♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Безжизнени ~♡ Сблъсък ~♡ Гарван~♡Тема 75

Привет, момичета!:hugs:

Славе, гаргите направо отлетяха...

Бурджу е заета с промоцията на новия си филм, режисьорът замина  да си снима игралния филм.., a Борко просто изчезна!:rage:



Е, братът на Гарвана се е постнал и това е новина...

 

Малко Борко и Елка, та да не страдаме!:stuck_out_tongue_winking_eye:

Последни 5 часа

Sebnem Sonmez  се е присъединила към каста на  Сблъсък,  в ролята на майката на Кадир. 

Здравейте!

Според Бирсен, ролята на бащата на Кузгун, Юсуф Джебеджи, ще се изпълнява от Баран Акбулут (Забраненият плод)


пп


Явно Кадир не прилича на майка си

Откъс от седми епизод.

Здравейте момичета и от мен!
Славе, и аз не гледам Сблъсък, нещо не ми грабна сърцето този жанр.
Нали това затишие откъм новини, не значи, че не се снима сериала на Борко! Толкова много се надявам скоро, да си го гледаме! А кака сигурно там ще играе бостанско плашило! За гарвани де...

сериала е много добър със хубави актьори , а играта им превъзходна

Глава 31

Йомер позвъни на вратата, питайки се как ли щеше да реагира Дефне, когато я помоли за ключ. Ако щеше да живее с нея, щеше да му трябва. А той нямаше никакво намерение да си ходи.
-   Нещата ти са ето тук, тези на Дефне, също! Ей сегичка ще приготвя и нея!- Издекламира Дефне, отваряйки вратата, но без да го кани да влезе. Той все пак пристъпи прага и затвори след себе си, заслушан в неспирното ѝ дърдорене.- Искрено съжалявам, че някога въобще съм могла да дам такава идея. Ние двамата под един покрив? Шега! А и вече няма нужда, наистина. Сметките ни с Транба са разчистени! Можеш да си вървиш съвсем спокойно! Не трябваше въобще да идваш, но това е друга тема. Вече нищо не ме грози, така че е време да си кажем сбогом. Ще помоля Бурак да се погрижи за необходимите документи за развода, и без това преди време сам ми го бе предложил, така че няма да има никакви проблеми!
-   Никога!
Не повиши дори глас, но я накара да замръзне. Дефне спря, надвесена над котето, което тъкмо се опитваше да вкара в клетката му. Беше с гръб към Йомер, но не посмя да се обърне. Вместо това продължи с действията си, повтаряйки си да е твърда и непреклонна.
-   Предполагам, че до седмица ще получиш копие от тях!- Продължи тя.
-   Казах не!- Йомер опитваше да запази спокойствие, но тя го изваждаше от релси. Хвана ръката ѝ и я извъртя с лице към себе си.- Ти си моя съпруга и ще останеш такава, докато смъртта ни раздели! Никой- наблегна той на думата, няма да застане между нас!
-   Няма никой между нас!- Ядоса се Дефне.- Няма и никога не е имало!
-   Ами онзи мъж, приятелят ти от детство?! Той какъв е в живота ти?!- Не издържа Йомер. Отдавна трябваше да разнищи тази история.
-   Кой приятел? За какво говориш, Йомер?!
-   Този, който те изпраща вечер! Който те прегръща и целува, който ти изпраща цветя, който толкова те подкрепя?! Не ме прави на глупак, Дефне, знам всичко!
-   Пил ли си?! Или си откачил напълно?!- Сега вече и тя крещеше.- Не ми се слушат повече глупости! Тръгни си, преди да съм те ударила с нещо!
-   Ти вече ме удари! Уби ме, когато си тръгна! И ме убиваш с всеки следващ път, в който отказваш да се върнеш при мен!- Без да осъзнава, че все още държи китката ѝ, Йомер стисна юмруци. Дефне извика и се дръпна, а той несъзнателно я пусна.
-   Не мога да се върна при теб! Не мога!- Упорстваше тя, разтривайки ръката си.
-   Нараних те, знам, че е така! Но всеки заслужава втори шанс, Дефне! Ние се обичаме! Защо не можем да бъдем щастливи?!- Търсеше погледа ѝ, сякаш отговора на всички негови въпроси се криеше именно там.- Защо само се нараняваме? Защо не си до мен, любима?!
-   Ти сам пожела това? Не помниш ли?! Ти поиска да изпълня договора до край! Аз просто изпълнявам онова, за което ми платиха!- През зъби процеди Дефне, събирайки последните капки самообладание, които ѝ бяха останали.- Защо не ме остави намира?! Защо продължи да ме нараняваш отново и отново, дори след като напуснах живота ти?! Излъгах те, да, но вече платих прескъпо за грешката си! Какво още искаш от мен?!
-   Теб! Само теб!
Едната му ръка се плъзна около кръста, а другата обхвана врата ѝ. Устните му покриха нейните в яростна атака, превземайки ги за секунди. Дефне опита да се отдръпне, но не можеше да се мери с неговата сила. Усетил намаляващия ѝ отпор, Йомер намали натиска. Целувките му станаха по- бавни и нежни, ласкави и успокояващи. Палецът му нежно притискаше врата ѝ, карайки я да се отпусне все повече и повече, докато не се предаде напълно. Отговори на целувката, обви ръце около кръста му и се притисна към него. Нямаше вече воля да се бори нито с Йомер, нито със самата себе си.

