Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки - 2

  • 24 762
  • 740
  •   1
Отговори
# 135
  • Карлово
  • Мнения: 4 645
Някой опериран ли е да сподели какво е почувствал и каквото се сети че може да ми е от полза.Предварително благодаря.
Аз съм оперирана като дете. Болката беше много силна и обхващаше целия корем. Оперираха ме по спешност, но ми се струва, че не беше нужно. По-скоро някакъв ентероколит съм имала тогава, така си мисля. Но както и да е, поне не го мисля оттогава.
На дъщеря ми се случват такива болежки. Миналата година повече от месец беше с болки.  Някакво възпаление на червата прави. Помага и ентерол.
Тази година аз имах страшни болки в коремната област и долу ниско, дори като сядах ме болеше и си мислех, че като на жената от Враца ми се префорират червата. Три дни много мрачни мисли имах, направо си се прощавах с живота. Накрая ми помогна Ентерол.

Последна редакция: сб, 02 май 2020, 10:09 от ДамаТрефа

# 136
  • Мнения: 90
Здравейте! Радвам се, че открих темата. На 21 години съм. Преди година загубих майка си след кратка борба с лоша болест. Преди това да се случи, никога не съм мислила за болести, не съм се притеснявала, но откакто тя почина, животът ми е ад. През октомври се готвех за изпит и с целия си акъл си направих тройно кафе, в което сложих и доста лъжици нескафе, както и доста захар, с цел да се държа будна цяла нощ, а аз попринцип не пия кафе. Много тъпа постъпка, знам. Естествено след няколко часа започнах да повръщам и отидох в спешното, където ми пуснаха изследвания и кръвната ми захар беше 8,3, при което лекарите ми казаха, че може да отключвам диабет. Аз направих и грешка,че не им казах нищо за кафетата.  От този момент нататък нещата се влошиха ужасно. Майка ми страдаше от тази болест и знам, че се предава. Направих си какви ли не изледвания на кръвна захар, гликиран хемоглобин, инсулин - всичко е в норма, но аз продължавам да си мисля, че съм болна. Спортувам, храня се здравословно ( правих го и преди ) , всички лекари ми казват, че съм наред, но не смея да хапна нищо сладко, а ако го направя почвам да мисля как кръвната ми захар се вдига и какви ли не глупости. Лошото е, че осъзнавам всичко, но продължавам в същия дух и дори психолог не може да ми помогне. Вече няма с кого да говоря на тази тема, защото дори приятелят ми вдигна ръце от мен. Този стрес ме подиска ужасно и може да е причина някой ден да си докарам някоя истинска болест. Много се надявам да открия подкрепа тук.

# 137
  • Мнения: 105
Ако това ще те успокои малко, аз дори нямам причина да си мисля,че имам диабет,но въпреки това съм си го внушила.Щом изследванията ти са добре нямаш причина да се страхуваш,но съвет не знам какъв да ти дам,и аз съм на същия хал.

# 138
  • Мнения: 156
Здравейте. Да се включа и аз в групата с моята хипохондрия. Дълга и широка е да разказвам, колко лекари и излседвания съм пускала и всичко е перфектно... В момента дори пия антидепресанти, бременна съм(това е съгласувано с няколко Аг специалиста и психиатър). И въпреки това страховете, реални или не не спират, или може би за двн два и пак. Та последното, за което се побърквам и се обвиняваю най-вече, чв тормозя това същество в мен, е че вчера бях на преглед, но не при моята следяща ме лекарка, а при друга. Клиниката е известна столична, в която съм сигурна, че всичко е на ниво, като хигиена. Но лягайки за преглед с вагинален ехограф, видях че има сложен презерватив и си казах Ок. Но час след прегледа се започна. Защо не са го сложили пред мен, ами ако е са забравили от предната жена да го махнат... И сега край имам спин
.. Моля ви кажете какво да правя. Имам ли наистина реално от какво да се плаша. Доста хора ме нападат зарадо тези мисли, но вие се надявам да разберете... 😪

# 139
  • Мнения: 156
Здравейте! Радвам се, че открих темата. На 21 години съм. Преди година загубих майка си след кратка борба с лоша болест. Преди това да се случи, никога не съм мислила за болести, не съм се притеснявала, но откакто тя почина, животът ми е ад. През октомври се готвех за изпит и с целия си акъл си направих тройно кафе, в което сложих и доста лъжици нескафе, както и доста захар, с цел да се държа будна цяла нощ, а аз попринцип не пия кафе. Много тъпа постъпка, знам. Естествено след няколко часа започнах да повръщам и отидох в спешното, където ми пуснаха изследвания и кръвната ми захар беше 8,3, при което лекарите ми казаха, че може да отключвам диабет. Аз направих и грешка,че не им казах нищо за кафетата.  От този момент нататък нещата се влошиха ужасно. Майка ми страдаше от тази болест и знам, че се предава. Направих си какви ли не изледвания на кръвна захар, гликиран хемоглобин, инсулин - всичко е в норма, но аз продължавам да си мисля, че съм болна. Спортувам, храня се здравословно ( правих го и преди ) , всички лекари ми казват, че съм наред, но не смея да хапна нищо сладко, а ако го направя почвам да мисля как кръвната ми захар се вдига и какви ли не глупости. Лошото е, че осъзнавам всичко, но продължавам в същия дух и дори психолог не може да ми помогне. Вече няма с кого да говоря на тази тема, защото дори приятелят ми вдигна ръце от мен. Този стрес ме подиска ужасно и може да е причина някой ден да си докарам някоя истинска болест. Много се надявам да открия подкрепа тук.
Аз съм същата... Баща ми почина преди малко повече от година и малко след това се започна... Най-лошото при мен е че чакам така силно искано и мечтано бебе и го тормозя, това ме побърква още повече

# 140
  • Мнения: 156
На мен като ми откриха на дроба хемангиом, веднага започна да ме боли. Позабравих го и ми мина...
Аз го имам също. Лекаря при който ходих лазау, че абсолютно по никакъв начин не трябва да се притеснявам и обясни, че товае нешо като бемка...

