♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Безжизнени ~♡ Сблъсък ~♡ Гарван~♡Тема 75

ахахахаха
искам  и аз да разбера

Хубаво промо са направили.

Мерси,Синан!

Няма как да се разбере има ли лайкове от Кака и Елка,  Борко го е публикувал в IS-то си.
Ще си чакаме!:wink:
И на мен ми харесва промото, но не и Борко в този му вид!:pensive:

Синан, благодаря за всичко , което постваш тук!

Привет : )



Синан благодарности!

На тия хора Баръш и Елчин що така са им еднакви проектите ? И тук се познават от малки, не са се виждали с години. Айде да видим още какво ще съвпадне  : )))

Много се надявам кака му да се осъзнае и да си намери свой проект.

Синан, и от мен големи благодарности за труда ти!
Аз не гледам Сблъсък и не знам, дали на Борко и Елка си приличат проектите, но силно се надявам, този на Боре, да е хубав и успешен, и той да си пасне с тази скандинавска кукла (малко е студеничка красотата и за моя вкус и ми липсва чара на Елка)

Здравейте това са снимки от 8епизот на Сблъсък















и един клип на mizahci

Здравейте         

Кво не му харесвате на Боре, я какъв юнашки вид има  Малко на каруцар от махалата го докарва, ама нейсе      

 

Озет к 8 серии💥

Побег Вели из больницы уничтожит все надежды Кадира на нахождение местоположения матери. Кадир сможет излить душу относительно отношений с матерью только Зейнеп. Зейнеп окажет поддержку Кадиру, чтобы снова поднять его на ноги. В то время, как расстояние между Кадиром и Зейнеп начнёт сокращаться, притяжение между Джемре и Керемом будет усиливаться с каждым днём всё сильнее. А тот факт, что семья приносит счастье, отразится на их лицах радостными улыбками.
А Вели, который хочет ранить тех, кто ранил его душу, сделает свой первый ход. Он дозвонится до Адалы и ранит в самое уязвимое место словами о его матери. Кадир начинает понимать, что Вели отныне намного опаснее, чем был в прошлом. Поэтому он предупредит всех.
Вели заключит сделку с Демиром и прикажет своим людям устроить похищение Якуба и Мераль. Настал день, которого Джемре так долго ждала. Она расплатится с Демиром и Бельмой лицом к лицу, словесно. А Адалы, тем временем, с одной стороны находится в поисках Вели, а с другой - крысы, которая находится в участке. Отныне целями Вели являются не только Кадир и Зейнеп, но и Джемре и Керем. Вели со своим новым планом совершит нападение на Адалы, Зейнеп, Джемре и Керема, которое окажется очень жестоким и безжалостным по отношению к их семьям и любимым...

❥ А вот и перевоплощение Шебнем Сонмез в Асийе Карадда, мать Кадира . Официальный аккаунт сериала #Столкновение знакомит нас с новым персонажем

🔻«Мой сын полюбил кого-то, познал вкус любви. Интересно, что это за девушка. Мне так любопытно»





Вайй бе....

Новия фраг на Сблъсък

https://vk.com/video-158817980_456241148

Didi, не се отваря линкът в vk.com и ще сложа фрага, но мисля , че скоро и Синан ще постне превода.

Глава 32

Бурак се смееше, докато приготвяше питиетата им. Деврим тъкмо бе пристигнал от поредното пътуване и беше толкова изморен, че едва гледаше. Новината, че играта им е разкрита, въобще не успя да подобри настроението му. Дори делото срещу Транба не го разсея.
-   Ако не Йомер, Дефне ще ни убие!- Настояваше той.- С какъв акъл ти се вързах и аз.
-   Резултатите са важни, приятелю! Резултатите!
-   Ще те видя, ако тя реши да напусне! Като познаваме характера ѝ.
-   Нищо такова няма да стане! Ще побеснее ден два и ще ѝ мине!- Бурак му подаде чашата, след което седна срещу него на дивана.- Ако ли наистина са се събрали с Йомер, както подозирам, може и това да ни се размине!
-   Разчиташ на любовта, тоест?!
-   А нима всички ние не разчитаме единствено на нея?!