Нериман усещаше, че става нещо, но не можеше да разбера какво. Неджми говореше вече почти час по телефона, но толкова тихо, че тя дочуваше само отделни думички, без да може да ги свърже в някакво смислено изречение. А и Корай, с когото самата тя разговаряше по телефона, я разсейваше.
-   Миличка, слушаш ли ме?- Повиши глас фотографа, сякаш усетил, че е загубил вниманието ѝ.- Аз тук за какво говоря? Неро, нима вече не ме обичаш?! Сам ли ще ме оставиш да се справям с всичко? Знаеш, че аз съм нежна душа!
-   Тук съм миличък, любимият ми приятел! Опитвам се да разбера какво крие Неджми от мен. Според теб възможно ли е да си има друга?!- Нериман звучеше изплашено.
-   Неджми и неговите мустаци да погледнат друга жена?! Неро, чуваш ли се какво говориш?! Къде онзи наивник, съпругът ти, ще намери друга такава красива, добра, честна, кротка, властна, обичаща клюките и мен жена?! Ти си единствена, неповторима, уникална, любов моя! Неджми никога няма да погледна друга!
-   Нали? А и го е малко страх от мен, надали ще посмее!- Засмя се доволно тя, отмятайки коса и завъртайки очи.- Но тогава какво става? От един час не е спрял да шепне в телефона?! Има клюка и ние я изпускаме, сладкишче!
-   Как така? Какво е станало? Аз защо не знам? Нещо с Йомер ли? Или Суде? Казвай бързо, Неро, ще полудея в тази неизвестност! Или Пасионис е пред фалит? Ясемин ли е развалила годежа, или Синан? Какво се случва?! Защо никой нищо не ни казва? Аз вече си купих костюм за сватбата, не могат да го направят! Не могат да се откажат!
-   Почакай, Кориш, не знаем какво е станало!
-   Нали и аз това питам! Охх, каква е тази наша съдба, какво е това страдание?! Защо все ние сме наказани, приятелко?! С какво сме заслужили всички тези изпитания?!
-   Кориш, ще затворя за малко. Ще се опитам да разбера какво става и после ще ти се обадя. Става ли, сладък мой? Не се тревожи напразно, сигурно е нещо дребно и Неджми пак прекалява и драматизира излишно! Хапни нещо, а аз ще ти звънна веднага, щом разбера какво точно се случва!
-   Добре, птичке! Знаеш, че умирам за клюки! Бай!
Нериман затвори и отиде да потърси съпруга си. Неджми обаче също бе приключил разговора си и вече се приготвяше за сън. Колкото и да го подпитваше, научи единствено, че е говорил със Суде. Това ѝ се стори странно, но веднага щом го сподели с Корай, двамата решиха, че явно баща и дъщеря подготвят някаква изненада за Нериман. Нетърпелива да разбере какво е, тя прекара половината нощ на телефона с Кориш, обсъждайки всички възможни подаръци, които искаше да получи.

