Бащината ми къща е на два етажа, ние живеем на долния, а чичо ми на горния. Когато ги няма често съм чувала стъпки, къщата беше нова, не беше пукане, а направо ходене. Много пъти съм се качвала да проверя да не би да са си дошли от някъде, когато съм знаела, че ги е нямало. Много странно беше, това се случваше постоянно.
- Публикувана: 13 ян. 2019, 13:39 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2019, 13:05 ч.
Случи ми се нещо странно XIX
И според мен е имало някакво присъствие. Пандачина, и аз като теб винаги търся логично, просто обяснение на всички странни случки, но понякога такова...липсва.
Отпреди седмица и нещо, точно преди да заминем на почивка: четвъртък сутринта, обличах се за работа и се щурах насам-натам. Едната обица (с винт са) ми се закачи за блузата и падна. Търсих я като луда, любимите ми обици са, но така и не я намерих. По-късно през деня помолих майка ми, която щеше да взима детето от училище, да я потърсят двете заедно. Вечерта се видяхме за малко - бяха оглеждали внимателно навсякъде, но нищо. Махнах с ръка и я отписах. Петък след работа - скоростно подреждах багажа защото трябваше да заминем по-късно през нощта, чакаше ни дълъг път. Наизвадила бях дрехи, козметика, плажни кърпи. Сгънах 4-5 мои тениски в отделен куп на леглото и отворих шкафа, за да взема още. Обърнах се към леглото и замръзнах. Обецата кротко си стоеше върху най-горната тениска, все едно някой току-що беше минал и я беше оставил. Сигурно съм стояла цели 5 минути да я зяпам, направо се вцепених. В апартамента бях сама - котките не ги броя, а мъжът ми и щерката бяха отишли да оставят кучето на хотел. Звъннах на майка ми и като й разказах как се е появила, тя се шашна. Мъжът ми и детето после също казаха, че не са я виждали откакто я бях загубила.
Повече от седмица мина, но случката не ми излиза от ума. Просто не знам как се е озовала там. Още ме побиват тръпки.
Отпреди седмица и нещо, точно преди да заминем на почивка: четвъртък сутринта, обличах се за работа и се щурах насам-натам. Едната обица (с винт са) ми се закачи за блузата и падна. Търсих я като луда, любимите ми обици са, но така и не я намерих. По-късно през деня помолих майка ми, която щеше да взима детето от училище, да я потърсят двете заедно. Вечерта се видяхме за малко - бяха оглеждали внимателно навсякъде, но нищо. Махнах с ръка и я отписах. Петък след работа - скоростно подреждах багажа защото трябваше да заминем по-късно през нощта, чакаше ни дълъг път. Наизвадила бях дрехи, козметика, плажни кърпи. Сгънах 4-5 мои тениски в отделен куп на леглото и отворих шкафа, за да взема още. Обърнах се към леглото и замръзнах. Обецата кротко си стоеше върху най-горната тениска, все едно някой току-що беше минал и я беше оставил. Сигурно съм стояла цели 5 минути да я зяпам, направо се вцепених. В апартамента бях сама - котките не ги броя, а мъжът ми и щерката бяха отишли да оставят кучето на хотел. Звъннах на майка ми и като й разказах как се е появила, тя се шашна. Мъжът ми и детето после също казаха, че не са я виждали откакто я бях загубила.
Повече от седмица мина, но случката не ми излиза от ума. Просто не знам как се е озовала там. Още ме побиват тръпки.
И според мен е имало някакво присъствие. Пандачина, и аз като теб винаги търся логично, просто обяснение на всички странни случки, но понякога такова...липсва.
Отпреди седмица и нещо, точно преди да заминем на почивка: четвъртък сутринта, обличах се за работа и се щурах насам-натам. Едната обица (с винт са) ми се закачи за блузата и падна. Търсих я като луда, любимите ми обици са, но така и не я намерих. По-късно през деня помолих майка ми, която щеше да взима детето от училище, да я потърсят двете заедно. Вечерта се видяхме за малко - бяха оглеждали внимателно навсякъде, но нищо. Махнах с ръка и я отписах. Петък след работа - скоростно подреждах багажа защото трябваше да заминем по-късно през нощта, чакаше ни дълъг път. Наизвадила бях дрехи, козметика, плажни кърпи. Сгънах 4-5 мои тениски в отделен куп на леглото и отворих шкафа, за да взема още. Обърнах се към леглото и замръзнах. Обецата кротко си стоеше върху най-горната тениска, все едно някой току-що беше минал и я беше оставил. Сигурно съм стояла цели 5 минути да я зяпам, направо се вцепених. В апартамента бях сама - котките не ги броя, а мъжът ми и щерката бяха отишли да оставят кучето на хотел. Звъннах на майка ми и като й разказах как се е появила, тя се шашна. Мъжът ми и детето после също казаха, че не са я виждали откакто я бях загубила.
