Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 ян. 2019, 19:02 ч.

В момента чета... 60

  • 16 732
  • 264
  •   3
Отговори
# 195
  • Пловдив
  • Мнения: 73
“Анабел” на Даниел Стийл.

# 196
  • София
  • Мнения: 4 773
Прочетох "4321" на Пол Остър и мнението ми е - безапелационен шедьовър!

След нея малко понормализирах темпото с "Мюнхен" на Робърт Харис, ок е, дадох й 3 звезди в ГР.

Сега чета "Две седмици в друг град" на Ъруин Шоу. Любим автор ми е и книгата си е напълно в негов стил.

Успоредно с нея и "Момиченцето с всички дарби" на М.Р.Кари. Отдавна не съм чела фентъзи, а обичам. Любопитна ми е книгата.

# 197
  • Мнения: 2
Прочетох Произход на Дан Браун, сега подхванах автобиографията на Брайън Мей от Лора Джаксън и малко готварски книги Simple Smile

# 198
  • In Neverland
  • Мнения: 125
Агата Кристи и на мен ми е любимка, даже и сега чета "16:50 от Падингтън"
Дан Браун все му се каня да го захвана и все го отлагам... Neutral Face

# 199
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 2 677
Приключих с "Жената на прозореца". По едно време бях готова да й дам 3,5-4 звезди, но все пак й поставих 3. Чак ме учуди високия й рейтинг в Гудрийдс. Обяснявам си го с това, че вероятно доста читатели се припознават в главната героиня и нейните проблеми. Всъщност, мисля доста актуални, за съжаление. Sad Разбира се, може и да греша, не знам...Като цяло лека книжка, не е лоша, но не е и задължителна.

Мисля да продължа с "Под купола".

# 200
  • Мнения: 9
Прочетох "Мосю Жан в преследване на щастието" на Томас Монтасер - много ми хареса.
Сега чета "What Light" на Jay Asher - за сега е много приятна, по една глава вечер преди лягане се връзва чудесно.

# 201
  • Мнения: 609
Приключих "Брит-  Мари беше тук". Чудя се коя да е следващата. Пак някоя на Бакман, "Орисия" или "Лимонов сладкиш с маково семе". Приятелка ми препоръча и Юнас Юнасон.

# 202
  • Мнения: 2 667
Прочетох "Убийството на художника" на Луиз Пени. Честно казано поне с този първи роман не може да стъпи на малкия пръст на Агата Кристи, с която я сравняват. Имаше някои моменти, които ми изглеждаха толкова наивни и недоизпипани. Започнах следващата "Отровни думи" с надеждата за значително подобрение в изпълнението.
Ако ги четеш в хронологичен ред, след "Убийството на художника" следва "Убийствено студена". "Отровни думи" е петата книга от поредицата. Но занижи очакванията си и не очаквай подобрение в изпълнението. Simple Smile За мен всичките криминални нишки в романите на Пени са наивни, недоизпипани, та чак нелепи на моменти.

# 203
  • Мнения: 142
Аферата Ван Гог на Джефри Арчър е много елементарна и неизпипана. Все едно четеш нескопосан любовен роман, само че дори не е любовен. Едва я изкарах до половината и я зарязах - стисках зъби още от към страница 200. Не си губете времето.

# 204
  • Ямбол
  • Мнения: 24 672
Не съм съгласна с горното мнение за Джефри Арчър.
За мен беше интересна книга и в никакъв случай губене на време.

По темата - започнах да чета "Устоите на земята", Кен Фолет.

# 205
  • Мнения: 3 139
Довърших снощи "Планината помежду ни". Откакто я започнах, е все в главата. Днес продължавам да си мисля за нея - кара ме да се усмихвам или натъжавам, а понякога и двете едновременно. Хубава история и добре разказана. Щом мислите ми и емоциите ми продължават да се носят към книгата, която чета или съм прочела, мисля, че няма какво повече да искам от нея. Достатъчно добре се е справил авторът ѝ.

