Не знам какво да правя

Мъжа ми ме пращаше на психиатър,пила съм заради него и друг път АД,но този път си казах ,че няма да пия.Той не иска да ходи на лекар за онзи проблем,но мен най-редовно ме праща на психиатър.Той работи по много,да,за което съм му благодарна,че ме издържа  в момента, но и "онова "си е нужда и съм му го казвала , но после спрях,защото той започваше да ми вика.Аз не търпя да ми се вика и честно казано по принцип съм си спокоен човек.Но поне от 6'-7 години редовно изпадам в депресии,нямам редовен цикъл,предполагам и това от липсата на редовен полов живот ,нервна съм и все такива" хубави "работи.Обаче всичко се отразява на децата,преди да се срина септември ме виждаха усмихната постоянно,бях енергична и жизнерадостна ..а сега само рева и съм без настроение.
Забравих да кажа,че от този срив Дори съм забравила коя съм ,какво съм обичала и колкото и да ми е гадно като не срещам разбиране,мъжа ми го чувствам все по-чужд

Е това ли ти усещането за сродна душа?

Наистина  е ужасно..Не мога и да се отпусна,  страх ме е ,да не ме хване мъжа ми,просто ми е много гадно  и тъжно .В същото време искам да изживея тази емоция с другия ♡♡ Дори не съм и предполагала,че  мога да привлека друг мъж и честно казано се учудвам,но предполагам,че  щом бие по 2 часа път в едната посока , наистина си пада по мен.   Не мисля, че  съм много грозна  навремето естествено,бях хубава и слаба,но сега съм си нормална, ходя си естествена,не се гримирам,но нямам абсолютно никакво самочувствие. Иначе изглеждам младолика,не ми дават повече от 25 г. Не излизам,само вкъщи и децата,магазини да напазарувам...На последната ми работа се изтощих физически и психически и взехме решение да си поостана малко  вкъщи и септември всичко тръгна надолу.Такъв психически срив никога не съм имала, мислех ,че умирам в един момент.Физически съм здрава,но си имам разни бележки.Мъжа ми ме пращаше на психиатър,пила съм заради него и друг път АД,но този път си казах ,че няма да пия.Той не иска да ходи на лекар за онзи проблем,но мен най-редовно ме праща на психиатър.Той работи по много,да,за което съм му благодарна,че ме издържа  в момента, но и "онова "си е нужда и съм му го казвала , но после спрях,защото той започваше да ми вика.Аз не търпя да ми се вика и честно казано по принцип съм си спокоен човек.Но поне от 6'-7 години редовно изпадам в депресии,нямам редовен цикъл,предполагам и това от липсата на редовен полов живот ,нервна съм и все такива" хубави "работи.Обаче всичко се отразява на децата,преди да се срина септември ме виждаха усмихната постоянно,бях енергична и жизнерадостна ..а сега само рева и съм без настроение.
Забравих да кажа,че от този срив дори съм забравила коя съм ,какво съм обичала и колкото и да ми е гадно ,като не срещам разбиране от мъжа си, го чувствам все по-чужд Не искам да го лъжа ,не мога да си представя живота си без него, пък дори и без  секс.Но осъзнавам,че така погубвам себе си.Не спирам да плача
С другия още като се погледнахме за първи път,усетих,че нещо ще стане .Обаче незнам,незнам..чувствам се като ученичка  с пърхащи в стомаха пеперуди и в същото време ме е срам от себе си Просто имах нужда да споделя с някой