Публикувана: 24 юни 2006, 15:50 ч.
Последно мнение: 22 юли 2006, 12:52 ч.

Удряли ли сте ?

3 493
89
1

Отговори

# 15 24 юни 2006, 23:26 ч.

Мнения: 723

Цитат на: Смърфиета в сб, 24 юни 2006, 21:44

Цитат на: м_е_р_и в сб, 24 юни 2006, 20:36

Случвало се е, но не го приемам като възпитателен метод, а по-скоро като израз на безсилие от моя страна Rolling Eyes

На публично място никога не удрям Crossing Arms

Уважавам децата си и не бих ги унижила по този начин.

Така мисля и аз. Също не крещя на публично място. Рядко крещя и у дома. Случвало ми се е да ударя, но освен, че показвам безсилието си, не постигам друго. Във всеки случай няма никакъв смисъл да се пошляпват деца под 2 год. възраст. Не води до никъде. Не подкрепям шамарите и в по-късна възраст, но нямам опит и не мога да кажа как ще реагирам след време.

Точно така е и при мен, и това е и моето мнение. Но познавам деца, които просто не разбират от нищо друго...Майките им са доста упорити-обясняват много пъти, по най-различни начини, карат се, накзават, какво ли не опитват, но просто детето им разбира, само когато го шляпнат по дупето...Добре, че моето дете не е такова (поне засега) Praynig

# 16 25 юни 2006, 00:39 ч.

Мнения: 936

Случвало се е , след като повторя нещо около 100 пъти и тя не разбере. Една съседка казва: бий гъзенцем за да не биеш гъзище. Не знам доколко действа. newsm78

# 17 25 юни 2006, 00:40 ч.

София
Мнения: 39 771

Шляпвам. Понеже Дияна знае, че аз само приказвам и понякога се опитва да ми се качи на главата. А особено като се натрупа умора, не спала следобяд... и става малък кошмар.

# 18 25 юни 2006, 00:55 ч.

София
Мнения: 3 787

Два-три пъти съм го шляпвала по памперса,но така,че да не го заболи.Не бих го ударила,не смятам,че това е начин на възпитание.И мен не са ме удряли Peace

# 19 25 юни 2006, 01:52 ч.

Мнения: 4 156

Много ми е трудно да го бия. И избягвам да го правя. Обикновенно го заплашвам, че няма да му позволя да прави нещо, което обича. Има резултат, но съм много разочарована, че не слуша когато му обеснявам защо да не прави нещо.
Готова съм да го ударя или накажа когато прави нещо, което би застрашило неговия живот или живота на бебето. Например като реши да бърка в контакта. Или като удари нарочно бебето по главата.
Смятам, че боят в разумни граници е позволен. Не да си пребиеш детето. Но да го удариш, за да се замисли следващия път дали да го прави.
Преди време четох нещо подобно в Библията. Ето го:

Притчи 22:6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път,
И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

Притчи 22:15 Безумието е вързано в сърцето на детето,
Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

Притчи 23:13 Да не ти се свиди да наказваш детето,
Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.

# 20 25 юни 2006, 01:55 ч.

Мнения: 2 353

Като беше по-малка понякога не ми издържаха нервите и имаше тумба-лумба по дупето. Откакто започна да ми казва "Не ме бий, децата не се бият" това се случва страшно рядко. Например, когато на път за спалнята, докато я нося посегна към контакта и се хилеше. Сега е много разбран човек, оставя ме да й обясня зещо не трябва да се прави едно или друго нещо и е лесно да се разберем. Освен ако не е изпаднала в луда лигня.

# 21 25 юни 2006, 02:04 ч.

Мнения: 1 080

При нас с приказки не става винаги. Има моменти, в които злоупотребява и/или прави напук. Пробва се човечето......изследователски Mr. Green

,а аз също се пробвам.....първо с добро и търпение,но когато насреща няма никой да чуе единствения начин е резкия тон,а ако и той не подейства се почва с шамарената фабрика по задните части. Има случки, от които ми се изправя косата като примерно търчи в посока към улицата и съм сигурна,че ако не го спра ще се озове под някоя кола, защото не отчита опасността,а само се чуди как да направи напук в дадения момент. Или му кажа нещо от сорта на ".....стоиш тук и не мърдаш....аз влизам да взема нещо и се връщам".. за няма и 10-15 секунди и него го няма.........човекЪТ тръгнал към площадката да се люлее на люлките...........а аз го гледам с ей такива очи Shocked

и ми иде да го смачкам, ужасът напира в мен и иска за излезе във вид на агресия.....страшна работа ви казвам..........

