Мразя го тоя живот.....

Благодаря на всички за съветите и оказаната подкрепа!!!:blush:
Ще направя всичко възможно да се справя с проблемите и комплексите си:)
Честита Нова година на всички ви!!!!
Желая ви много щастие и късмет през новата година!!!!!!!

Спорт, спорт и пак спорт!
За другото - не знам, но за гласа - със сигурност е такъв, какъвто го чуваш на записа. Това е братче, но да не ти пука! Млад си още, ще загрубее малко още, спокойно!
Спорт и учение, и хич да не ти пука!

Здрасти!
Спри да живееш за хората! Както са казали по-горе, спорта е много добро лекарство за справяне с депресията и ниското самочувствие! Не можеш да се харесаш на всички, а и е трябва. Нужно е да се харесаш на себе си. Много е важно и родителите да не мачкат децата с прекалено високите си очаквания.
Намери твоето нещо и го прави с цялата си любов и страст, без да се стремиш да се харесаш на някого! Успех ти желая!

Намери това, което теб те влече, което на теб ти харесва и изобщо не слушай другите. "Ама в това няма хляб", "Не е престижно" и пр.  (ако случайно ги чуеш след избора си) - пропускай такива неща покрай ушите си. Имам примери за хора, които след подобни съвети, сега са по-зле, отколкото ако въобще не бяха се вслушвали.
Чуждото мнение знам колко може да боли (изживяла съм го), но съм сигурна, че постепенно ще намериш хора, които да те приемат какъвто си. Носът ти, гласът ти и прочие външни белези са неща, които са маловажни и правилните хора въобще няма да се вълнуват от тях.

Като цяло в гимназията е малко брутално,мен също доста са ме подигравали. След като влязох в университета обаче, видях че на никого не му пука за тези неща и се успокоих някак си. Имай малко търпение, с времето става по-добре. За родителите ти едва ли нещо ще се промени, шансът ти е да се отделиш от тях. Иначе ще намериш и приятели и работа, не се тревожи.
Но както казаха по-горе учи здраво, за да се развиваш. 4 от 9 точки са твърде малко, дори наполовина не са. Спортувай, но на първо място учи, много е важно, ама много!
Успех!

Това просто не може да не е пързалка

В Англия се кандидатства или от България, с българска диплома, или от Англия, но след изкарване на специални обучителни форми и набирането на така наречените A-levels. И в двата случая да се кандидатства с резултат 4 от IELTS е някакво недоразумение По-скоро според мен това 4 пресолява манджата в подигравката с аудиторията тук А ако написаното е истина и момчето наистина си вярва, че е дал всичко от себе си, то просто нещо му куца наистина. Да не говорим, че да си в Англия струва пари, кой ги плаща?


 

Мен ме приеха от 3тия път споко.

И аз съм за спорта, помага определено!

Това наистина е много полезно!

Ех, тези родители създаващи смачкатани, комплексирани деца в желанието си да ги "поправят".

Няма да повярваш, но по-голямата част от човечеството сме посредствени. Да, не всички знаем колко см. са ни носовете, но пък всички не харесваме гласовете си на запис. Но стига съм се шегувала

Виж сега, има неща, които разбираме като порастваме - те са част от съзряването и ако не се случат по една или друга причина изпадаме в състояния като твоето.

1. Никой не е съвършен. Ние също. И не е нужно да бъдем съвършени и да харесваме всичко в себе си. Нужно е да разберем кои са силните и хубавите ни страни и да се научим да се харесваме и обичаме донякъде.

2. Не всеки успява от първия път. Нужно обаче е да има в нас упорство. Да опитаме пак, упорито  и понякога инатливо да се подготвяме и опитваме отново.

3. Всичко което не харесваме в себе си можем да променим - как? С упорство. Не е нужно да прекаляваме, но трябва ежедневно да упорстваме да подобрим това което не ни допада и в характера ни и във външността ни, заобикалящия ни свят и т.н..

4. Родителите ни желаят най-доброто - но понякога правят огромни грешки. Тяхното мнение не е меродавно - нека намерим нашето мнение за света и нещата. Нека сами разберем кои сме, а не другите да ни казват.

