Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 51

Няма да цитирам, защото пиша след последния пост.
Вие луди ли сте ? Не сте неуки, защото ползвате интернет.
Какви диети бе девойчета по време на лечение от РАК.
Хайде, уплашете се вече от тази дума.
Няма да ви го обяснявам, защото сте по.умни от мен.

Не знаех, но постепенно научих, че хората с проблеми в белия дроб губят бързо килограми. Дори и на ТЕЛК ме питаха отслабвам ли. Химията още повече ми убива апетита, а непрекъснатото повръщане поне три дни след терапия и една седмица без никакъв апетит ме срива.
Всъщност за мен важи в момента с пълна сила ” живея за да ям”. Аз само това правя. Нищо друго. Имах мечти и планове. Винаги бях подреден човек и човек който не се оставя додето нещо не свърши. Сега само си казвам ” следващия ден” и на другия ден същото. Въобще, вегитирам.

Да се включа и днес... Майка доста беше унесена... доста си поспа, НОООО се събуди с още по болезнена ръка.. Около обяд се поду доста и се зачерви, и започна много да гори! Закарах я в спешното, защото бая се стресна. Препратиха ни към отделението от където лекарката й изписа антибиотик и хепарин, както и компреси с риванол и спирт. Този път бяха изключително любезни. Казаха, че добре че не е било червеното лекарство да е изтекло, че щяло да направи големи поразии в ръката. Внимавайте и Вие. Като ви слагат абокат ако не ви е удобен ги карайте да го сменят на друго място!

Ох, страх ме е и още как. Аз в момента не съм на лечение, нищо не пия, а имам кг в повече и висок холестерол. Не искам диета, а режим малко да редуцирам нещата. Мислех, че не пречи, дори е добре.

Валмиго, дано това премине без последствия. Още на първата терапия до мен имаше жена която разказваше, че по този начин се е случило с друга жена и лекарството изтекло. След това на мястото се образувала рана която много трудно зараснала. Отрови ли са?
На мен към края на всяка вливка от изпаренията започва да ми щипе на очите.

Аз трябва да сваля много тегло заради гръбнака. Ама съм на мнението на Хули. После ще му мисля. Сега от кортизоните за алергията като ми се отвори едно плюскане, чак ме е срам от себе си. Ама няма да го мисля сега на целия ми хал.
Я мирясайте с тези диети. После. Първо по- важните неща.

Леди, когато спреш лечението....килограмите ще се намаляват...Целта е да оздравееш...Това е от лекарствата..Маркера ще се понижи...и всичко ще стане както преди...

Ами дано да е така. То стана ясно, че хормони няма да пия. Имам много тежка алергия и към двете неща, за съжаление. Даже и сега, издута съм като балон в лицето и шията и на петна. На пръстите на краката станаха рани. На инжекции съм за алергията и пак не минава гадината. Добре че поне вече по- леко дишам.
 И нямало какво друго да ми дадат вместо тези двете неща. Та се чудя, чак пък без нищо бива ли. Рисково е все пак.

Защо да е рисково? Нали си в ремисия.
За поддържане нали има цвекло, кайсиеви ядки, лимон и сода и най- различни други да не изброявам. Нали правят и някакви прегледи.

Рисково е защото хормоните се пият 5-10 г., за да не се върне гадината. При мен е силно хормоно зависим и ако е без тази терапия е риск. Ама с тези алергии няма как да ги пия.
Бабешките методи не ги приемам на сериозно Те ако помагаха, някой вече да е взел Нобелова награда

Лейди, все отлагам да те попитам от Тамоксифен и/или Нолвадекс (нали уж едно и също са, но на различни производители) какви оплаквания имаш... но се престрашавам вече да помоля по-подробно да опишеш.
Аз някак си заживях, свикнах, нагодих се към страничните ефекти, които са предимно сънливост, бърза умора, подпухване на лицето, ускорен пулс, ниско кръвно, изтръпване на ръцете (И на двете, не само на от към оперираната гърда и то най-вече докато спя - ръцете изтръпват, а в краката крампи)... безсъние (Божееее 4 часа е, а аз вместо да спинкам дращя из форумите), нервност, една такава свръхчувствителност развих, врата да се хлопне по-рязко и си удрям главата в тавана, като зайче съм започнала от най-малкия звук или сянка да се стряскам. Понеже ми бият и Золадекс освен, че Тамоксифен си пия редовно та се чудя кои ефекти от кое точно лекарство идват. Знам, че е индивидуално, всеки различно понася хормоналната, а и ти с алергичната реакция към тези медикаменти едва ли ще си шаблон по който ще меря себе си, но ми е любопитно да разбера какви точно промени при себе си усети докато пиеше Тамоксифена.

Контролирането на женските хормони не е само чрез Тамоксифен. Золадекс върши и той подобна работа, доколкото разбрах влияе директно върху Хипофизната жлеза, която контролира всички останали жлези и органи с каква беше там секреция... май с вътрешна им викаха. Един вид централно щепселчето дръпват. Понеже моят рак е и естроген, и прогестерон зависим съм на Золадекс основно, а Тамоксифен се води нещо като помощно, даже и дозата си позволиха да ми намалят. Не знам, честно да ти кажа, не е в моите компетенции, но някак си ми се струва, че не бива да те оставят без никаква хормонална терапия, след като е хормонозависим и да намерят лекарство (каквото и да е), към което да имаш поносимост и да не правиш алергични реакции.

---

Относно диетите... Не подлагайте телата си И на този вид стрес. Лишения забравете, драстични някакви промени в хранителните навици също - тук имам предвид ако сте били вегани изведнъж по един цял заек на пещ да почвате да ядете или обратното, ако сте си хапвали месце да почнете само на вода и сокове от кореноплодни. Идеята е някои вредни храни да се ограничат, някои полезни, но не достатъчно застъпени да се обогатят. Това е! Нищо сложно няма. Вместо цял шоколад ще хапнеш просто един бонбон, вместо пържено ще го направиш печено, вместо с кренвирш (малотрайните колбаси са за забрана направо, колкото и вкусни да им се получават на някои производители) ще си направиш пицата с някакъв вид печено или веяно месо - примерно тънко нарязан бут по Еленски, вместо готовите кубчета на Маги, на Галини Бланки, на доктор Йоткери, Кнорове и тем подобни ще си го направиш сам зеленчуковия или месния бульон. Мда повечко играчка си е, не всеки разполага с времето, но пък желание като има...

Ако натрупаните килограми не ви пречат наистина на нормалния начин на живот въобще не трябва да ги мислите, даже би трябвало да се радвате, че трупате някое килце отгоре... това е признак, че ракът е спрял да ви оглозгва до кокал. Не твърдя, че при всички е така, но човек започне ли да слабее лесно, бързо и без много усилия не е на добре работата. Докато се усетя без никакви диети, фитнеси и т.н. загубих едно 12 кг и от 67 станах за няма и половин година 55 кг. Радвах се много тогава, понеже не знаех още какво се случва, оправдания и обяснения намирах всякакви, докато не НАПИПАХ истинската причина - бучката в гърдата, която алчно ми е изяла тия цели 12 кила. Самите операции, терапии ми отнеха също някое килце, но не повече от 6, дъното ударих на маааалко по-малко от 49. Всичко мина и замина, дано не се връща повече, сега се чувствам възстановена и като кила (56 последно се претеглих ), и като визия, и като хъс, и като настроение... хормонките само леко ми опъват нервата, ама то пък идеално щастие ако имаше нямаше да съм сред живите, а някъде из облаците като ангелче да пърхам...

Здравейте, момичета и момче! Чета ви от 1 месец и вече имам чувството, че ви познавам. И мисля, че е време и аз да се представя.
На 40 години съм. Имам батко на 12 години и малък син на 1г. и 9м. Миналата година беше много тежка за мен, но не от лошо. Направихме свой дом, започнах нова работа, но изхабих много нерви. Изпратих я с много надежда, че следващата ще е по-спокойна, и че всичко вече си е по местата. Докато животът не ме попари още на първия ден. На 1 януари видях бучката в гърдата. Буквално я видях, защото от гърдите ми почти нищо не остана след кърменето и доста сериозното отслабване от миналата година. На 7 януари отидох при д-р Василев в Св. София. При него ходя на профилактика, откакто се следя. Веднага ме записа за операция на 29ти. Каза, че е туморно.
6 месеца по-рано ходих на първа профилактика след кърменето, но я правих в Щерев при проф. Михайлова. Тогава правих мамография, мануален преглед при нея и гръден хирург. Имаше някои съмнения за тази гърда тя, но каза, че не е нищо сериозно и да отида след 6 месеца.
Та чувайки страшната диагноза от Василев, веднага направих второ мнение при нея. Тя много се притесни! Гледа ме 1 час, ту мен, ту снимката и накрая отсече, че това нещо го е нямало преди 6 месеца. Което ми дава надежда, че все пак е хванато навреме. Каза, че най-доброто, което мога да направя за себе си е да се уговоря с доктора да ми махне цялата гърда. Така и направих.
На 29.01 мина операцията. Д-р Василев не е много приказлив, но каза, че е тумор и е махнал почти всички лимфни възела. Най-вероятно щяло да се наложи химиотерапия. И това е. Чакам хистологията с огромен страх, но се подготвям за лоши новини. Аз обичам да съм подготвена за всичко. Та вероятно ще имам много въпроси. Но виждам, че вие сте страшно отзивчиви, за което предватително ви благодаря!
Желая много здраве на всички ви!

Добро утро, виждам нащни птички са се разписвали.
Всеки рак си има своите особености. И аз съм против драстичните диети. Идеята е да "подредя" храненето така, че забавения метаболизъм, следствие на тоя рязък, преждевременен климакс при мен, малко да се нормализира.
Относно ТМ се сетих, те не се ли вдигат и при възпаление? Например СА 125 расте и е над нормата и при някои видове кисти, на простата също расте при уголемяване на жлезата, доброкачествено. За това си мисля, че  тм на Unknown_lady е завишен заради онези неща в оперираната гърда.

Тинтири-Минтири, кураж! Да е най-малкото зло ти желая! Шокът ти е съвсем пресен..

Тинтири-Минтири  Все още не са ти дали епикризата ли?