Не знам какво да правя

Общо взето, нищо не прави. С любовника ще се разделите в някакъв момент. Но това е момент, през който трябва да преминеш, за да осъзнаеш какво искаш и какво ще правиш нататък.

Е то какви са ти вариантите - другият ще иска ли да се събирате?
Иначе мъжът ти би трябвало да очаква такова нещо, все пак сте млади още.

Не разбрах за какво ревеш точно.

Аз не знам какво точно да те посъветвам, но много се надявам младата жена от вчерашната тема с асексуалното гадже, от което искаше дете,да чете и да види как са нещата в перспектива.

С новия прави секс, щом ти е паднало. Той надали ще даде зор да се жените.
За мъжа ти не знам какво да ти кажа. И двамата умишлено сте се докарали до това.

Това, което описваш, ми звучи като един доста нещастен живот. Не знам как се изневерява на човек, с когото не правиш секс - за мен това не е изневяра. Най-страшно ми се вижда перспективата да се върнеш към стария си живот след като най-накрая си поела глътка от това, от което системно си се лишавала. В любовника не се учудвам, че се влюбваш, но ме съмнява той да е изход, предвид, че също е женен. По-скоро се замисли можеш ли да живееш цял живот така, както си живяла досега и до какво ще доведе това? Липсата на секс съсипва и физиката и психиката.

И аз смятам,че това не е изневяра ,след като не правите секс с мъжа ти.Млада жена си-казваш,че сега си на 36г и от 6-7 години не правите секс.Значи си била на 29-30г,не е нормално за млада жена това,даже ти вреди здравословно-депресии,хормонални проблеми...затова си кисела..
Въобще не се чувствай виновна.

Лъвица,права си  ♡♡ Това е напълно нещастен живот,незнам дори как съм била толкова търпелива..Живях като се правих,че този проблем не съществува  и е нормално   да се срина... И  в такъв момент се появи другия,    знам,че няма да стане нищо там,но  самите емоции,  начина ,по който ме кара да се чувствам отново жива ...и в същото време мисълта ,че предавам мъжа си..за това рева..Направо се побърквам.

Лекарите какво казват за състоянието му? Може ли да се оправи или не?
Трябва сериозно да се замислиш как ще продължиш така! Това си е проблем!

Здравей,
Неприятно е да живееш в тихо отчаяние. В срам, от това, че не те желае собствения ти съпруг, във вина от това, че трябва да криеш извънбрачна връзка. Това са доста тежки камъни за носене.
Но не е рядкост. Последният развод, в широкото ми обкръжение стана заради подобна причина. Той работи по 12+ часа. Не и „обръща внимание“. Осигурява и (пре) задоволява всичко материално, но никакъв го няма в „тънката част“. Тя е домакиня. Обаче един от приятелите на съпруга й, много често виждал една от семейните им коли в техния квартал и го питал, дали не са си купили апартамент там. Не бяха! Мъжа се усъмнил. Проследил. Видял я с другия. Сега са в развод.
Разбирам причината за изневярата ти и много хора биха те оправдали. Но това, което се върши в тъмнина рано или късно излиза на светло. И тогава ще има по-голяма болка.  За всички.
Знам, че има жени, които прекарват в години в паралелни връзки. Даже в болницата лежах с една такава. Но за мен това е непосилно. За теб как е?
Казваш, че си в депресия. Добре е най-напред да адресираш това. Погрижи се за себе си, за да излезеш от дупката. В това трябва да влезе и намирането на работа. Какво ще стане, ако внезапно мъжа ти разбере какви ги вършиш? Ще иска ли да те „гледа“? Ще приеме ли, че се чукаш за разтуха или ще подаде молба за развод? Можеш ли да си позволиш развод?
Колко са големи децата ти?
Не зная дали съпругът ти е сродната ти душа както казваш. Той не изпълнява съпружеските си задължения, но те издържа и „те гледа“ и смята, че това е достатъчно. Но не е! Ти се чукаш настрани с женен. Не звучи като да живееш със сродна душа, а с брат си. Така ли искаш да прекараш живота си?
Като си се женила за него си давала обет за вярност. Опитай с всички сили да поправиш брака ви. Ама всичко, което се сетиш. Но наистина не мога да си представя какво е да не правиш секс със съпруга си с години. Може би си опитала всичко? И ако това е така, не е ли по-честно да се разделите и да споделяте родителството и да имате цивилизована раздяла и приятелство? Вместо лъжи?
Може ли да се поправи връзката със съпруга ти? Склонен ли е поне да опитва? А другия човек, какво става, ако се влюбиш, но той не желае да напусне съпругата си защото му е твърде удобна? Или пък пожелае?
Много сложна ситуация. Гледай да не те хванат.

