Да се разделим или да остана, как да постъпя?

Не е авторката, спокойно!
Просто това, което изживява ми е толкова познато, че няма и накъде.
От спорове и дискусии няма смисъл. Хората са различни, емоциите им са различни, усещанията им как да се живее живота- също.

Така е. И различните не бива да се събират, за да не се нараняват взаимно. А тия със специалните емоции (аз им викам чисто и просто егоисти) да си ги разливат във вътрешния свят, че е криво да теглят и други хора от тях.
На мен ми стана жал за момчето. Нея няма какво да я жаля, ще намери друг балама, да е объркана и с него.

Не съм писала от анонимен профил, повече от искрена съм с вас, затова и пиша тук, за да споделя всичко както е и както го чувствам. Аз виня себе си повече от всичко в цялата ситуация. Аз му дадох надеждите за съвместен живот, аз живях с него 3 години, аз подписах ипотеката, аз казах на родителите ни, че ще бъдем заедно и никой друг. Проблемът е, че сега отново Аз провалям всичко.
Много мислих, направо непрестанно и продължавам. Виждам само два възможни изхода да остана с него, да имам подреден живот, да няма страст във връзката ... аз го обичам като човек, както вече казах. Съвсем наясно съм, че ще ми осигури спокоен к стабилен живот. Ако взема разумното решение, може би ще е това.
От друга страна колкото повече си мисля да оставя всичко, толкова повече усещам как ще изпитам едно огромно облекчение и щастие, че всичко е свършило. Може би съм човек, кокто съзнателно си търси драмата, както казвате, не знам, надявам се да не е така. Знам, че като се разделим ще изпитам огромна самота и тъга, ще е ми е страшно трудно ... дори не си мисля да срещам някой друг. Страх ме е, че никога няма да изпитам пак любов, че пак ще се стигне до момента, в който аз отново ще се откажа и ще разочаровам всички. Не искам отново да давам на някого надежди. Чувствам се като един ужасн, безчувствен човек, дори сама искам да ми се случи нещо лошо, за да се осъзная, може би съм прекалено задоволена с всичко ... не знам, сигурно е много объркано написаното, каквито са и мислите ми определено, объркани... записах си час при психолог в сряда, надявам се да мога да подредя всичко в главата си!
Другото е, че говорих с мама. Те ме увериха, че ще ме подкрепят във всяко едно мое решение, което много ме успокои. Разплака се и тя и аз си поплаках, толкова не ми се иска да ги разочаровам с моята не категоричност. Не знам как те могат да бъдат толкова сериозни и категорични хора, а аз толкова различна .... не мога повече с тази вина, не съм говорила с никого от приятелите си, не искам и никой да знае как се чувствам, все повече се затварям в себе си и се опитвам да намеря разумно решение.

Най-хубавото е, че си говорила с родителите си.
Каквото и решение да вземеш, поне ще си малко по-спокойна, като знаеш, че имаш подкрепата им.

Не се плаши от самотата, казвам ти го като човек, който дълго време е живял сам, а е доста социален и фен на любовта : ). По-лошо е да си сама във връзката, да има с кой да правиш всичко, но да не ти е на сърце.
Успех!

До авторката- вероятно си човек, който обича да се вълнува за нещо предстоящо, да се стреми все към нещо и закупуването на собствен дом е било такава цел. Затова така си го искала.
Искам да ти кажа и нещо по повод вината, тъй като и аз дълго потъвах в каква ли не вина , особено че не съумявам да обичам партньора ми , така както той заслужава. И през годините всички добрини от него ми тежаха, вината ставаше все по-голяма и тн
В един момент осъзнах, че вината се маха само с поемане на отговорност!
Тук съм съгласна с останалите писали. Страх... не страх, ако усещаш, че не е твоят живот това, слагаш край. И сълзи ще има, и колебания, и болка, но и едно успокоение, че това е ТВОЯТ избор.
Ако беше на по-зряла възраст, и аз бих те посъветвала да избереш познатото и сигурното, защото след време идват проблеми в живота, отговорности доста и в тези моменти е страшно да си сам или с незагрижен партньор.
Но ти си млада, тепърва ще се откриваш и сексуално, и емоционално, и като жена , времената са много динамични, животът тече стремглаво, има много активни години пред теб и не зная дали би могла да издържиш, ако все така се чувстваш.
Аз не ти казвам да се разделиш, а да послушаш себе си и не да се съдиш и да мрънкаш, а да действаш !

Нещо, някъде между теб и човека ,с който си, се е разпаднало. Просто не си влюбена в него. И аз имах навремето едно гадже, много перспективен и имотен, и много влюбен в мен, но за доста по-кратко време ми омръзна и се разделих с него. Просто не го обичах, иначе за сериозна връзка и жених е бил реално първо качество. Не знам как, но без любов нещата стават мега тегави, а битовизмите дразнят безумно. Поне аз съм такъв човек.