С две думи - кой какво е казал и подиграл - НЯМА ЗНАЧЕНИЕ. Опознай себе си.

Срещни се с психолог няколко пъти.
ЧЕТИ книги.
Намери си хоби, което ти е интересно.
Ако на работа не се вземаха посредствени хора - всички работни места щяха да са свободни

С две думи - вече си голям. Надскочи пубертета, когато не се харесваш и отхвърляш себе си. Започни да се опознаваш и разбираш кой си. Проучи се не с отхвърляне а с разбиране и харесване.

Причети тази книга - Тънкото изкуство да не ти пука книга от Марк Менсън

И после продължи с книги за себепознание и самочувствие. 

...

И от правопис!

Като тръгнем от ника, минем през мрънкането за анатомичните дадености и стигнем до жалбите на недооценен, звучиш на не повече от 13 години. Безпомощен, зависим. Ако беше на толкова, сигурно бих ти съчувствала, но на 19 (деветнадесет!!!) да обвиняваш родители, връстници, вселената за собствения мързел е доста тъпо. Не бил готов да почне работа, щото нямал самочувствие. Ти да видиш! Ами то самочувствие се изгражда с постижения, твоите какви са? Наистина ли си въобразяваш, че ако гласът ти е по-мъжествен, носът по-къс и ходеше по-изправен, ще е достатъчно да получиш уважение от околните? Мразел живота, искал да се самоубива... Я вземи си надскочи мързела и опитай да направиш нещо за себе си - спорт за фигура, четене за интелект, работа, за да не си зависим, пък то - самочувствието, току-виж те намерило.

Моето предложение е да се хване общак и да копае канавки. Което е три в едно: спорт, работа и наместване на чивиите. Щото бездействие и опити за самоанализ са много кофти комбинация.

Както е казал един бизнесмен: Имаме план. Нарича се "правене на неща". Хващаш нещо и правиш. Директор на водопад няма да станеш веднага след 12 клас, така че просто трябва да действаш. На хората не им пука. Повечето не те забелязват и няма да те коментират в главата си.

Преди време пак имаше един такива мрънкачи на 19, ма били кльощави, светът не ги обича...абе хора, мъже сте! що не вдигате тежести барем?

