Vervam, изнасяйте се преди да се роди бебето. Иначе ще видиш чудо 
Тия истории как със свекървата се живее като в приказка - не на мен
Тия истории как със свекървата се живее като в приказка - не на мен - Публикувана: 10 ян. 2019, 15:13 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2019, 11:49 ч.
Той ще живее с нас
Бианка, ти си си ти- различна от всеки друг.
Защо бързаш да пророкуваш и "набиваш канчета"?
Моя съученичка, в 3 стаен с трапезария и кухня, живеят вече над 10 години с двамата сина, снахите и внуците.
Не знам как го правят, Бога ми, но са доволни и никой не иска никъде да върви. Всеки си знае задълженията, в трапезарията има една дъъъъъъълга маса, която ги побира всичките, пазаруват, готвят и им е кеф заедно.
Защо бързаш да пророкуваш и "набиваш канчета"?
Моя съученичка, в 3 стаен с трапезария и кухня, живеят вече над 10 години с двамата сина, снахите и внуците.
Не знам как го правят, Бога ми, но са доволни и никой не иска никъде да върви. Всеки си знае задълженията, в трапезарията има една дъъъъъъълга маса, която ги побира всичките, пазаруват, готвят и им е кеф заедно.
Аз леко встрани от темата, но понеже виждам, че много се натъртва на панелна идилия и се дават интересни квалификации. Хората, живеещи в панелни блокове, с нещо по-различни ли са от останалите, по-долно качество хора или? Аз живея в панелка, та ми е любопитно. 
На всякакви конфигурации съм се нагледала, включително и на 6 човека в гарсониера. Ако има сговор и разбирателство, не мога да съдя хората. Но при такава наглост - да живеем при мама, че да ни готви, обгрижва и да не даваме пари за наем, е просто отблъскваща.
Явно всичко е въпрос на нагласа и напасване, освен на разбирателство. Аз бих се гръмнала при подобна конфигурация.
На всякакви конфигурации съм се нагледала, включително и на 6 човека в гарсониера. Ако има сговор и разбирателство, не мога да съдя хората. Но при такава наглост - да живеем при мама, че да ни готви, обгрижва и да не даваме пари за наем, е просто отблъскваща.
Моя съученичка, в 3 стаен с трапезария и кухня, живеят вече над 10 години с двамата сина, снахите и внуците.
Не знам как го правят, Бога ми, но са доволни и никой не иска никъде да върви. Всеки си знае задълженията, в трапезарията има една дъъъъъъълга маса, която ги побира всичките, пазаруват, готвят и им е кеф заедно.
Не знам как го правят, Бога ми, но са доволни и никой не иска никъде да върви. Всеки си знае задълженията, в трапезарията има една дъъъъъъълга маса, която ги побира всичките, пазаруват, готвят и им е кеф заедно.
А,ако се роди бебе,със сигурност ще имаме проблеми със свекървата,защото тя има коренно различни представи за отглеждане на дете от моите.
Надявам се до тогава да сме се изнесли.
Не че няма пак да се разберем някак,но вече наистина ми се иска да съм домакиня в мой собствен дом,да го обзаведа и поддържам по мой вкус,да имам само моя си кухня и тн и тн.
Иначе аз съм израснала само с майка ми и винаги ми е липсвало едно голямо семейство.Да се събудя сутрин и да чувам шум от другата стая,да чувам разговори,смях...хора.Не обичам самотата,сигурно за това ми харесва да сме "дядовата ръкавичка".
Те пък от своя страна са споделяли,че са свикнали точно на това-вкъщи непрекъснато да влиза и излиза някой и би им било самотно да са само 2-ма.До такава степен вкъщи влизат и излизат хора,че чак кучето е свикнало непрекъснато да има някой и ,ако остане само,почва да кърти входната врата
Хубаво е да идеш да закусиш и там да има някой Но пък вече определено е време да се отделим и да си направим ние едно голямо семейство(ако е рекъл Бог).
Имаме си и моменти на неразбирателство и доста компромиси разбира се.Но за сега наистина се разбираме
Надявам се до тогава да сме се изнесли.
Не че няма пак да се разберем някак,но вече наистина ми се иска да съм домакиня в мой собствен дом,да го обзаведа и поддържам по мой вкус,да имам само моя си кухня и тн и тн.
Иначе аз съм израснала само с майка ми и винаги ми е липсвало едно голямо семейство.Да се събудя сутрин и да чувам шум от другата стая,да чувам разговори,смях...хора.Не обичам самотата,сигурно за това ми харесва да сме "дядовата ръкавичка".
