Здравейте. Искам да споделя. На 25 г. съм. Имам чувството, че цял живот съм сама и си тая някаква болка в себе си . Семейството ми е до мен и ме подркрепя напълно, но нямам предвид това. Почти нямам приятели, а като приятел съм много всеотдайна и давам всичко за другите но повечето не го оценяват и в последствие се случва нещо, караме се и спираме да общуваме. Нямам и не съм имала гадже, а мога да бъда напълно вярна и изключително обичаща човека до мен. Не съм грозна, малко съм затворена но пък с мен може да се говори на всякакви теми. А много искам да създам пълноценна връзка и да имам деца. Много съм емоционална и когато ми се случи нещо го приемам на много дълбоко и емоциите много ми пречат на разума. Примерно, когато ми се случи нещо и после не мога да седна да се занимавам с друго, не мога една книга да прочета, всичко от вътре ми трепери. Иначе си харесвам работата, разбирам се с колегите обаче почти нямам свободно време за други хобита и интереси. Моля ви, помогнете ми, как да преодоея това.. .Как да се срещна с хора с които да станат приятели.Как да си освободя съзнанието, защото вече започва да ми пречи да се развивам, а бих искала да запиша курс по испански но не мога да се фокусирам в изучаването на езика, защото мисля все за нещо друго и нещо отвърте все ми трепти в някоя посока. И най-вече как да срещна човека до себе си?
- Публикувана: 5 ян. 2019, 18:34 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2019, 12:13 ч.
Емоционален проблем
Насилственото позитивно мислене депресира хората още повече. Писано е много по темата от психолози дори.
Силно изразен интроверт с високи нива на невротизъм - приемете се каквато сте, няма как да се промените.
За добро или за лошо - такъв характер сте, такава личност.
Ако успеете да се приемете каквато сте, това ще облекчи малко вътрешното напрежение.
От там насетне правете това, което имате желание, като полагате малко повече усилия да приемате или дори да инициирате социални ситуации. Напр. много често колеги се сприятеляват и прекарват време заедно и извън офиса. Често има и организирани от фирмата мероприятия, на които си проличава кой с кого се сработва.
Не търсете интимна връзка на всяка цена, търсете всякакви социални контакти, подходящият човек ще се появи, няма страшно. Или пък неподходящият ще се появи - и от такива имаме нужда.
Виждам, че пишете грамотно и адекватно, общувате също адекватно, няма да имате проблеми да се впишете в една компания, просто не се опитвайте да бъдете нещо различно от това, което сте, отвъд преодоляването на съпротивата към социални ситуации - казано по-простичко - когато Ви поканят някъде, идете, дори да не Ви се ходи. В началото може да се наложи и да се самопоканите дискретно, ако вече не Ви канят. Потърсете си компания за курса по испански, има безброй трикове човек да стане по-социален, ако твърдо го решите - ще ги откриете/измислите.
И не се отчайвайте, ако върви тромаво всичко, с рутината ще се отпускате все повече и повече.
Приятели са хора, които са ни симпатични, можем да се отпуснем с тях, общуваме интензивно, дори не винаги да е позитивно общуването, но в крайна сметка имаме потребност от контакта с тях, разчитаме на тях, често ни е добре заедно.
Горното е добра предпоставка и за една връзка, макар че там винаги има и нещо повече. Но това "повече" не може да се насили или да се предизвика целенасочено. Идва от само себе си при подходящите условия.
Успех, не се отчайвайте, не се тревожете, ще се наредят нещата
За добро или за лошо - такъв характер сте, такава личност.
Ако успеете да се приемете каквато сте, това ще облекчи малко вътрешното напрежение.
От там насетне правете това, което имате желание, като полагате малко повече усилия да приемате или дори да инициирате социални ситуации. Напр. много често колеги се сприятеляват и прекарват време заедно и извън офиса. Често има и организирани от фирмата мероприятия, на които си проличава кой с кого се сработва.
Не търсете интимна връзка на всяка цена, търсете всякакви социални контакти, подходящият човек ще се появи, няма страшно. Или пък неподходящият ще се появи - и от такива имаме нужда.
Виждам, че пишете грамотно и адекватно, общувате също адекватно, няма да имате проблеми да се впишете в една компания, просто не се опитвайте да бъдете нещо различно от това, което сте, отвъд преодоляването на съпротивата към социални ситуации - казано по-простичко - когато Ви поканят някъде, идете, дори да не Ви се ходи. В началото може да се наложи и да се самопоканите дискретно, ако вече не Ви канят. Потърсете си компания за курса по испански, има безброй трикове човек да стане по-социален, ако твърдо го решите - ще ги откриете/измислите.
