Например според някои баби, ако жената не може да шие на машина, огън да я гори, не е домакиня и никой няма да я вземе. Е аз изпитвам панически страх от шевни машини. На 36 съм и досега съм се оправяла, без да съм направила и един тегел. Мога да шия гоблени, само че не знам каква лудост трябва да ме хване, че да отделя време на това пипкаво занимание с леко кичозен резултат.
На готвене се научих едва след първото дете, на принципа проба-грешка. После се оказа, че дори да помня бабините рецепти, това не значи, че мога да си храня семейството добре, просто защото не ядат такива неща - та трябваше от нулата почти да научавам нови техники, продукти, ястия. Та така, един човек да е "научен да готви" нищо не значи.
Относно подреждането - там е на принципа ако знаеш къде се намира всеки предмет, значи е ОК. В момента синът ми е супер организиран, обаче имаше периоди, в които обичаше всички играчки да са навън и да си доиграва с тях. Малките са стихийно бедствие, нула желание за играчки по местата - въпреки малкия брой играчки. Просто не им пука, че са на пода. Подреди - не искам. Викам - пак не им пука, само дето се стресират.