Те пък от своя страна са споделяли,че са свикнали точно на това-вкъщи непрекъснато да влиза и излиза някой и би им било самотно да са само 2-ма.До такава степен вкъщи влизат и излизат хора,че чак кучето е свикнало непрекъснато да има някой и ,ако остане само,почва да кърти входната врата
Хубаво е да идеш да закусиш и там да има някой
Но пък вече определено е време да се отделим и да си направим ние едно голямо семейство(ако е рекъл Бог).Имаме си и моменти на неразбирателство и доста компромиси разбира се.Но за сега наистина се разбираме
Хората, живеещи в панелни блокове, с нещо по-различни ли са от останалите, по-долно качество хора или?
В БГ няма много класи, обаче има някакво разслоение. Тук-таме има някакви панелни оазиси с много културни хора, ама в повечето случаи е майко мила по тия блокове. А фактът, че все още жилищата в тях са сравнително евтини, води до още повече разслоение.
Да не говорим, че само панел може да има разпределение и площ, в която да се въдят 2-3 поколения.
Да,има го момента,че мъжът си усеща дома като от детството и не може съвсем да вземе нещата в свои ръце и да превключи ролята,но това се коригира.Зависи си и от жената де.
Иначе по написаното от авторката на темата много се смях,особено с частта,че "няма храна".
Представих си как отиват да живеят на квартира и търсят храна из стаите,по ъглите,под мебелите....Тя храната се купува и готви.Ако не можеш,учиш се.Или си докарваш доходи да ходиш на ресторант или да поръчваш за вкъщи всеки ден.
Малко е несериозно:"там нямаше храна и си отидохме при мама"
Предполагам,че момичето още не го е ударило животът и не знае,че някои(повечето)неща се правят,дори да"не можеш"и да "не искаш"
Трещерица
2 са тоалетните при нас.Учудващо,но за 6 години никога,никога не сме се засичали и изчаквали.
Това пак си е до разбирателство.Всеки знае кога излиза и се прибира другия и с едно съвсем леко съобразяване можем да не си пречим грам
Иначе по написаното от авторката на темата много се смях,особено с частта,че "няма храна".
Представих си как отиват да живеят на квартира и търсят храна из стаите,по ъглите,под мебелите....Тя храната се купува и готви.Ако не можеш,учиш се.Или си докарваш доходи да ходиш на ресторант или да поръчваш за вкъщи всеки ден.
Малко е несериозно:"там нямаше храна и си отидохме при мама"
Предполагам,че момичето още не го е ударило животът и не знае,че някои(повечето)неща се правят,дори да"не можеш"и да "не искаш"
Трещерица
2 са тоалетните при нас.Учудващо,но за 6 години никога,никога не сме се засичали и изчаквали.
Това пак си е до разбирателство.Всеки знае кога излиза и се прибира другия и с едно съвсем леко съобразяване можем да не си пречим грам
Аз повече от една тоалетна в панел не съм виждала, та ми е интересен този проблем.
Да не говорим, че само панел може да има разпределение и площ, в която да се въдят 2-3 поколения.
Всеки си изказва своето мнение, на мен това ми е представата за пълен ад
Аз повече от една тоалетна в панел не съм виждала, та ми е интересен този проблем.
Да не говорим, че само панел може да има разпределение и площ, в която да се въдят 2-3 поколения.
+1
Струва ми се нелепо да платя за 80 квадрата,а реално да ползвам 50...Ако ида в подобно жилище,сигурно бих си изнесла кревата на стълбището.Така де,нали плащам и за тази квадратура
Аз повече от една тоалетна в панел не съм виждала, та ми е интересен този проблем.
В БГ няма много класи, обаче има някакво разслоение. Тук-таме има някакви панелни оазиси с много културни хора, ама в повечето случаи е майко мила по тия блокове. А фактът, че все още жилищата в тях са сравнително евтини, води до още повече разслоение.
Да не говорим, че само панел може да има разпределение и площ, в която да се въдят 2-3 поколения.
Няма панелни оазиси, има изцяло панелни комплекси и уж престижните южни, строени с тухли, преди да се "открие" панела, но пък впоследствие, уплътнени с панели. И продавани по реда на номерата на крайнонуждаещите се някъде през шейсетте години.
По време на имотния бум, придойдоха от провинцията купувачи, продали ниви и къщи, и дадоха колкото им поискаха наследниците в по- старите комплекси.
Та, те оформиха новия културен облик.
В новите панелни квартали се продаваха жилища на крайно нуждаещите и чакащи реда си, деца на хората от обявените за "престижни" южни райони..
Така че, в основата си, в панелките живеят поне 3- то поколение софиянци.
И да, само панелът е с реалната си квадратура, с правоъгълни помещения, даващи възможност за нормално живеене, както и с нормални отстояния между блоковете.
В БГ няма много класи, обаче има някакво разслоение. Тук-таме има някакви панелни оазиси с много културни хора, ама в повечето случаи е майко мила по тия блокове. А фактът, че все още жилищата в тях са сравнително евтини, води до още повече разслоение.
Ти нали си със синя кръв, поне принцеса, как да си представиш простолюдието в панелен блок