И не се отчайвайте, ако върви тромаво всичко, с рутината ще се отпускате все повече и повече.
Приятели са хора, които са ни симпатични, можем да се отпуснем с тях, общуваме интензивно, дори не винаги да е позитивно общуването, но в крайна сметка имаме потребност от контакта с тях, разчитаме на тях, често ни е добре заедно.
Горното е добра предпоставка и за една връзка, макар че там винаги има и нещо повече. Но това "повече" не може да се насили или да се предизвика целенасочено. Идва от само себе си при подходящите условия.
Успех, не се отчайвайте, не се тревожете, ще се наредят нещата
Не търси нищо и никого. Успокой се! Кажи си, че ще дойде ден, в който ще срещнеш НЕГО, твоята половинка. Ти сега си изградила определени очаквания - да си намериш мъж, да имаш деца, приятели и други такива идилични картинки.Не, спри с това.Спокойно.Живей си живота,радвай се на слънцето,небето, пълнолунието и такива неща съвсем обикновени и носещи душевно спокойствие.Когато спреш да очакваш всичко се нарежда!
съвсем обикновени и носещи душевно спокойствие.Когато спреш да очакваш всичко се нарежда! Здравейте. Искам да споделя. На 25 г. съм. Имам чувството, че цял живот съм сама и си тая някаква болка в себе си . Семейството ми е до мен и ме подркрепя напълно, но нямам предвид това. Почти нямам приятели, а като приятел съм много всеотдайна и давам всичко за другите но повечето не го оценяват и в последствие се случва нещо, караме се и спираме да общуваме. Нямам и не съм имала гадже, а мога да бъда напълно вярна и изключително обичаща човека до мен. Не съм грозна, малко съм затворена но пък с мен може да се говори на всякакви теми. А много искам да създам пълноценна връзка и да имам деца. Много съм емоционална и когато ми се случи нещо го приемам на много дълбоко и емоциите много ми пречат на разума. Примерно, когато ми се случи нещо и после не мога да седна да се занимавам с друго, не мога една книга да прочета, всичко от вътре ми трепери. Иначе си харесвам работата, разбирам се с колегите обаче почти нямам свободно време за други хобита и интереси. Моля ви, помогнете ми, как да преодоея това.. .Как да се срещна с хора с които да станат приятели.Как да си освободя съзнанието, защото вече започва да ми пречи да се развивам, а бих искала да запиша курс по испански но не мога да се фокусирам в изучаването на езика, защото мисля все за нещо друго и нещо отвърте все ми трепти в някоя посока. И най-вече как да срещна човека до себе си?
Ти недей вярва на всико което се пише на 100%.
Това специално е вярно. Ти как точно я виждаш тази - мисли позитивно?
Ти недей вярва на всико което се пише на 100%.
Това специално е вярно. Ти как точно я виждаш тази - мисли позитивно?
Нямала приятели , по добре така от енергийни вампири които само те натоварват и използват.
Нямала гадже , да си сам е по добре отколкото с грешният човек.
Казва че не е грозна , значи ако поиска секс винаги може да си уреди без излишни обвързвания и драми.
колкото и да нямаш време, все можеш да намериш нещо което те успокоява - това е най важното, когато се чувстваш зле. трябва да е нещо, което те разсейва и не се фокусираш върху проблема. и аз бях нещо подобно на твоята възраст, с времето нещата се уталожиха. вече не обръщам толкова внимание на дребни неща и на проблеми. всичко отминава и с времето човек се променя и израства.
ако искаш потърси и помощ от психоаналитик примерно. хубаво е че близките ти те подкрепят, но те не могат да знаят как се чувстваш в даден момент и може и да влошават нещата понякога.
ако искаш потърси и помощ от психоаналитик примерно. хубаво е че близките ти те подкрепят, но те не могат да знаят как се чувстваш в даден момент и може и да влошават нещата понякога.
На мен ми е интересно, след всички теми, които си публикувала по този въпрос, в крайна сметка вслуша ли се в нечий съвет, отиде ли на психолог?
Щом нито един съвет не ти е бил полезен, може би наистина е време да потърсиш професионална помощ.
Приятели не се правят насила, няма точна формула за тези неща. Това са хора, които срещаш случайно и започвате да градите връзка, а ако ти на 25 години нямаш нито един човек до себе си... явно нещо не правиш както трябва.