# 22 25 юни 2006, 02:06 ч.

Bristol
Мнения: 9 365

Цитат на: Смърфиета в сб, 24 юни 2006, 21:44

Не подкрепям шамарите и в по-късна възраст, но нямам опит и не мога да кажа как ще реагирам след време.

В по-късна възраст шамарите са още по-абсурдни и съвсем никакава работа не вършат. Ако детето няма респект от родителите и да се стресне като види, че си се ядосал, каузата е направо загубена. Виждала съм как потупват наборче на сина ми и то отговаря, че не го е заболяло Crazy

Цитат на: Stryper в нд, 25 юни 2006, 01:52

Притчи 22:15 Безумието е вързано в сърцето на детето,
Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

Притчи 23:13 Да не ти се свиди да наказваш детето,
Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.

Е, тези две притчи са в абсолютен разрез с моите разбирания #Crazy

# 23 25 юни 2006, 02:14 ч.

Мнения: 4 156

Не става въпрос да пребиеш детето. А за това, че понякога наказанието е по-добро от думите. Особенно когато детето не иска да те слуша и започне да се тръшка, да реве и да се инати на всичко, което му казваш.
Поне така си го обеснявам.
При нас има голям резултат и наказването - да стой на едно място 2-5 минути. Чувства се много обиден и обещава, че повече няма да прави така.
По-добре да го пошляпваме или да го наказваме отколкото след време да се срамуваме от него.

# 24 25 юни 2006, 02:30 ч.

Варна
Мнения: 4 969

Цитат на: Никол в сб, 24 юни 2006, 18:04

Шляпвам от време на време Tired

не знам дали помага, но като нищо друго не действа стигаме до това Confused

И аз така

# 25 25 юни 2006, 02:47 ч.

Мнения: 4 392

Цитат на: м_е_р_и в нд, 25 юни 2006, 02:06

Цитат на: Смърфиета в сб, 24 юни 2006, 21:44

Не подкрепям шамарите и в по-късна възраст, но нямам опит и не мога да кажа как ще реагирам след време.

Цитат на: Stryper в нд, 25 юни 2006, 01:52

Е, тези две притчи са в абсолютен разрез с моите разбирания :crazyeyes:

И с моите!

# 26 25 юни 2006, 09:43 ч.

Мнения: 1 761

Не е нужно наказанието да бъде физическо,за да има ефект.По-скоро физическото наказание може да има съвсем обратен ефект.

Мен и брат ми като деца баща ми ни е пребивал без да му мигне окото-аз веднъж няколко дни не говорех, а брат ми за малко да остане без ухо.Просто нервак на възраст, който нямаше никакво търпение към детските бели.При това причините за такива наказания са били съвсем безобидни-счупена стъклена чаша,повтаряне на чута дума,малко детски инат....Бил ни е с палка за мухи,кабели,ластици,тояги,колани....каквото се сетите....мен ме е ритал като бебе преди да проходя,щото не съм се родила момче...
Резултата- и двамата с брат ми живеем далече от него и го виждаме веднъж годишно за по няколко часа и то заради мама.

Категорично съм против такива дивашки методи на възпитание и не бих позволила на никой нито да обижда, нито да удря децата.
П.С.Никога не оставям деца сами без надзор, колкото и да е трудно.Както се казва,парен каша духа.

# 27 25 юни 2006, 10:12 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

Цитат на: Чета в сб, 24 юни 2006, 18:01

Най-често заплашвам, после наказвам и накрая бия (шляпам по дупето, не си пребивам детето).

аз отпърво предупреждавам за последствията от действието спокойно, после заплашвам,4е ще стане лошо и ако погледът е хитрански и ме гледа и действа за да ме тества, наро4но, не става без шляпка!но вътре на мене ми е гадно едно, не знам дали някой го изпитва, хем съм ядосана, хем е против природата ми!и ми е трудно после да съм твърда, ама трябва!ей никой не говори за пребиване, а това което разкава картинка си е за затвор! боже, направо ми настръхнаха косите, какво издевателство нас деца!това не е нормално за мене , имам си принципно мнение за постъпките, които изискват по -специално внимание за да няма повторения или рецесии!много по-лошо е не като удрям, а като говоря, май или като млъкна за големите, но те ве4е са друга възраст!