Здравейте!
От много време ме мъчат едни мисли споделям с Вас с надеждата да ме разберете и да получа добър съвет.
Още от ученическите години успях да запазя приятелство с едно момиче, успяхме да останем близки вярвах и безрезервно,но най-неочаквано дойде поводът за съмнение. Омъжи се без дори дума да обели много болно ми стана. Всичките приготовления за сватбата и са направени и за това не ми е казала,но това не е най-обидното на самото подписване не ме е покани,защото с мен се познава от училище това ми го заяви в прав текст... Поканила си е нейна приятелка, защото с нея се познават от деца. Може би ще ви се стори глупаво, но в този ден осъзнах що за приятелка съм си въобразявала че имам... Излючително обидно ми стана,но за съжаление тя изобщо не го вижда по този начин за нея е нещо нормално и няма никакъв проблем. Заяви ми че като ме е поканила на сватба е предосатъчно.... Нищо не посмях да отговоря.Смятам , че е на път да направи грешка едната вече е направена,но искам от друга да я предпазя преглъщам факта,че успя да ме нарани... Но винаги ме е спасявала от мои грешки. Ще си кажете живота си е нейн да така е , но тя е на 23 години, а мъжа и на 35 години. Не казвам че е годините са пречка ,обаче тя все още е контрулирана от майка си. Аз лично го намирам за странно да се омъжиш и въпреки това да слушаш майка си все едно си на 5 години. Иска да гради семейство няма нищо лошо разбира се мисля ,че и е рано за деца. С мъжа и се познават от по малко около година, а вече са женени намирам го за прибързана крачка. Виждането ми за тези сериозни крачки в живота е че не трябва да се прибързва трябва да опознаеш човека. Едно да сте женени и да се разведете ако нещата не вървят и съвсем друго, ако сте с деца и тръгнете да се развеждате. Сигурно се чудите защо така гледам на нещата познавам я и знам , че още страда по бившият не станаха нещата с него и може би за това се хвърли в нова връзка. Не искам да страда обичам си я като сестра точно зареди това се ядосвам, че се хвана с този той се държи с нея все едно е вещ, а не човешко същество. Все едно е безгластна буква каквото той каже това става....
Мога ли да направя нещо или вече е късно?
От много време ме мъчат едни мисли споделям с Вас с надеждата да ме разберете и да получа добър съвет.
Още от ученическите години успях да запазя приятелство с едно момиче, успяхме да останем близки вярвах и безрезервно,но най-неочаквано дойде поводът за съмнение. Омъжи се без дори дума да обели много болно ми стана. Всичките приготовления за сватбата и са направени и за това не ми е казала,но това не е най-обидното на самото подписване не ме е покани,защото с мен се познава от училище това ми го заяви в прав текст... Поканила си е нейна приятелка, защото с нея се познават от деца. Може би ще ви се стори глупаво, но в този ден осъзнах що за приятелка съм си въобразявала че имам... Излючително обидно ми стана,но за съжаление тя изобщо не го вижда по този начин за нея е нещо нормално и няма никакъв проблем. Заяви ми че като ме е поканила на сватба е предосатъчно.... Нищо не посмях да отговоря.Смятам , че е на път да направи грешка едната вече е направена,но искам от друга да я предпазя преглъщам факта,че успя да ме нарани... Но винаги ме е спасявала от мои грешки. Ще си кажете живота си е нейн да така е , но тя е на 23 години, а мъжа и на 35 години. Не казвам че е годините са пречка ,обаче тя все още е контрулирана от майка си. Аз лично го намирам за странно да се омъжиш и въпреки това да слушаш майка си все едно си на 5 години. Иска да гради семейство няма нищо лошо разбира се мисля ,че и е рано за деца. С мъжа и се познават от по малко около година, а вече са женени намирам го за прибързана крачка. Виждането ми за тези сериозни крачки в живота е че не трябва да се прибързва трябва да опознаеш човека. Едно да сте женени и да се разведете ако нещата не вървят и съвсем друго, ако сте с деца и тръгнете да се развеждате. Сигурно се чудите защо така гледам на нещата познавам я и знам , че още страда по бившият не станаха нещата с него и може би за това се хвърли в нова връзка. Не искам да страда обичам си я като сестра точно зареди това се ядосвам, че се хвана с този той се държи с нея все едно е вещ, а не човешко същество. Все едно е безгластна буква каквото той каже това става....
Мога ли да направя нещо или вече е късно?
Явно си е до характер,не до възраст щом не съм единствена. 