Ще ти мине! Когато осъзнаеш, че всички тези години си предавала себе си, а мъжът ти го е подкрепял и се е възползвал. Една мама машина за гледане на деца и дом. Удобен мебел на два крака.

Не мисли за себе си като за загубено време или години. Щом си била с този човек толкова време, имало е някаква причина – дали в теб, него или обстоятелствата, няма значение. Пораженческото мислене не е градивно и носещо удовлетворение.
Помисли къде и кога са се счупили нещата и ако не виждаш възможност за промяна, потърси собственото си щастие.
Всеки живее собствения си живот и как и с кого ще го сподели е негов избор. Не си длъжна на никого, освен на децата си и то при емоционална подкрепа и грижа, и ако са малки и не могат материално да се грижат за себе си.

А как станаха 2те деца?

За една седмица идва няколко пъти??? Значи сте си много навити! В интернет ли се запознахте?
Карай така, ще спреш да ревеш и ще свикнеш. Оправи си настроението и не гледай на новото си приключение като на следващата връзка. Наслади му се, защото може да отмине, на оня да му писне, да си хване друга бърза връзка и ти пак да страдаш, но този път двойно - заради проблемите със сродната ти душа и заради новото увлечение.
Нормално е и двамата с мъжа ти да си имате нещо странично при отношенията, които сте създали помежду си. Той също може да има по-интересен живот извън дома си. Гледай си децата и се възползвай от тръпката.

А той не те ли предава, като те е оставил незадоволена и нещастна години наред? Но в крайна сметка, ти си избрала да търпиш всичко това, да създадеш две деца с този човек... изборът за промяна също трябва да е твой.

Тук обаче стои въпросът можеш ли да се справиш финансово без него, защото ми се струва, че през това време си разчитала той да се грижи за тази част, а ти си зависима. Това е едно много трудно положение за измъкване, и също нещо, което ти си позволила. Била си млада като сте се събрали, неопитна и наивна. Сега обаче трябва да мислиш като зрял човек.

Иначе, относно "изневярата"... в тази ситуация не знам дали бих имала угризения. След като човекът не се интересува от секс и му е изгодно да си мълчи по въпроса, какво значение има ти с кого го правиш? Но това не е живот. Ти видно нямаш психическата настройка да въртиш любовници, а ме съмнява той да приеме ситуацията, ако научи, колкото и да е егоистично от негова страна да иска да си ходиш незадоволена.

Наистина  е ужасно..Не мога и да се отпусна,  страх ме е ,да не ме хване мъжа ми,просто ми е много гадно  и тъжно .В същото време искам да изживея тази емоция с другия ♡♡ Дори не съм и предполагала,че  мога да привлека друг мъж и честно казано се учудвам,но предполагам,че  щом бие по 2 часа път в едната посока , наистина си пада по мен.   Не мисля, че  съм много грозна  навремето естествено,бях хубава и слаба,но сега съм си нормална, ходя си естествена,не се гримирам,но нямам абсолютно никакво самочувствие. Иначе изглеждам младолика,не ми дават повече от 25 г. Не излизам,само вкъщи и децата,магазини да напазарувам...На последната ми работа се изтощих физически и психически и взехме решение да си поостана малко  вкъщи и септември всичко тръгна надолу.Такъв психически срив никога не съм имала, мислех ,че умирам в един момент.Физически съм здрава,но си имам разни бележки.Мъжа ми ме пращаше на психиатър,пила съм заради него и друг път АД,но този път си казах ,че няма да пия.Той не иска да ходи на лекар за онзи проблем,но мен най-редовно ме праща на психиатър.Той работи по много,да,за което съм му благодарна,че ме издържа  в момента, но и "онова "си е нужда и съм му го казвала , но после спрях,защото той започваше да ми вика.Аз не търпя да ми се вика и честно казано по принцип съм си спокоен човек.Но поне от 6'-7 години редовно изпадам в депресии,нямам редовен цикъл,предполагам и това от липсата на редовен полов живот ,нервна съм и все такива" хубави "работи.Обаче всичко се отразява на децата,преди да се срина септември ме виждаха усмихната постоянно,бях енергична и жизнерадостна ..а сега само рева и съм без настроение.
Забравих да кажа,че от този срив дори съм забравила коя съм ,какво съм обичала и колкото и да ми е гадно ,като не срещам разбиране от мъжа си, го чувствам все по-чужд Не искам да го лъжа ,не мога да си представя живота си без него, пък дори и без  секс.Но осъзнавам,че така погубвам себе си.Не спирам да плача
С другия още като се погледнахме за първи път,усетих,че нещо ще стане .Обаче незнам,незнам..чувствам се като ученичка  с пърхащи в стомаха пеперуди и в същото време ме е срам от себе си Просто имах нужда да споделя с някой