# 206
  • София
  • Мнения: 553
Прочетох "Убийството на художника" на Луиз Пени. Честно казано поне с този първи роман не може да стъпи на малкия пръст на Агата Кристи, с която я сравняват. Имаше някои моменти, които ми изглеждаха толкова наивни и недоизпипани. Започнах следващата "Отровни думи" с надеждата за значително подобрение в изпълнението.
Ако ги четеш в хронологичен ред, след "Убийството на художника" следва "Убийствено студена". "Отровни думи" е петата книга от поредицата. Но занижи очакванията си и не очаквай подобрение в изпълнението. Simple Smile За мен всичките криминални нишки в романите на Пени са наивни, недоизпипани, та чак нелепи на моменти.
Значи сериозно съм се заблудила за последователността:flushed:. Започнах я по нощите и съм се объркала напълно. На 15% съм, но ще се върна на "Убийствено студена". Ако няма подобрение, ще оставя поредицата за когато съвсем няма какво да чета. Наистина криминалната нишка е съшита с бели конци. Надявах се да е само в първата книга, но явно не е.

# 207
  • Belgium
  • Мнения: 7 539
Приключих с The Discomfort Zone на Джонтан Франзен - не очаквайте прекалено лични откровения от книгата, нищо че подзаглавието ѝ е A Personal History. Tова леко ме подразни, но същевременно увеличи още малко уважението ми към Франзен. Някакси прекаленото задълбаване в детайлите от личния живот би било крайно нефранзеновско, макар и да би допаднало на всеки себеуважаващ се литературен воайор.

The Discomfort Zone е бегло повдигане на завесата към бекстейджа на големите творби на Франзен – разбираме откъде се е родил образът на Анабел, която така ми лазеше по нервите в Purity, както и иконичната ѝ къщурка в гората, която би била гордост за всеки откриващ кадър на добър филм на ужасите. Виждаме защо опазването на околната среда и в частност птиците са толкова безкрайно важни за Франзен (жокер: намесен е Ал Гор) и това идеално обяснява тази тема, която пронизваше като червена (или може би е по-добре да кажа зелена) нишка така любимия ми негов роман „Свобода“. Има и още много такива намеци и препратки, които запаленият читател си навързва с евристично удоволствие докато пътешества из носталгичните лабиринти на The Discomfort Zone.

Лично аз харесах най-много началните есета, които са съсредоточени върху детството на Франзен и неговото участие в училищната банда с ултра готиното име DIOTI. Замисълът зад него е адски оригинален и е обяснен детайлно в книгата. Това, което определено не ми достигна е прекалената фрагментарност (преднамерена) на написаното. Франзен постоянно ни подхвърля любопитни примамки и после точно с едно изречение се отплесва в страници разсъждения, нямащи много общо с това, което е приковало интереса ни в началото на даденото есе. И все пак като цяло сборникът ми хареса. Ако обаче не сте запознати с творчеството на Франзен или не го харесвате особено като автор, тази книга не е за вас.

Аз ще продължа и с другия му сборник с есета – How To Be Alone, но малко по-нататък.

Преди няколко дни след супер дълго отлагане най-после започнах 4321 на Остър на англйски. Хартията на българското издание е безумно гадна, така че предпочетох оригинала. Не се разбирам особено с Остър, чела съм други две негови книги и не мога да кажа, че ми харесаха, но няколко мои приятели ми се заклеха, че 4321 не е типичният Остър. Да видим Simple Smile

Последна редакция: вт, 12 фев 2019, 11:25 от Лу

# 208
  • София
  • Мнения: 7 803
Аз пък вчера започнах две книги наведнъж Joy
На хартия - "Мълчанието на белия град" и електронно - "Лятото на страха" Simple Smile
Имам чувството, че ще изляза от оценка 3* вече!!! Grinning

# 209
  • Мнения: 86
Сега чета на Харуки Мураками книгите- купих си всичко, което намерих негово! Много ми харесва- сега съм на Кафка на плажа. Някой друг фен ли му е? Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт