Абитуриентски страсти 2019

Ние ще сме 8- 9 души - само най-близките. Не че не мога да ги събера вкъщи, но не ми се занимава, затова сме резервирали маса в едно квартално ресторантче, където обикновено си правим семейните събирания.

Ще кажа нещичко. Последно . И после се връщам към роклите.

На въпроса за роднините. В нашето семейство сме си близки и всеки е имал някакъв принос към развитието на децата ни. Не можем да пренебрегнем бабите и дядовците, естествено. С чичо й (девер ми) и съпругата му имаме обща кантора и сме ежедневно заедно. Сестра ми живеят в съседен апартамент и през годините много сме си помагали. Кръстниците, освен кръстници на децата, са най-близките ни приятели. А най-голямата ни дъщеря, не просто завършва училище, а е приета и студентка, което ще използваме случая да отбележим с близките.

Не разбирам, защо се оправдавате за изборите си. Който иска кани 100 човека, който иска 20, който иска 5 или  никой. Проблем има само съфорумката, която не може да се разбере с мъжа си за бройката. Дано да намерят решение.

Преди шест години на бала на синът ми бяхме поканили 40 човека. Имаме голям двор и се получи хубаво градинско парти. Това са все хора с които сме си помагали и подкрепяли през годините и най- близките роднини. Неговите приятели също дойдоха и той беше много щастлив на този ден. Да, за мен и мъжът ми беше доста изморително, но емоцията и адреналина ни  държеше във форма. Така, че сега сценария е същия.

О, аз от преди 2 години съм казала на щерката, че ще има барбекю на двора. Да свиква с мисълта. Иначе има много години до бала.

Днес ще ходя да говоря за кетъринга, ще проуча и нещата около украсата и т.н. Препоръчаха ми кетъринг Райя (Кухнята на Райя) в Пловдив. Надявам се да ми допаднат и след срещата ни те да са хората, че да не обикалям да търся други. Другата седмица мисля да отидем до Асеновград да направим първичен оглед и там, за да ни се изясни концепцията за самото събитие (на дъщеря ми де, то нашата е само финансовия инжекцион). Преди три дни ми се връща от училище и още от вратата "Мамооо, избрах си рокля" Аз естествено й казах, че ако е от някой през океански сайт изобщо да забрави, а тя каза , че е от българска дизайнерка. И познайте като ми показва една дантелена дълга БЯЛА рокля със шлейф ..... Голям смях, а тя сериозна ми обяснява, че никъде не пишело, че е булчинска.... Та затова мисля другата седмица да отидем до Асеновград, че отрано да разбере коя рокля е булчинска и коя не, да не ми говори глупости. Тя е слаба, висока, с дълъг крак, тъмна кожа, коса и очи, трябва да мери и да сравнява цветове първо,пък  после като се спрем на подходящите цветове, чак тогава кройки и т.н.

      За роднинските и приятелски събирания :
Аз не помня кога се появи тази мода. Някога, доста отдавна, когато завършвах училище, идваха у дома, ама наистина най-близките и то предимно жени- например дойде леля ми и братовчедките, но не и свако ми, нито пък баща ми е ходил на балове. Идеята беше просто да видят абитуриентката, да и пожелаят успешен път и носеха някакво малко подаръче.Почерпката беше бонбони, сладки и толкова

Сега, вероятно събиранията се правят поради отпадане на други празнувания в миналото- момчетата не ходят в казарма и няма "Новобрански", сватбите също са рядкост и голяма част, може би почти от половината живеещи заедно не правят такива тържества.

Затова и родителите и близките искат да отпразнуват този момент от живота на детето.

Аз обичам да ходя на "изпращане на абитуриент", случва ми се през 4-5 години и май близките деца се изчерпаха, тези, които са в момента близки не са и в гимназиална възраст още.

Чудя се обаче,как не каталясват тези деца- за да отидат на семейното събиране би трябвало да са готови по-отрано, оттам- на бал, цяла нощ танци.

Предполагам, че са в еуфория, защото всички им се радват.


Гледах едно клипче от Санкт Петербург. Затварят целият централен площад. Поканени са само най-яките им групи да свирят и цяла нощ всички  зрелостници са там и се забавляват под небето. Има и много охрана, която не допуска някой без покана. А те се раздават само на учениците, които завършват.    От това, което видях,  им беше много весело и купонът беше на макс. После вкупом отиват на брега на реката и гледат как на фона на тъмното небе се показва  зората.  И точно тогава преминава много бавно и плавно Корабът  с алените платна, като изваден от приказките. Много красив момент, свързан с мечтите на децата.

Вероятно и те си имат вечери по ресторанти със специалните дрехи. Но това си е някаква традиция на града, не можах точно да си го преведа.

