Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 51

Благодаря, unabella!
Kacha, не са ми я дали все още. Щели да я дадат, като излезе хистологията. Трябва да е в началото на следващата седмица.

Тинтири-Минтири , кураж 🤗
Една от тежките процедури е вече зад гърба ти . При Лейди същи се беше развило образованието за месеци.
Според мен заради това и заради ниската възраст ще имаш химия. Горе главата . Ние ще помагаме с каквото можем.
При мен мина точно една година откакто си напипах бучката.. после две операции..8 химии... и ето ме тук с 5 см коса....записала магистратура по време на терапиите - вече съм 2ри семестър 😎
Ще сменям изцяло попрището....
Децата как реагират ? Моя е на 12г и нищо не крием от  него.  Знае всичко - тежко понесе падането на косата. Тогава се срина за няколко дена

90 дневната диета реално е на принципа на разделното хранене.
Аз в момента не съм на никакви терапии.
По време на химии е абсолютна лудост да се прави.

Имаш закуска плод
Обяд салата + основното за деня
Вечеря салата + основното за деня.
Редуват се
1 ден основното е месо/ млечни продукти/ яйца
2 ден основното е варива - боб, леща, картофи , ориз....
3 ден основното е тестото 😆 спагети със зеленчуци и от този вид
4 ден плодово/ зеленчуков - правя си страхотна супа от тиквички, морков , лук
Пасира се и става м.....
Идеята е да се спрат всякакви боклучави храни и да редуваш основните групи. Да не липсва нищо на организма , но и да не се товари да разгражда два вида храна едновременно. Като калории не се броят.

Има определен грамаж , които е хубаво да спазваш . Но аз това не го гледам 🤗
Просто махам всички колбаси, сокове, алкохол , пържено и тн.
От понеделник я мятам стриктно , че снощи ме подведоха с една бира и стана....😂
Аз за 1 година качих около 15кг и по-голямата част след 6та химия , когато ми спря и цикъла
В момента съм 87кг при височина 162. Направо се търкалям...
Много се депресирам от това

unabella маркерите се влияят и от химиотерапиите. Терапията на Лейди още не е свършила, затова и маркерът играе.

Правилно е да си контролираш храненето в менопаузата, но много е трудно, поне за мен. Вчера уж щях да си направя почивка и една малка монодиетка, но се провалих с гръм и трясък хаха бяхме на гости и не се удържах, после се мразех, какво съм дебело мързеливо прасе...
Спирит, тук една мацка препоръча Инозитол за безсънието. Май ми действа, а има и други ползи от него, включително и против рак.

Благодаря, DZ! И ние нищо не крием от големия. Той е с липсващ главен гръден мускул, точно от лявата страна, като мен, и се шегуваме, че вече сме еднакви от ляво. За сега се държи, милото. Обяснила съм, че вероятно ще съм без коса, но поне тя след това ще порасне пак. Обяснявам, че рак вече не означава безнадежност и, че хванат навреме, е лечим.

Имам въпрос. В четвъртък, както каза доктора, си свалих превръзката. Конците той махна в понеделник. Веднага ми направи впечатление, че имам оток под операцията, под мишницата. Знам, че трябва да се пунктира. Звъннах на доктора и той каза да отида в понеделник. Не е ли много време това? То на следващия ден беше спаднало, но от вчера пак си е същото. Притеснявам се да не се влоши нещо. Иначе ръката е все по-добре от ден на ден. Правя упражнения и вече я опъвам изцяло без никакво напрежение

Малкия се шегува с мен , че съм като отхапана от акула 😂
Същото обясних и на моя син 🤗
Аз държа рекорда по най-много пункции след операция .... 40 дена пътека направих до отделението .... първо през 3-4 дни . Докато не минахме на 1 път седмично.
Не е много време. Важното е да не ти опъва много и да не разтегне на макс кожата. До утре няма нищо да ти стане.
Щом веднъж е спаднало е добре , значи лимфата все пак е намерила място от където да се движи. При мен ставаше само със спринцовка .

Още не съм му се показвала на баткото. Изчаквам да зарастне хубаво. Но ще му покажа, в къщи никой няма срам от голотата и ще е странно сега да започна да се крия. То и аз не се гледам много, за да не мисля. С ММ се шегуваме, че ще ставам силиконка. Викам му, нямаш си късмет ти, обичаш големи цици, пък ти се падна жена с малки, че вече и само с една

Момичета моята коса окапа буквално за 6 дни . Преди малко се подстригах сама. Имам не повече от 100 косъма на главата. Много съм смешна хихихи...  Нахлузих тюрбана и казах на малката , че мама е вече без коса. Очичките и се насълзиха, но бързо отмина. Питах дали иска да ми види новата прическа и тя отказа. Та от днес ще бъда с перука. Не вярвах , че при толкова много коса по главата ми ще опада толкова бързо. Иначе космите по ръцете и краката са си там, да им се невиди. Дано поне веждите и миглите си запазя.

