Февруарската дружинка става на една годинка

С голямото ни дете ММ избра име веднага след като разбарме пола. Не го харесвах, защото не е традиционно име и дълго време се дърпах.

Един ден моят баща! започна да ни обяснява с елементи на настояване как трябва да кръстим бебето на свекървата. След този разговор мъжът ми каза, че за нищо на света не иска детето да носи името на баба си. В крайна сметка я кръстихме с името, което той беше избрал. Сега много го харесвам и се радвам, че го послушах.

С второто беше една идея по-лесно 😊. Харесах няколко имена и ги споменах една вечер докато се хранехме. Каката хареса едно от тях и отсече, че така ще се казва бебето. Така и стана 😊.

Ние с мм си избрахме името, никой не се е бъркал.На нас пък даже не ни е и хрумвало да кръщаваме на някого.

Не кръстих детето на свекърите.Преди да забремене имаше един единствен коментар, че трябва да продължим традицията. После дума не са обелили де. А и името на свекъра хич не ми харесва. Няма начин да ме принудят да кръстя на който и да е.Кръстих го на него си. Който има претенции да си ражда и да си кръщава

Може и да съм лоша, но няма смисъл да влидаме в дебати с мм. Аз исках на нашите, той на техните. Нормално, и двете страни са заслужили. Накрая на него си.

Ами не знам може би някои родители в по-голяма степен се страхуват да не си развалят отношенията с бабите и дядовците и кръщават на тях, въпреки че не искат. При нас искаха ли, не искаха ли, не знам, на мен не смеят да ми предявяват в лице претенции. Евентуално на мъжа ми, ако са подметнали нещо, но той не ми е споменавал, сигурно е решил да не ме занимава с глупости.
Кръстихме го с име, което ни харесва, на никой от родата.
Не съм размишлявала много какви ще са ми взаимоотношенията, ако не кръстя на някого, нямам такива притеснения и ми е все тая, честно казано не се и замислям възможно ли е да съществуват подобни разсъждения в днешно време. Ако искат. А за мъжа ми е по-лесно той няма какво да "развали", тъй като те са му родители и по презумпция винаги ще си се разбират.

При нас каката я кръстихме на избрано от нас име,което не е на никой от роднините.
За бебето обсъждахме различни имена и не успявахме дълго време да достигнем консенсус. Накрая се спряхме на няколко и вече в родилното мъжа ми бе избрал едно от тях,което решил,че най-предпочитам. То се оказа ,че е производно на бащиното ми име,но никой не се сърдил.

Темата с имената ме беше отровила преди година. Първо, аз бях сигурна че ще е момиче и имах готово име, което ММ също много харесва. Да, ама не, момче и почна едно мислене на име... Аз много харесвам името на баща ми Константин, но не искам да кръщавам на някой. ММ също много харесва името на баща ми, но ако ме беше навил знаеше че неговия баща ще се разсърди.
Много тънка и деликатна история е като се кръщава на някой или да не се кръщава на някой конкретен.
Накрая си избрахме име, което си е ново и за двата рода и не е на никого, и така мисля че е редно - детето да си е независимо от малко
П.с. по едно време мислихме да се казва като мм, тъй като и аз и той сме с не често срещани имена, но в крайна сметка желанието за индивидуалност надделя.

Константин и аз го бях харесала, но мм го свързвал с фолк певеца...
И Кирил бях харесала по едно време, но мм и него не одобри, че щяли да му викаат Киро/Кирчо в повечето случаи. Прав е де, като ми го каза и аз се отказах.
Въобще мъжките имена наистина са по-трудни за избор от женските, там почти всичко ми звучи хубаво и благозвучно.

П.С. На каква възраст мислите, че е подходящо да се заведе детето на куклен театър или театър-приказка от рода на Бабината питка и т.. ? Иска ми се към 1.5 г. да го пробвам, но да не вземе да опустуши залата, че не се спира на едно място, дали ще се загледа?

