Искам да се разделим

Ами киселяк е. Хора от тоя тип са много неприятни и е мъчение временно да се стои край тях, камо ли да живееш с такъв или такава. Та това за стоте тояги може да се каже и тук - нали не съм аз в такава отровна връзка, да му мисли тя/той.
Никой не я кара да стартира развод сега и веднага. Напротив, казва й се да си оплете кошницата и тогава да предприема стъпки. Но и никой не трябва да я кара да се чувства виновна, да смята, че такива отношения са нормални и че е редно да се примирява. Защото майка й няма да я роди втори път, че да си позволи да изгърми един живот в гадни отношения и липса на нормално отношение от човек, за когото се предполага, че трябва да й е най-близък.

Не, не смятам че зная по- добре, но ти с едно дете, което ми се струва и че е по- голямо, седиш при мъжа ти, след като половин година си се опитвала да се справиш сама и не си могла.
Как с лека ръка тикаш авторката с 2 деца на 2 и 4 години да го направи веднага, се чудя?

Я пак!?! До частта с едното, малко по-голямо дете, си права. С останалото не си. Никъде не стоя. Аз съм си в дома. А това, че съм решила да го приема обратно не е, защото не съм могла да се справя. Справях си се много добре, казах вече, на моменти може и да ми е идвало финансово трудно, но в никакъв случай невъзможно, за сметка на това обаче ми беше супер спокойно. Причините да съжителстваме отново бяха съвсем различни и нямам намерение да ги излагам тук, тъй като засягат твърде лични неща.

И каква лека ръка те гони, не ми е ясно. Още в първия си пост написах, че тя явно е решила да се разделя. Нещата, които пиша оттам нататък, са на тази база.

High, не знам защо си го причиняваш да живеете като съквартиранти. За мен това е най-гадния вариант - аз съм живяла долу-горе така около 6 месеца от появата на проблема, до раздялата. Но това е друго - още не знаех какво става.

Давам съвет ако има шанс хората да са в нормални отношения. Не да се разминават като съквартиранти или да се дзверят един на друг.

Гледам точно бг-татко, който навсякъде чете проповеди колко е вреден развода тук седнал да обяснява, че няма шанс. Уау.

Ако тя няма личен имот, на правно основние може да и се присъди да живее в част или в имота на бившия и съпруг.Ще му се присъди и задължителната издръжка за децата.За съжаление,често игрите на адвокатите не са лоялни.Може, чрез лъжливи свидетели  да я дискредитират и присъдят  родителските права на бащата.При развода на мой познат,отсъдиха бившата му жена да живее в  наследствения му апартамент,до навършване на пълнолетие на дъщеря му.После, жена му се прибра на село,при мама и тати...Други,бивши съпрузи живееха заедно с новите си половинки, делейки общ апартаментРазлични казуси.

Всеки човек е различен. И аз взех решение да се разведа, но от вземането му до изпълнението, минаха години. През които си структурирах нещата така, че да усетя в кой момент съм готова за следващата стъпка. Отдадох се на работата , изградих си успешна кариера, което едва ли бих могла, ако бях хукнала веднага на квартири , или при мама. Събирах си пари, правих си сметките, плановете. Гледах си детето, посветих му времето си, изграждах връзка, замествах бащата в мноого случаи. Но си давах сметка, че той- дори и лош съпруг , не  е чак толкова лош баща и най-малкото , през ден го вземаше от градина, впоследствие от училище , че има някой около детето да го нахрани, преоблече, ако е мокро, да му обърне внимание.
Не ми е било никак лесно, но и досега не съжалявам, че не сътворих авантюра заради его и наранено достойнство.  Всеки има различен праг на търпимост.

Вивиана, възможно е да и предоставят за ползване и негов личен имот /ако е негов/ , до 18 г. на децата , но тя му дължи наем. А ако е на родителите му, не повече от година. Явно жената си е проверила нещата откъм жилището.

Защото самата авторка го е казала. И защото с такъв човек оправия няма - той изобщо не допуска мисълта, че може би носи вина за състоянието в момента. Не ще терапия, не ще да разговаря нормално, при опит за разговор й казва да СИ взима децата и да се маха. Как се общува с такъв?

Киселякът иска да остане на свобода с минимална издръжка към децата и нарочно тормози жена си, за да вземе тя решението, та да може да се жалва после как тя е избягала при мама и тати с децата.. И мен така се опитаха да ме изгонят "тактично". Изненадай го - намери си работа на пълен работен ден, с хубава заплата - да се оправя с плаващото си работно време и децата, както иска и може. Като се сблъска с реалността на родителството и отговорността към децата, поне после ще е по-разбран със споразумението и условията по развода, като си търси толкова свободата  ...