Повече от седмица мина, но случката не ми излиза от ума. Просто не знам как се е озовала там. Още ме побиват тръпки.
Отпреди седмица и нещо, точно преди да заминем на почивка: четвъртък сутринта, обличах се за работа и се щурах насам-натам. Едната обица (с винт са) ми се закачи за блузата и падна. Търсих я като луда, любимите ми обици са, но така и не я намерих. По-късно през деня помолих майка ми, която щеше да взима детето от училище, да я потърсят двете заедно. Вечерта се видяхме за малко - бяха оглеждали внимателно навсякъде, но нищо. Махнах с ръка и я отписах. Петък след работа - скоростно подреждах багажа защото трябваше да заминем по-късно през нощта, чакаше ни дълъг път. Наизвадила бях дрехи, козметика, плажни кърпи. Сгънах 4-5 мои тениски в отделен куп на леглото и отворих шкафа, за да взема още. Обърнах се към леглото и замръзнах. Обецата кротко си стоеше върху най-горната тениска, все едно някой току-що беше минал и я беше оставил. Сигурно съм стояла цели 5 минути да я зяпам, направо се вцепених. В апартамента бях сама - котките не ги броя, а мъжът ми и щерката бяха отишли да оставят кучето на хотел. Звъннах на майка ми и като й разказах как се е появила, тя се шашна. Мъжът ми и детето после също казаха, че не са я виждали откакто я бях загубила.
Повече от седмица мина, но случката не ми излиза от ума. Просто не знам как се е озовала там. Още ме побиват тръпки.
Не знам за мишока, идея си нямам но ми се струват тежки стъпки. Така се чува само мм когато е горе, при децата дори не се чува такова силно стъпване..
За обицата- не е ли възможно да се е закачила за блузата и да е останала там? Преди години бях загубила една гривна, намерих я 3 седмици по късно закачена от вътрешната страна на една блуза, която междудругото даже бях изпрала и сгънала без да видя гривната
За обицата- не е ли възможно да се е закачила за блузата и да е останала там? Преди години бях загубила една гривна, намерих я 3 седмици по късно закачена от вътрешната страна на една блуза, която междудругото даже бях изпрала и сгънала без да видя гривната
Kaya, няма как - точно бях сгънала въпросните 3-4 тениски една по една. Сложих ги на куп, готови да бъдат прибрани в куфара. Абсолютно съм сигурна, че преди да се обърна към шкафа, върху купа нямаше нищо. Нищо. И изведнъж, хоп, обицата.
HumbleDumble, нищо не знам за паралелните реалности, трябва да поровя из нета. Наистина звучи фантастично
HumbleDumble, нищо не знам за паралелните реалности, трябва да поровя из нета. Наистина звучи фантастично
Аз си намерих златните обици,които издирвах повече от 5мес,мислих ,че съм ги изхвърлила...Тръгнах да махам великденската украса и едно декоративно яйце го слагам в шкафа нависоко,в чаша ,която не ползвам,но то седи отгоре,нещо отдолу му пречи,пъхам пръсти и напипвам нещо меко,плюшена торбичка за бижута,отварям и вътре те,и още един чифт,за който също мислих ,че съм затрила...много им се израдвах,но нямам спомен кога съм ги сложила там,бяло петно ми е...
Сега се надявам в най-скоро време и космодиска да си намеря,че ме наболява кръста
Сега се надявам в най-скоро време и космодиска да си намеря,че ме наболява кръста
На мен ми беше изчезнала пинсетата, която ми беше подарък и ми беше много удобна, къде ли не я търсих. Искам не искам наложи се да си купя нова и един ден след около година отварям несесера си, който ползвам всекидневно и вътре и двете пинсети Еми и до днес нямам обяснение как се появи, а през това време несесера е изсипван много пъти, но пинсетата я нямаше
Чвсто ми се случва напоследък да търся както се казва под дърво и камък някоя вещ, която знам със сигурност къде съм оставила , но не я намирам. Купувам с НЕ особено голямо желание същото нещо, защото ми трябва и изгубеното се появява пред очите ми..А преди това съм търсила на всевъзможни места. Така търсих последно любимите си дънки, изрових гардеробите от до, сгъвах всичко наново , но не излизаха от никъде. Намерих подобни и си ги купих, и хоп след няколко дни прибирам прането в гардероба и какво да видя-дънките.. а дреха по дреха съм сгъвала преди това..Винаги ми е било странно как се получава така.