Йомер обясни на Дефне плана, който шефът ѝ бе скроил за двамата. Тя все още недоумяваше как е попаднала в тази игра, но топлината на Йомер и тежкият ден вече си казваха думата и вместо да мисли, тя искаше единствено да спи. Усетил умората, налегнала Дефне, Йомер легна и я придърпа до себе си. Започна да шепне любовни обяснения, целувайки я леко по главата, докато ръцете му бавно разтриваха гърба и раменете ѝ. Изчака тя да заспи и едва тогава самият той потъна в мисли, превъртайки отново и отново последните дни в главата си. Колко лесно се бе подал на поредната игра? Вместо да се довери на съпругата си, той я бе осъдил веднага, доверявайки се единствено на чужди думи. Какъв глупак беше? Как искаше тя да му се довери, щом самият той с всяка своя стъпка ѝ доказваше, че не ѝ вярва?! Защо правеше грешка след грешка, отдалечавайки, вместо да си върне любимата?! През какво още щеше да премине, преди да открие отново щастието?!
Тиха мяукане го накара да отвори очи. Освободи се внимателно от ръцете на Дефне, облече набързо ризата и панталона си и отиде да провери какво притеснява съименичката ѝ. Оказа се, че животинчето е гладно. И тъй като нещата им вече бяха събрани, Йомер трябваше да разопакова всичко отново. Когато приключи, вече бе късна нощ. Помисли си дали да не легне на дивана, за да не притеснява излишно Дефне. Не знаеше какво ще стане сега- не смееше вече да се надява на щастлива развръзка. Но как да заспи тук, сам, когато тя е толкова близко? Когато топлото ѝ легло го примамва като песен на сирена и единственото, за което можеше да мисли, бе за голото ѝ тяло сред чаршафите. Промъкна се отново в стаята, събличайки в движение дрехите си. Повдигна завивката и легна, протягайки ръце към нея. Беше се обърнала и той просто я привлече, залепяйки гърба ѝ към гърдите си. Отметна косата, покрила раменете ѝ, и ги покри с леки целувки. Щастлив, сякаш завърнал се у дома след дълго отсъствие, Йомер най- после също заспа.

Исо не можеше да заспи. Суде вече бе потънала в света на сънищата, но днешния ден не му даваше мира. Скандалът с Транба. Притеснението за Дефне. Болестта на Садри, който изглеждаше толкова блед, когато го посети следобед. Притесненията сякаш нямаха край.
-   Защо не спиш?- Шепотът на Суде, обръщаща се по корем, го стресна.
-   Мислех, че ти спиш!
-   Спях, но ме събуди. Толкова си нервен, все едно си под напрежение! Какво те измъчва?
-   Нищо. Всичко!- Поправи се той.- Притеснявам се за майстора. Не изглеждаше никак добре днес, сама го видя. И с всички онези тръбички, свързани към него!
-   Според теб как трябва да изглежда човек, прекарал инфаркт? Лежащ в болница и хранен с онази отвратителна каша, която водят за здравословна храна?!- Попита, забила глава във възглавницата тя.- Майстор Садри е от старата школа във всички отношения. А и ако не беше добре, надали щяха да го изпишат толкова бързо, нали?!
-   Може би!- Неубедено измърмори Исо, намествайки се по удобно в своята половина.
-   Търсиш си причина, за да се тревожиш! Странен навик, но започнах да свиквам!- Засмя се тя, търсейки с ръка неговата.- Всичко ще бъде наред.
-   Започвам да свиквам с твоя оптимизъм!- Засмя се и той.- Късно е, заспивай!
-   Само ако дойдеш с мен!

