За свикването на родителите с детската градина!

Anda, браво!!!    Точно това е начина - положителни емоции, подаръчета, зарибяващи филмчета! И най-вече положителна емоционална настройка у дома! Всъщност, такъв е плана при всички по-важни стресиращи събития които се случват с голямата ми дъщеря.

Ох, благодаря ви, дано наистина свикне по-бързо!
Аз за по-сигурно се консултирах с психолог, оказва се, че голяма част от проблема е в мен! Аз много трудно преживявам разделите и аз по-лесно започвам да плача, той просто не трябва да ме вижда такава! За това взехме решение, че баща му ще го води сутрин, а аз ще го взимам следобед.
Мислех си, че ще му нанеса психическа травма по този начин, но психоложката ме увери в обратното, много ми беше и ми е трудно да се съглася с това. Прилича ми малко на хвърляне в морето за да се научи да плува.
А на него му било трудно, защото вече не е голямото балонче на мама и тати, осъзнава, че е малко балонче, заобиколено от други малки балончета с които се конкурира! За да успее в живота трябва да се започне от тук - детската градина!
Това бил напълно подходящ момент да го отделя от себе си, да се почувства вече по-голямо момче, а не бебе. Защото в края на лятото, когато се роди бебето може да се почувства двойно по-изоставен!
А за изобретателността му нямам думи, взе да ми отказва сутрин да си мие зъбите, защото знае, че след това ще го облека и ще тръгнем за градината. Иска да играе на компютъра, да си играе с количките... Метода ми е, Да, ще играеш на компютъра малко, НО после се обичаме и тръгваме! Съгласи се, е, до вратата на стаята само...надявам се на напредък.
Или пък, обещавам нещо хубаво след като го взема, плаж, разходка, сладолед, играчка...
За да свикне, че като направи нещо не толкова приятно за него, получава нещо ужасно приятно, всъщност както е в живота - не ти се учи за изпит, но пък знаеш, че по този начин после ще изкарваш добри пари!
Иначе от учителките в градината изобщо не мога да се оплача, сутрин го посрещат усмихнати и весели, искат да го гушкат, но пък той не дава, всъщност той не давал изобщо да го пипат. Може само да му помогнат с обуването на сандалките и обличането на пижамката. Харесал си е едно крокодилче и учителката му казала да го остави на леглото си и като отиде да спинка да го гушка, а той казал, че там легло няма, неговото било в къщи и няма да спи! Тогава тя се съгласила да го оставят върху шкафчето му да го пази и му казала, че той в градината няма да спи, а само ще си почива. И доста други случки ми разказаха, което ми показва че наистина подхождат добре, само ме измъчва това, че трябва го откъсна с рев от себе си, а после те да го успокоят. От време на време си поплаквал през деня, попитали го Защо, а той казал, че има сълзичка, а няма кой да му я избърше Правят всичко възможно да се чувства добре, освен това сега лятото са 4-5 деца само, а до обяд са две учителки и ги обгрижват повече от добре.
Ще приложа и методите описани от вас, дано му грейнат оченцата малко и дано на мен ми стане по-леко!

Според мен детето трябва да тръгне на детска градина, когато е готово.
Синът ми тръгна когато беше на почти 4 години - всъщност на 3 години и 8 месеца.
Отиде с голямо желание и беше доволен. Там се сблъска с реалността, че вече не е център на вниманието на всички, но ходеше.
Роднините ни (майка ми, баща ми, баба ми....) смятат, че той трябва да ходи. А аз съм на мнение, че докато има кой да го гледа е по-добре да ходи само когато иска. Да не се насилва детето.
Но ако няма кой да го гледа - детето ще свикне и няма да плаче. Скоро ще му стане интересно и ще ходи с желание. Но периода на адаптация е труден.

Ако знаеш как копнеех да видя и такова мнение, аз също така си мисля.
Искам да ходи с желание, когато е на 4 г. ще разбира и осъзнава повече нещата, ситуацията...
Чудя се дали да не изчакам, имам възможност да го гледам даже до 1 клас, но искам да се асоциира, но пък 3 г не е ли рано?
Нека да кажат майките на по-големите деца.

Нарочно не изчетох другите мнения, за да бъда по-обективна.