Моето дете е кръстено на прадядо си /от страната на мъжа ми/. За съжаление, не успях да се запозная с него, но всички казват, че е негово копие. Никога не е било обсъждано друго име, освен това, което избрахме. Е, по едно време имаше нещо да е с две имена, но звучеше тежко и така се спряхме на едно. А и името му означава толкова красиви неща ♥
Иначе аз знаех някак си, че ще е момче. Колкото и странно да звучи, деня в който разбрах, че съм бременна, сънувах момче, говорихме още същия ден и изобщо не съм обмисляла други имена.
Но за момиче, за всеки случай, си бях подготвила- Есма /Есмер (но разбрах, че Есмер означава кафяв на турски и веднага се отказах)  , Лора и Мария /или техния вариант- Мерием/.
Ако имаме момиче някога, имам готови вариант.

За момиче имахме две имена, каито и двамата много харесваме, но за момче беше много трудно. Можеше да изберем Никола, но накрая оставих мъжът ми да избере едно от двете и не е Никола. Но пък ако някога имаме второ момче, то вече би било Никола. Малкият не е кръстен на никого, защото с драми и превъзнасяния не ми се занимава. И от двете страни е много чакано внуче - първо, и им се дразня на прекаленото внимание (олее прознуча ужасно от моя страна, но просто ми идва на мен вповече, а какво остава за него един ден, да трябва да оправдава очаквания на баби и дядовци... не бих го допуснала)

Здравейте, мами! Най-накрая и аз успях да се включа в тази група Аз родих през февруари 2018 (както се очаква щом съм при вас ) син. Групата е страхотна и много полезна. Изчетох всички стари теми и вече и аз мога се включа с майчини терзания. Синът ми е кърмен два месеца, след което започнахме с АМ аптамил и месец и половина след това прояви алергия към белтъка на кравето мляко и преминахме на хипоалергенен Аптамил АДЦ. От 4тия месец е захранен и към момента яде всичко освен млечни продукти от краве мляко. Хапваме козе мляко, масло и т.н. Храним се с детска кухня и на него общо взето всякаква храна му харесва. И така всичко с храненето за сега е добре. Имаме си три зъбчета само отдолу, знам че е странно, но е така Та въпросът ми към вас е свързан със стеднощни събуждания с неистов рев. Принципно синът ми заспива към 21:30-22:00 и става в 8. Не се будеше. Заспива сам - обикновенно се заиграва под звука на някаква музика. Естествено, има моменти и на леко премрънкване, но не са чести. Миналата седмица имаше за първи път температура. Два дни 38,8 и никакви др симптоми. Педиатърът каза, че гърдите му са чисти, както и гърлото. И естествено след тези два дни гушкане и постоянно наблюдение той се разглези и заспиването започна да е с рев ( да кажем около половин час) докато се измори и заспи. И това премина сега отново заспива сам с леко премрънкване, но без носене и друсане. Проблемът е, че пт една седмица всяка нощ точно в 4 часа се буди с неистпв рев и след като взема в мен заспива. Както се опитам да го сложа в кошарата и рев отново. Опитах да го оставям да плаче, не става. Пробвах да го приспя в количката и да го преместя не става. И накрая след два часа гимнастики с баща му той се измаря явно и заспиа на баща си на корема и след това спи спокойно до сутринта. Няма признаци за чакане на зъбче. Няма индикации да го боли нещо - вече съм объркана. На вас подобно нещо случвало ли ви се е? И как се справихте. Между др синът ми спи сам от 6тия си месец в отделна стая.

И аз вътрешно си знаех и сънувах момиченце 😊
Добре дошла!Не мога да ти помогна хич, защото малката спи с нас в леглото от както се роди , кърмя я и понякога даже спи върху мен😊
 Може да са зъбки, може да осъзнава по-добре че е самичко и далече от вас и просто да иска мама и тате.Възможно е да е скок в растежа, около годинка има или да е регресия на съня.
Аз нашата бонбонка не я виждам в друга стая преди 3г.Само да остане сама и веднага ревва.

Здравей и добре дошла. Предположенията ми за стеднощно будене да следните:
- зъбоникнене - според мен по-малко вероятно конкретно за вашата ситуация - ти казваш, че няма признаци, а и ако го боли от зъби вероятно ще се буди много пъти и по различно време.
- щом се буди всяка нощ в един и същи час, предполагам че това е часът, в който преминава от една фаза на сън в друга. Явно при вас като е спокоен е успявал сам да го прави без да се буди и без чужда помощ. Изглежда сега има причина да не успява и затова да ви търси. Причините общо взето са свързани или с някаква болка/ физически дискомфорт, или с натрупани емоции/ пренатоварване на нервната система. Това се случва в периоди на скок в растежа, също при усеояване на нови умения (като започне детето да се изправя, да лази, да ходи, като проговори). Всяко такова умение за тях е свързано с нов поглед към заобикалящия ги свят, откриват нови неща, а това съответно носи много емоции но и натоварва крехката им нервна система. Съответно докато спят преживяват пак емоциите от деня и така сънят им става неспокоен. В такива моменти най-естественото нещо е да търсят близостта на мама и татко. Вашата близост му дава спокойствие и му помага да се справи с натрупаните емоции и да преодолее това, което не му позволява да спи спокойно. Знам че е уморително и натоварващо за вас, но е въпрос на време детето да се справи и пак ще започне да спи спокойно както преди. Според мен най-доброто, което можете да направите, за да му помогнете да мине през този период е да сте до него и да го гушкате колкото има нужда и да му дадете спокойствието, от което има нужда. Каквото и да преживява, като сте до него ще разбере, че няма от какво да се страхува и че винаги ще му помагате. Не се притеснявай, че ще го разглезите така - търсенето на близост в случая е необходимост повече отколкото прищявка. Сигурна съм, че скоро ще премине този период и всичко ще си е както преди.

YoanaFamparska, добре дошла и от мен
Според мен е възможно и сина ти да огладнява. От 21+ до 4+ ( когато се буди) са си около 7 часа разлика, а в период на усвояване на нови умения по мои наблюдения усвояват и повече храна.
Да ви се оплача, тази вечер сина ми имаше много странно изпражнение - черно на цвят и с консистенция на едра пепел. Занесох го веднага за изследване в лабораторията на спешна помощ и няма кръв. Звъннах на педиатърката и тя ми каза да следя следващите изхождания утре и пак да нося за изследване ако се усъмня. Не съм му давала нищо ново, единствено си го обяснявам да е от кисела от сливи който му дадох като СЗ. Според вас дали е възможно ? Ох луда станах с това хранене и акане .
Качвам снимка на изпражнението, извинявам се за което.

Благодаря ви мами! Възможно е да от преживявания, защоти тази седмица почти всеки ден ходи сам по 15-20 мин и постоянно е в игра. Все се случва че сме сред хора и той супер много се въодушевява и кефи с тях. Никога не ми е търсиш храна нощем. Дори и след раждането никога не съм хранила нощем. Дори сутрин като се събуди не се буди с рев, а започва да си играе и докато не вляза в стАята даже няма да се сети за мен. Т.е не е глад.
Относно акитата. На нас от банан акото ни става такова тъмно и когато пиеше хипоалергенното мляко също беше такова тъмно и твърдо.
Ако е рядко при вас сливата също потъмнява и запича. Възможно е да е от кисела. Дай му нещо да хапне днес, от което знаеш че акото му се сменя (примерно тиква, пюре с морков или нещо др) за да забележиш ще реагира ли. Ако си изака нормално за дадената храна ако на цвят значи това е било от храна. Поне аз така тествам подобни ситуации.

skk007, преди има няма две седмици и аз се стресирах така. Бяха се позапекли и правих грис с пасиран компот от сини сливи (не че гриса е разхлабващ...). След ден или два малката имаше подобни изпражнения. Повтрещих се, но после реших че е от сливите. Уж и двамата ядоха, но при младежа  нямаше подобни цветове и консистенции. В последствие се сетих, че той хапна само една две лъжички, а тя омете всичко. Той пък няколко дни ходеше на топчета...
Вчера пак правих грис с компот от сини сливи, да видим днес - утре как ще е.