Дефне се събуди сама. Огледа се, но нямаше и следа от него. Не чуваше шумове от другата стая, леглото бе напълно студено. Стана и излезе в хола, очаквайки да го открие на дивана. Но и там го нямаше. Липсваше и котето, и нещата им. Беше си тръгнал?
-   Той никога не се върна! Сама си!- Прошепна ѝ едно гласче отнякъде.
И тогава Дефне се видя. Беше се свила сама на дивана, облечена в тениска на Йомер и притиснала колене до себе си. Приличаше на бледа сянка- бе отслабнала, очите ѝ бяха зачервени, косата- сякаш не бе виждала гребен от седмици. Точно такава бе тя през месеците, преди да се върне Йомер. Сама, скриваща всичко в себе си и позволявайки си тази слабост единствено, когато никой не можеше да я види. Нали точно затова се бе и изнесла?!
-   Защо си тръгнах? Как можах да го оставя?! Не мога да живея без него! Не искам!
Копието ѝ си задаваше въпроси, които измъчваха и нея самата. Как можеше да напусне Йомер? Не искаше да си спомня каква е била без него, твърде много болеше? Но защо тогава сега, когато той беше до нея, тя не искаше да е с него? Ами ако той наистина не се бе връщал въобще при нея? Ами ако всичко, което си мислеше, че е реалност, бе сън? Ако това тук бе истината? Не, не можеше да е така! Йомер бе при нея! Беше неин!
-   Не!
Дефне скочи в леглото задъхана. Хълцаше, макар сълзи да нямаше. Сякаш нещо ѝ пречеше да си поеме въздух. Ръката ѝ опипа в тъмното и докосвайки нещо топло, тя въздъхна.
-   Какво стана?- Йомер се протегна и светна нощната лампа, сядайки до нея.- Добре ли си?
-   Тук си!- Дефне го гледаше невярващо.- Наистина ли си тук?
-   А къде може да съм! Винаги ще съм до теб!- Йомер я привлече в ръцете си, усещайки как трепери цялата.- Студено ли ти е?
-   Не. Не знам! Остани до мен!- Вкопчи се в него, когато той се опита да стане.
-   Тук съм! Само ще взема още едно одеяло!- Прошепна, опитвайки да отдръпне ръцете ѝ от себе си, за да стане.- Само за минутка!
-   Не искам! Искам теб! Ти ме стопли! Успокой ме!
Йомер не разбираше какво става, но страхът в гласа ѝ го притесни. Легна и я привлече до себе си, толкова близо, колкото успя. Зави я хубаво, макар в стаята да бе топло. Когато поиска да разбере какво е сънувала, тя поклати отрицателно глава. Нямаше да му каже. Нямаше да си признае каква глупачка е. Щеше просто да живее. С него. Заради него.

Малкият Исо се събуди с температура. Надавайки писъци още преди шест сутринта, малчуганът успя да вдигне семейство Топал на крак за минути. Нихан се паникьоса, щом го гушна, и не успя да се успокои до пристигането им в болницата. Педиатърът, който беше на смяна, не разбра нищо от обърканите обяснения, които тя опитваше да изговори възможно най- бързо.
-   Снощи му нямаше нищо. Сутринта се събуди с температура!- Намеси се Есра, след като нито Нихан, нито Сердар успяха да кажат какъв точно е проблема.- Не знаем защо. Събуди се и заплака, събуждайки ни. А те се паникьосаха.
-   Не сме!- Отрекоха веднага родителите.
-   На колко месеца е детето?- Погледна той момичето, разбрал, че явно то ще е източникът му на информация в този случай.- Какво и кога е яло за последно? Има ли болни в момента в семейството ви? Нещо странно, което да сте забелязали в него напоследък?
След като получи данните, лекарят се засмя.
-   Какво ви е толкова забавно? Детето ми страда, а вие се смеете. Вие не сте лекар, не сте и човек! Що за отношение?!- Възмути се Нихан.
-   Нищо му няма на малкия юнак. Просто му никне зъбче!- Поклати глава мъжът.- Затова са лигавенето, температурата и нервността. Няма нищо тревожно, успокойте се!
-   Офф бе. Това ли било!- Сердар се отпусна на близкия стол. Изглеждаше така, сякаш някой го бе изключил от захранването, което го поддържаше жив.
-   Колко ни изплаши, синчето ми!- Нихан прегърна още по- силно Исо, залюлявайки го.
-   Ще ви дам гел, с който да мажете венците му, и сироп за температурата. Първите две три зъбчета ще ви мъчат, след това ще става все по- лесно. Ей сега се връщам!
Нихан даде детето на Есра и извади телефона си. На учудения въпрос какво ще прави, тя отговори с такава досада, сякаш това бе най- естественото нещо.
-   Ще се обадя на Дефне!

