Чета "Три секунди". Още се опитвам да свикна със стила, малко по-особен е изказът, но ми допада. Минус е, че я чета електронно и файлът ми не е перфектен, липсват бележките, има някои грешки. Всичко това малко ми затормозява четенето. Видях, че е част от по-дълга поредица, чиято обединявяща фигура е инспекторът. Има препратки към неговото минало, които са ми неясни, но пък и от тази серия май само Номер 8 я има преведена на български.
- Публикувана: 18 ян. 2019, 19:02 ч.
- Последно мнение: 31 май 2019, 10:44 ч.
В момента чета... 60
Така е, част е от поредица, от която засега са преведени "Три секунди", "Три минути" и "Номер 8". Първата книга от поредицата мен лично ме впечатли много, на шведски е Odjuret, на английски е преведена като The Beast. Попитах дали няма да се издава, но едва ли, има доста брутални неща в нея, макар че наистина е много въздействаща, а и идеята според мен е важна. А иначе след смъртта на Хелстрьом излезе и "Три часа", написана само от Андерш Руслунд, пак за Пийт Хофман. Не съм я чела още, засега само й се точа, ще видя как ще успея да я купя, предпочитам на хартия. Дано и тя да бъде преведена, предполагам, че също ще бъде хубава.
Последната книга, която прочетох и ме впечатли много, е "Три ябълки паднаха от дървото" на Нарине Абгарян- невероятна, със сигурност ще потърся и други нейни. 
Момичета, имам нужда от съвет- колебая се между няколко книги- първата е "Ейглетиерови" на Анри Троая, не намирам никакви отзиви за нея, а все ми се струва, че ще ми допадне- някой с отзиви?
Втората е "Мадоната с бадемите" на Марина Фиорато- от нея съм чела "Стъкларят от Мурано" и "Тайната на Ботичели", и двете много ми харесаха, та сега се чудя и на тази.
Ще се радвам, ако някой сподели мнение.
Момичета, имам нужда от съвет- колебая се между няколко книги- първата е "Ейглетиерови" на Анри Троая, не намирам никакви отзиви за нея, а все ми се струва, че ще ми допадне- някой с отзиви?
Втората е "Мадоната с бадемите" на Марина Фиорато- от нея съм чела "Стъкларят от Мурано" и "Тайната на Ботичели", и двете много ми харесаха, та сега се чудя и на тази.
Ще се радвам, ако някой сподели мнение.
Ами все едно да се чудите между Филе Миньон и Мак Доналдс.
Трилогията "Ейглетиерови" е елегантна европейска проза. На мен много ми беше харесала като я четох в гимназията. Сега не знам дали бих й се възхитила толкова. Докато книгите на Фиорато са доста лековати.
Та каквото ви се яде, пардон ... чете
Трилогията "Ейглетиерови" е елегантна европейска проза. На мен много ми беше харесала като я четох в гимназията. Сега не знам дали бих й се възхитила толкова. Докато книгите на Фиорато са доста лековати.
Та каквото ви се яде, пардон ... чете
"Ейглетиерови" е семейна сага, показва съдбата и драмата в едно семейство. Препоръчвам я нея пред Фиорато.
Иначе аз чета "Островът" от Виктория Хислъп. Умерено интересна ми е за момента (30%), разказва се за живота на хора , болни от проказа, изпратени на гръцкия остров Спиналонга.
Иначе аз чета "Островът" от Виктория Хислъп. Умерено интересна ми е за момента (30%), разказва се за живота на хора , болни от проказа, изпратени на гръцкия остров Спиналонга.
Чета Екзекуторът на Крис Картър, обаче преди няколко дни приключих Изборът на Тес Геритсън. Не знам кой е решил да й сложи това заглавие едно време, предвид че е старичка, при положение че оригиналното е Harvest. Като изключим това недоразумение, книгата много ми хареса, почувствах я. За първи път чета медицински трилър и мислех, че ще се погнуся леко /или много/, но нямах търпение да я преполовя.
Cioccolata, можеш ли да споделиш, ако си нясно, какви са тези сенки в миналото на Еверт Гренс, които го преследват? Кашоните, които пази, музиката, която постоянно слушаше, споменава се и някаква жена. Вярно, че всичко това няма пряко отношение към конкретната история в "Три секунди", но е част от цялостната атмосфера. Все едно да ми говорят за някого все едно ми е близък приятел, а аз дори да не го понавам. Такова усещане ми оставя.
А иначе книгата е направо повече от страхотна. Усещам как това ще са май първите ми пет звезди за тази година.
