Искам да се разделим

Жената не иска да запазва семейството. И разбираемо, предвид описаното от нея. И е в правото си. Никой мъж не си заслужава чак да го пазят като късче самородно злато, особено след като години наред се е борила да го накара да върши нормални за хората в едно семейство неща. За които би трябвало да се осъзнае сам. Семейство се гради и запазва от двама, противно на това, което повечето мъже си мислят - аз мога да си правя каквото си ща, щот съм мъж, отговорността за семейството е нейна и тя да му мисли.

"Участва значително в разноските на домакинството, всички сметки, по-голямата част от пазаруването за дома, кола, гориво и др. Покупки за дома." Това само го цитирам, за да кажа, че след развод не се случва. Пак казвам, аз трагедия и непоправими неща в това семейство не виждам. 

Бианка, явно само ти не виждаш.

Да, може би пропускам нещо. Или поне аз не бих се развела, понеже мъжа ми мрънка какви пари отивали за децата. Ще приема, че си е скръндзав, но при положение, че плаща сметки, гориво и т.н. и не кръшка и няма други ужасни прояви, със сигурност бих изчакала поне да ми поотраснат децата.

Понеже съм минала през развод реално, долу - горе имам представа какво бил изтърпяла и какво - не. С мъж като на авторката мисля, че бих могла да се спогодя, особено тръгвайки вече на работа. Но не съм била реално в нейната ситуация, тя си знае най-добре.

И аз мисля, че авторката е в период на преумора, дълго време у дома  и без промяна на рутината.Освен това мъжът  и като  патриархален българин не смята  децата за своя грижа ,те си имат майка дето  това прави, няма друга работа.И бих я посъветвала да не бърза с развод , и като не е на работа да отиде на едно дълго гости.Вярвам ще я приемат за две седмици поне.После няма да може да си го позволи.Да постои таткото сам и да не знае  гостува ли или се подготвя да го остави   със скрънзавото му отношение.Ще се увери  какво иска и дали го иска.Преди  една голяма крачка.Защото и аз мисля, че не чака опашка от хора да и помагат в живота.Две деца очакват да бъдат отгледани в конфортна за тях среда.А тя идея няма може ли сама да се справя.Докато не опита.
Не чувства подкрепа, но и не съзнава  че човек основно  е сам.В решенията си, в битките, в постоянството, подкрепата е добре дошла, но не задължителна.

Психическият тормоз не е толкова маловажен, колкото се изкарва в тази тема.

Психическият тормоз няма да намалее като остане съвсем сама, просто източниците се променят.Не съветвам в този точно момент да се развежда.Да изчака докато  стане стабилна.Да опита  да работи , гледа децата, домакинството  без да има помощ, и без да се тормози  психически  и физически.

Това какъв е един човек не се ли разбира по време на връзката и съвместното съжителство с него, все пак? Преди сключването на официалния брак. Жените много добре знаят в какво се забъркват, омъжвайки се за някого и обратното. Бога ми..как изобщо някой човек ще се преструва с години, за да върже някой и как ще се навиеш да родиш дете на някого, когото не си тествал в тежки ситуации ( ако трябва и умишлено). Когато някой ти обещава нещо или иска да гради нещо го караш да го докаже и на действия, не му се доверяваш сляпо. Разбира се, че и стресът влияе на един човек, но би трябвало и психическата стабилност и граници на издържливост да си личат по начало. Моля авторката да обясни как точно разбра в началото на връзката им, че този човек става за баща и съпруг?
Харесваше ми този форум, тъй като има интересни реални истории и човек придобива представа за различни гледни точки, живот, преживявания, начини за справяне с кризи, различни типове семейства, минали през различни премеждия, анонимно опознаваш чуждите животи, градиш представа за света наоколо, ама напоследък стана страшно направо, темите, които се пускат са потресаващи. Наистина ли това е семейният живот? Не съм сключвала брак все още, можи би съм доста млада още, но от 10 години съм в сериозни връзки, всичките със съвместни съжителства, като първата ми връзка беше 5 години. Никога дори не съм срещала мъж в живота си подобен на описаните типажи в тези теми. Във всичките ми връзки ежедневието е било горе-долу еднакво: прибираме се от работа, ако приятелят ми е приключил работа по-рано ме посреща на вратата с чаша вино, докато готви вечерята, вечеряме заедно, прави ми масаж, разпитва ме как ми е минал денят, до мен е във всякакви ситуации, помага с абсолютно всичко. Никой никога не ме е карал пръстта да си мръдна, за каквото и да било, нито някой мъж е искал да се грижа за него, камо ли пък да ме обижда или игнорира. Нали затова избираме с кого да се обвържем и с кого не. Не бих си и помислила изобщо да имам връзка, с някой, който не ме боготвори всеки ден, камо ли деца да му раждам. С кое по-точно тези мъже печелят ''добри, свестни, умни и хубави'' момичета, както се изказа авторката? Аз ли живея в някакъв измислен свят? Как така за 10 години не съм попадала на нито една отрепка? Още повече, при положение, че съм с много тежък характер и все пак всичките ми сериозни партньори са искали и брак и деца от мен, въпреки че са били наясно, че най-вероятно те ще си ги гледат предимно, тъй като аз отговорности не обичам да поемам и никога не си усложнявам живота излишно. Щом на такава като мен й се лепят все свестни момчета и то при положение, че пръстта не си мърдам за никого, че и дават мило и драго за мен, какво пречи някое добро, грижовно, хубаво момиче да си намери свестен мъж, че се примиряват толкова много жени с някакви подобия на мъже?

