Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 51

unabella, преди пет години претърпях хистеректомия и още в болницата ме подхванаха топлите вълни и  буденето посред нощите. Първите година и половина, две ги изкарах в борба да свикна с новото си аз и точно буденето по нощите ми беше най-големия проблем. Всяка нощ в 3:00 можех да сверявам часовниците( и за да не ме утрепе някой че вдигам шум, си приготвях предварително филм на един малък лаптоп, със слушалки и  така бая сериали изгледах....поне нещо полезно, че иначе само се въртях и само простотии ми се въртяха из акъла )....Но, в един момент просто нещата се натъманиха и не че пак не будувам, ама не е вече в тая тежка форма.....Сега имам друг проблем- както си седя и отведнъж потъвам....и ми трябват минута- две, след което съм свежа като кисела краставичка, отново.......
Тинтири, вярно че са ти геройчета......дИвчо до скоро разправяше, че сирените на 2 юни, за него свирят.......А, вчера хайвана цял ден ме е  дебнал като сваля перуката и ходи да я гали.....И само ме пита кога неговата коса пак ще порасне, че да ми я подариkacha, и при мен е само косата засега, но гледам нещо веждите не се нуждаят от оформяне, а преди го правех през ден-два......а за останалата част от тялото- и да окапят, няма да се сърдя, тамъностаналата ще пестим от епилация......
А, за спорта......аз си правя едни упражнения вкъщи- за дисковата херния- нещо като йога, но ми е комплекс направен от рехабилитатор, като за моите болежки....и се кана да ходя да тичам в гората, че уж било добре да е нещо на открито.....обаче засега тренирам основно с метлата, прахосмукачката и парцала...че баща ми остави апартамента в ужасен вид- почти се беше зародила нова форма на живот измежду боклуците които с години трупаше и сега като съм по-добре ходя да чистя и да хвърлям боклуци....И гледам да не използвам много препарати, та бая търкане пада......т.е. движа се повече от достатъчно, но не е  на чист въздух, уви.

Хм, такова "потъване" има и при мен. Безсилие внезапно. И след малко пак съм в нормална форма. Но ми трябват повече от минута-две.  А понякога спя, но се будя уморена. И други разни странни екстри дето случайно разбирам, че са от менопаузата. Но с тази диагноза, всеки странен симптом буди страх. По едно време, баш по Коледа, имах едно 10-дневно главоболие, дето ме подлуди...Но пък вълните намаляха, дори спрях да се будя от тях, а още няма година от хистеректомията.

Всички сте си напипали бучки, странно, аз не бях. При мен тумора беше високо,  точно под ключицата и чак след много прегледи, където ми показаха къде да пипна, напипах уплътнение само , което по никой начин не беше бещо особено, сама не бих го открила. Обаче имах жесток червен възпалителен мастит като при млада булка кърмачка та по това се ориентираха и за рака. Аз отначало си бях отишла при алерголожката ми, че мислех за алергия от някоя дантела на сутиен евентуално. Добре че жената ми каза, че не е алергия това точно и веднага ме прати при мамолог. Само за по- малко от 5-6 месеца беше стигнало между 2 и 3 стадий. Сега го водят вече официално 2- ри. Тумора беше 3 см.
Сега за симптомите от хормоните - Летрозола ме закова като муха на стена - свирепи болки в костите до степен да не мога да ставам и ходя сама. Болките цепят мозъка и единствената мисъл е само веднъж да се свърши това. Това лекарство е противопоказно за хора със ставни проблеми. Каза ми го и лекарят от телка, но онколожката реши да опита. Артрита веднага излезе от ремисия и стана страшно, просто легнах и не можех да стана. Спряха ми го.
От Нолвадекс и Тамоксифен / първо едното, после другото пих/- започна бавно с умора, анемия и задух, безсъние, главоболие, депресия, от пуснатост до влачене, много висок пулс от порядъка на 110 и високо кръвно, навсякъде всички съдове се спукаха и полилавях като патладжан. Започнаха остри и непоносими болки в жлъчката, бъбреците и яйчните. Болките бяха непоносими и режещи. После започнаха отоци по лицето и шията и започнах да се задушавам. Прекарала съм 2 пъти оток на Квинке и знам какво означава това. Веднага го спрях и ми почнаха инжекции с големи дози Дексаметазон. Подуха се и пръстите на краката, посиняха и започнаха да се цепят отгоре на малки рани. Постоянна хрема има и чак сега започва да намалява. Междувременно яко ме тресна в костите, отключи се мощен автоимунен процес, имам съмнение и за  развитие на Лупус, което трябва да се провери. И се повтори историята с Летрозола. Това не мога да го изтърпя аз по никакъв начин и никой не би могъл, така мисля. Та сега съм без хормони и чакам да видя във вторник какво ще реши комисията.
Това ми е историята, извинете за дългия пост.

