Детето е дар от Господ , което идва в правилния момент . А като чета , че някои от вас се определят като дефектни и ме напушва още повече гняв , защото това пак са мисли насадени във вас от някой .
Извинявам се за дългия пост и ако има засегнати , всичко това го казвам , за да ви покажа колко сте прекрасни и няма причина да се чувствате зле от това , че нещата не се получават на този етап или да се обвинявате , че не сте предприели тази стъпка по-рано . Господ си знае работата
