доста съм объркана напоследък,
поради което искам да чуя и други гледни точки.
На 24г.съм.
Живея с човек до себе си от година. Натоварва ме фактът,че съм длъжна да се грижа за всичко - пазаруване, готвене ,чистене-тук ще подчертая, че от време на време и той се включва в пускането на една прахосмукачко,но при удобен момент ми го натяква.
Работя в напрегната среда - бизнес комуникация с клиенти, тези които работят в тази среда биха рабрали какво е чувството след работен ден. Дразни се,че понякога (не системно), се налага да отговоря по телефона след работния ден. Пита ме въпроси от сорта "Ти нямаш ли работно време?" Искам да кажа, че човекът се прибира в 16:00ч следобед от работа , и дори личи,че се дразни ако го изпратя до магазина за някой продукт. Аз се прибирам не по-рано от 18:30/19:00ч. Отделно следвам висше образование, отделно изучавам и език, и просто като се сблъскам с целия този битовизъм,учене и работа..адски много се натоварвам. Той постоянно намира кусури за нещо, а в същото време една чаша не може да измие, иначе е перфекционист.
Държи всичко да е под конец и по негов вкус. При всички положения домът ни е подреден, просто имам чувството, че той държи аз да съм от "желязо". Когато му кажа, че съм изморена или изявя недоволство, отговорът му е " всички хора така живеят, това е във всеки един дом, това е животът"- та дори и караниците. Били нормани и разни подобни. Отказва да погледне друга гледна точка и да възприеме друго мнение по каквато и да било тема.
Благодаря на отзовалите се.