Като ви чета ми се изправя косата!

Лейди, аз бучка не съм си напипвала.....Всъщност при мен всичко почна със сутрешно гадене. До степен да не мога да си измия зъбите, без да повърна.....Спрях добавките за менопаузата, щото реших че  еот тях. Обаче мина месец- гаденето си остана. Повръщах и докато шофирам. После нещо взеха да ми се гуят силиците. отидох при лл и ми пусна кръвни. Не излязоха перфектни, но не беше и нещо фрапиращо и понеже се чудеше откъде да ме подхваща, го помолих да ме прати на гинеколог, да видим да няма нещо остатъчно от хистеректомията.  Докато ида си прегледах гърдите и единственото притеснително беше едно малко топченце на лявата почти под мишницата, но беше точно като обратен растеж на косъм....знаете, от епилация. Та отидох при една много внимателна  и обяснителна АГ, тя ме гледа отвсякъде и вика- не си за мен. И тогава й споделих за топченцето и тя вика сваляй блузата и вдигай ръцете. И, още като ме преглеждаше и смени изражението. После ме върна пак на ехографа и  взе да ме благославя и да мисли къде най- бързо мога да мина на мамограф. За мой късмет в нейното ДКЦ нямаше доктор, в другото- не работеше апарата......И с голямо нежелание отидох при един доктор, при който съм ходила преди години, но много навикваше пациентките си...Обаче, човека тоя път се държа много кротко и внимателно и накрая ме благославяше.....А бях ходила на преглед преди по-малко от година, при колегата му. През това време съм ходила и на безплатен преглед при една също известна местна докторка, която каза че няма нищо притеснително. От последната мамография нямаше минали две години.....а на моята възраст се прави на всеки две, профилактиката. В крайна сметка се оказа доста бързо растящо, щото до биопсията и след това до започването на химиотерапията, си порастна.....Отделно ми намериха и едно друго образование на диафрагмата...и те така.......

Никой не трябва да чака прегледи по каса, на всеки 6 месеца трябва да се ходи на преглед. Къде ли не са отишли 40-50 лв, поне за София е толкова.
Аз ходих на профилактика през юни и нищо ми нямаше, а само 5-6 месеца по- късно ми говореха за 2 към 3 стадий рак. Развило се е буквално за 2-3 месеца, чак до толкова много агресивно. Ако бях чакала да ида когато се полага по каса... сега нямаше как да пиша тук.

Аз не съм ходила от над две години.
2016, или 2107 бях на мамограф.
Миналата година на профилактика в "Една от 8", в подвижния им кабинет.
И при Гаврилов не съм ходила от миналата година.
Поне при него ще гледам да се запиша....

Лейди, точно това казвам на близките ми приятелки, които знаят. Явно трябва на 6 месеца да се прави преглед. Ето, и при мен за 6 месеца са се случили нещата.

Не искам да звуча зле, но не можеш да се опазиш. Някои неща може и да ги напипаш или да дадат симптоми характерни за други заболявания, но други не. Все пак профилактичните прегледи са спасили доста хора.

Съгласна съм, че не можеш да се опазиш от всичко. Но това не означава, че трябва да се откажем от всякаква профилактика. Каквото можем да направим за превенция. Мисълта ми е по-скоро, че програмите за превенция на рака на гърдата предвиждат профилактика веднъж годишно, което, според мен, вече не е достатъчно. Ракът явно става по-бързо развиващ се и по-агресивен.