Йомер се събуди. Сам. Вместо Дефне до него отново стоеше бележка. Изтръпнал и почти на ръба, той я взе. Не смееше да я отвори, повтаряйки си, че това е просто сън. Кошмар, като този, който тя бе сънувала през нощта. Стисна очи, повтаряйки си, че всеки момент ще се събуди. Измина минута, но нищо не се случи и без сили, той все пак отвори бележката. Беше почти същата, с която го напусна и предният път. Студени и безлични слова, разрязващи сякаш с нож сърцето му.
-   Не, невъзможно е! Не може да ми причиниш същото, Дефне! Не можеш!
Стана и отиде да я потърси. Апартаментът бе празен. Всички нейни вещи липсваха. Дрехите, козметиката, дори аромата ѝ. Като че ли никога не е била тук.
-   Къде си, Дефне? Защо избяга отново?!
Телефонът му звънна и надявайки се, че може да е тя, Йомер започна да го търси. Телефонът звънеше, но той не можеше да го открие. Сякаш бе навсякъде и никъде едновременно.
Скочи в леглото, оглеждайки се. Звънеше телефон, но не неговия. Явно на Дефне, която мирно спеше до него. Поемайки си дълбоко въздух и припомняйки си сутрешната лекция, той се наведе и целувайки косата ѝ, започна да я буди.
-   Дефне, стани. Някой звъни и съдейки по часа, е важно! Хайде, мила, отвори очи!
-   Мхм? Какво?- Дефне се завъртя към него, отваряйки очи и гледайки го неразбиращо.
-   Телефонът ти звъни, но е в хола. Искаш ли да ти го донеса?
-   Колко е часа?- Сънено разтърка тя очи, докато ставаше. Осъзна, че е гола и бързо придърпа отново завивката около себе си.- Обърни се!
-   Какво?- Попита невярващо той, но с един поглед тя го накара да ѝ обърне гръб.- Държиш се като дете. Ти си моя съпруга, Дефне, виждал съм те гола!
-   И все пак! Навън е тъмно, кой се е раззвънял толкова рано?!- Възмути се тя, докато бързо навличаше някакъв халат на себе си.- Готова съм! Дано не е нещо лошо! Нихан?
-   Дефне, имаме си зъбче! На сина ми му расте зъбче!- Развълнуваният глас на снаха ѝ успя да я разсъни и скоро смисъла на казаното достигна до съзнанието ѝ.
-   Затова ли ме събуди? Нихан, добре ли си? Колко е часа?! Изкара ми ангелите. Не успя ли да почакаш още няколко часа?- Ядосана, Дефне се върна и седна на леглото.
-   Мислех, че ще се зарадваш!- Оплака се Нихан.
-   Радвам се! Щастлива съм, че племенникът ми расте и съвсем скоро ще ни зарадва с голяма бяла усмивка. Но няма седем, Нихан! Искам да спя!
-   Добре, оставяме те намира! Когато решиш, че искаш да се порадваш с нас, ще те очакваме!
Нихан затвори, а Дефне въздъхна и се отпусна назад. Само караница с Нихан ѝ липсваше! Главата ѝ тупна на коленете на Йомер, все още лежащ и очакващ завръщането ѝ. Беше чул всичко и разбра какво е станало. Това, незнайно защо, му се стори много забавно.
-   Виждам, че нещата при вас не са се променили!- Усмихна се той, надвесвайки се над нея. Пръстите му се заиграха с косата ѝ, докато тя не откъсваше поглед от голите му гърди.
-   Какво?
-   Нищо.- Ухили се още повече на реакцията ѝ.- Как си?
-   Не знам. Объркана?- „Щастлива” бе думата, която се въртеше в съзнанието ѝ. Отново в неговите ръце, където ѝ беше мястото.- Какво ще правя сега?
-   Ще бъдеш до мен, а аз ще съм до теб! Както трябва да е!- Гледаше я с толкова любов.- Аз съм един глупак, знам го. Греших, наранявах те, много пъти. Но не мога да съм без теб, Дефне. Не ме оставяй отново, никога! Обиждай ме, удряй ме, сърди се. Но бъди до мен!
-   Много ли те заболя вчера? Не разбрах как те ударих!- Протегна ръка, за да погали бузата му.- В един момент ми причерня и…
-   Заслужих си го. Бях идиот! Не знам как можах да се усъмня в теб. Ще убия Бурак за тази лъжа!- Закани се той и млъкна, когато видя ръката ѝ.- Това? Аз ли?
-   Какво?- Дефне неразбиращо проследи погледа му.- Дори не съм усетила.
-   Аз съм животно! Как?!- Йомер хвана нежно ръката ѝ и я поднесе към устните си. Китката ѝ бе синя и по нея съвсем ясно се очертаваха неговите пръсти, стиснали я с такава сила, че бяха оставили следи.- Извинявай, съжалявам! Дефне, толкова съжалявам!