Разбирам!До някъде това е вярно,но понякога нещата не са толкова лесни и то за всеки.Не отричам,че имам мързел,както всеки един човек на тази планета,само че не съм чак толкова мързелив и не това е причината за моите чести депресивни състояния.Аз си и спортувам и уча и си имам занимания и цели в живота(естествено не съм чак такъв спортист или учен,но не съм и човек,който по цял ден абсолютно нищо не прави...)Проблемът обаче е,че цял живот с каквото и да се захвана все се намира някой,който да ме обезкуражи,като види с каквото там се занимавам и всеки път ми каже,че всъщност нищо не правя....То хубаво градивна критика,ама всеки път(нон-стоп) като се повтаря е напълно нормално да изгубя смисъл и воля,както и всеки друг на моето място.И в крайна сметка като от всякъде ми се казва,че за нищо не ставам и всичко правя грешно,как мога да почна работа като там не може да се греши,защото ще те уволнят и като знам,че може би ще бъда уволнен.Няма значение възраст,пол и т.н.,когато човек се чувства недооценен.Да!Самочувствието идва от успеха и работата,която си свършил,но и преди това трябва да го имаш,за да имаш смелостта да предприемеш следващата стъпка и увереността,която е ключът към получаването на нова работа, защото тя те прави по-убедителен в очите на другите,докато по-чувствителните и притеснителните ги отхвърлят моментално!!А НЕ ТРЯБВА ДА Е ТАКА!!!!Защото всички сме различни!!!Някои са по-смели,други-по-плахи и емоционални,но всички заслужаваме уважение и подкрепа!!!Независимо какви сме!
Но по-важният въпрос тук е ЗАЩО едните са по уверени и щастливи,а другите не?
Отговорът е не защото сами са си виновни,а защото едните са по обичани и ценени от другите.Докато на едните им се е казвало:"Браво;Справяш се;Продължавай;Не се предавай;Поне опита;Сега не успя,но не се отказвай!Следващият път ще се справиш;Ти си прекрасен/на...." и т.н.,другите са чували:"Ти си боклук;За нищо не ставаш...."или:"....Да,да...правиш ти...ТРЪНКИ!;Правиш,ама друг път..."и така това оставя белег за цял живот и е нормално да има такива като мен.Защото всичко около нас е енергия,било то положителна или негативна,и не зависи от нас в каква обстановка ще се родим!!И съответно,още от малък,всеки попива енергията,която се носи около него.И това си е наистина вярно защото преди години даже учени и експерти са направили експеримент с две еднакви цветя в саксии.И за двете се грижели еднакво,поливали ги по едно и също време,но разликата била там,че на едното са му говорили неща от сорта..:"Ах,какво хубаво цвете;колко бързо расте..." и то порастнало значително бързо и станало много красиво,докато на другото му викали:"Аман от това проклето растение;за нищо не става;няма ли най-после да порастне;до кога ще го поливам......" и то умряло на третия ден.Същото е и с хората.Затова трябва да бъдем ценени,за да сме уверени и да успеем,а не да ни мачкат и да трябва да се доказваме!Защото именно мачканите стават или злобни и завистливи,непонасящи чуждото щастие,или отчаяни и затворени в черупката си.После що били такива и що не се вземат в ръце...Еми защото нямат вяра в себе си и воля.За да се мотивира,човек трябва да чува и положителни неща за себе си.В противен случей се отчайва.
Когато някой е попаднал в дълбока дупка,трябва да му се спусне въже за да излезе,а не да го замерват с камъните,които още преди това са го уцелили и бутнали в нея!Въжето е надеждата и добрият комплимент,камъните са болезнената критика,а дупката е дълбоката депресия.
Аз много пъти съм попадал в такива дупки и с помощта на такива въжета съм се измъквал от тях,но винаги за кратко,защото в мига,в който се измъкна от едната,следващият камък ме уцелва и падам в следващата.......И така постоянно....
Може би ако не бяха тия камъни,всичко щеше да е наред и нямаше да имам тия проблеми...
Спомням си и за едно филмче със зелено същество на име "Grinch",което било много злобно и мразело целият свят,защото когато било малко всички му се подигравали и го критикували.Това също е напълно подходящ за темата пример..........
Относно носът,гласът и т.н..... Те са от естетическа гледна точка...Не ми е за това дали ще ме възприемат или не.Аз също съм срещал хора с такива недостатъци и не съм ги съдил по това и не ми е правило чак такова впечатление,но всички се стараем да изглеждаме и звучим добре.
Не казвам да имам глас като на някой Бог или да съм неземен красавец.Просто искам всичко да си ми е нормално,както при повечето хора и навярно като на всички,които четете това в момента.Щом повечето могат да имат приятни гласове,защо и аз да не мога?...Не искам много.Искам просто моя глас да е до толкова хубав,до колкото да може да се каже,че е приятен за ушите и да мога да си го харесвам аз самият(и докато говоря и-на запис.Дори и на записа да е различен-не ме интересува!Важното е да е що годе пак нормален и да ми харесва и независимо от това коя от двете версии чуват останалите-пак да съм спокоен че чуват един приятен и нормален звук,който пасва на визията на едно нормално 19-годишно момче!!)
Същото се отнася и за носът ми.Знам,че това не е най-важното,но наистина се надявам моят нос да е съразмерен с лицето ми.Да не дразни окото.Да е пропорционален.Това е!
Иначе всеки си е красив по свой си начин.Лицето е като една рисунка.Като една картина.Дали ще е детска рисунка или картина на велик художник-все е произведение на изкуството!Ако има обаче едно петно,ей така,случайно,дали от кафе или нещо друго,върху която и рисунка и картина да е пльокнато,то ще дразни страшно много!То просто не трябва да е там!Ще загрозява цялото изображение.Същото е и с лицата и шзлишъците по тях като големият нос,бенките,пъпките и все неща,с които хората воюват.Защото тези неща са като някакви дефекти,които могат да загрозят и най-красивото лице и да закрият неговият чар и блясък.
Затова се притеснявам.Не защото искам да съм много красив,а просто всичко да си ми е на мястото и по мярка.Това е.
Благодаря за вниманието и се извинявам за безкрайно-дългото съобщение.