Ако 24/7 излъчваш този негативизъм, нормално е хората да бягат от теб или да се стига до конфликти. Нормално е да помогнем на някой в нужда, но никой не може да се справи с вечен мрънкач, все пак хората искат и някакви позитивни емоции, някой и на тях да помогне, ако имат нужда.
Щом нито един съвет не ти е бил полезен, може би наистина е време да потърсиш професионална помощ.
Приятели не се правят насила, няма точна формула за тези неща. Това са хора, които срещаш случайно и започвате да градите връзка, а ако ти на 25 години нямаш нито един човек до себе си... явно нещо не правиш както трябва.
Ако 24/7 излъчваш този негативизъм, нормално е хората да бягат от теб или да се стига до конфликти. Нормално е да помогнем на някой в нужда, но никой не може да се справи с вечен мрънкач, все пак хората искат и някакви позитивни емоции, някой и на тях да помогне, ако имат нужда.
От по-стари твои теми ми е направило впечатление, че си доста критична към другите и демонстрираш неприятно високомерие. Възможно е това да не е намерението ти, възможно е да е някаква защитна поза, но така изглежда отстрани. Не бих се учудила, ако там е разковничето за неуспехите ти в общуването.
Авторке, пишеш че живееш със съквартирантка.
Как се разбираш с нея, имаш ли какво да си кажеш с нея, опитваш ли се да я усетиш като характер и да я почувстваш нормално близка- като живеещи заедно, не като първи приятелки?
В отношенията с хората оттук се тръгва- банална, ежедневна комуникация, приемате, съобразяване...
Как се разбираш с нея, имаш ли какво да си кажеш с нея, опитваш ли се да я усетиш като характер и да я почувстваш нормално близка- като живеещи заедно, не като първи приятелки?
В отношенията с хората оттук се тръгва- банална, ежедневна комуникация, приемате, съобразяване...
Авторке, пишеш че живееш със съквартирантка.
Как се разбираш с нея, имаш ли какво да си кажеш с нея, опитваш ли се да я усетиш като характер и да я почувстваш нормално близка- като живеещи заедно, не като първи приятелки?
В отношенията с хората оттук се тръгва- банална, ежедневна комуникация, приемате, съобразяване...
Как се разбираш с нея, имаш ли какво да си кажеш с нея, опитваш ли се да я усетиш като характер и да я почувстваш нормално близка- като живеещи заедно, не като първи приятелки?
В отношенията с хората оттук се тръгва- банална, ежедневна комуникация, приемате, съобразяване...
Помисли дали си готова да се отървеш от причините, довели те до това положение.Не само на думи обаче.
Ти недей вярва на всико което се пише на 100%.
Това специално е вярно. Ти как точно я виждаш тази - мисли позитивно?
Нямала приятели , по добре така от енергийни вампири които само те натоварват и използват.
Нямала гадже , да си сам е по добре отколкото с грешният човек.
Казва че не е грозна , значи ако поиска секс винаги може да си уреди без излишни обвързвания и драми.
" Какви са причините според теб и как да се отърва?"
Аз изобщо не те познавам, не мога да те анализирам според няколко написани реда.Усещам те като прекалено чувствителна, ранима, плаха, със занижена личностна самооценка.Имаш зад гърба си своето семейство, което те покрепя и цени, имаш работа, млада си, изглеждаш прилично(според написаното) и при всички дадености си нещастна, без нито едно гадже до сега, без приятели, самотна, трвеожна...Когато човек е задоволил телесните си нужди(храна, покрив над главата, финанси), започва да усеща и нуждите на душата си.Те са заглушени ако нямаш нещо от тези в скобите.
Сама си казваш, че си много емоционална.Това е недостатък, при това доста дразнещ.И когато ти се случи неприятност, започваш да трепериш вътрешно(не разбрах дали от страх, от безпомощност, от справедлив гняв или от какво точно).Така затрудняваш околните и който все пак се старае да не наранява, се дръпва от тебе, защото много лесно се разплакваш, от всичко пищиш, трепериш, даже и да го прикриваш и да е само вътрешно, хората го усещат и се чудят какво ли толкова са ти направили, че реагираш сякаш са те шамаросали.И след като неволно наритваш по-внимателните хора, около тебе остават или ръбове, или никой.Важно е човек да проявява чуватва, а не емоции.Емоциите са отрова и за тебе, и за околните.Ако можеш да го разбереш това, започни да работиш над себе си в посока да ги поорежеш.Няма да стане бързо, но се научи да не реагираш емоционално, а разумно.Това не значи само да изглежда,че не ти пука, а наистина да намалиш пукизма и да отсееш във всяка ситуация(като се наблюдаваш )трябва ли лично да приемеш какво се случва, зависи ли ти нещо от еди кого си и да не се впрягаш, пък има ли значение кой какво си мисли и казва.С други думи по някога да вмъкваш фразата "Е,и?"