-   Успокои ли се вече?- Исо излезе от банята и погледна към Суде, тъкмо оставяща телефона.
-   Да. Ще спя като новородено, щом знам, че онзи е в ареста. Татко каза, че ще остане там поне докато делото не влезе в съда, а това ще е най- рано в понеделник. Имаме два три дни на спокойствие, преди да се наложи отново да мислим за това.
-   Бурак ми каза същото, така че може преспокойно да си отдъхнем.- Легна и тя веднага се настани до него, сгушила глава на рамото му.
-   Нихан и Сердар как реагираха на новината?
-   Зарадваха се, че Дефне вече не е заплашена от нищо. Ако само подозираха за Йомер!
-   Но не знаят и ти няма да им кажеш!- Предупреди го Суде.- Дефне има право сама да реши какво да прави с личния си живот и кога да ви каже решението си. А вие като нейно семейство трябва да уважите и подкрепите избора ѝ, независимо какво е мнението ви!
-   Но ако той отново я нарани…
-   Дефне може да се грижи сама за себе си! Тя е много по- силна, отколкото си мислиш!- Суде го целуна, опитвайки да му вдъхне малко вяра в бъдещето.- Те се обичат! А любовта побеждава всичко! Дефне ще е добре, не се тревожи!
-   Надявам се! Искрено се надявам на това!

Дефне усещаше как губи връзка с реалността. Устните и ръцете му я упояваха, изпиваха дъха ѝ, караха я да иска още от него. Целуваше я с толкова стаена страст, а Дефне вече гореше. Не можеше да се отдръпне от него, дори да знаеше, че ще умре в ръцете му.
-   Върни се при мен! Ела си у дома!
Устните му се преместиха по бузата ѝ, надолу по шията, рамото. Заровил лице в косите ѝ, Йомер я притискаше към себе си, сякаш тя можеше да се разтвори във въздуха и да изчезне.
Задъхана и на ръба на отчаянието, Дефне отпусна лице на гърдите му. Сърцето му биеше толкова силно, че тя го почувства в себе си. Сякаш той и тя бяха едно. Както преди. Както винаги.
-   Не издържам на това мъчение, Йомер. Това ме убива!
-   Искам единствено да си щастлива! Да видя отново моята Дефне!- Галеше леко с нос шията ѝ, целувайки от време на време нежната кожа.
-   Но нея вече я няма! Аз не съм вече тя!
-   Забрави за всичко и всички! Ти си моята Дефне. Моето щастие!
По- скоро я молеше, отколкото да нарежда. И това я изненада. Устните му бързо покриха нейните в сладка целувка, докато ръцете му шареха по гърба ѝ. Бяха се скрили под тениската и Йомер можеше да почувства всяка тръпка, която пробягваше по нея. Задълбочи целувката и въздъхна, когато усети реакцията на тялото ѝ.
-   Имам нужда от теб, Дефне! Имам нужда от любовта ти!
Знаеше, че е спечелил. Усети капитулацията ѝ, премахването и на малкото задръжки, които бе успяла да си постави, за да не му се отдаде веднага. Устните ѝ се разтвориха, за да посрещнат неговите. Дланите ѝ се плъзнаха по гърдите му, откривайки малките копченца на ризата и се заеха да ги освободят едно по едно от местата им. Щастлив, Йомер се надяваше всичко това да не се окаже сън. Ако беше така, не искаше да се събужда никога.
-   Не е!
Шепотът ѝ го замая, не бе усетил кога е казал мислите си на глас. Усмихна се, гледайки блясъка в очите ѝ. Колко много му бе липсвала! Обви по- плътно ръце около нея и я повдигна, насочвайки се по спомен към вратите на спалнята. Дори и за малко, неговата Дефне се бе завърнала. Йомер щеше да се постарае да я убеди да го направи завинаги!

