Здравейте. Сигурно ще ме помислите за поредната изпаднала и отчаяна жена. Може би има подобни теми, но аз не успях да открия.
Ще се радвам ако някой ми даде свое мнение и дано взема правилно решение
Когато бях на 16г се влюбих в един мъж с който бяхме 5г гаджета и решихме да имаме дете, макар ,че тогава бях на 21г и се колебаех защото работех и учех висше. Всичко беше супер, но може би аз съм се заблуждавала. Опитахме и хоп от първия път се получи и забременях. Той ми предложи брак, купи апартамент и т.н. Когато се роди детето и се промени живота му той си намери друга и започнаха проблемите (няма да изпадам в подробности). Аз разбрах и си тръгнах, защото той почна психически тормоз и да не се прибира. На 3-тия ден заведе новата в апартамента.
Така тази романтика свърши и аз останах на 22г с дете на 8месеца. Бях отчаяна и се сринах, стопих се. Когато се върнах на работа се посъвзех. В работата имах ухажори, но аз не бях готова за сериозни отношения ,а и страха че отново мога да остана сама с още едно дете не ме напускаше. Опитвах с някой и като каже, че е сериозен и аз изпадах в паника и се извинявах,не исках да нараня никого. Така на 25г срещнах уж идеалния. Той не искаше деца, харесвахме се и т.н. В началото това ми допадаше, но и много проблеми имахме. Той живее сам, родителите му са починали, а роднините му в чужбина. Той беше по живота с приятели бе много да се съобразява. Във времето сме имали както казах проблеми - различни жени, които уж той няма вина , но както и да е. Говорила съм какво не ми допада, че той също може да сподели и да решаваме проблемите. Аз мразя кавги, скандали и прочие.Така дойде един момент, в който му казах, че аз ще си починем и ще се виждаме рядко, защото не мога да съм 2-ра цигулка и приятелите му да са приоритет. Пример давам- мило хайде да отидем до село, а той: аааа изморен съм и след малко му звъннат за пийване в тях и му минава всичката умора. Като неговите приятели не го канеха в тях, а само в неговия апартамент - там се пие, там се гуляйства, там се правят рожденни дни, партита и всичко, тип кръчма. Аз и да реша да прекарам време с него то те бяха редовно там, което ми идваше на нагорно. Не съм искала да си остава приятелите заради мен разбира се, но не можех и така да продължавам да се съобразявам с тях. Аз съм сериозна жена, не съм по този живот. Аз живея с моите родители и не мога да осигуря дом където да го извикам да живеем, нито съм жена с голяма заплата , обикновена жена съм, която се старае да си гледа детето и да не зависи от друг. Този с когото съм няма кола, не е шофьор, но това не ми е пречило нито ми пречи. Единствено искам да е до мен, да е честен , да ме уважава и обича. Така той във времето сам реши да намали комуникацията с тях, като аз му казах, че не искам да изкарва мен проблема в бъдеще, че ако живота му харесва какъвто е да го живее така и всеки по пътя, все пак сме големи хора. Той твърдеше че много ме обича и бля бля бля. Е, патка съм и вярвам. Да, голяма патка. Във времето му намеквах да живеем заедно поне, като аз си работя , което едва ли много ще го ощети, като се има предвид , че живее сам в тристаен апартамент не е под наем, сина ми е супер кротък и не е някакъв буен или проблемен,пълен отличник и усмихнато дете, културен и той няма ядове с него. Но, се правеше че не е разбрал. Един ден преди няколко години седнах и поговорих с него сериозно. Тогава той ми заяви, че не иска на този етап да живее с мен или с когото и да е, но в бъдеще нищо не можел да каже.
Помолих го поне да сме гаджета , а не тип приятели, защото всеки е на работа от нас и се виждаме в седмицата веднъж за по кафе и целувка. Е, аз не съм ученичка. Отделно той има проблем с часта със секса , желание има възможност няма. Това е от над 8г така и аз седя без секс. Нито ходя по мъже нито съм помисляла. Опитвах се понякога с добро да говорим, мълча в повечето време. Карала съм го да взема помощни, но не му действат. Не го видян, но и над 8г седя без секс , отделно не иска с мен да живее или брак и караме на целувка и кафе. Понякога това много ми тежи и когато каза колко ми е самотно, че си лягам сама в леглото, как искам половинка да ме прегърне ,когато му кажа че защото нищо не правим се чувствам непълноценна и от 30г възраст до сега 38 годишна аз го чакам , но всичко има край. Когато кажа как се чувствам - че не се чувствам желана, не се чувствам красива , че ми е самотно и той казва" ти само ме упрекваш, само укори , ще спреш ли и аз съм човек . Понякога като говорим ме изкарва лоша, злопаметна, което не е вярно,а му казвам: мило тъжна съм, самотна съм, много ми е трудно и имам нужда от теб не само за кафе веднъж седмично, разбирам че не искаш да живеем заедно, поне да имаме нещо - секс, кино, театър. Но удрям на камък, защото се почва как го товаря, как психически зле му действам, как иска спокойствие и това го напряга.
