СИД - Сензорно интегративна дисфункция. Сензорна интеграция.

много труден въпрос ми задаваш. Както писах и в предишен пост това състояние е описано от педиатри, но не споменах - които работят в екип с психолози и логопеди, занимаващи се с нарупения на храненето като механизъм. В България много малко се говори за това. Предимно логопеди и псохолози, които се занимават с тези нарушения и сис сензорно интегративна дисфункция. Нарушенията на храненето, обаче, могат и да не са свързани със СИД. С тях за сега у нас се занимават само логопеди. Дори ортодонтите изпраюат деца и възрстани с нарушения на храненето при логопеди.
Освен това, всеки един случай, трябва да се разглежда от всички страни - раждане, съпътстващи сложнения или не, среда, семейство, правила   

Много родители се оплакват от късното проговаряне на децата в последните 5-6 години и основният въпрос, който задават е „На какво се дължи?” За съжаление отговорът е – На много неща – дължи за на недобра връзка между майката и детето или двамата родители и детето; дължи на противоположно поведение на родителите към детето; невъвеждане на правила и дневен режим или на факта, че детето не може да се справи със сензорната интеграция в първите две години от живота си.
В последните години се наблюдава значително увеличение на броя на децата, които по най-различни причини имат проблеми с преработката на информацията, постъпваща по сензорните канали. Основните маркери, които виждат родителите са закъсняло проговаряне, отказ да дъвчат храна или да опитват нова храна, привидно хипер кинетично поведение, ходене на пръсти, повишен интерес или пристрастеност към музика и реклами по телевизията, липса на интерес към четене на приказки, на фона на непрекъснато разлистване на списания.
За тези и още много други проблеми в ранното детство, както и за възможните родителски стратегии за справяне с изброените проблеми, Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина” предлага тренинг за родители на деца със сензорно интегративна дисфункция и на семейства, които се съмняват за проблеми в развитието на детето си. Тренингите за провеждат в 4 модула по 3 часа, в извън работно време и ще се водят от Нина Йорданова и Милена Макавеева.

Първите  дати: Дати: 03. Юли, 10. Юли, 17. Юли, 24. Юли
Час: 17.00 - 20.00 ч
Информация и записване на тел: 02/4921154, www.pumpelina.eu

Нина, много хубав курс!
Нина ми е показала толкова неща за развитието на детето и как да го разбирам.  
Сигурна съм, че курса ще е изключително полезен. Ще го препоръчам.

 Много са хубави тренингите, но са много далече. Дали ще е възможно поне някакви материали да получим ,срещу заплащане2
 Нашият случай-  днес логопед и психолог заключиха ,че детето иска да упражнява пълен контрол над храненето, злоядо е и има силен характер. И ме посъветваха да го храня както и досега - с една лъж. за него и една за мен и колкото изяде. Все някой ден щял да свикне.

охрид, детето злоядо ли е или отказва храни или да дъвче? Дадоха ли ти програма за подобряване интереса към храната и храненето в Карин дом ( предполагам, че там си се консултирала)?

Колкото до материалите - пишем книга, но за сега ще почакате малко (надявам се не повече от 6 месеца) и след един- два месеца ще имаме нужда от вашата помощ  за малка анкета

Да се запиша в темата,оказа се,че и ние сме с такъв проблем.
Прегледах темата,направих и теста,който дава грубо инфо дали имаме сензорно-интегративна дисфункция,излезе резултат,че имаме само  някой показатели,резултата беше между 2-3 точки.
Ще следя,защото почваме да борим и ние този проблем

И да попитам Нина,има ли забавяне в умственото развитие при децата  с такъв показател и мозъка увреден ли е или може да се преодолее и не е толкова страшно.Дано се включи някой компетентен,че аз сега се запознавам по-подробно с това състояние и съм доста притеснена.
И другото,което е на какво се дължи СИД,така се раждат или е стечение на обстоятелствата при отглеждането на детето.