На мен ми тръгна херпеса по кръста. Явно, освен всичко вече изживявам кризата. Вчера наш приятел ми каза, че ми завижда как се държа и не съм се сринала.
Аз психически го преживях. Остава да се справя физически, ако мога.

Лейди, Спитит ме подсети - TSH изследвала ли си ? Аз имах подобни на твоите проблеми. Преди години. Но случайно при преглед при ЛЛ ми пуснаха TSH. Оказа се проблем с щитовидната. Започнах хапчета и се възстанових. ТМ се върна на 16, а беше станал 26. Отоците по лицето спаднаха и няколко килца свалих. Алергиите и псориазиса изчезнаха. От тамоксифена и херцептина ще има следи поне 3 месеца в кръвта.
Кураж, момичета ! Много се зсписвахме в тази тема през годините. Аз вече 9 годинки наглеждам тук. Най-добрите си приятелки открих тук. Ракът не е еднозначно понятие, всеки е различен гад. Вярвайте в лекарите си, не се спирайте да търсите и второ мнение.

Тинтири, изобщо не се радвам да те видя тук- засичали сме се в далеч по приятни теми. Надявам се след хистологията да не ти се налага повече да се притесняваш и да не минаваш често насам......
Аз, в началото се чудех как и кога да им кажа, но ние така или иначе сме свикнали всичко да си казваме.....а и не ни е сефте да минаваме през нещо такова, та просто седнахме и  обясних, какво е тоя път и какво следва. От чисто естетични подбуди, се пазя да не ме видят по голо теме, щото съм на петна-  и то доста неравномерни......предимно от ляво е окапала косата ми. На всичкото отгоре се оказа, че имам нещо като екзема над дясното ухо, за което дори й не предполагах.....абе, ходя си забрадена и слагам перуката само за навън...Иначе  съм я улучила и като цвят и като формаи досега никой не е заподозрял, че не е моята си коса......Не, че ми е важно, ама ми оставаше и да ме заглеждат.......За близките- знаят най- близките приятели и роднини. Другите, са случайно научили.......и честно, предпочитам повечето хора да не знаят, щото не ща да ме "ожалват"......Щото аз това си го приемам просто като "епизод" от живота и  смятам да продължавам нататък.
А, за дитета.- аз писах за алкална такава, която не е диета с ограничаване, а е по- скоро в посока да се подбират повече храни с алкализиращо действие и ми я препоръчаха, като много добър вариант за хранене по време на химиотерапия. А и ми е доста близка до начина на хранене, като цяло.....и поне засега се спогаждаме с нея...И явно добре ми се отразява, щом вървя на "окръгляне", че аз цял живот съм все " кльощава", дет викат бабите.....

Люба, имах подозрения, но се надявах да не си ти Но ние сме майки на Ботеви четници, трябва да се справим!

Дами, имам Зофран 8мг - 8 таблетки.
С годност още 3 месеца.
Подарявам го.
Ако някой го иска да пише на лични

Ех, момичета, и аз едно време писах по бебешките форуми за далеч по-приятни неща, а сега...
DZ, давай заедно да правим 90-дневната, ще успеем, ще видиш. Малко да се приведем във вид, животът трябва да продължи нали?
Аз преди драмата ми, активно спортувах и танцувах. Месец след втората операция пак започнах лека полека упражнения вкъщи. Сега правя 3-4 пъти седмично около 40 минути упражнения у нас, но усещам, че не мога да се натоварвам като преди и кротко си действам у дома. Цялата дясна страна ми се уморява много лесно и ме дърпа надолу буквално. Не знам как е свързана с преживяното.Туморът беше в десния яйчник, доста голям, рязана ми е дясната страна на дебелото черво....и сега имам проблем с дясната част на тялото, над корема, до рамото включително, а някои дни до пръстите на дясната ръка. Понякога ми тежи някак си и десния крак. На първото проследяване ще питам хирурга.
Днес съм на въглехидрати аз. Не знам обаче как ще се размърда този метаболизъм, тази менопауза ми разказа играта на мен.
Някой има ли като мен, влязъл в принудителна менопауза да сподели как се чувства? Безсънието важи с пълна сила и при мен. Наскоро се върнах на работа и съм много щастлива, ходя с кеф. Но случи ли се да не спя, не ми се говори какви дни изкарвам.
С моите деца не сме говорили в прав текст за проблема, но и двамата знаят през какво минах. Знаят за операциите, че са махнали тумор,  щях да ги събирам да обяснявам повече, но като ми се размина косопада , реших да не ровя в проблема, защото бях добре, на крак и химията те почти не  усетиха, че минах през нея. Малкият беше у майка ми, беше лятото, а големия си караше ваканцията, аз лежах, но не през цялото време, гледах и да излизам на кратки разходки. Много стисках по време на химията. Не знам защо много държах хората да на разберат какво преживявам. И не разбраха, само тези, които знаеха. Но това беше защото имах късмета да имам коса.

unabella, и аз съм на въглехидрати . Значи заедно се движим 👍