Не знам , опитвам се, старая се много,но ......
Днес му казах - обичам те, но в един момент, ще се разделим, защото не може така без интимност и всеки в тях си, нямаме развитие в отношенията. Той ми каза: какво искаш да ти кажа
Казах му: може би като се разделим един ден ще намериш истинския човек за теб и ще си щастлив. Отговорими: обичам те, но в бъдеще ако се оставим може да се влюбя и заживея, а можеби не
Кажете вашето мнение. Аз ли съм проблема се чудя, в мен ли нещо не е наред? Не ходя по мъже, не правя секс с други, чакам го,не живеем заедно, може би защото финансово ще го натоваря в малка степен . Когато трябва да ходим на море или другаде всеки си плаща. Над 10г сме заедно но аз си плащам всичко и никога не ме е водил на екскурзя и той да плати, ако решим нещо всеки си плаща. Е, на кафе плаща ми едно кафе или кино на 2месеца веднъж. Подаръци ми прави само на празници и толкова, но аз никога не съм искала да ми купува или друго, не съм му и искала пари. Направих си думата че много ми харесва един пръстен златен , който струва 105лв, но той се засмя и до там. Като финанси той има, над 2000лв му е заплатата и дори си заделя. Той няма деца, сега е на 44г.
Също казва, че съм хубава, но много рядко ми прави комплимент, а ако се напарфюмирам не ме забелязва, защото нюха му бил слаб, питала съм го и със зрението ли си зле, че нищо не казваш и ми казва: там грешката е моя. Казва ми няколко пъти и до там. Като настоявам той казва, че е на сила, а вече спрях и той нищо до там. Каквото и да сторя нищо не става. Той иска само да се усмихвам, да не го товаря с такива неща и всеки в тях си, а като можем ще се видим. Много ми тежи това, не знам какво да правя и мисля. Може би в мен е проблема, може би аз не ставам, сигурно греша някъде и съм, наистина много ми е тежко толкова години.
Ще се радвам ако някой ми даде свое мнение и дано взема правилно решение
Когато бях на 16г се влюбих в един мъж с който бяхме 5г гаджета и решихме да имаме дете, макар ,че тогава бях на 21г и се колебаех защото работех и учех висше. Всичко беше супер, но може би аз съм се заблуждавала. Опитахме и хоп от първия път се получи и забременях. Той ми предложи брак, купи апартамент и т.н. Когато се роди детето и се промени живота му той си намери друга и започнаха проблемите (няма да изпадам в подробности). Аз разбрах и си тръгнах, защото той почна психически тормоз и да не се прибира. На 3-тия ден заведе новата в апартамента.
Така тази романтика свърши и аз останах на 22г с дете на 8месеца. Бях отчаяна и се сринах, стопих се. Когато се върнах на работа се посъвзех. В работата имах ухажори, но аз не бях готова за сериозни отношения ,а и страха че отново мога да остана сама с още едно дете не ме напускаше. Опитвах с някой и като каже, че е сериозен и аз изпадах в паника и се извинявах,не исках да нараня никого. Така на 25г срещнах уж идеалния. Той не искаше деца, харесвахме се и т.н. В началото това ми допадаше, но и много проблеми имахме. Той живее сам, родителите му са починали, а роднините му в чужбина. Той беше по живота с приятели бе много да се съобразява. Във времето сме имали както казах проблеми - различни жени, които уж той няма вина , но както и да е. Говорила съм какво не ми допада, че той също може да сподели и да решаваме проблемите. Аз мразя кавги, скандали и прочие.Така дойде един момент, в който му казах, че аз ще си починем и ще се виждаме рядко, защото не мога да съм 2-ра цигулка и приятелите му да са приоритет. Пример давам- мило хайде да отидем до село, а той: аааа изморен съм и след малко му звъннат за пийване в тях и му минава всичката умора. Като неговите приятели не го канеха в тях, а само в неговия апартамент - там се пие, там се гуляйства, там се правят рожденни дни, партита и всичко, тип кръчма. Аз и да реша да прекарам време с него то те бяха редовно там, което ми идваше на нагорно. Не съм искала да си остава приятелите заради мен разбира се, но не можех и така да продължавам да се съобразявам с тях. Аз съм сериозна жена, не съм по този живот. Аз живея с моите родители и не мога да осигуря дом където да го извикам да живеем, нито съм жена с голяма заплата , обикновена жена съм, която се старае да си гледа детето и да не зависи от друг. Този с когото съм няма кола, не е шофьор, но това не ми е пречило нито ми пречи. Единствено искам да е до мен, да е честен , да ме уважава и обича. Така той във времето сам реши да намали комуникацията с тях, като аз му казах, че не искам да изкарва мен проблема в бъдеще, че ако живота му харесва какъвто е да го живее така и всеки по пътя, все пак сме големи хора. Той твърдеше че много ме обича и бля бля бля. Е, патка съм и вярвам. Да, голяма патка. Във времето му намеквах да живеем заедно поне, като аз си работя , което едва ли много ще го ощети, като се има предвид , че живее сам в тристаен апартамент не е под наем, сина ми е супер кротък и не е някакъв буен или проблемен,пълен отличник и усмихнато дете, културен и той няма ядове с него. Но, се правеше че не е разбрал. Един ден преди няколко години седнах и поговорих с него сериозно. Тогава той ми заяви, че не иска на този етап да живее с мен или с когото и да е, но в бъдеще нищо не можел да каже.