Горе-долу същото беше положението при нас, когато започнахме яслата. Обаче аз за разлика от теб съм с малко по-коравосърдечна  , просто веднага си тръгвах, за да не я чувам че плаче. 
А и госпожите казваха, че щом замина, щом спре да ме вижда веднага се успокоявала.

Я се вземи в ръце, преодолей това притеснение! 

Добър вариант е, че мъжът ти  ще  го води (дано и той не е Мека Мария) 

Дали пък децата нарочно по този начин с реване, тръшкане не ни проверяват? Един вид, ей сега на мама сърцето няма да издържи и ще си ме прибере вкъщи и край на яслата/градината! 

Не съм майка на по-голямо дете, но също имам възможност да не го давам и въпреки това го дадох, когато  е на 2. Ако не ме беше страх от болести, щях да го дам и по-рано.
Въпрос на избор, искам детето ми е да самостоятелно, силно, похватно и лесно да понася промените. Искам да го направя силен човек.
Искам да е понася добре външната среда и с тази цел му избрах точно тази ясла, точно тези учителки, точно това време и тн.т. Избирах много и дълго, още от когато беше на 7-8 месеца. Да е жива и здрава mimimo от форума, че навремето ме насочи към тази ясла.
Иначе племенникът ми тръгна на градина точно когато беше на четири - не е плакал нито ден, което си е чудо като знаем колко е привързан към майка си. Но и там се приложиха много похвати с положителната нагласа и мястото.

Дияна тръгна на ясла на 2.8г, на градина - 3.7 (нали е родена в началото на годината). Мисля, че тази възраст е добре.

На мен ми беше също много  трудно да го водя и да се разделяме сутрин. После цял ден ми беше крив и общо взето когато той свикна, свикнах и аз. Доста сълзи изплаках, но не и пред него. Когато го взимаме с татко му винаги му носим нещо, в повечето случай банан, шоколадче или гумени мечета. А и му казваме, че ние  ходим на работа, той също. И той се гордее, казва че неговата работа е при децата В момента вече е много по- лесно и за двамата, той ходи с ентусиазъм, а аз на работа без свито сърце. А и бебето като се роди също ще ми е от полза яслата.
Афродита желая ви успех и мисля, че наистина е добър вариант татко му да го води. Ще свикне детенцето   

Афродита, аз и преди съм писала за моите момчета. Тръгнаха заедно малкия на ясла, а големия на 3 и половина на градина. Ами много по-трудно се адаптира в сравнение с малкия. Вярно е че си е до дете, но той отиде във втора група, децата вече имаха изградени отношения и приятелства и това също според мен допринесе за трудната адаптация. Трябваха му месеци, но свикна и сега не иска да си стои в къщи, защото колкото и внимание да му обръщам, аз не съм на 5 години  . Ако сега можех да върна времето бих го пуснала по-рано! Пък все пак пращаме децата си на градина не в казармата, а и ти ще имаш възможност да го оставяш в къщи когато поискаш и нещата ще се наредят плавно и спокойно.
Самата аз съм гледана в къщи до предучилищна, в училище ми беше много трудно. Общувах много по-лесно с възрастни отколкото с връстници. Може би това е оказало влияние на мирогледа ми, но аз мисля, че дори едно дете да не е много общително ще му помогнеш много повече като го насърчаваш да общува, отколкото като си го прибереш вкъщи на сигурно ... все някога то трябва да намери своето си място в света на връстниците си, не може да живее само с мама.
Не знам какво значи едно дете само да стане готово  и да поиска да се отдели от мама и татко защо да го прави след като то не знае какво е да си сред себеподобни. Някога хората са живели много по-свободно, имало е по много деца в семейството, играли са си свободно в махалите и тогава не е имало нужда от градини и социализация насила. Но сега в нашето забързано и отчуждено общество, в големите градове, няма друг начин, според мен.

Много верни думи! Съгласна съм с всяка една от тях!