Скрит текст:
Преди 2-3 седмици имах една плашеща за мен нощ. Не съм сигурна дали изобщо нещо се случи тогава, или всичко беше само в главата ми. По принцип обичам да търся логично обяснение на всичко, но в този случай не съм сигурна имам ли такова.
Дъщеря ми (5-годишна) изяви желание да разпънем дивана в хола и да спим там двете. Съгласих се. Легнахме и тя заспа почти веднага. Аз се повъртях малко и започнах също да се унасям. След малко се започна почукване по секцията. Усетих и присъствие. Помислих, че е котката, но я нямаше в хола, дори врата беше затворена, така че не може тя да е влезнала и после да е излезнала. Кгато се обърнах с лице към секцията почукването спря и си казах, че вероятно съм сънувала нещо, макар да мислех, че не съм заспала още. А усещането за присъствие си обясних с фантазията ми. Обърнах се отново с гръб, защото ми е по-удобно и след няколко минути пак се чу почукване. Сякаш някой мести дребни предмети върху секцията, но когато се обърнах отново почукването спря, а и всичко си беше по местата. Този път си казах, че няма да се обръщам с гръб. Останах обърната към секцията. След малко влезе и котката, настани се до главата на детето и заспа, а по принцип никога не ляга до някого от нас през нощта, само денем се гушка в нас. Казах си, че вероятно съседите са шумели с нещо, макар да звучи точно като от нашата секция и се опитах да заспя отново. Точно в този момент на пода до дивана в посоката, към която бях обърната се чу как пада нещо голямо и тежко. Но нямаше нищо. А детето си спеше през цялото време. По принцип не спи много спокойно, но точно онази нощ спа почти без да помръдне. Котката обаче също чу този шум и погледна в същата посока, от която ми се стори и на мен, че идва той - към пода в хола. И отново придобих силно усещане за нечие присъствие в стаята. А котката гледаше втренчено и напрегнато в тази посока.Тогава си спомних, че тук бях чела съвет как да се постъпи в подобна ситуация и произнесох на глас: "Каквото и да си ти, остави ни на мира, в името на Господ Бог. Напусни този дом. " И продължих да се моля наум, а не съм от най-вярващите. И на църква скоро не съм ходила. Но след малко вече изчезна напълно усещането ми за чуждо присъствие и нямаше повече почуквания и тропот в хола. Котката също се успокои и заспа.
После още 2-3 нощи детето искаше да спим там и всичко си беше нормално - без шумове и дъщеря ми си спеше както всяка нощ, т.е. с много въртене и пробуждане, което е нормалното за нея.
И все се чудя дали наистина имаше нещо онази нощ при нас. Ако бяха само шумовете, ОК, ще си кажа съседите са, фантазирам и т.н. Но странно беше, че и котката се настани до детето и също чуваше, а вероятно и виждаше нещо. Сякаш отиде до дъщеря ми, за да я пази от нещото. След тази нощ и преди нея никога повече не легна в нечие легло през нощта. А детето точно пък онази нощ спеше необичйно спокойно.
Преди около два месеца в отсрещния на нашия апартамент почина съседка, която много се радваше на дъщеря ми. Когато я видяхме за последен път, съседката беше поканила детето на гости, но това гостуване така и не се осъществи, защото жената почина внезапно. Не знам, ако изобщо е имало нещо онази нощ, дали е възможно да е била тя. Всъщност между двата апартамента има още един апартамент, ако това има значение, т.е. нямаме общи стени с дома на починалата. Хола се намира по-близо до него, сравнено с детската стая например, но без общи стени. Обаче пък тази жена беше много добродушна и не мисля, че би искала да навреди на детето ми или на мен, нито да ни уплаши.
И така. Реших само да споделя с вас. Наистина не мога да съм сигурна имаше ли нещо, защото все гледам да намеря логично обяснение на нещата.