Не знаем нищо за миналото ти-в голям или малък град си живяла, дали си се занимавала със спорт, танци, изкусвто, обичаш ли да четеш и какви книги, имаш ли брат или сестра, обичаш ли животните, винаги ли си била затворена в себе си, всичко това са фактори, които те формират.
Хората са различно чувствителни, образно казано някои нямат защити, други имат протектори като за кик бокс, други имат железни брони и по тях и тухли да мяташ, не им пука, местят го в другия крачол и ти се хилят.Но представи си тези с броните колко бой са изяли преди да си изградят такава защита.А ти май си цветенце, гледано в саксия.Прекалено са се старали да те отгледат и опазят от всичко, научена си на самосъжаление, не търсиш причините в себе си, как може това не теб да ти се случва...Това по отношение на прекалената емоционалност го казвам.Тя е само на повърхността и не е причина, а следствие.Така че трябва много внимателно, на етапи и с мярка да започнеш да излизаш във външния свят, но не да се хвърлиш изведнъж в бурята, а да си поставиш за цел постепенно да се адаптираш към света.Да разбереш, че той не е идеален, но и ти не си.
Със сигурност имаш и други недостатъци, за които не пишеш и не можем да коментираме.А е възможно и да не ги виждаш сама, а също и да не знаеш, че това са невидими вериги. Нужно е да говориш с някой извън семейството ти(за тях си тяното прекрасно момиче) и да си готова да изслушаш упреци и да работиш за това да промениш поне малко себе си, разбирай чака те тежък и мъчителен труд.И след като сама си изясниш къде грешиш и целенасочено и трайно се заемеш да се коригираш, ще дойде и разултата.А те грешките при всички ни са само няколко, на пръсти се броят.
Аз изобщо не те познавам, не мога да те анализирам според няколко написани реда.Усещам те като прекалено чувствителна, ранима, плаха, със занижена личностна самооценка.Имаш зад гърба си своето семейство, което те покрепя и цени, имаш работа, млада си, изглеждаш прилично(според написаното) и при всички дадености си нещастна, без нито едно гадже до сега, без приятели, самотна, трвеожна...Когато човек е задоволил телесните си нужди(храна, покрив над главата, финанси), започва да усеща и нуждите на душата си.Те са заглушени ако нямаш нещо от тези в скобите.
Сама си казваш, че си много емоционална.Това е недостатък, при това доста дразнещ.И когато ти се случи неприятност, започваш да трепериш вътрешно(не разбрах дали от страх, от безпомощност, от справедлив гняв или от какво точно).Така затрудняваш околните и който все пак се старае да не наранява, се дръпва от тебе, защото много лесно се разплакваш, от всичко пищиш, трепериш, даже и да го прикриваш и да е само вътрешно, хората го усещат и се чудят какво ли толкова са ти направили, че реагираш сякаш са те шамаросали.И след като неволно наритваш по-внимателните хора, около тебе остават или ръбове, или никой.Важно е човек да проявява чуватва, а не емоции.Емоциите са отрова и за тебе, и за околните.Ако можеш да го разбереш това, започни да работиш над себе си в посока да ги поорежеш.Няма да стане бързо, но се научи да не реагираш емоционално, а разумно.Това не значи само да изглежда,че не ти пука, а наистина да намалиш пукизма и да отсееш във всяка ситуация(като се наблюдаваш )трябва ли лично да приемеш какво се случва, зависи ли ти нещо от еди кого си и да не се впрягаш, пък има ли значение кой какво си мисли и казва.С други думи по някога да вмъкваш фразата "Е,и?"
Не знаем нищо за миналото ти-в голям или малък град си живяла, дали си се занимавала със спорт, танци, изкусвто, обичаш ли да четеш и какви книги, имаш ли брат или сестра, обичаш ли животните, винаги ли си била затворена в себе си, всичко това са фактори, които те формират.