Аз по стечение на обстоятелствата доста чета по темата напоследък. От това, което изчетох, си изградих убеждението, че СИД в никакъв случай не е мозъчно увреждане, а по-скоро нарушение в начина на възприемане и обработване на информацията, постъпила през различните сетива. Принципно за СИД се говори и когато детето има физиологично нарушение на някое от сетивата (например зрителни увреждания) и по обективни причини не може да възприеме обкръжаващата го среда в нейната цялост.

СИД не е заболяване, а само преходно състояние в периода на израстване. Може да се израсте изцяло и детенцето да е "нормално" развито, а може и да се окаже, че е било симптом за по-сериозни проблеми (включително състояния от аутистичния спектър).

Имам своя теория на база наблюдения върху деца около мен. Много от тях проговарят късно, което е и един от най-директните поводи да се потърси консултация със специалист (логопед, невролог или психолог). Мисля си, че те просто са заляти от информация и всякакви дразнители в обкръжаващата среда, от които просто прегряват и изключват. Всичко това, което виждат, им идва в повече - задръствания, клаксони, телевизия, компютри, викове, крясъци, бързане и т.н. Децата имат нужда от по-простички неща, за да се чувстват спокойни и уверени. Градската среда просто ги побърква. Аз като възрастен се побърквам, а какво остава за малкия човек, който е супер впечатлителен и забелязва и попива всичко...

Нека да се включат компетентните, аз само изказах свое мнение.

анаморф - СИД и мозъчните увреждания нямат връзка. Може детето да има, може и да няма такова, и пак да има СИД.
За умственото развитие също - естествено е че като има сериозно нарушение като СИД, ще има изоставане в развитието, в това число и в умственото развитие. Но не е задължително детето да е с умствено изоставане за да има СИД.
Примерно моето дете е със много висок АйКю, обаче заради тежката форма на СИД(при нас всяко едно сетиво е засегнато) развитието е изостанало.  Т.е. на 4 години нямаше реч, нямаше никакви познания и т.н - изоставане 2-3 години в развитието. 2 години по късно развитието му е на ниво на възрастта му в повечето области - т.е. изоставането е преодоляно. Сензорните проблеми обаче въобще не са преодолени - те са си на лице, подобрени много, но не и преодолени. За да учи и да се развива детето ми трябва терапията да не спира и да бъде обучавано по специален начин.
За това дали така се раждат - според мен моето дете така се е родило -  аз намирам признаци дори от първите му месеци - беше кошмар да се опитам да му сложа памперс, да го преобличам още от много ранна възраст. Винаги е имал претенции към дрехите, писъци по време на къпане, мразеше да бъде гушкан - въобще нямаше начин да го успокоя гушкайки го. докато го кърмех той риташе и махаше с крака през цялото време - на мен ми беше много странно защо така се храни, сега знам, че просто не е харесвал да го държа....  /тактилния проблем/ , храненето също беше проблем - от яде всичко, премина на яде само месо и мляко - т.е. от едната в другата крайност. Винаги е имал огромен апетит, проблема е във вида/вкуса/ на храната която яде.  Проблема със вестибуларния апарат също е бил много рано - той на годинката не можеше да стои на краката си, на 11 месеца чак започна да сяда, проходи късно и т.н.  а нямаше НИКАКВИ физически причини това да се случва....  тогава доктора го отдаде на характер (мързеливо бебе).