Дъщеря ми (5-годишна) изяви желание да разпънем дивана в хола и да спим там двете. Съгласих се. Легнахме и тя заспа почти веднага. Аз се повъртях малко и започнах също да се унасям. След малко се започна почукване по секцията. Усетих и присъствие. Помислих, че е котката, но я нямаше в хола, дори врата беше затворена, така че не може тя да е влезнала и после да е излезнала. Кгато се обърнах с лице към секцията почукването спря и си казах, че вероятно съм сънувала нещо, макар да мислех, че не съм заспала още. А усещането за присъствие си обясних с фантазията ми. Обърнах се отново с гръб, защото ми е по-удобно и след няколко минути пак се чу почукване. Сякаш някой мести дребни предмети върху секцията, но когато се обърнах отново почукването спря, а и всичко си беше по местата. Този път си казах, че няма да се обръщам с гръб. Останах обърната към секцията. След малко влезе и котката, настани се до главата на детето и заспа, а по принцип никога не ляга до някого от нас през нощта, само денем се гушка в нас. Казах си, че вероятно съседите са шумели с нещо, макар да звучи точно като от нашата секция и се опитах да заспя отново. Точно в този момент на пода до дивана в посоката, към която бях обърната се чу как пада нещо голямо и тежко. Но нямаше нищо. А детето си спеше през цялото време. По принцип не спи много спокойно, но точно онази нощ спа почти без да помръдне. Котката обаче също чу този шум и погледна в същата посока, от която ми се стори и на мен, че идва той - към пода в хола. И отново придобих силно усещане за нечие присъствие в стаята. А котката гледаше втренчено и напрегнато в тази посока.Тогава си спомних, че тук бях чела съвет как да се постъпи в подобна ситуация и произнесох на глас: "Каквото и да си ти, остави ни на мира, в името на Господ Бог. Напусни този дом. " И продължих да се моля наум, а не съм от най-вярващите. И на църква скоро не съм ходила. Но след малко вече изчезна напълно усещането ми за чуждо присъствие и нямаше повече почуквания и тропот в хола. Котката също се успокои и заспа.
После още 2-3 нощи детето искаше да спим там и всичко си беше нормално - без шумове и дъщеря ми си спеше както всяка нощ, т.е. с много въртене и пробуждане, което е нормалното за нея.
И все се чудя дали наистина имаше нещо онази нощ при нас. Ако бяха само шумовете, ОК, ще си кажа съседите са, фантазирам и т.н. Но странно беше, че и котката се настани до детето и също чуваше, а вероятно и виждаше нещо. Сякаш отиде до дъщеря ми, за да я пази от нещото. След тази нощ и преди нея никога повече не легна в нечие легло през нощта. А детето точно пък онази нощ спеше необичйно спокойно.
Преди около два месеца в отсрещния на нашия апартамент почина съседка, която много се радваше на дъщеря ми. Когато я видяхме за последен път, съседката беше поканила детето на гости, но това гостуване така и не се осъществи, защото жената почина внезапно. Не знам, ако изобщо е имало нещо онази нощ, дали е възможно да е била тя. Всъщност между двата апартамента има още един апартамент, ако това има значение, т.е. нямаме общи стени с дома на починалата. Хола се намира по-близо до него, сравнено с детската стая например, но без общи стени. Обаче пък тази жена беше много добродушна и не мисля, че би искала да навреди на детето ми или на мен, нито да ни уплаши.
И така. Реших само да споделя с вас. Наистина не мога да съм сигурна имаше ли нещо, защото все гледам да намеря логично обяснение на нещата.
Животните са много по-сензитивни от нас, особено котките и нищо чудно да е усетила нечие присъствие. Котките буквално поглъщат отрицателната и вредна енергия в къщата, неслучайно се заседяват дълго време пред телевизор, компютър и друг вид техника. Котката усеща и когато ти е лошо или си притеснен и идва да полежи при теб, за да "издърпа" негативното състояние от теб. Не бива да се притесняваш от духове щом в дома си имаш котка.
Ъ, нашта малка маймунка се заседява най вече на местата си за спане. 
Понякога и викам - Никаква котка не си ти, щото не обича да я галим, а само и когато тя поиска, не идва да ме лекува като ми се схване врата или ме боли главата и пред комп и тв не се заседява. Само пред един епизод на Игра на Тронове. Хич не и дреме на нея. Ама е най доброто коте на света и си е нашето коте и си я обичаме много.