Помолих го поне да сме гаджета , а не тип приятели, защото всеки е на работа от нас и се виждаме в седмицата веднъж за по кафе и целувка. Е, аз не съм ученичка. Отделно той има проблем с часта със секса , желание има възможност няма. Това е от над 8г така и аз седя без секс. Нито ходя по мъже нито съм помисляла. Опитвах се понякога с добро да говорим, мълча в повечето време. Карала съм го да взема помощни, но не му действат. Не го видян, но и над 8г седя без секс , отделно не иска с мен да живее или брак и караме на целувка и кафе. Понякога това много ми тежи и когато каза колко ми е самотно, че си лягам сама в леглото, как искам половинка да ме прегърне ,когато му кажа че защото нищо не правим се чувствам непълноценна и от 30г възраст до сега 38 годишна аз го чакам , но всичко има край. Когато кажа как се чувствам - че не се чувствам желана, не се чувствам красива , че ми е самотно и той казва" ти само ме упрекваш, само укори , ще спреш ли и аз съм човек . Понякога като говорим ме изкарва лоша, злопаметна, което не е вярно,а му казвам: мило тъжна съм, самотна съм, много ми е трудно и имам нужда от теб не само за кафе веднъж седмично, разбирам че не искаш да живеем заедно, поне да имаме нещо - секс, кино, театър. Но удрям на камък, защото се почва как го товаря, как психически зле му действам, как иска спокойствие и това го напряга.
Не знам , опитвам се, старая се много,но ......
Днес му казах - обичам те, но в един момент, ще се разделим, защото не може така без интимност и всеки в тях си, нямаме развитие в отношенията. Той ми каза: какво искаш да ти кажа
Казах му: може би като се разделим един ден ще намериш истинския човек за теб и ще си щастлив. Отговорими: обичам те, но в бъдеще ако се оставим може да се влюбя и заживея, а можеби не
Кажете вашето мнение. Аз ли съм проблема се чудя, в мен ли нещо не е наред? Не ходя по мъже, не правя секс с други, чакам го,не живеем заедно, може би защото финансово ще го натоваря в малка степен . Когато трябва да ходим на море или другаде всеки си плаща. Над 10г сме заедно но аз си плащам всичко и никога не ме е водил на екскурзя и той да плати, ако решим нещо всеки си плаща. Е, на кафе плаща ми едно кафе или кино на 2месеца веднъж. Подаръци ми прави само на празници и толкова, но аз никога не съм искала да ми купува или друго, не съм му и искала пари. Направих си думата че много ми харесва един пръстен златен , който струва 105лв, но той се засмя и до там. Като финанси той има, над 2000лв му е заплатата и дори си заделя. Той няма деца, сега е на 44г.
Също казва, че съм хубава, но много рядко ми прави комплимент, а ако се напарфюмирам не ме забелязва, защото нюха му бил слаб, питала съм го и със зрението ли си зле, че нищо не казваш и ми казва: там грешката е моя. Казва ми няколко пъти и до там. Като настоявам той казва, че е на сила, а вече спрях и той нищо до там. Каквото и да сторя нищо не става. Той иска само да се усмихвам, да не го товаря с такива неща и всеки в тях си, а като можем ще се видим. Много ми тежи това, не знам какво да правя и мисля. Може би в мен е проблема, може би аз не ставам, сигурно греша някъде и съм, наистина много ми е тежко толкова години.