Да, определено трябва да бъда по - смела и да заставам зад думите си категорично. Досега не съм имала сериозни проблеми, винаги съм имала родителите си зад себе си, които всичко оправят, приятелят ми, който винаги ме подкрепя. Сигурно звуча изключително лигаво ...
той е умно момче и все повече усеща накъде отиват нещата, снощи ми сподели, че вече ми няма доверие и ако останем заедно всеки ден ще си мисли, че не е обичан. Каза ми, че му тежи да вижда как съм безразлична към него, определено се почувствах много зле, но не можах и да го отрека. Мисля, че е добре той да отиде при приятел за седмица-две или аз да отида някъде, просто да видим как ще се почувстваме един без друг.
Страх ме е, че съсипах живота му, че той няма да обича и да се довери отново така, а така заслужава да бъде обичан ... като знам колко съм обичала този същия човек и не знам какво толкова се е променило в него, за да се чувствам така. Не знам, ще опитам по всевъзможен начин да върна тръпката и щастието между нас, ако въобще има възможност за това 🤷♀

Ами има доста какво да направите, вие сте млади, здрави, имате възможност за всякакви излизания и купони? Какво мислиш да пробваш?

За начало да пробваме да не сме заедно. Да се видя с приятелите си, защото доста ги пренебрегнах, когато съм във връзка ставам толкова обсебена от човека до мене. С времето неговата компания стана и моя, а с моите хора се отдалечих. Спрях да излизам сама изцяло, за да не се караме излишно, а и защото не ми се искаше. Да, но вече не е така. Иска ми се пак да излезнем с приятелки, да се напием, да отидем на дискотека, да се посмеем ... ако за 2-3 седмици не сме заедно и всеки има възможност да живее живота си, ще осъзная вероятно дали това ме прави достатъчно щастлива. Ако изпитам нужда и липсва от него, значи той е нещото, от което имам нужда. Да го караме по - спокойно, ще започнем да се виждаме не толкова често, да спрем със семействата и това да чувам неговите родители и той моите. Някак си да се върнем в началото на всичко ... не знам той дали ще е съгласен, да търпи всичко това, но определено докато продължавам да живеем заедно е едно взаимно мъчение. Мълчание, депресия, плач, чудим се какво да си кажем и как да стоим в 1 стая дори ....

Не го мъчи човека, отивай да се напиваш.
Най- добре е за всички.

Това, което си описала, са 100% плановете на хората, които искат да се разделят, а не да спасяват нещо.

Как ще спрете да се виждате толкова често, като живеете заедно

Много разумно решение.
Направете го, но поне месец живейте разделени, за да можеш да си дадеш сметка кое искаш, кое ти липсва, кое- не.

И не се обвинявай- просто си порасла и си готова да поемеш отговорност за чувствата си и постъпките си сама.
Човек може да продължи да живее с някого и без страст и пеперуди, но само ако вече е създал семейство и деца, и е изградил здраво приятелство, близост и общи приоритети.

Но, компромис в случай като вашия, до нищо добро няма да доведе- ще намразиш момчето за нула време, а и той- теб.

Най-вече тя ще намрази себе си. С такова чувство за вина не се живее. После и той ще я намрази.

Аз нещо не го виждам това "временно" решение. Не мисля, че е добро. Когато се разделящ временно, някак още имаш ангажимент към другия, гузен си, че не си си вкъщи при него, че излизаш, брпиш дните до връщането ти - съзнанието ти още е обвързано. Гузно.

Рискът да излезе с приятели на по чашка и да се разочарова от този начин на живот е голям. Такова важно решение не трябва да се взима на базата на две седмици без него, та да видим кое е по-малкото зло. Това решение трябва да се вземе на база начинът, по който се чувства в този си живот и дали може да го понесе. Трябва да се мисли дългосрочно. Другият живот за две седмици или месец няма да се изгради, нищо няма да се разбере.

Най-много да си каже - оф тез кифли и пияндета са егати тъпите - и да се върне в сигурния, семеен живот, където някой пламенно я чака с топла прегръдка. Очаквайки любов. Която тя му дължи.

Да, обаче любовта не става с натискане на копче. Не се обича с ум. Нито с вина. Нито по задължение. И не зависи от нас.

И излизания и купони ще оправят нещата?
Това е меко казано несериозно, съгласявам се с товаи отново съветвам девойката да остави момчето само да се справя с живота си.
Тя също, надали нещо ще се промени вследствие на плануваните мерки.