Хората са различно чувствителни, образно казано някои нямат защити, други имат протектори като за кик бокс, други имат железни брони и по тях и тухли да мяташ, не им пука, местят го в другия крачол и ти се хилят.Но представи си тези с броните колко бой са изяли преди да си изградят такава защита.А ти май си цветенце, гледано в саксия.Прекалено са се старали да те отгледат и опазят от всичко, научена си на самосъжаление, не търсиш причините в себе си, как може това не теб да ти се случва...Това по отношение на прекалената емоционалност го казвам.Тя е само на повърхността и не е причина, а следствие.Така че трябва много внимателно, на етапи и с мярка да започнеш да излизаш във външния свят, но не да се хвърлиш изведнъж в бурята, а да си поставиш за цел постепенно да се адаптираш към света.Да разбереш, че той не е идеален, но и ти не си.
Със сигурност имаш и други недостатъци, за които не пишеш и не можем да коментираме.А е възможно и да не ги виждаш сама, а също и да не знаеш, че това са невидими вериги. Нужно е да говориш с някой извън семейството ти(за тях си тяното прекрасно момиче) и да си готова да изслушаш упреци и да работиш за това да промениш поне малко себе си, разбирай чака те тежък и мъчителен труд.И след като сама си изясниш къде грешиш и целенасочено и трайно се заемеш да се коригираш, ще дойде и разултата.А те грешките при всички ни са само няколко, на пръсти се броят.
Почти нямам приятели, а като приятел съм много всеотдайна и давам всичко за другите но повечето не го оценяват и в последствие се случва нещо, караме се и спираме да общуваме. Нямам и не съм имала гадже, а мога да бъда напълно вярна и изключително обичаща човека до мен. Не съм грозна, малко съм затворена но пък с мен може да се говори на всякакви теми. А много искам да създам пълноценна връзка и да имам деца. Много съм емоционална и когато ми се случи нещо го приемам на много дълбоко и емоциите много ми пречат на разума. Примерно, когато ми се случи нещо и после не мога да седна да се занимавам с друго, не мога една книга да прочета, всичко от вътре ми трепери.
И как разбра, че си много всеотдайна, по нищо не личи? Все пък околните и съдбата, позволяваща да се случват разни неща, са виновни.
Можеш да бъдеш напълно вярна и изключително обичаща - защо реши, че е така? Любовта не е нещо, което се появява само ако е споделено, чак когато се появи човек до теб и той декларира своите чувства, че да не се минеш да станеш изключително обичаща, без да те обичат.
Дали си грозна не знам, ама е изключително трудно да се говори с теб дори на тривиални теми. Чувството е все едно се опитваш да комуникираш със съвсем малко дете, което все още не е опознало света и не разбира елементарни неща, които трябва да му се обяснят първо, че да продължи разговорът.
Много си емоционална. Ама примерно, когато се случи нещо с някой друг, има ли емоции, или емоционалността ти се отнася само до теб, твоята личност и важност, твоето его?
Здравей. Страхотно се разбираме. Просто сме различни характери и сме приятелки, но не я чувствам много близка
Виж, "много близка" можеш да чувстваш една, най- много две, с които си от дете, например.
Всички останали са в диапазона "добри познати" и "познати".
Ако не изискваш специални отношения, ако не се стремиш да завоюваш специално внимание, а просто намериш група със сходни на твоите интереси, в която естествено да се впишеш, може и да станеш по- близка с някого.
Едно ще те посъветвам- не е нужно да даваш всичко за другите- те не ти го искат, даваш по собствено усмотрение и те не са длъжни да оценят по твоя начин това "всичко", че да са ти и благодарни.
Те може да нямат нужда точно от това "всичко", може да ги натоварва, да ги кара да те избягват, за да не им тежиш с изискванията си да го оценяват точно както ти го искаш.
Защо не опиташ да се държиш с тях както те се държат с теб?
Да даваш колкото искат, а не да ги засипваш ненужно и обременяващо?
В сайтовете за запознанства е добре да бъде готова за “първо секса”
Не търси нищо и никого. Успокой се! Кажи си, че ще дойде ден, в който ще срещнеш НЕГО, твоята половинка. Ти сега си изградила определени очаквания - да си намериш мъж, да имаш деца, приятели и други такива идилични картинки.Не, спри с това.Спокойно.Живей си живота,радвай се на слънцето,небето, пълнолунието и такива неща съвсем обикновени и носещи душевно спокойствие.Когато спреш да очакваш всичко се нарежда!
съвсем обикновени и носещи душевно спокойствие.Когато спреш да очакваш всичко се нарежда!Точно така! Мило момиче, вярвай в себе си и отвори съзнанието си! Не чакай нищо и точно тогава всичко ще се нареди! Късмет и успех желая!
Към авторката на темата:
Имаш спешна нужда от психолог
Имаш спешна нужда от психолог