Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 51

Да е добре и успява в борбата още дълги години!
Така е, отчаянието тук място няма! Но все пак е важно и качеството на живота. Да живееш нормален живот, въпреки диагнозата. Да правиш нещата, които харесваш...Да не се чувстваш "различен". Пожелавам го на всички!

unabella, колко хубаво го написа само... и не само последното... и предишните ти постове са точно в десятката относно демонстрация на дух, на борбеност, вяра в по-добрите дни...

Замлъкнах и аз в темата последните дни, но не съм спирала и за момент да ви следя. Просто се завъртя някак си всичко около проблеми, за които аз тепърва чувам, за въпроси, на които отговор нямам... Излишно беше просто да се включвам с теорийки разни или препратки към нещо някъде дочуто, разказано, прочетено (това понякога е по-опасно от пълното мълчание, в желанието си да помогнеш, все нещо да кажеш, посъветваш или сравнение да направиш и изпращаш питащия за зелен хайвер... дори и източникът на информацията да ти е читав може пък да се получи ефекта на разваления телефон). Като цяло харесва ми обаче, че не се давате и така трябва да е. Тежки моменти са за абсолютно всички - и за близките на болен, и за нас болните... Самата диагноза няма как да не понижи качеството ни на живот, важното е ние допълнително да не си го влошаваме. Малко сектантско може да звучи, но медитирайте, търсете и изживявайте хубавите моменти, изритайте стреса, надеждата никога да не ви напуска, хармонията търсете. Ся... то не може съвсем като дебили да заживеем и от нищо да не ни пука, но умерено така философски погледнато с едно намигване към Сътбата винаги и ВИНАГИ трябва да си повтаряме, че сме здрави, че всичко върви добре, че ще стане още по-добре или лошото е просто ВРЕМЕННО състояние... На мен поне помогнаха тези мисли и тази душевна настройка... ако щете ми вярвайте имам чувството, че точно заради това ви спамя и ще продължавам още много години да ви досаждам тук с многословни постове.

Депресарският Януари изтече, вече сме Февруари, първите кокичета цъфнаха, цъфнах и аз. Цъфтете и вие. Най-накрая започнах работа по дългосрочен проект, което от сърце желаех сума ти време, но не бях някак си в кондиция. На работа с бавни темпове тръгнах да се изправям, но като се изправих и изведнъж литнах (била съм нещо като злобен питбул държан на къс синджир 2 години), даже със самочувствие почнах да давам препоръки на хората, които ме обучават и тук-там дори си позволих идейки да им хвърлям за подобряване на нещото върху, което сме се наели взаимно да работим.

Между другото разбрах си стойностите на последния туморен маркер за гърда СА 15-3... ами.... предпоследно беше 10.5, сега е вече 8.0 МУХАХАХАА, а ме убеждаваха, че нямало как под 10 да падна. Паднах бре под 10! Напук и на рака, и на прогнозите ви, и на диагнозите ви... време малко ми е трябвало да се възстановя от химии, лъчета и тем подобни както и време ми беше нужно да се НАГОДЯ към хормоналтата терапия.

Здравейте! Втори ден съм без Тамоксифен и съм по-добре вече. Дадох документите и на баща ми и сега чакам след вторник новини. Маркера ми обаче гони 30 и не знам какво да мисля. Ще го дискутираме с онколожката на 19 чак, а мен не ме свърта...

Лейди , какви са референтните стойности в лабораторията?

До 25, а в болничната лаборатория са до 27.

Т.е. си 3 отгоре. Според мен ако имаше нещо притеснително резултата щеше да е повече завишен. В момента организма ти се бори с много неща. Ще видиш , че всичко ще е наред 🤗🤗🤗

Какво значи ”рестадиране”?

Лейди и притесненията ти не са малко , а сме обсъждали че и те влияят на тм.

Дано да е само това. Че преди операцията тм беше 36 и нещо, имаше и метастази.

