Всичко, което е взело ми се е върнало хилядократно под формата на хубави мигове със семейството ми и най-вече чрез малкото ми слънчице Гери 
- Публикувана: 23 юни 2006, 20:36 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2006, 15:02 ч.
Какво ви даде майчинството? А отне ли ви нещо? И още нещо...
Никога не съм се замисляла взело ли ми е нещо майчинството или не...
никога не съм гледала нещата от този ъгъл...
никога не съм гледала нещата от този ъгъл...
Отглеждането на дете е трудна и отговорна задача. Понякога даже досадна 
Но природата си знае работата и независимо колко е трудно, ни е създала така, че да обожаваме малките си създания и по този начин да балансира.
Дъщеря ни е най-прекрасното, смислено нещо, което сме правили
И аз тръгвам след седмица на работа и ми е много мъчно
Много! Но трябва да бъда силна, защото сега ми предстои поредното предизвикателство - да гледам принцесата си и едновременно с това да бъда активен гражданин на това общество. Незнам как ще се справя, но сигурно по най-добрия начин за НАШЕТО семейство. Надявам се!
Няма по-хубаво нещо, не бих върнала живота си назад дори за секунда.
Ето... Они ми се усмихва насреща
на ма мама живота!!!
Но природата си знае работата и независимо колко е трудно, ни е създала така, че да обожаваме малките си създания и по този начин да балансира. Дъщеря ни е най-прекрасното, смислено нещо, което сме правили
И аз тръгвам след седмица на работа и ми е много мъчно
Много! Но трябва да бъда силна, защото сега ми предстои поредното предизвикателство - да гледам принцесата си и едновременно с това да бъда активен гражданин на това общество. Незнам как ще се справя, но сигурно по най-добрия начин за НАШЕТО семейство. Надявам се!Няма по-хубаво нещо, не бих върнала живота си назад дори за секунда.
Ето... Они ми се усмихва насреща
на ма мама живота!!! 
Майчинството беше съзнателен избор и доста дълго чакане за мен. Затова то за мен е като да получиш нещо силно желано и неповторимо. Не мисля, че ми отнема нещо - просто споделям всичко с още едно човешко същество и това е детето ми. Надявам се да съм станала по-търпелива и по-толерантна, осъзнавайки, че не всичко на този свят е подвластно на моите желания ...
Аз откакто съм майка, самочувствието ми се повиши стократно!!! Майчинството ме направи резистента към дребните неща във взаимоотношенията между хората, научи ме да не обръщам внимание на дреболиите, които преди са ме вбесявали. Това май е толерантност......
Иначе както на всяка майка, майчинството ми даде НАЙ-ГОЛЯМАТА РАДОСТ в живота и НАЙ-СИЛНАТА ЛЮБОВ!!!!!
Иначе както на всяка майка, майчинството ми даде НАЙ-ГОЛЯМАТА РАДОСТ в живота и НАЙ-СИЛНАТА ЛЮБОВ!!!!!
Непознато,силно и завладяващо чувство на пълнота и щастие.Сякаш някакво парченце, което ми е липсвало и ме е правело незавършена изведнъж е запълнило празнината, за да се усетя по-хармонична със себе си и със света...
Още като поех в обятия за първи път малкото пухкаво бебче и усетих как инстинктивно то се сгуши в мен,усетих сладката упойваща миризма на чистота и невинност и разбрах същността на думата любов.
Не знам дали съм изпитвала някога подобно чувство към нещо или някого...Неистова неконтролируема обич и нежност към съществото,което спи в ръцете ти...и целия святсе събира в ръцете ти, и цялото ти сърце е в него.
С това усещане е невъзможно да се изгуби нещо...от опит казвам не знае какво губи тази,която се отказва от сладката мъка на майчинството.
Още като поех в обятия за първи път малкото пухкаво бебче и усетих как инстинктивно то се сгуши в мен,усетих сладката упойваща миризма на чистота и невинност и разбрах същността на думата любов.
Не знам дали съм изпитвала някога подобно чувство към нещо или някого...Неистова неконтролируема обич и нежност към съществото,което спи в ръцете ти...и целия святсе събира в ръцете ти, и цялото ти сърце е в него.
С това усещане е невъзможно да се изгуби нещо...от опит казвам не знае какво губи тази,която се отказва от сладката мъка на майчинството.
Благодаря ти и на теб, Слънчице!
desykv.
Постоянно благодариш, такова нещо не бях виждала из тия форуми.
Защо така? Събираш отговорите и подготвяш статия ли? Или?
Или просто се радваш на всеки отговор. Каквото и да е, хубаво е.
Аз пък ти благодаря за темата. Гледам, че всяка майка е описала
толкова хубаво чувствата си на майка, че ми става мило и драго.
Много хубава тема. Много позитивна.
Аз отскоро съм майка. Откъм социален живот се чувствам ограбена.
Но когато ме погледне детето и в очите му чета, че аз съм най-важният
човек на този свят, всичко друго ми става безралзличнo. И на ежедневието
на крепостна селянка, както обичам шеговито да се описвам в сегашната
ми фаза, гледам отгоре.
Ако знаех, че е толкова прекрасно да съм майка, нямаше да си карам купона толкова години, а щях да народя поне 5-6 деца досега.
Много хубаво си го написала, Деси!!! 
Какво ми отне майчинството - все лоши работи ми отне! Като "чувството за безотговорност" ("за свобода", че "мога да си взема багажа и да си тръгна", както пише Мактуб). Отне ми фалшиви приятели, фалшиви любови. И още много такива илюзии. Отне ми "времето за себе си"?
Да! Но ми даде МНОГО ВРЕМЕ, което ДА ДАВАМ на другия! (Затова е добре и да спра да пиша сега!;)) Какво още ми даде - ... ти си го казала най-добре! Всичко хубаво ми даде! Истината, любовта.