-   Няма нищо! Не си го направил нарочно!- Тя опита да отдръпне ръката си, но устните му бяха като залепени за нея.- Йомер, наистина не е нищо!
-   Боли ли те?- Целуваше леко синината, търсейки да улови погледа ѝ.
-   Не. Дори не бях разбрала, докато ти не каза. Успокой се!
-   Обещах, че никога повече няма да те нараня, а пак го направих! Казах, че ти вярвам, но при първия повей отново се усъмних. Защо съм такъв, Дефне? Защо не съм като теб?! Помогни ми, любима! Научи ме да обичам, без да ранявам!
-   Точно аз ли? След всичко, през което преминахме! Не ми се подигравай, Йомер!
-   Не го правя!- Хвана раменете ѝ, преди да е скочила от леглото. Притисна се към гърба ѝ, обвивайки я с ръце и заравяйки лице в шията ѝ.- Аз съм виновен за всичко! Знам го! Аз не ти позволих да ми разкажеш всичко! Аз те съдех, без да се опитам да те разбера! Оставях те по средата на пътя, а ти винаги се връщаше, готова просто да ме обичаш! И все още го правя, а не искам да е така! Ти никога не си искала да ме нараниш! Ти ме обичаш! А аз съм един идиот, каращ те да страдащ с всяко свое действие. Дори в момента!- Протегна палец и изтри сълзата, търкулнала се самотно по бузата ѝ.- Нека не се нараняваме повече, Дефне. Помогни ми просто да обичам! Позволи ми да те обичам!
Дефне не можеше да му позволи да се обвинява така. Не можеше да го остави да поеме вина и за нейните грешки. Неин бе избора да мълчи!
-   Нека започнем на чисто. Отначало!- Прошепна тя, обръщайки се и обвивайки ръце около врата му.- Да забравим за всичко, освен любовта си!
-   Обичам те! Толкова много те обичам!- Повтаряше Йомер, притискайки я силно до себе си.- Благодаря, любов моя! Благодаря, че ще ми позволиш още веднъж да те обичам!
-   Просто реших веднъж и аз да съм егоистка.- Засмя се притеснено Дефне.- Искам те до мен, Йомер! Имам нужда от теб! Не искам никога повече да заспивам или да се събуждам сама. Дори мисълта, че можеше всичко да приключи в онзи ден, ме кара да настръхвам. Не ме оставяй никога повече, моля те! Обичам те!
-   Ти бе тази, която си тръгна. А аз бях глупак, защото ти го позволих! Не помня много от онази нощ, с времето съзнанието ми сякаш само изтри повечето неща. А това, което помня, е като лош сън. Но знам, че те нараних, а не трябваше. Прости ми, любима!
-   Толкова ме беше страх. За теб, не за мен! Знам, че никога не би ме наранил физически!- Тя се сгуши в него, споделяйки му неща, които не бе казвала на никого.- Яростта и ужаса, които видях в очите ти тогава. Страхувах се да не направиш някоя глупост!
-   Единствено твоето заминаване можеше да ме подтикне към нещо такова. И наистина ми се щеше да го направя онази сутрин. Умирах, докато четях писмото ти и осъзнавах, че съм те загубил. Че не просто си си тръгнала, а наистина си ме напуснала. Ти вече не бе моята Дефне, моят слънчев лъч, радостта в живота ми. Ти беше непозната, до която аз нямах право да се приближа дори. Умирах, осъзнавайки, че аз бях причината да си тръгнеш.
-   Шшштт, вече е минало. Тук съм!- Ръцете му бяха като камък, обвити около нея и сякаш заплашваха да счупят някое от ребрата ѝ.- Успокой се! Отпусни се!
-   Извинявай!- Излизайки от спомените, Йомер осъзна какво прави.- Губя ума си покрай теб!
-   Познато усещане!- Засмя се тя.- Аз се губя цялата, когато си до мен!
Наведе се и го целуна нежно, галейки с палци страните му. След това се сгуши отново на рамото му, все още невярвайки, че всичко това е истина.

   ех че хубаво...Темпи   добре започва денят ми.
Дано за всички Ви, да е добър денят.

Прекрасно начало на мрачния ден.
Темпи

Репортаж Бурджу😍

- Как проходят съёмки сериала «Ворон».
- Съемки проходят отлично. Все в порядке. Мы с Барышем полюбили друг друга. И с нашим режиссёром сдружились. Слава богу, все в порядке. Посмотрим.
- Как вы думаете, вы сможете удержаться? Сейчас много сериалов выходит..
- Я не могу дать ответ на это, сейчас все так изменчиво.
- Есть боязнь рейтинга?
- Нет, что уж поделать. Посмотрим, что будет.

И лайк от Юнус...

Темпи,:hugs: благодаря!