Май, без да искам, провокирах коментари по една болезнена тема. Извинявам се, ако съм огорчила някого или съм събудила неприятни спомени. Заставам зад думите си с абсолютната увереност, че съм права. Аз, лично, никога не съм била обект на физическо насилие. Подготвяна съм с години, за да не се случва. Добих уменията да защитавам себе си и близките ми и в живота си съм ги прилагала само два пъти. За по-нататък, не смея да прогнозирам. Изразът "страх от физическо насилие" за мен не съществува. Веднъж се случи с детето ми и буквално смлях насилника и приключих с него. (Е, съответно го провокирах, че да излезе самозащита, но и той, от срам, не се оплака). Затова ми е мъчно за жените, които не могат да защитят себе си и децата си. За жените, които търпят само, за да не са сами. Ето аз се справих, добре съм, не се сринах, продължих... Отгледах децата си, (да са живи и здрави), значи, може... Признавам си, и аз ревах и стисках зъби, лиших се от много неща, мизерувах, но оцеляхме и аз и децата ми, (благодарение на кучешкия ми инат и на семейството ми)Лоти, Хели, Фенче, подкрепям споделеното от вас по темата.

Лека!
Браво! Само това мога да кажа
Браво за това, че децата ти са почувствали какво е детство. Имам много какво да кажа, ама ще замълча, от съображения за сигурност, че навремето си имах неприятности, а ника ми е същия 
Чакам фрагмана с нетърпение, а на Башак не мога да й се нагледам. Прекрасни са!



ясно...ами турски сериали....няма ги старите класики и няма да ги има 

Защото онзи можеше да убие всеки друг, а и думите му ми говорят, че е именно той