Привет, и аз да се включа по въпроса за перуките. Преди моята химия доста проучвах и си бях набелязали перука. На мен не ми се наложи обаче да си купувам. Косата ми оцеля, макар, че в Сити клиник - София бяха категорични, че няма да ми се размине алопецията.  По повод Крез обаче, чух недобри отзиви, включително и за измама - купуваш си уж естествена перука, а се оказва изкуствена. Бях намерила един сайт, софийска фирма, на доста добре цени и разнообразие естествено и изкуствени перуки. Доста обещаващо изглеждаше. Даже се свързах с жената, каза, че мога да си поръчам повече от една, пробвам, харесвам се е тогава плащам. Ще потърся информацията, ако някой се интересува.
А тук всички ли сте с рмж?
Относно ТМ не мога да помогна с друг, освен с хубави мисли.
Дано са е обяснимо това завишение, знам, че често се случва и по-други причини. Така ще е, сигурна съм.

На мен за сега също може да не ми се наложи да използвам моята перука.
Какво е това рмж?

Рак на млечна жлеза.

Аз съм с рак на бял дроб.

Най-общо казано оценка на това как даден човек се повлиява от лечението до момента.

Уфф, извинявай, въпроса ми беше малко тъп. Върнах се назад и прочетох да не излизам неподготвена с въпросите си.
Spirit Crusher, благодаря. Старая се да се разведрявам, да не мисля лоши неща. Наближава датата на проследяването и ме хваща шубето.Иначе, когато не съм в някоя от дупките си, съм много ведра и оптимистична.  Тази диагноза ме промени, сега гледам да правя нещата, които обичам, да не изпускам моменти /колкото може/ с хората, на които държа. Преди все отлагах, а сега гледам да правя нещата бавно, с внимание, с чувство, с удоволствие. Получава ми се, и не е насила, а така ми идва отвътре.  Усещам, че вече не се ядосвам за глупости, изобщо - де да можех така да усещам живота, преди тази болест...!
Чудя се мен как ще ме следят. Туморните маркери бяха в норма преди първата операция. Моето животно не е  подходящо за пет скенер, въпреки, че два пъти вече ми правиха. След втория, доцента беше писал долу, че няма данни за метаболитно активни зони, ама за следващо проследяване не препоръчва пет СК, а ЯМР. Направихме после и ЯМР. Но сега? Кръвни изследвания, ехограф, това ли е проследяването? Мисля да си отида аз частно на ехограф при  специалист, на който вярвам и знам, че е добър на образната диагностика. Дай Боже да е добре работата, а следващия път след три месеца сигурно ще трябва да си плащам пак ЯМР, не знам от касата какво се полага, но и скенера не е най-доброто за моя вид гадост.
Относно килограмите, наистина по-добре да се чудим как да свалим, вместо обратното. След втората операция много бях се смъкнала и бях една жълта. Гледаха ме със съжаление, чувах приказки от сорта - "много си отслабнала" и четях в очите на хората съчувствие, въпроси от какво съм болна, изглеждах наистина изчезваща. Ноооооо, когато проядох храна, различна от каши и пюрета, започнах скорострелно да трупам. След махане на яйчници и матка се пълнее и аз започнах да качвам с дни. По време на химията не съм спирала да ям, въпреки, че ми се  гадеше от всичко. Някакви нечовешки усилия полагах да ям, заради кръвните показатели, бяха ми казали, че трябва храна, силна храна. И тогава качвах. Сега, почти 10 месеца след втората операция съм  +12 кг .Никога не съм била такава. И ми тежат. И се каня да почвам 90-дневната, поне 7-8 искам да махна.
Парадоксът е, че същата комишийка дето ме гледаше състрадателно с ужас в очите като бях окльощавяла след операциите, по време на химиотерапията ме срещна и ми каза -" Ооооо, вече приличаш на човек, ето това е, имаш здрав вид."
Хайде, Спокойно вечер!