Плановете винаги са пожелателни - те щели да гледат децата! В майчинство ли ще излязат? Alexa1991, говориш хипотетично. Те нека ти направят 1-2 деца, пък да видим кой ще им стане основен родител и ще изнесе тежките години. Боготворенето е до време, просто не си стигнала в зоната, в която вече има повече задачи и някой ...ами просто трябва да ги свърши.

А ако аз откажа да ги свърша, както отказват мъжете на доста от авторките? Съпругът ми се очаква да разчита на вроденото ми майчинско чувство и на чувството ми за дълг или на това, да ми се скъса сърцето, че детето ще седи гладно или неизкъпано? Ами ако нямам такова чувство, точно както и бащата?
В моя случай хипотетично говоря, да...но доста от темите са реални истории. Иначе винаги се радвам, когато чета мнения на хора с много повече опит и години от мен, възхищавам се и на много от жените, справили се с ужасяващи ситуации, но все си мисля, че до много от тези ситуации е нямало да се стигне при по-внимателно преценяване в началото.

Първо си роди дете, после ми обяснявай как ще го оставяш гладно и ще чакаш на таткото. Въпросът е, че в повечето случаи не е до чувства, а до логистика и те задачите сами се разпределят.

Обаче в тоя момент е хубаво да има и доза емпатия, за да не се усещат хората притиснати, особено жената. Защото ОК, няма как, остава се едни години у дома. Хубаво е в тоя момент да усещаш добро отношение, а не неприязън и мачкане.

Може и 5 години да съжителстваш супер с някого и пак детето да промени всичко. А брака не е винаги цветя и рози, човек трябва да има и доза разум.

Алекса, в твоето описание, все ще се намери някоя жалостива баба да ви отгледа децата, не че няма и такива истории. Аз просто не разбирам, хора, които смятат децата за бреме, защо ги имат. Защото им е време, защото така трябва, защото другите имат?
За живота преди децата всеки знае. Като дойдат недоспиването, умората и ежедневните задължения, тогава трябва работа в екип, емпатия и отговорност. И от двете страни. Както аз жаля мъжа ми и се старая да се чувства добре, така и той мен. Нали затова е връзката.
За избора на партньор може много да се говори. Зависи от възраст, предишен опит, семейство, среда и т.н., и т.н. Плюс, че хората се променят според ситуацията и дори с един и същ човек биха се държали различно.
И от моята камбанария е непонятно как една жена влиза във връзка и се оставя да бъде зависима финансово, примерно. Но осъзнавам, че е защото, поради много обстоятелства, някои независещи от мен, съм създала семейство на по-късна възраст, когато имах вече стабилна работа и доход, кола, спестявания и т.н. Надали е само мой избор, затова спестявам критиката и коментарите "ма, как така се хванахте, ама защо това избрахте". Живот всякакъв, хора всякакви.

На свършен факт да се коментира как нещо е могло да се избегне е просто безсмислено. Ами явно не е могло, щом се е случило. А точно на авторката не се е случило нищо фатално. Здрава, млада, има си две деца - даже и с мъжа си няма кой знае какви трагедии.

Много ан гро се мятат квалификациите тук- психически тормоз, мъж, който нищо не прави, нищо не дава, скрънзав.
Че с радост ще отбележите още една победа- поредната развела се с ваша не подкрепа, а откровено насъскване, какво толкова ще ви топли в реалния ви живот?

Реално, мъжът всички сметки е поел, без тези- по децата.
И мрънка за "изгъзиците", които им се купуват.....
Домакинства вече без подканяне, наравно с нея.
Да, явно сам да посреща разходите му тежи, затова и повдига въпроса за започване на работа от нейна страна.
Това ли е психическия тормоз, че не се сещам?
То, вярно тук са все от горната част на средната класа и парите не са проблем, ама има и други хора на тази земя.

Жена с 2 малки деца трябва да мисли и изчислява много, не да се юрне с багажа и тях на пътя, сега и веднага.
А, да си разумен, когато те увещават че си жертва на тормоз и трябва по най- бързия начин да се спасяваш, може да се окаже трудно.