# 141
  • Мнения: 963
На мен като ми откриха на дроба хемангиом, веднага започна да ме боли. Позабравих го и ми мина...
Аз го имам също. Лекаря при който ходих лазау, че абсолютно по никакъв начин не трябва да се притеснявам и обясни, че товае нешо като бемка...
Аз пък имам киста и съм много притеснена .
Отделно и за има днес черен дроб ми казаха .
Билирубина ми е завишен и съм във филма

# 142
  • Мнения: 70
Работа, спорт, хоби, почивки.
Не съм пробвала психолог, защото им нямам доверие, хаха
Предстои ни една хирургическа интервенция и съм в отвратителна криза. Имам чувството че не знам... просто ми става лошо от нерви. Колебая се дали е правилното решение, лекар, момент. Сценариите в главата ми са абсолютно отвратителни. Случи ли се страховете на хипохондрик да се оправдаят, просто е много трудно да подтиснеш отново всичко.
Ще следя за отзив за психолог все пак
[/quot

На мен ми предстои операция на пъпна херния, а имам бебе на 3 месеца и изпадам в пълен ужас, че ще ми слагат платно и няма да си вдигам бебето цял месец, да не говорим за усложненията Sad

# 143
  • Мнения: 156
Момичета, дайте съвет какво да правя с тази моя мисъл... Просто побърках и близките си и нямам никакво спокойствие

# 144
  • Мнения: 1 076
Здравейте, чета тук, но за първи път ще пиша. Моята хипохондрия е свързана с пулса и кръвното, но искам да дам съвет на Диана.
Най-вероятно презервативът е сложен след дезинфекция след предишна пациентка, за да е готов уреда за следващата, в случая, ти, като това се е случило, докато си се подготвяла за прегледа в съблекалнята. Не се тормози, защото вредиш на бебето и на себе си. Можеш да си пуснеш и изследване, абсолютно съм сигурна, че ти няма нищо, но за твое успокоение.

# 145
  • Мнения: 1 782
Диана, няма как да е забравен. Знаят, че има следващ пациент и се подготвят предварително. Не се притеснявай!
Разсейвай се с положителни неща (гледай дрешки и бебешки неща в нета), разхождай се.
На мен ми беше най-спокойно като вършех нещо. Не можех да седна да гледам филм или да чета книга, защото тогава мислите все нахлуваха в главата и започвах да се притеснявам за нещо. Simple Smile

Не се тормози, защото вредиш на бебето и на себе си.
И как точно вреди на бебето си? Не е доказано, че има някакво влияние.

# 146
  • Мнения: 156
Здравейте, чета тук, но за първи път ще пиша. Моята хипохондрия е свързана с пулса и кръвното, но искам да дам съвет на Диана.
Най-вероятно презервативът е сложен след дезинфекция след предишна пациентка, за да е готов уреда за следващата, в случая, ти, като това се е случило, докато си се подготвяла за прегледа в съблекалнята. Не се тормози, защото вредиш на бебето и на себе си. Можеш да си пуснеш и изследване, абсолютно съм сигурна, че ти няма нищо, но за твое успокоение.
Благодаря ти за отговора. Аз осъзнавам, че не е реално и че точно в тази клиника, дори и друга дс е няма да го допуснат. Но понеже излседвания ще ми пускат в понеделник и естествено четох че трябва да са минали три седмици, и дефакто няма да се отрази сега. И другото, което ме плаши е, че ако без дс искат са забравили да го сменят, възможно ли е да се заразя с Хив

# 147
  • Мнения: 156
В този понеделник бях на този преглед, а сега на 8.06 съм на изследване което включва и хив. Но май няма да отчете  нали? 😪 Много ми е гадно момичета, постоянно ми е в глАвата дори да върша нещо, дори да съм сред приятели. Побърках и семейството си и мъжа ми. Това не се издържи. Само хив ми е в главата

# 148
  • Карлово
  • Мнения: 4 645
Направих си какви ли не изледвания на кръвна захар, гликиран хемоглобин, инсулин - всичко е в норма, но аз продължавам да си мисля, че съм болна. Спортувам, храня се здравословно ( правих го и преди ) , всички лекари ми казват, че съм наред, но не смея да хапна нищо сладко, а ако го направя почвам да мисля как кръвната ми захар се вдига и какви ли не глупости. Лошото е, че осъзнавам всичко, но продължавам в същия дух и дори психолог не може да ми помогне. Вече няма с кого да говоря на тази тема, защото дори приятелят ми вдигна ръце от мен. Този стрес ме подиска ужасно и може да е причина някой ден да си докарам някоя истинска болест. Много се надявам да открия подкрепа тук.
Купи си апарат за измерване на кръвната захар и лентички. И си мери от време на време като хапнеш сладко, или нещо като пържени картофи или  мазна баничка и виж как ти се променя кръвната захар. Предполагам в нормите ще е резултатът. Така ще може ш и сладко да си позволиш - черен шоколад например и така...

# 149
  • Мнения: 542
Аз тъкмо имах някакъв период на затишие и днес си викам скоро не съм се притеснявала за нищо и си напипах някакво топче на главата до костта зад ухото, като цицина и твърдо, пак съм в паника...

Общи условия

Активация на акаунт