Публикувана: 22 юни 2006, 12:15 ч.
Последно мнение: 9 авг. 2006, 15:24 ч.

Незнам как да реагирам, какво да правя .............

4 298
45
1

# 15 28 юни 2006, 23:55 ч.

Мнения: 1 258

И аз бих те посъветвала да заведеш детето на психолог заедно със себе си,разбира се.Казваш,че не знаеш как да реагираш,какво да правиш,а продължаваш да реагираш емоционално и като че ли в яда си непоследователно.Успокой се,приеми нещата такива,каквито са и мисли не как да го убиеш таткото,а как да помогнеш на детето. Hug

Не отглеждам сама детето си,обаче съм израсла в такова семейство и ми е било много трудно.С дни съм седяла и съм мълчала,мислели са ме за бавноразвиваща се странични хора.Никой не можеше да ми влезе в главата...

# 16 29 юни 2006, 10:56 ч.

София
Мнения: 4 493

Може би за психолозите сте прави всичките, но не детето и аз, а бащата има нужда от това. По доста не тактичен начин споменал на детето че ще има братче или сестричка от една какичка която му била "съквартирантка", и детето го попитало - ти луд ли си да имаш трето дете от трета жена и той седнал като баща и обеснил колко много се е променил и че това че преди е бил такъв и онакъв вече не е така, бил станал отговорен, стабилен, добър и щял да се грижи и да обича това дете. И миличкото ми детенце интерпретирало за себе си, че той ще обича и грижи за другото дете, а нея не обича. И страда и плака горкичкото /тя е наясно, че за нея не се грижи, но поне и се иска да вярва , че я обича/. Такава новина не се поднася по този начин на дете което виждаш на 3-4 месеца веднъж.
Моя приятелка има бебе, при което ходим от време на време и досега дъщеря ми все се молеше тя да бута количката да занимава бебето и т.н. , а сега твърди, че всички бебета "са гадни".

Catnadeen - Когато живеех ме заедно мислех , че го познавам, но след като се разделихме, видях толково много, че ми стана ясно че изобщо не съм го познавала.

# 17 29 юни 2006, 19:25 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Опитай да говориш с него - най-добрия психолог за нея ще е той... виж се и пигивори как е ТРЯБВАЛО да поднесе нещата и сега КАКВО ДА НАПРАВИ за да СМЕКЧИ последиците
а то е простичко - да й покаже, че я обича и че държи на нея, да й го покаже... да й го каже

успех - това че не си го познавала - жалко, можеше да ти помогне да предпазиш детето и себе си.
ясно е,че не може да знаем всичко за отсрещния човек, но мен напр това (че познавам частично мъжа ми в истинската светлина ми помогна да не пометна като открих, че ми е изневерил...
и ако стигна до раздяла... мисля, че това, че поне частично го знам - ще ми помогне

опитай да помислиш - не го познаващ, илине искаш да си признаеш някои неща дори след толкова време... успех и бъди силна и за теб и за детето!

# 18 29 юни 2006, 21:53 ч.

Мнения: 1 258

Случайно попаднах на тази тема

Нали не робувате на онези теории от времето на социализма,когато се считаше,че задължително трябва да си луд,за да отидеш на психолог.
Дано не ставам досадна,но деликатно те съветвам да опиташ.Детето има нужда от отговори,които нито ти,нито баща му може да даде,защото сте пристрастни по един или друг начин.

# 19 30 юни 2006, 10:15 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: catnadeen в чт, 29 юни 2006, 19:25

И аз мислех за този вариант, и колкото и да не ми е приятна срещата смятам да пробвам да поговоря. Най-много да се изпокараме, но може и да помогне.

# 20 2 юли 2006, 22:19 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: Trislon в чт, 29 юни 2006, 21:53

не робувам
но се увличам от психология, подила съм на такъв... е в Бг предимно е терапия с хапчета
За ДЕТСКИТЕ психолози, психоаналитици и т.н. нямам сведения - може там да се работи по-внимателно, но о т другите съм повече от разочарована

Но и аз считам, че ако успееш да намериш ДОБЪР психолог - то би помогнало на теб и детето страшно много /защото е важно и ти как възприемаш нещата, за да може детето да ги приеме/
Успех каквото и да решиш и дано свърши работа ако не бащата, то поне някой психолог.

# 21 2 юли 2006, 22:46 ч.

Мнения: 2 863

Само да вметна, че писхолозите НЯМАТ ПРАВО да изписват лекарства. Само обучените специално в клинична практика имат предства за това, но дори и те биха могли да го правят само, ако работят в здравно заведение. С което исакм да кажа, че един частно практикуващ не би трябвало да се насочи към лекаствена терапия, виж за психиатрите съм съгласна, че това им е първото под ръка, но пак говорим за масово практикуващи, а не за специализирал и работещ въру уменията си човек, какъвто без съмнение може да се намери.

# 22 3 юли 2006, 09:18 ч.

Тъй като аз отворих темата за психолога, може е необходимо да поясня и да упсокоя dioni. Предложих ти самата да поприказваш с детски психолог, за да разбереш кое е най-добро за детето, как да постъпиш, какво да му кажеш, как да се отнесеш към бащата и т.н. Това е най-безболезненият вариант и ти дава възможност да обмислиш бъдещите си действия.

