Как детето да не стане глезено?

Още една вметка: между тръшкане/мрънкане и налагане има доста разлика. Малки деца, които никога не мрънкат не съм виждала, но знам ли, явно има такива. Освен пък ако не им се изпълнява всяко желание и не се налага да се тръшкат.

Сигурно има някакви уникални деца, които тихо и кротко изразяват емоциите си като възрастни:
Мамо, беше ми мъчно за теб и съм уморена. Хайде да си ходим да си лягаме, а аз ще си мълча по пътя.
Ама аз не съм ги срещала.

Децата мрънкат и се тръшкат, защото нямат достатъчно опит и социални умения и не знаят как да отреагират на неща, които ги тревожат. Работа на родителя е да ги научи социално приемливо да изразяват емоциите си. Това, обаче е бавен и труден процес. Не стават от днес за утре.

Има, виждала съм ги. Майка им смяташе, че всичко опира до родителите, естествено. Ама с деца като нейните, и аз сигурно така щях да мисля. После видя от близо другата крайност...
Между другото не само като бебета, едното сега е пубертет, и няма просто толкова кротко, търпеливо и разбрано хлапе. Естествено, че има моменти (много рядко), когато изгърмява, но на фона на останалите тинейджъри си е направо нищо.

На мен ми се падна егати природната стихия. С каквото се бях сблъсквала преди, нищо не е в сравнение с най-малкото. Но каквото - такова. Оправям се някак, но признавам си, понякога действам чисто по интуиция.
Отказвам да награждавам за правилно или добро поведение. Награждавам за заслуги.
Разглезването по мое мнение е директен резултат от неспособността на родителите да поставят (здравословни) граници. Защото между свобода и анархия има разлика. И пак, това го мисля заради примерите около мен.

Не е нужно детето да заявява нищо подобно....то без думи дава индикации, че е уморено, например.
Не съм чакала децата ми да се преуморят, да огладенеят зверски, да заспиват прави... и т.н.
А и когато детето има някакъв постоянен дневен режим, то се нагажда лесно и свиква.
Човекът е изключително приспособимо същество.
Никога не са се тръшкали в магазин например, защото от малки знаеха, че номерът няма да мине.Да, пробвали са се с "Искам ....нещо си!".Кажа ли (или баща им) "Днес не може, защото вече яде .....еди какво си!", те си знаеха, че това е окончателно.
Как сме го постигнали?Не знам....просто сме били последователни в решенията си и отношението към тях.
Децата обикновено стават разглезени, тръшкащи се, врънкащи и т.н., когато получават "смесени сигнали"...т.е., един път "МОже!", един път "Не може!".А когато не са сигурни дали "днес" може или не, нормално да се пробват дали ще мине номерът...
Същото и с лягането вечер.Още от малки имат ритуал по лягането, свикват с него и после дори не се замислят, чуят ли "Хайде, време е за лягане!"....малкият се пробва да го наруши, когато беше на около година и половина, но се отказа само след 3-4 вечери.Отстъпки няма, детето се научава, че това е установено правило и го спазва.
Наказания:само при нарушена предварително казана забрана.Никога не съм наказвала за нещо, което детето е направило, без да знае дали е правилно или не.
Награди:за какво?Че спазва установения ред у дома?Аз получавам ли награда, че чистя, че готвя ?Не.Значи и на него не му се полагат награди за това, че прибира играчки, че учи уроците си, че подрежда стаята си.Това са грижи по дома, дрехите, уроците, това са необходими задължения.
Ако са били достатъчно упорити, послушни, ученолюбиви, обикновено получаваха по-стабилни подаръци за РД, Коледа....ежедневни награди за нормални задължения няма.

И моите деца винаги са имали дневен и вечерен режим, който стриктно съм спазвала. Въпреки това си се тръшкаха, но пък аз не съм Бри Вандекамп и го намирам за нормално.

Стардъст, коя е Бри Вандекамп?