Dandelion и  [desi] ,благодаря Ви мили мами за подробното инфо.Така като Ви прочетох изглежда моето дете е с по-леката форма на СИД,той обича да да се гушка да се прегръща,не съм имала проблем с кърменето,с преобличането,почна да седи сам на 6 месеца и малко,проходи на 1 годинка и 20 дни.Изпитваше само страх от по силни и резки шумове,вече и това го е преодолял.При него имаше обаче и съвсем леко залитане като бягаш еили ходеше бързо,от там и Нина каза,че е вестибуларния апарат леко назад.Финната му моторика също не е съвсем и изцяло развита,но не е и съвсем зле,просто хваща малки предмети добре и ги пуска,но по трудно с еконцентрира,казаха ми,че с работа ще го преодолее.
Деси и моето дете изглежда умною(не само за мен) и разбира всичко,проблема му е говора,трудно произвежда думата,но когато реши някога я казва,но рядко.
Понеже не бях запозната със това съсътояние,изивнявайте,че съм споменала за увреждане,но още нали съм неука по темата и затова зададох така въпроса На мен ми изглежда толкова нормално моето дете,,като изключим забавянето му в говора.Всичко възприема бързо и добре,поне в домашна обстановка,бързо с енаучи на гърне,още на 1 годинка,на 1,8 месеца махнахме изцяло памперса без никакъв проблем почти.Контролира се и си казва кога му се чишка с жестове или с краткото чишшшш.
Като казахте за тактилните възприятия,бях забелязала,че като бяхме май месец на морето с едразнеше от пясъка първоначално,като стъпваше по-него и му полепваше на крачетата,или като бяхме в пясъчник със сандалки и му влезеше се дразнеше,но сега и това го е преодолял и вече не му прави впечатление.Също го дразнеше ако някъде има мръсно по дрехата и искаше винаги да е чист,другото,което е обича всичко да си върви с правила,което е характерно май за тези деца,иначе се изнервя леко.И да още нещо,дори и да падне леко на килима преди или да си закачи ръката без да се удари силно,винаги идва и ми показва и малко преиграва,тоест има нисък праг на болка и иска да го целунем по-мястото.Не търспи и да му се налагаш,когато нещо не му харесва и  ерешил,че не не иска да го прави,тогава се тръшка или иск ада си тръгваме ако сме на друго място.
Водим го в Пумпелина,вярвам,че там много ще му помогнат да преодолее СИД и да го израсте.все пак е още само на 1 година,11 месеца.
Ще ви следя,защото и ние сме част от Вас.  

Прочетох отговора на desi и пак се размислих. Нейното детенце наистина проявява тревожни признаци и тя няма как да ги подмине с думите "всичко е ОК, просто детето е мързеливо". Очевидно детето има нужда от много внимание и целенасочена работа, за да преодолее всички тези затруднения.

Но си мисля дали не се "диагностицират" с лека ръка деца, които просто се отклоняват от описаната норма за развитие. По-назад в темата се говореше за клиниката "Св. Никола" към Университетска болница - там детето се наблюдава в продължение на много дни преди да се говори за диагноза. Само няколко поведенчески индикатора не би трябвало да са достатъчни, за да се постави такава.

Затова писах и за многото дразнители в ежедневието на децата в големите градове - ние не сме израснали по този начин. А таблиците с "нормите" не са променени откакто аз съм била на две години. Не би ли трябвало начинът на живот да дава отражение и децата, растящи в целия този информационен шум, да се развиват по различен начин? Или просто съм във фаза на отричане, защото и моето дете има вероятност за СИД...

И аз това се питам,дали не съм на фаза отричане,за жалост хората коло нас,също не могат да го приемат,че има проблем и всички повтарят,че детето ще си проговори и всичко си му било наред(но те не го наблюдават ежедневно все пак),което още повече ме раздвоява.Но аз вярвам на специалистите и предполагам,че са сложили правилна индикация на детето ми.Горе главата на мамите,ще го израстат дечицата и това,просто с малко повече труд отколкото връстниците си

Здравей Данделион, всъщност таблиците с нормите са много променени, а тези за диагностика на СИД са базирани на рефлексологията - нещо което няка как да се промени. Единствената разлика при диагностика на СИД в различните страни е културната особеност, която води до определени социални норми, ралични за всяко общество. Освен това, много зависи кой (като име), а не къде, е поставил тази диагноза. Хората, които познават това състояние се броят на пръсти, за съжаление. И пак да кажа - СИД не е диагноза, а състояние, от което се "излиза" в друга диагноза - или диспраксия, или ГРР, или детето остава цял живот с различни сензорни отклонение (вече като диагноза) леки или по-тежки.   