По наше време  имаше обичай да се изкачим на хълмът Света Гора  и там  посрещахме  изгрева и чакахме да видим слънцето, а  после както си бяхме накипрени, (или каквото там беше останало)се включвахме в манифестацията за 24 май .
 И доколкото си спомням, не ни се спеше

      Много красиво звучи това, за Петербург!А аз така обичам този град!

      Моята майка ми е разказвала за абитуриентския си бал- в ресторант "Черноморец"- не зная съществува ли още, на "Дружба"- сега КК"Св.Константин и Елена".Изкарали са цяла нощ, посрещнали са изгрева над морето, а после са се върнали пеш и боси от Дружба до града. Има една малка снимка от масата и толкова,много, много отдавна е било.

Моят абитуриентски бал не беше нищо особено, може би защото бързо се разбягаха съученичките ми по дискотеки на групички и с гаджетата си- не от класа.Аз гадже нямах и останах сама с една друга смотана.Докато се усетя- всички от класа или почти всички изчезнали от ресторанта И дойде братовчедът на другата смотана да ни прибере по домовете, те си имаха предв. уговорка.Но на другия ден пък ходихме на манифестация за 24 май с лентите "Зрелостник" и "отличник", почерпихме се на обяд и беше весело

Сега ритуалите са различни,на мен ми се виждат тегави, откровено казано. То фотосесии, то предварителни прически, гримове.Добре, че имам син и то не особено суетен, ама да видим докато дойде ред, какви моди ще излязат

https://bg.rbth.com/news/2016/06/26/video-nad-30-hilyadi-abituri … -peterburg_606361


По времето на белите нощи е било. Много символично и уникално изживяване. Да започне животът ти "при големите" с приказка.....

В Русия балът на града традиционно е около 22 юни. И в Питер, и в Москва и тн.
Отделно си имат вечери с класовете в кафе или ресторант. Или просто коктейл в училище.Тогава се връчват и дипломите.
 Но някак си по-скромно и младежки минава всичко. Особено във ведомствените училища.

Белите нощи са си уникално изживяване принципно. А за Алые паруса градът започва да се готви поне около 20 дена по-рано.

В празника на детето ни миналага година взеха участие всички приятели и близки, които са  близо до нас  и децата от самото начало. . Ние сме хора с много приятели, всяко семейно събитие е свързано със събиране. Децата ни са израснали така - сред хора , винаги са били обградени от много любов и емпатия. През всичко което сме минали с тях, до нас са били приятелите ни, близките ни хора, родителите ни.  Празникът ни миналата година беше прекрасен именно защото беше споделен с хората които имат отношение към детето, обичат го и го подкрепят. 
Най-голямата награда за мен беше, когато синът ми се прибра нас другия ден и ми каза - мамо, най-хубаво ми беше докато бях с вас.  Разбирам го - толкова много хубава енергия имаше към него във времето прекарано с гостите ни. Не пренебрегвайте този ден. Децата ви скоро след това ще заминат - всеки по неговия си път. Но емоционалните им депа ще са заредени  с  любовта   на хората с които е израснал. За да вървят по пътя си напред със самочувствие, уверени, спокойни и щастливи, те се науждаят от този заряд на любов и емпатия. Или както казва майка ми - ако искаш да на правиш от едно дете човек, дай му възможността   да го обичат много хора.
 Аз  имах по няколко думи  за   всеки едни гост  -   за да благодаря, защото е  част от света на детето ми, защото му е  помогнал да  стане такъв какъвто е - толкова много хубави спомени, толкова много любов имаше в тази вечер на партито.
Мили момичета, не искам да ви натяквам мнение. Направете празника така както ви говори сърцето. За някои това  е празник с роднини, за други -  с приятели.  Ние лично се опитахме да намерим баланса между роднини и приятели, без да се простираме в  " роднини на роднините". Но откъм приятели не сме се ограничавали. И не съжаляваме, защото празник се прави с хОра.

Гери, и при нас беше така. Да, доста бяхме, но беше много и емоционално, и весело, и сълзи имаше, но беше много хубаво. И ние сме голяма компания и се каним на такива поводи, миналата година бяхме на 4 бала, родителите ни са живи, слава Богу, братя имаме....заформя се цифра, но нямаше нито един излишен човек. При нас беше на следващия ден с роднините, и беше много спокойно. И на самия бал, и на следващия ден. Тя си облече роклята още веднъж, прическата си стоеше, беше си същата като предния ден. Много е доволна, не и се тръгваше и от двете части. И за дребната бих го направила по същия начин. Кой както иска така да си тълкува и да си брои. Ние живеем така!

Благодаря на всички за отговорите !