Напълно подкрепям това.

здравейте на всички!включвам се по темата,защото и аз съм в почти същата ситуация с няколко малки разлики.с мъжа ми сме заедно от 10 год.,от 5 сме женени и имаме дете на 5 години,но отношенията ни са меко казано ужасни.още с раждането на детето той отказа да спи при нас,защото детето плачело по цяла нощ и той не можел да се наспива за работа,след това отказваше да я взима и да се грижи за нея,защото го било страх че е много малка и ще и направи нещо и т.н. но чашата започна да прелива когато се преместихме да живеем при моите родители,ПО НЕГОВО ЖЕЛАНИЕ,защото аз неисках и той отказа да поема каквито и да било отговорности и грижи за нея.Започнаха се изказвания от сорта на: ако не съм аз сте живи умрели; веднъж да започнеш работа да видиш толкова ли е лесно и така...да не обяснявам,че за 3-те години през които аз се грижех за детето ни на два пъти ме оперираха от доста сериозни неща, а господина видиш ли имал много по-важни ангажименти да обикаля по кафетата,но ето детето тръгна на градина,аз си намерих работа на редовна смяна от 8:30-17:30,почивам през почивните и празничните дни,никой не ми прави проблем ако се наложи да взема болничен заради детето ама видиш ли пак не сме доволни!Била съм си създала мой приятелски кръг от колеги,който на него не му харесвал.Притеснявало го,че много често съм се смеела и още един куп глупости,та така де малко се отплеснах от идеята исках да кажа,че явно наистина има лигльовци,които само седят и мрънкат и каквото и да правим за тях все са недоволни.Аз се мъчих 4 години поред да му угаждам за всичко,да му е сготвенко,да му е чистичко,да не го закача никой за нищо като се прибере от работа,че е изморен,а той не спря да ме унижава по всички възможни начини...накрая преди време когато детето се обърна към мен с въпроса :" Мамо мен тати защо не ме обича и само ми казва да се махна,че му преча?" си дадох сметка,че не е имало никакъв смисъл да вървя след г*за на неподходящото дете и да търпя болки и унижения заради детето,защото за него тази среда е много по-отровна отколкото ако се разделим и всеки да си живее спокойно

Със същата лека ръка, с която съветваме авторката да напусне мъжа си, вие я съветвате да остане в брак, който субективно възприема за нещастен и без смисъл. В крайна сметка не сте на нейно място.
Всеки дава мнение и няма по-вярно или по-грешно.

Кой освен АбсурТ съветва да остане? Дават се съвети да си подготви нещата и тогава да подаде молбата за развод, а не да бяга по квартири с две малки деца без работа.
Ако постът се отнася до maxito6666 смятам, че точно обратното иска да каже тя.

аз не я съветвам нищо, дори точно обратното-казвам,че каквото и да изпишем тук,само тя може да вземе решение как е най-правилно да постъпи спрямо нея и децата.Дадох примера със себе си,защото докато в един момент си мислех,че ако се разделим детето ще страда,то се оказа,че детето ми страда повече когато сме заедно заради грубото отношение на мъжа ми.

Ако човек затъне перманентно в усещането за безнадеждност, страх, гняв, изтласкани емоции от неудовлетвореност, липса на обич, любов, грижа, рано или късно се разболява и то сериозно.

Никога не бих посъветвала един човек, било мъж или жена да стои в подобни отношения. Независимо колко би му било трудно на чисто физическо ниво да оцелява (дори и заради децата). Винаги се намират варианти да се изкарват пари, когато човек е здрав. Но пренебрегне ли хаоса вътре в себе си, връщане назад няма – рано или късно се появяват болести (при някои фатални, при други тежки, при трети психически, при четвърти нелечими цял живот).

И той ще подскача на един крак от радост, че ще гледа децата.

Точно сутринта водих разговор на подобна тема с една адвокатка. Та тя ми разказа как мъжът на нейна клиентка не й давал развод и не искал да подпишат споразумение. А като разбрал тя каква издръжка иска, я заплашил, че ще поиска родителските права и ще й "отнеме децата". Точно това, когато й го казвал, жената била толкова вбесена на децата (две момчета, ама много, много палави), че му изкряскала в телефона: "взимай ги, още сега ще ти ги докарам". След това се обадила на адвокатката си, притеснена дали не е сгрешила, защото не го мислела това и ако той го използва в съда и пр., и пр. За нейна изненада, мъжът й не само не завел такъв иск, но даже се съгласил на споразумение. Уплашил се човекът, че тя вярно ще му даде децата.

Четох само първия пост на авторката. Не е брак това и рано или късно ще си съсипе психиката. То не само любов няма, но и елементарно уважение. Където не бива, не бива.