А иначе отдавна не съдя другите родители, нито чуждите деца. Хората сме различни, с различни приоритети и различни виждания за възпитанието на децата. Това, което е недопустимо за мен, за съседката и нейното дете е напълно приемливо. Така че стига някое дете да не застрашава себе си и околните, нямам никакъв проблем с него.

Педантичната домакиня от Отчаяни съпруги.

Тенк ю. Не съм гледала този сериал - чувала съм го само.

Здравейте!
Четейки темата и полезните ( според мен ) коментари, ми изниква един въпрос.Но не желая да пускам отделна тема.
Относно възпитанието на децата Ви и ограниченията от сладки неща, като компютърни игри, стоене до късно и др. присъщи на децата неща.Ако или когато сте на различни мнения със съпрузите си/бащите им, какво се случва?
Аз все още имам бебе под годинка, но все пак са се появявали различни мнения за някои неща с баща й, което от сега ме вбесява От мой личен опит ( като дете ) знам, че последователноста е от особена важност във възпитанието на децата.Но ако мама казва "Не", а тати казва "Да", голяма драма ли е?Защото с мъжа ми сме отделни личности и няма как да сме на едно мнение по всички въпроси.

Благодаря Ви предварително!

Мама и тати уеднаквяват позициите не пред детето. Най-важното е детето да знае, че позицията на мама е позиция и на тати и обратното.

Точно като на милинка е и моето менение. Всъщност това казвт психолозите. Важно е да сте на едно мнение с бащата, изяснявате си между вас нещата. В противен случай, детето се обърква. Най-доброто за детето е да има последователност и да се знае какво се очаква от него, а не един път така, един път - иначе.

Ама много "обичам" изказвания на  родители, които се бият по гърдите в стил "аз наложих режим/дисциплина и сега детето не се тръшка". Повярвайте, родителите, чиито деца се тръшкат също са въвели дневен режим, също има правила, има санкции, поощрения и т.н. Но от дете до дете има разлика. И преди мен са го написали - при някои деца действа едно, но същото при други деца изобщо няма да подейства или пък дори ще има обратен ефект. Познавам майки с по две и повече деца, при които например едното дете е много енергично, невъздържано и т.н, а другото е страшно кротко и изпълнително.
Моето е на 5 г. Отглеждането й е голямо предизвикателство. Действам предимно по интуиция, защото "безценните" съвети, писани по интернет и различни книги и звучащи прекрасно в нейния случай просто не действат. Налага се на моменти да бъда много строга, иначе нещата не се случват. Правилата са ясно изразени. Дневният режим се спазва стриктно.  В същото време ежедневно я обсипвам с любов и внимание, прегръщам я, целувам я. Обяснявам й много. Отговарям на безбройните й ежедневни въпроси. Все още ми предстои да се преборя с нейната своенравност, но понякога се плаша, че ако я пречупя, може да стане твърде плаха в бъдеще, а в този живот човек трябва да умее да бъде и своенравен когато е необходимо. Това ми е най-трудно в момента - да намеря баланса, за да не е толкова своенравна, но и да не губи личната си позиция.

Пред детето и двамата родители трябва да са единодушни. Ако има различия, те се уточняват на 4 очи.

Изгледах две деца и никога, при никакви обстоятелства в нито един етап от растежа им не ми се случвало да се тръшкат, да крещят или да тропат ядосано с крак. Не знам дали е от характера или от възпитанието. Не съм прочела нито една книга за  отглеждане и възпитание. Не са расли по учебник. Консултанти са ми били мама и баба. Никоя от нас не ги е глезила и не им е угаждала на капризи, но в същото време и трите сме им показвали с жестове и внимание , че са обичани и ценени. Не мога да дам съвет. Знам само, че няма понятие, като дипломирана майка от университета по родителство , идеално дете или перфектен родител. Не се притеснявайте, просто не спирайте да опознавате детето си и така то ще ви насочва как да подходите към него.