Какво ми отне майчинството - все лоши работи ми отне! Като "чувството за безотговорност" ("за свобода", че "мога да си взема багажа и да си тръгна", както пише Мактуб). Отне ми фалшиви приятели, фалшиви любови. И още много такива илюзии. Отне ми "времето за себе си"?
Да! Но ми даде МНОГО ВРЕМЕ, което ДА ДАВАМ на другия! (Затова е добре и да спра да пиша сега!;)) Какво още ми даде - ... ти си го казала най-добре! Всичко хубаво ми даде! Истината, любовта.
Много е хубава темата! А много ми хареса това!
И аз благодаря за темата!
[desykv.
Постоянно благодариш, такова нещо не бях виждала из тия форуми.
Защо така? Събираш отговорите и подготвяш статия ли? Или?
Или просто се радваш на всеки отговор. Каквото и да е, хубаво е.
Аз пък ти благодаря за темата. Гледам, че всяка майка е описала
толкова хубаво чувствата си на майка, че ми става мило и драго.
Много хубава тема. Много позитивна.
Аз отскоро съм майка. Откъм социален живот се чувствам ограбена.
Но когато ме погледне детето и в очите му чета, че аз съм най-важният
човек на този свят, всичко друго ми става безралзличнo. И на ежедневието
на крепостна селянка, както обичам шеговито да се описвам в сегашната
ми фаза, гледам отгоре.
Ако знаех, че е толкова прекрасно да съм майка, нямаше да си карам купона толкова години, а щях да народя поне 5-6 деца досега.
И това!
Постоянно благодариш, такова нещо не бях виждала из тия форуми.
Защо така? Събираш отговорите и подготвяш статия ли? Или?
Или просто се радваш на всеки отговор. Каквото и да е, хубаво е.
Аз пък ти благодаря за темата. Гледам, че всяка майка е описала
толкова хубаво чувствата си на майка, че ми става мило и драго.
Много хубава тема. Много позитивна.
Аз отскоро съм майка. Откъм социален живот се чувствам ограбена.
Но когато ме погледне детето и в очите му чета, че аз съм най-важният
човек на този свят, всичко друго ми става безралзличнo. И на ежедневието
на крепостна селянка, както обичам шеговито да се описвам в сегашната
ми фаза, гледам отгоре.
Ако знаех, че е толкова прекрасно да съм майка, нямаше да си карам купона толкова години, а щях да народя поне 5-6 деца досега.
И това!
Непознато,силно и завладяващо чувство на пълнота и щастие.Сякаш някакво парченце, което ми е липсвало и ме е правело незавършена изведнъж е запълнило празнината, за да се усетя по-хармонична със себе си и със света...
Още като поех в обятия за първи път малкото пухкаво бебче и усетих как инстинктивно то се сгуши в мен,усетих сладката упойваща миризма на чистота и невинност и разбрах същността на думата любов.
Не знам дали съм изпитвала някога подобно чувство към нещо или някого...Неистова неконтролируема обич и нежност към съществото,което спи в ръцете ти...и целия святсе събира в ръцете ти, и цялото ти сърце е в него.
С това усещане е невъзможно да се изгуби нещо...от опит казвам не знае какво губи тази,която се отказва от сладката мъка на майчинството.
Още като поех в обятия за първи път малкото пухкаво бебче и усетих как инстинктивно то се сгуши в мен,усетих сладката упойваща миризма на чистота и невинност и разбрах същността на думата любов.
Не знам дали съм изпитвала някога подобно чувство към нещо или някого...Неистова неконтролируема обич и нежност към съществото,което спи в ръцете ти...и целия святсе събира в ръцете ти, и цялото ти сърце е в него.
С това усещане е невъзможно да се изгуби нещо...от опит казвам не знае какво губи тази,която се отказва от сладката мъка на майчинството.
И аз благодаря за темата!
Аз също никога не съм се замисляла дали ми взема нещо?!? 
Сигурна съм, че животът ми вече е друг. Сега живея втора част от него. Първата беше до момента, когато лекарката каза, че съм бременна. Втората е сега - коренно различна и изпълнена със смисъл. Действително вече искам да се връщам на работа, но това е по простата причина, че нашия татко работи непрекъснато, няма почивни дни и т.н., за да може ние двамата да сме добре. И аз чувствам вече, че е крайна време да помогна. Но живеем в град, различен от роднините ни и просто няма на кого да го оставя. И, колкото и да съжалявм за това, напоследък осъзнавам колко добре е всъщност, че ще мога да си го гледам аз и да му се радвам аз всеки миг, до последно. Е, това не е ли най-хубавото нещо за една майка??? 
Сигурна съм, че животът ми вече е друг. Сега живея втора част от него. Първата беше до момента, когато лекарката каза, че съм бременна. Втората е сега - коренно различна и изпълнена със смисъл. Действително вече искам да се връщам на работа, но това е по простата причина, че нашия татко работи непрекъснато, няма почивни дни и т.н., за да може ние двамата да сме добре. И аз чувствам вече, че е крайна време да помогна. Но живеем в град, различен от роднините ни и просто няма на кого да го оставя. И, колкото и да съжалявм за това, напоследък осъзнавам колко добре е всъщност, че ще мога да си го гледам аз и да му се радвам аз всеки миг, до последно. Е, това не е ли най-хубавото нещо за една майка??? Но трябва да бъда силна, защото сега ми предстои поредното предизвикателство - да гледам принцесата си и едновременно с това да бъда активен гражданин на това общество.
По този въпрос, аз смятам, че бидейки майки, всички ние сме не по-малко активни членове на това общество! Нали отглеждаме и възпитаваме неговите членове?
Препоръчани теми