# 23 3 юли 2006, 09:49 ч.

Мнения: 1 258

Въобще не говорим за лечение с хапчета.Абсурдно е.Склонна съм да вярвам на Jaly1 .Не съм запозната по-сериозно,но тук със сигурност има майки,които биха могли да споделят име на добър детски психолог,ако те притеснява това.

# 24 3 юли 2006, 16:03 ч.

София
Мнения: 4 493

Благодаря ви за съветите и вниманието !!!
Много ми е мъчно, че вместо да й носи радост, собственият й баща я наранява излишно. И без това вече се виждат рядко.
А знаете ли, какво ме вбеси най-много, а баща й беше очевидно доволен. Казал е тези работи на детето, "не без да иска - по този начин", а цитирам "бях сигурен, че така ще стигнат най-бързо до теб" - т.е. до мен. Води война с мен чрез детето, без да се съобразява как наранява дъщеря си. Смятал е че може мен да нарани като разбера, че той ще си има ново семейство и ново дете. Глупакът изобщо не мисли за другите си две деца.
Доволен е че ме е наранил, но не осъзнава че ме е наранил като е причинил болка на детето.
А за психолога - не съм си и помислила за терапия с хапчета, смятам аз да отида и да поговоря и след това ако се налага ще заведа и детето. Тя е вече голяма и веднага ще реагира - къде я водя?, защо? и т.н.
А с него ще предприема крайни мерки - или ще му дам да гледа детето 1 месец /за през лятото - ако тя се съгласи/ - да се грижи за нея /нали е станал отговорен и т.н./ и той няма да издържи както и тя - и ще ми я върне бързо бързо, като после се надявам детето да не иска да го погледне,
или ще го заплаша, че ще му огранича родителските права.
Още не съм го обмислила, но този път няма да го оставя ей така, това нещо трябва да престане веднъж за винагил Не бива да му позволявам да ни разбива нервите при всяко взимане.

# 25 3 юли 2006, 16:17 ч.

Мнения: 1 258

Ох,направо ми се къса сърцето като те чета.За детенцето.Пък и ти колко болка си събрала.
Много сила ти пожелавам и късмет.

# 26 3 юли 2006, 16:56 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

и двата варианта са добри според мен, но мен ми е лесно отстрани...
но наистина мисля, че добре ще направиш - ако тя иска прати му я... може пък и не само да не я гледа, а пък да се получи и нещо добро между тях - все пак това би било най-щадящо за детето
успех и прегръдки

а за тъпотата му - вярвам, че ако предполагаше колко силно е наранил детето... надали би го направил. поне се надявам - иначе другото е болен мозък според мен

# 27 3 юли 2006, 16:59 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: Trislon в пн, 03 юли 2006, 16:17

Много ме боли от факта, че вместо да създаваме положителна емоция и хубави преживявания на детето което /за съжаление/ е и на двама ни / да можеше да си е само мое/, ние и двамата я наранява ме -по един или друг начин. Вместо да се опитваме всеки по своему да я прави щастлива и да я забавлява - той се опитва да ме въвлича нон-стоп в някакви разправии и интриги Sad

НО ЩЕ СЕ СПРАВИМ - двечките - ТРЯБВА

# 28 3 юли 2006, 17:37 ч.

Мнения: 508

Цитат на: dioni в ср, 28 юни 2006, 12:27

Сега ми стана ясно, и знаете ли - НЯМАМ НУЖДА ОТ ПСИХОЛОГ ЗА ДЕТЕТО, А ОТ ПУШКА ЗА БАЩАТА за да я използвам ПО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ #2gunfire

Просто не разбирам, що за "човек" е това, дето се появява след 3 месеца лъгане - взема детето си за 3 часа и му разбива нервите за месеци??? #Cussing out

Ако мъже четат тук нека кажат - това типично "мъжко" ли е? Това нормално ли е?

Така ми харесваш.Я 3арежи психоло3и и такива подобни. Ра3бери се сама с него и си му кажи вси4ко което ти тежи и пре4и на детенцето. Жалко, 4е децата сами искат при другия родител, а насреща не полу4ават нищо.А3 сьм едно такова дете и3оставено от майка.Много е гадно да 4увстваш, 4е не 3аслужаваш оби4 или да си отхвьрлен.Дай от себе си колкото може пове4е оби4,много оби4, намали контактите колкото може пове4е с баща и.Друго не 3нам какво да те посьветвам.Много е трудно.
Не е типи4но мьжко, има и женско такова.
Дано детенцето преудолее мьката, на мен все още ми е мь4но Cry

# 29 4 юли 2006, 00:05 ч.

Мнения: 2 863

Диони,
Най -безболезнено в дългосрочен план за момиченцето е да възприеме баща си в цялата му "прелест" и такъв, какъвто е. Всяко дете идализира родителите си до едно време, а особено много тези, които не вижда или вижда рядко. В този смисъл въпреки, че сега е разтроена, след време днешното разочарование ще й даде почва под краката. Би било идеално да им я тропнеш за един месец:)) както е написала и Катнадийн, теоретично има шанс и нещо добро да излезе от това newsm78

Перла жалко ,че имаш такова негативно отношение към " психолози и такива подобни"... точно те биха ти помногнали да се научиш да живееш по лесно с болката, че си оставена. Защото това не се преодолява, нито минава с времето, но може да боли по-малко....

Препоръчани теми

Нормален размер за издръжка

Издръжка със задна дата

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: