Случи ми се нещо странно XIX

Някои май ги е яд на екстрасензитивните.
Един спомен от сънищата. Сънувах пътя надолу към средно-специалното си училище, калдъръм, много често падах. Този сън се повтаряше. И когато отидох видях, че съм сънувала истината.

Много хора имат такива сънища, включително и аз.

Като си учила там не е ли бил винаги пътя такъв, калдъръм?

Да винаги. Ама типично за мен е че сънувам и стари сгради, от минал живот. После като търся в гугъл, някои от тях припознавам в Франция, замъци по Германия. Италия....не мога да си обясня защо така харесвам тази страна. Имам чувството че съм била италианка в минал живот.

След като знаеш, че пътя е такъв нормално е и да го сънуваш.

Всеки има различни възприятия, така че за един нещо може да е странно, за друг не. Иначе съм съгласна, че последните страници със снимките са офф топик, в който и аз взех участие.

Нека разкажа друга странна случка, която ме преследва и до днес.

Събитията са от много ранните ми детски години. Та, няколко пъти се случи, когато съм в коридора в къщи да виждам едно същество, което може би детското ми въображение, го накара да изглежда като (не се смейте) Сънчо. Изглеждаше ми точно като него, но черен и зловещ. Спомням си, че изпитвах неописуем страх и вцепеняващ ужас.  Та, това същество ми говореше разни неща, но не помня какви. Помня само страха, който изпитвах. Оттогава ме е страх от тъмното. Интересното в случая, е че в един от пътите, които го видях, брат ми беше с мен и той също го видя и ми го описа по същия начин, по който и аз го виждах.

Както и да е. Пораснах и спрях да го виждам, но години след това баща ми се самоуби на същото място, където това същество се появяваше.

Може би всичко е било плод на детското ми въображение, но по някакъв начин свързвам нещата.

Та така.

Не искам да те плаша. И аз виждах като дете. Майка тогава беше довела врачки, изобщо тръгнала по лош път. Казах на жената че виждам точно една усмивка и очи,сякаш от слънчева светлина под стола до вратата. И жената каза да го питам как се казва и какво иска. Когато го направих устата се оцъкли в смях и изчезна. От тогава ме е страх да ходя в тъмно. И съм убедена че беше бяс. Слава на Бог че никой няма умрял от това. И много мои познати са се самоубивали. Обществото вече го е превърнало в проблем с психиката. Но не е така. Липсва ли ти вяра, не се ли събираш с хора да им разказваш проблемите, затваряш ли се сама, да чувстваш, в главата да чуваш мисли че си сама, ето всеки те мрази и ти само пречиш. Моля ви, това са мисли от врага. Само той принуждава хората да се самоубият. Пазете се. Ако чувате такива мисли веднага на църква, чете се молитва и преминават.

Тази сутрин се гримирам и изведнъж виждам ивичка дим тако от тези ароматните пръчки. Сама съм.
Обръщам се-Дървен шиш,който седи точно на това място от месеци се е  самозапалил (като че от слънцето-този прозорец никога не го отварям и как и защо се самозапали-незнам.
Тове черничкото на шиша е подпаленото:

Прозореца е станал като лупа заради снега и слънцето.ПОдпалил се е шиша.На козметичното ми огледало има предупреждение да не се слага близо до прозорец, защото има опасност от пожар.

Уоу, това наистина е доста страшничко... С бившият ми приятел живяхме в къщата му общо 4 години. В тази къща определено имаше нещо, но до такава степен и двамата бяхме свикнали с него, че го наричахме ,,нашето духче", и сякаш наистина не беше лошо. Може би просто искаше да си играе. Знам, че ще прозвуча откачено.. но, така по - лесно го приемах. Проявяваше се, по - често, когато някой е сам вкъщи, и по - рядко, когато бяхме двамата. Падаха предмети от другата стая, чуваха се шумове, усещаше се присъствие.. Една вечер съм станала, тъй като понякога, много рядко, ходя насън и съм отишла в хола, който тогава беше празен и съм стояла и съм гледала към нищото и накрая съм казала ,,трябва ми столче", и той ме е сложил да си легна. Това, също ми се стори странно. А, в спалнята един път бях видяла смъртта, стоеше в ъгъла, беше ужасно страшно, бившият ми спеше и не смеех да го събудя. Но и смъртта съм я оневинила, може би, ако я олицетворим в същество и използваме някаква алегория, може би и тя не си харесва работата Понякога се случваше и, както си спим изведнъж телевизора се включва на развален екран със ужасен шум, кънтящ на домашното кино.. Боже... колко беше ужасно да се събудя така в 3 посред нощ.. Сърцето ми биеше лудо.. но някак си бях свикнала с такива странни неща. На първия етаж във въпросната къща, живееше една жена, която им беше роднина, но те твърдяха, че е направила на всички по една магия за раздяла.. Дефакто, наистина всички бяха разделени, накрая и ние се разделихме. Дали има връзка... не знам, малко ме съмнява, но не го изключвам като вариант. Мисълта ми е, че когато минех покрай първия етаж, докато беше жива се усещаше една особена енергия, кояот ме караше да минавам по - бързичко от там, плашеща, тегава енергия. Не обичах тази къща, беше тъмна, с тежка енергия. Имах чувстото, че нещо в нея ми пречи да продължа напред в живота и се въртях в омагьосан кръг. В действителност, от както не съм там, нещата започнаха да се случват, така както трябва.

Извинявам се, не съм по темата, но чета.
Към горната потребителка – вие казвате, че вярвате в Бог, но и в магии, лоши енергии, езотерика.
Не мислите ли, че се "бият" тези различни по рода си вярвания – религията не приема подобни вярвания (в магии, екстрасенси, езотеричност) за истинни?

Като християнка не казвам вярвам а че съм се сблъсквала, това са обсебващи програми за съзнанието. Правили са ми. Само много вярващите ако ходят редовно на църква, вземат причастяване и постят могат да се избавят от магиите. Също така силни пастори има, те могат да разчупват магии.

Църквата не е казала че не приема магии и екстрасенси, всички се страхуват от такива, но ги мрази и отбягва да говори за зло. Не ги приветства да го правят. Самия Св. Киприян е бил магьосник, искаш да направи вярната мома с магия жена на някакъв известен политик. И не е успял. Така че църквата не казва злото го няма да заблуждава.

По повод включващите се уреди- нашата X-Box се включва сама постоянно- не мисля,че са свръх сили,но ме изнервя,че само трябва да ходя да я изключвам,че иначе много се нагрява.

Отново аз със прясна история от тази вечер. Постоянно се карах на детето, че дърпа тънките пердета. Мислех си, че иска да види нещо през прозореца. Всеки път и казвах: като го дръпнеш да погледнеш, после моля те го връщай. Много ме дразнеше, че не го връща в предишната си позиция. Да обаче всеки път като направя забележка и тя все казваше, че не го е дръпнала тя. Не приех това, защото в нейната стая, няма кой друг да го дръпне. След време дори спрях да и правя забележка, защото в момента в който оправях пердето, след няколо минути то пак беше дръпнато. Тази вечер децата и мъжа ми са в хола, а аз сгъвах дрехи в нейната стая и естествено оправих и пердето. Слязох  до пералното и пак се качих в стаята и и пердето отново дръпнато. Реших, че някой се е качил в стаята и въпреки че къщата ни е на полуетажи и се чува и съм сигурна че не са мърдали от дивана. Както и да е. Пак дръпнах пердето в първоначалната му позиция и слязох при тях в хола. Помолих дъщеря ми да си свали раницата за училище, но тя вика: мамо моля те ти я свали сега гледаме филм. И аз пак се качих в стаята и. Пердето пак дръпнато Този път съм сигурна, че никой не е влизал в стаята и. Всеки път ми казваше, че не го дърпа тя и че незнае кой го пипа.

Друга сила ви мести пердето.Аз тук съм разказвала как с очите си видях сякаш някой хвана с два пръста по средата пердето, вдигна го и го пусна.И моя мъж го видя, който не вярва в странности.Интересно защо ви дърпа пердето "нещото" За да ви вижда по-добре, или за да гледа навън или просто да даде знак, че е с вас??

[/quote]

Аз милиони пъти му казвах, заедно да се махнем.. Но, той много си обичаше къщата.. И още е в нея Прави й ремонт, даже.. А, е доста сензитивен човек, не знам как до сега не се е усетил..
[/quote]
Ей това не го разбирам. Като по филмите на ужасите-става нещо, обаче главният герой вместо да избяга-влиза в мазето.