Ами веднъж годишно, аз горе-долу на толкова се следя.
Сега, плюс-минус...
Мамографията ми е от ноември 2016.
Ехомамографията при "Една от 8" от февруари 2018.
През това време два прегледа при Гаврилов.
Всичкото това профилактика.
Сега е време за нова, но сигурно пак при Гаврилов ще се запиша до края на годината.
Мамографията ми е натоварваща, болезнена, а то понякога и от травма може да стане беля.

Merri_An, някой трябва да те напляска май. Знам, че не ти е леко около твоето мило, огрижена си все за него, но недей себе си да изпускаш от поглед. Виждаш самичка в темата какво става, как от тревоги всичко се отключва, как бързо се развиват нещата, как едва се овладяват и трудно се определят какво точно са. Следи се редовно не само за гърда, шийка на матката, щитовидна жлеза или други подобни типично наши си женски дяволити скрити бомбички, за всичко се следи. Ти си му опората на твоят мъж, той на теб се подпира, грохнеш ли става тежко много. Аз и до ден днешен се обвинявам и сън не ме хваща моята половинка как загуби чисто здрав зъб, кътник, без кариес, със здрав корен, емайл, без възпален нерв... просто парадонтит на нервна почва - това беше заключението на стоматолога... един вид покрай тревогите около мен му е паднал...

Лейди, благодаря ти за изчерпателния отговор за Нолвадек/Тамоксифен. Гадни странични ефекти наистина, стискам палци комисията да измъдри решение някакво за теб. Категорично заслужаваш най-доброто, най-оптималното, най-ефикасното.

Благодаря и на другите момичета за споделеното, особено подробностите около това "потъване" както го нарекохте. Имам го и аз и се чудех дали на лекрствата или на нещо друго се дължи. Не исках да споделям, понеже моментът беше един такъв съмнителен, но съм имала дори припадък веднъж, заспиване на работа на компа втори път, вкъщи многократно ей така ми падат батериите все едно имам копче on/off, което някое дяволито джудженце решава да цъкне и всичко това наистина за секунди. Колко е нормално не знам... като ви чета все сме по един или друг начин с разбърничкана ендокринна система и хормонът или липсата му яко ни тресе, но се успокоявам, че поне не боли и е за добро.

Благодаря ти, ама нали написах, чакай да се самоцитирам
колко повече? Цитонамазка веднъж годишно, щитовидната съм диспансеризирана, че съм с операция и там на 4 месеца профилактика, то и не може само по доктори, къде ли покрай ММ сме само по доктори, аз гледам да съм по-встрани. Не пренебрегвам нищо, сама се преглеждам редовно - Гаврилов всеки път показва как, засега мисля, това стига.

  Браво! Точно така! Писали сме едновременно, видях ти сега последния коментар.

---

Сега се сетих хем да допълня, хем да се изповядам като прегрешила каква я свърших онзи ден в петък. Половин литър количка си изльоках ама от оная НЕдиетичната, която е със захар, щото другата май е с аспартам (май по-гадния вариант), та едно хубаво живнах и излезнах от ония типичен унес... Ааааааааа то не може само бебешка кухня, явно си трябват от време на време и вредни храни и напитки.

И по повод вълни, ступор и прочие, да споделя, че аз имам 5 години Нолвадекс и последвала хистеректомия. Та преди време / след поредния купон / реших временно да не пия никакъв алкохол - ей така даже и чаша вино или бира. И то взе, че ми хареса, но след 6 месеца пийнах веднъж един джин тоник и вълните и ступора ме сгромолясаха. Чак тогава си дадох сметка, че моя милост половин година не е било спохождана от вълни.
И така - сега си пия водица - пий водица да ти е мирна главица. Е, тук има сериозно противоречие с известните терапии на д-р Радева. Но с гордост заявявам, че за първите 40 години дадох всичко от себе си по темата с алкохола.
Та сега и за друго да ви споделя -
Аспиринът - една таблетка и ставам цялата на синки и виолетки с оранжеви багри. И аспирина спрях. Но купон без аспирин е като купон с аспирин - т.е. все тая.