Ох, какво да ви кажа за средата - най-вероятно и тя оказва влияние, но какво можем да напривим.
Моето дете е много чувствително на шумове - като беше на 8-10 месеца и като минехме покрай голям камион, тя започваше да реве. Измислях маршрути да не сме покрай големи улици и беше относително добре.
Но когато беше на 1,5 години едни съседи 2 етажа над нас започнаха страхотен ремонт, избиха 2 панела и 20-30 дни имаше невероятен шум, тя не издържаше, не мога да ви опиша каква физиономия правеше и как се изпотяваше. Въпреки, че я извеждах веднага те започваха в от 10 и свършваха в 18 часа. Спазваха обедната почивка от 14-16, но в 16 я събуждаше кангото им. Отделно през деня през половин час се чуваше това канго за по 10-15 мин., а не можехме да сме все навън, докато обядваше и тези пак шумяха. Това все си мисля, че е вредно деца под 3 години, които тепърва започват да се ослушват. Същото лято ни диагностицираха със СИД. 

както казва nnnnina, Ние точно така "излязохме" от СИД за да ни дадат диагноза PDD-NOS след 2 години и половина терапия... /т.е. е диагностициран с аут. разстройство едва  на 6 и половина години) и след диагнозата терапията не се промени - тя пак е изключително насочена към сензорната интеграция при детето ми. Т.е. най големия ни проблем идва от сензорната интеграция/или по-скоро липсата на правилна такава бих казала/ и терапевтите си работят с него както и преди да е диагностициран официално. В моя случай диагнозата ни никаква полза не носи, освен може би че я искат за записване на детето в училище -тук имаме училища специализирани за деца със средна и над средна интелигентност със обучителни проблеми/разбирай деца с ДЦП, епилепсия, сензорни проблеми и т.н. - неща които изискват да бъдат обучавани по различно, но по нормалната учебна програма без да минават на индивидуално обучение/ или ако избера масово училище - да му се разреши да не носи униформата, да му се разреши да не пипа боите, да учи някои предмети отделно от другите деца за да му се помага визуално, да не го карат да играе спортове с много допир/футбол примерно или баскетбол/ а ги ги заменят примерно с тенис или плуване където няма да го докосват.
TanyaMG, не си мисли такива неща - да, не всичко е идеално, но при моите 3 деца другите 2 не проявиха този "защитен механизъм". избягването на стимулацията не е винаги добро решение - моето дете примерно функционира много добре и работи страхотно насаме и без да има "дразнители", но в класната стая затиска ушите с ръце и се крие под чина. А би трябвало да не го прави. Друго дете пък което се наслаждава на шума би искало него да го има, и би се чувствало неловко в много тиха стая...това е като хиперактивното и хипоактивното дете в класната стая - и двете "пречат". Няма средно положение, а всеки от нас има някакви сензорни проблеми. ВСЕКИ. само че на някои тези проблеми се отразяват в едеждневието, на други хора не.
Тактилната сетивност примерно е много по-разпространена отколкото мислиш - сигурно половината хора в света мрязят да ги докосват леко и за кратко. Това е също висока тактилна сетивност, но това освен да ги накара да мислят някой за досаден, друго не им прави....
А за ранните години - най малкото ми дете почна да проявява същите признаци като баткото - да не иска да се облича, да се бори и да има претенции към дрехите - и знаеш ли какво посъветва ОТ-то - да го обличам и настоявам докато реве. Беше 2 годишен - с малко "зор" преодоляхме проблема. все още има предпочитания, повечето имитирайки баткото, но сетивността му не е въобще проблемна. Сега знам, че се поддадох на реакциите на малкия батко като беше много малък и задълбочих проблема му оставяйки го да избягва това което не му харесва.... ама то човек се учи докато е жив.
Разбира се подобен метод не работи със всяко дете, но при моето обикновено правенето на "голяма крачка" винаги е било съпроводено с едва ли не натискане насила. Да не ме разберете грешно - примерно за дадена стимулация която искат да вкарат в програмата му той е подготвян месеци наред - не е хайде хоп и става... обаче не става и без съпротива.
Затова майките НЕ СМЕ и никога няма да бъдем добри терапевти на децата си.  Щото има елемент на "емоционална обвързаност" която дърпа децата назад. затова и терапевтите като цяло постигат по-добри резултати с чуждите деца, отколкото със своите....