Иначе за странни шумове - когато татко почина, всичко в едната стая, където почина пукаше - мебели, тв, секция, дивани, вратата. Ясно, силно и отчетливо и всички чувахме пукота, а свеки казваше, че вечер е още по силно и осезаемо, чак се будела от шумовете, но не казвала, да не се плашим. А няколко дни след смъртта му вратата на стаята се отвори сама, не беше плътно затворена, а леко прикрехната, нямаше течение, нямаше никой отвън, просто видях как леко и плавно като на забавен каданс вратата просто се движеше, без звук, а тя прискърцваше и трябваше да смажем пантите, но още не бяхме. Просто се отвори, без звук, без шум и без видима причина. Не се уплаших, а аз съм си бъзла по принцип, просто почувствах едно спокойствие. Когато пък майка почина в краката на татко се разби един предмет, който стоеше на такова място, че нямаше как да достигне до него, освен, ако не е запратен от някого и насочен към него. Просто както си е седял сам в стаята и вероятно си е мислел за майка, този предмет се разбил с гръм и трясък в краката му, а не е било възможно да го достигне, ако е бил паднал от някаква вибрация или нещо такова, то щял е да падне, но не в краката му. Както и да изчислявахме после траекторията, просто нямаше начин, освен ако не е бутнат със замах и насочен в посоката в която е паднал.
Милите ми родители, да им светло на душите. В себе си усещам, че са с мен и не чувствам онази първоначална всеобхватна празнота от липсата им. Просто знам, че ... връзката ни не е прекъсната, макар и физически да не сме заедно.
Понякога и викам - Никаква котка не си ти
, щото не обича да я галим, а само и когато тя поиска, не идва да ме лекува като ми се схване врата или ме боли главата и пред комп и тв не се заседява. Само пред един епизод на Игра на Тронове. Хич не и дреме на нея. Ама е най доброто коте на света и си е нашето коте и си я обичаме много. Иначе за странни шумове - когато татко почина, всичко в едната стая, където почина пукаше - мебели, тв, секция, дивани, вратата. Ясно, силно и отчетливо и всички чувахме пукота, а свеки казваше, че вечер е още по силно и осезаемо, чак се будела от шумовете, но не казвала, да не се плашим. А няколко дни след смъртта му вратата на стаята се отвори сама, не беше плътно затворена, а леко прикрехната, нямаше течение, нямаше никой отвън, просто видях как леко и плавно като на забавен каданс вратата просто се движеше, без звук, а тя прискърцваше и трябваше да смажем пантите, но още не бяхме. Просто се отвори, без звук, без шум и без видима причина. Не се уплаших, а аз съм си бъзла по принцип, просто почувствах едно спокойствие. Когато пък майка почина в краката на татко се разби един предмет, който стоеше на такова място, че нямаше как да достигне до него, освен, ако не е запратен от някого и насочен към него. Просто както си е седял сам в стаята и вероятно си е мислел за майка, този предмет се разбил с гръм и трясък в краката му, а не е било възможно да го достигне, ако е бил паднал от някаква вибрация или нещо такова, то щял е да падне, но не в краката му. Както и да изчислявахме после траекторията, просто нямаше начин, освен ако не е бутнат със замах и насочен в посоката в която е паднал.
Милите ми родители, да им светло на душите. В себе си усещам, че са с мен и не чувствам онази първоначална всеобхватна празнота от липсата им. Просто знам, че ... връзката ни не е прекъсната, макар и физически да не сме заедно.
Ще ми се смеете, но и аз понякога имам чувството, че баща ми витае около мен. Не знам как и под каква форма, не мисля и че е постоянно, но има моменти, когато го усещам. Факт е, че въпреки всички щуротии, които съм правила и каши, в които се забърквах на младини, винаги в последния момент нещо ме измъкваше от ужасни ситуации. Странното е, че откакто се роди детето, това се ''прехвърли'' върху нея - тя е много буйна, често висим в Пирогов, но лекарите все казват, че най-лошото се е разминало на косъм. Може да е минала под негова защита
Онзи ден имах доста за пране. Имам шкаф за препарати над пералнята и преди няколоко дни бях купила 2 нови омекотителя, но имам и други- отворени. Така се бях зарекла, първо да похарча старите, а след това новите и закътах шишетата в дъното на шкафа, строени едно до друго. Изпрах една пералня, заредих втора и като отворих шкафа, що да видя- един от новите омекотители разместен най- отпред, сложен на криво, точно пред очите ми. Бях сигурна, просто, че съм го подредила в дъното на шкафа. Стана ми доста странно.