А иначе книгата е направо повече от страхотна. Усещам как това ще са май първите ми пет звезди за тази година.
ston,
Скрит текст:
А музиката е просто част от "натюрела" на Гренс, той харесва тази певица от младостта си. За кашоните не си спомням в момента какво беше. жената на Гренс е била полицайка и е претърпяла злополука (доколкото си спомням, с негово участие, по време на преследване на заподозрян, ако не се лъжа), от която остава с тежко умствено и физическо увреждане, а после дълги години живее в специален дом, а той я посещава там до смъртта й. После помня, че ходеше на гроба всяка година на рождения й ден и носеше някакъв определен вид шампанско, което са пили навремето. Но и на мен ми е малко смътно каква беше историята.
Здравейте,
Отдавна не съм писала, нямах много време да чета, за съжаление.
Наскоро дочетох Априлската вещица на Майгул Акселсон, благодаря за препоръката тук, определено е различна и провокира.
След нея започнах Спящите красавици на Стивън и Оуен Кинг, харесва ми.
Връщам се назад, да набележа нови книги, на вас хубави Великденски празници!
Отдавна не съм писала, нямах много време да чета, за съжаление.
Наскоро дочетох Априлската вещица на Майгул Акселсон, благодаря за препоръката тук, определено е различна и провокира.
След нея започнах Спящите красавици на Стивън и Оуен Кинг, харесва ми.
Връщам се назад, да набележа нови книги, на вас хубави Великденски празници!
О, много се радвам за "Вещицата". Тя ми е стара любов на мен.
А скоро ще излезе и ще ви препоръчам и една друга хубава шведска книга, този път антиутопия - "Ще се удавят в сълзите на майките си" от Юханес Анюру. Получила е същата награда ("Аугуст") като "Априлската вещица", но за 2017 година. Много въздействащ роман е, макар и доста мрачен.
Аз приключих Misión Olvido и макар че наистина е по-слаба от "Нишките на съдбата", все пак ми хареса доста в крайна сметка. От утре мисля да започна втората част на "Фалко" - "Ева". А освен това започнах и поредната на Лиса Марклунд - En plats i solen.
Тя ми е стара любов на мен.А скоро ще излезе и ще ви препоръчам и една друга хубава шведска книга, този път антиутопия - "Ще се удавят в сълзите на майките си" от Юханес Анюру. Получила е същата награда ("Аугуст") като "Априлската вещица", но за 2017 година. Много въздействащ роман е, макар и доста мрачен.
Скрит текст:
Би трябвало да излезе или до края на този месец, или следващия. Двама младежи и едно момиче извършват атентат от името на Ислямска държава в книжарница за комикси в шведския град Гьотеборг, където ще има среща с художник, станал известен с провокативните си карикатури на пророка Мохамед. Тримата взимат заложници и заплашват да убият художника. Единият терорист е убит от полицията, а когато другият е напът да пререже гърлото на художника, момичето го застрелва. Заради странната история, която разказва, вместо в затвора, тя се озовава в психиатрична клиника. След време шведски писател мюсюлманин се среща с нея – момичето е поискало да сподели с него историята си. Писателят чете ръкописа й и я посещава периодично. Разказът й и разговорите с нея го изпълват със страх за бъдещето на собственото му семейство в Швеция.
Аз приключих Misión Olvido и макар че наистина е по-слаба от "Нишките на съдбата", все пак ми хареса доста в крайна сметка. От утре мисля да започна втората част на "Фалко" - "Ева". А освен това започнах и поредната на Лиса Марклунд - En plats i solen.
Прочетох "Левски" на Яна Язова и изключително много ме впечатли. Страхотна книга е написала. Дочетох и "Мойра" - епистоларния роман с писма между Яна Язова и проф. Балабанов (като наблегнах повече на неговите писма, тъй като за мен те бяха новото спрямо вече прочетената "Дух над мене"). 5 звезди и на двете.
Прочетох и "Нещата, които синът ми трябва да знае за света" на Фредрик Бакман - леко, забавно четиво, особено би допаднало на хора, които в момента отглеждат бебе. Хареса ми, но без да е уау. 3 звезди.
В момента чета "Когато изпратим деня" на Пиер Мейлак. Това са хубави съвременни разкази (любимото ми нещо за четене!). Съвсем в началото съм, но вече съм много силно впечатлена. Едно от нещата, които със сигурност допринасят за възприемането на книгата, е безупречно гладкия изказ на преводачката Невена Дишлиева-Кръстева.
За разпускане успоредно започнах и "The word is murder" на Антъни Хоровиц.
Прочетох и "Нещата, които синът ми трябва да знае за света" на Фредрик Бакман - леко, забавно четиво, особено би допаднало на хора, които в момента отглеждат бебе. Хареса ми, но без да е уау. 3 звезди.
В момента чета "Когато изпратим деня" на Пиер Мейлак. Това са хубави съвременни разкази (любимото ми нещо за четене!). Съвсем в началото съм, но вече съм много силно впечатлена. Едно от нещата, които със сигурност допринасят за възприемането на книгата, е безупречно гладкия изказ на преводачката Невена Дишлиева-Кръстева.
За разпускане успоредно започнах и "The word is murder" на Антъни Хоровиц.