Странно.Не, че има ревящи деца и майки.Спомних си моята детска градина.Спуках се от рев на първият ден, след това не съм имала кой знае какво желание да ходя.Помня и другарките.Ми заради тях не обичах май.С малко свито сърце дадох малката на ясла.Не заради това, че я откъсвам от мен-от тук нататък все така ще е , докато не отлети съвсем един ден.Детето само си показа, че е добре.Вярно, имаше малко дискомфорт, главно заради промяната в живота и, но без ревове-явно че го преодоля много лесно, има и такива деца.Аз ли?Ами на мен до ден днешен ми е мъчно.Понякога ми липсва много.Въпреки,че съм на работа.Но я чувам как се смее-значи е добре.Така ще е и занапред-на мен ще ми липсва все повече, тя ще спре да търси вниманието ми с израстването, с всички хора се случва това.Но и вътрешно ликувам-детето поема по своята пътечка сега, за да си проправи магистралата на Живота си.За това казват, че най-хубавото и блаженното време е това, когато майката е изцяло отдадена на детето-след раждането, преди ясли и градини.Всички майки го разбираме, когато ежедневието ни помете отново.Но това е колелото-то се върти само напред.И въпреки, че често ми се иска да е с мен, а сме разделени-аз съм спокойна и се радвам за детето си, че ходи на градина, че има най-добра приятелка сега, че има интереси, че обича да ходи на рождените дни на приятелите си.За тези неща аз не съм и необходима.Тя просто расте.
 
И понеже наближава краят на яслата, дългата ваканция предстои и чакаме градината с нетърпение-искам да изкажа благодарността си на онези жени, които и миха дупето, когато им оставих едно бебе в един есенен ден...а днес си взимам цяла госпожица-с навици, с репертоар от песни и най-вече-смееща се!Благодаря ви за топлата грижа към моето-за вас чуждо- дете!

Между другото за успокоение на мамите, които се тревожат за децата си -
явно наистина им се отразява добре на смелостта и самочувствието.
Много по-общителна е станала, просто е видимо - а ходи от 3 седмици. Много, много се радвам. Затова си заслужаваше целия врън, та мрън. Играе в група - никога досега не съм я виждала да инициира такива игри, да се муши в група непознати деца, да хваща деца за ръката и да ги дърпа да играят... всъщност виждала съм я на година и половина, после имахме дъъълъг период на срамежливост, даже тема пусках... е, няма я тази срамежливост!

  Ох, и на нас ни предстои това чудо Свикването След доста неуспешен опит да свикнем с яслата ми и доста надъхвания от страна на свекърва ми е доста трудно да й представя градината в нейната положителна посока.
  Някои мами са дали супер-ценни съвети, ще се опитам да ги приложа и аз. Засега четем усилено Франклин и наблягаме на факта, че ще е най-голяма в групата и ще трябва да помага на по-малките. Никога няма да забравя първия ден когато я заведохме на ясла и седнахме в едно кафе да си поплачем с тати. Дано този път да е по-усмихнато!
  Пожелавам на всички притеснени мами мили и усмихнати учителки, които знаят как да накарат децата ни израснат този труден момент!

Тука хич не съм съгласна ... Ние с мъжа ми решихме да спрем малката от ясла след 4 дневно ходене . Остави на мен какво ми беше ама детето освен , че се разболя се промени коренно  Две седмици я гледахме като извънземно и се чудехме за кво иде реч  Чак на 3-та седмица започна да се окопитва.  Това реване и тръшкане при нас премина във истерия и панически страх  Добре че я спрях защото не знам докъде щяхме да стигнем 

И според мен най-важна е предварителната положителна настройка!
Александра беше на 2г. когато тръгна на ясла. Не е плакала нито веднъж! От ден първи се шмугваше вътре, като се налагаше да я гоня, за да си я нацелувам за чао . На втория ден като отидох да си я взема се криеше зад госпожата и викаше "Искам още!".
Може и да си е до дете, но при нас си беше благодарение на близо едногодишна "обработка". Всеки ден като я хранех й говорех за градината, за децата, песничките, игрите и играчките, как ще се хранят на масички с другите деца и ще спят на обяд в хубави креватчета. Тя, милата, слушаше със зяпнали устенца, чак забравяше да дъвче
Купихме си "Горската детска градина" и я четяхме всеки ден. Когато минавахме покрай градината, отвътре се чуваше как децата пеят. Ние стояхме и ги слушахме, а аз припявах с тях. Когато ходихме да подаваме документите, Александра попита дали не може да остане при децата да си играят? И така.
До ден-днешен ходи със желание и й е много чудно, че някои от дечицата плачат сутрин.