Транба гледаше гневно полицая, застанал с гръб към него пред килията. Не бе успял да осъзнае какво става, когато полицаите пристигнаха в кабинета му, и изведнъж вече бе закопчан и натикан в колата. Сякаш от някъде далече долиташе гласа на полицая, изреждащ правата му. Дениз крещеше, че нямат право да го докосват, че ще съжаляват за всяка една минута, която той прекара в килията, но нищо не помагаше. Дори не успя да осмисли всички обвинения, които му изреди другия, който го регистрира в управлението. Предложиха му да се обади на адвоката си, но Транба бе толкова бесен в онзи момент, че не се сети за името, какво остава за номера му.
Няколко часа бяха изминали, а той още не можеше да разбере с точност какво се бе случило. Имената на Дефне и Йомер се въртяха в главата му, както и думите капан, заговор, затвор. Бяха го изиграли отново и единственото, което той искаше, бе да ги убие. Ако щеше да лежи, поне да беше за нещо, което ще му донесе удоволствие.
-   Как е възможно всичко това? Как попаднах тук?!
Дениз блъскаше решетките в безсилен гняв, опитвайки да се убеди, че всичко това е сън и той всеки момент ще се събуди. Беше глупост да мисли, че това е истина. Нито Дефне, нито приятелите ѝ бяха по- умни от него. А Дефне и Йомер заедно- това вече бе чиста фантазия. Или сънуваше, или някой му играеше номера. Скрита камера, може би?!
-   Ако не се укротиш, ще трябва да повикам лекар, за да те упои!- Заплаши го полицая, изгубил търпение.- Що за чудо си?!
-   Искам да ме освободите веднага! Кой ви плати, за да ме арестувате?!
-   И аз искам един милион и къща на плажа, но живея в другия край на града и се занимавам с отрепки като теб! Така че млъкни и легни, ще ни погостуваш известно време!
Дениз продължи да беснее, питайки се какво да прави. Трябваше да измисли нещо! И къде по дяволите бе адвоката, на когото се бе обадил още вечерта?!

Дефне лежеше, вперила поглед в тавана. Чувстваше се отпусната, задоволена и ужасно отчаяна. Йомер бе до нея, преметнал ръка през тялото ѝ и с лице, скрито в извивката на рамото и шията ѝ.
-   Защо го направи, Йомер? Знаеш, че това няма да промени нищо? Усложняваш нещата неимоверно!- Тихо прошепна тя, лека ядосана, малко изплашена.
-   Имам нужда от теб! Не издържах повече да гледам как се отдалечаваш от мен, Дефне. Трябваше да знам, че не съм те загубил напълно!- Притисна я към себе си, обръщайки я настрани и заставайки лице в лице с нея.- Кажи ми, че не съжаляваш! Кажи, че си моя!
-   Ти и без това знаеш, че е така! Безсилна съм, когато ме докоснеш! И това ме плаши! Това не съм аз! До теб, заедно с теб, ставам друга. Не мога да се позная!- Погледът ѝ избягваше неговия.- Не искам отново да преминавам през всичко това. Искам да съм си просто Дефне- наивна, спокойна, щастлива. Не мога отново да стана Дефне на Йомер, непосилно е за мен!
-   Но аз те обичам точно такава, любима, и не искам да се променяш!- Пламенно започна той, повдигайки брадичката и срещайки очите ѝ.- ТИ си моята Дефне. Онова наивно, сладко момиче, което не се боеше да спори с мен и дори да ми крещи от време на време. Ласкавата и даряваща ми спокойствие любима, която вдъхва живот в мен. Ако теб те няма и мен ме няма, Дефне. Толкова е просто!
-   Не е! Искаш да е така, но не е! Сутрешният разговор го доказа!
-   Говорех, без да мисля.- Отвърна той след малко.- Дори само мисълта за теб и друг мъж ме кара да полудея. Не мога да реагирам нормално на това, Дефне. Не искай това от мен!
-   Но друг мъж няма! Не знам какво си си втълпил, но…
-   Нищо не съм си измислил! Бурак ми разказа за цветята, подаръците и всичко останало!
-   Бурак ти е разказал?- Скочи тя, притискайки чаршафа плътно до себе си.
-   Освен това самият аз ви видях! Колко вечери той те караше вкъщи! Как те прегръщаше, как те носеше на ръце!- Продължи Йомер, сякаш тя не бе казала и дума.- Искаше ми се да го пребия само заради това, че диша един въздух с теб! Всяко негово докосване, всяка твоя усмивка. Не знам как успявах да стоя и да не направя нещо.
-   Няма нищо такова! Не знам какво са ти казали, или какво си видял, но в живота ми няма никой!- Отрече Дефне, все още чудейки се какво става.- Омъжена съм, дори да не го искам! Как според теб бих допуснала друг мъж до себе си?
-   Кой е той, Дефне? Със собствените си очи видях всичко!
-   Единствените мъже, които са ме карали до вкъщи, бяха г-н Бурак и г-н Деврим! В последно време, наистина, главно г-н Деврим и то заради Транба.- Разгорещено обясняваше тя.- Но ти го познаваш, така че не разбирам защо е тази ревност.
-   Не го познавам!- Отрече Йомер, питайки се какво става.- Почакай, не го познавам. Казваш, че този, който те е карал до вкъщи, е Деврим. На обяда също си била с него, така ли?
-   Кой обяд? За какво говориш?- Изненада се тя.
-   Аз не го познавам. Никога нямаше да се сетя. Затова и ти бе толкова спокойна покрай него. А аз като глупак си помислих… Бурак, ще те убия! Наистина, ще те убия!- Скочи Йомер, търсейки телефона си. След минутка вече бе набрал номера на приятеля си.- Подъл гадняр! Как можа да ми скроиш такъв номер?! Преминах през ада заради теб! Не се смей, Бурак. Готов съм да те удуша със собствени ръце! Как въобще ти дойде тази лудост в ума?
-   Кой какво е направил?- Питаше Дефне, седнала в леглото, докато Йомер чакаше отговора. Ръцете ѝ бяха заровени в косата, а главата ѝ- склонена между свитите ѝ колене. Чаршафът се бе смъкнал и раменете ѝ бяха открити, а Йомер направи грешката да я погледне.
-   Ще ми платиш за това! Задължително! О да, бъди готов! Лека нощ!- Захвърли телефона и седна до нея, привличайки я в обятията си. Целуваше лицето и косите ѝ, повтаряйки колко я обича и колко много съжалява за всичко, което ѝ е причинил.- Аз съм един глупак! Знам, не мога да върна времето назад, но обещавам повече да не позволя да пролееш дори и една сълза. Заклевам се, Дефне, само ми прости! Довери ми се отново, любима! Довери ми се!

Горкото момче... само колко е фффлюбено и ревниво,   милата Дефне най-сетне отстъпи и отново - надявам се - стана Дефне на Юмер  Темпи благодаря, с удоволствие и огромно задоволство  чета твоята  - наша приказка.
Хайде вече е време за "Сблъсък" - приятно гледане и хубава вечер за всички

 Благодаря за поредната глава.

Сблъсък 7. Епизод – Бг Субтитри

https://openload.co/f/jjyRo9DonQM/%D1%81%D0%B1%D0%BB%D1%8A%D1%81 … _eCfuRWlM4tvwuWGQ

http://turskiseriali.net/2019/01/26/%d1%81%d0%b1%d0%bb%d1%8a%d1% … BtASWx7CtLudHDm48

Sinan, много благодаря за положения труд 
 Прекрасна игра на нашата четворка в седми епизод.

"Моето име е Кузгун. Моята смърт отне три дни. Възраждането ми отне 20 години."